Архив за февруари, 2012

Предложение за общ регламент относно защитата на данните: ще бъде ли забравено „правото да бъдеш забравен“?

29.02.2012

Както съобщихме в информационния бюлетин на ПДИ, в края на януари 2012 Европейската комисия предложи „разбираема реформа“ на правилата относно защитата на данни в ЕС. В дългия текст на Предложението за общ регламент относно защитата на данните се намира и Член 17 прогласяващ Правото „да бъдеш забравен“ и правото на заличаване (стр. 58), силно подкрепян от Европейския комисар по правосъдието Вивиан Рединг. Една от основните причини за появата на това ново право са трудностите, които изпитват хора, желаещи да изтрият профилите си в социални мрежи като, например, Фейсбук. Текстът на член 17 от Предложението предоставя на всеки субект на данни правото „по негово искане администраторът да заличи личните данни, свързани с него, и да се въздържа от по-нататъшно разпространение на такива данни“, като администраторът има и задължението да уведоми за това решение и третите страни, които обработват такива данни и да оттегли разрешението за това обработване, ако им е предоставил такова. По-просто казано – ако, например, някой е публикувал своя снимка в дадена социална мрежа, то той би имал правото вбъдеще, ако да кажем промени отношението си върху снимката, да задължи социалната мрежа да изтрие тази снимка и да се погрижи всички в социалната мрежа, които са копирали или „споделили“ снимката също да я изтрият от профилите си или поне да знаят, че трябва да я изтрият. Иначе казано този някой има правото да накара другите (най-вече социалните мрежи) да „забравят“ тази снимка или дори целият му профил.

Това предложено право, обаче, може никога да не стане истинско право. То вече търпи критики и то основно свързани с бизнеса правещ пари от обработването на данни. От американска гледна точка, както посочва Джефри Розен в Stanford Law Review, би могло да бъде накърнена всемогъщата свобода на словото. От британска гледна точка, пък, бизнесът може да понесе сериозни разходи в прилагането на това право и заради това вероятно британското Министерство на правосъдието се опитва да събере отрицателни становища върху правото да бъдеш забравен.

За по-пълно изложение на дебата – прочетете статията на Пол Бърнал.

Отново за допълнителните финансови бонуси и тяхната публичност

23.02.2012

И пак за бонусите и тяхната публичност

Повод за тази публикация е коментар на председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), г-жа Венета Шопова относно въпроса следва ли да бъдат публични възнагражденията и допълнителните финансови бонуси, получавани от служители на държавните институции.
Коментарът е направен пред агенция БГНЕС и публикуван в електронния вестник Mediapool на 23.02.2012 година. В него, г-жа Шопова коментира:
„Парите, които получават чиновниците са лични данни те са от т. нар. категория „икономическа идентичност“. Лични данни не са само трите имена, ЕГН и адресът, а има и много други, които в съвкупност с останалите, пряко ни индивидуализират дават една представа за нашата личност – такива са например заплатата или бонусът. Ако общественият интерес изисква информация за бонусите на чиновниците съответното министерство или институция, имат свобода да прецени дали да я предостави. Иначе допълнителните възнаграждения представляват лична информация и ведомствата не са длъжни да я оповестяват.”

Коментарът на г-жа Шопова без съмнение е точен, но смятам, че е важно по темата да бъде казано още:

Личните данни на гражданите не винаги са защитени в еднакъв обем и по един и същи начин. Така например Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД) определя кръг от лица, които поради длъжността, която са приели да изпълняват, следва да обявят данните за своето имущество в регистъра към Сметната палата. Основната цел на този антикорупционнен закон е да даде възможност на гражданите да проследят състоянието на имуществото и доходите на съответните лица във времето.

Действително няма задължение служителите, независимо от поста, който заемат, сами по своя инициатива публично да разпространяват информация относно размера на своите възнаграждения и допълнителни финансови бонуси. По интересният въпрос е дали тези данни следва да се предоставят след искане за достъп до обществена информация в светлината на изискването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за преценка дали е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето на информацията.

Две важни съдебни решения заслужава да споменем в тази посока. Първото е Решение № 9486 на петчленен състав – II колегия на ВАС от 04.10.2006. В случая пред съда е поставен въпроса защитена ли е информацията относно имената, образованието и квалификационната степен на всички висши служители от ръководния екип на министерство на образованието, началниците на дирекции, всички държавни експерти, както и на хората, назначени по граждански договори. В цитираното решение, съдът приема, че макар определени данни да не са включени в публичния регистър на имуществото,  те трябва да бъдат публични с оглед на общественото доверие, което гражданите имат право да изградят за тези, които ги управляват.

Вторият важен съдебен акт е Решение № 5317 на 28състав на АССГ от 23.11.2011 г. по дело№6487 от 2011 г. С решението си съда отменя отказ на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) да предостави информация дали през 2011 във ведомството са раздавани допълнителни възнаграждения под формата на материално стимулиране или друг вид премии. Информацията е поискана от Динка Христова от в. „Сега“, а отказът е постановен от главния секретар на МТСП с мотив, че информацията съдържала лични данни и за предоставянето й е необходимо съгласие на третите засегнати лица.
В мотивите си съда посочва:
“ … следва да се има предвид, че видно от чл.11 ЗДОИ, дори при предоставянето на данни
да се засегнат трети лица, то тяхното съгласие не е нужно, когато има надделяващ обществен интерес –чл.31, ал.5 от ЗДОИ. Видно от §1 т.6 от ДР на ЗДОИ -„“Надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3”. Съдът счита, че исканата информация дори и с предоставянето на конкретни данни за премии за членовете на Политическия кабинет цели повишаване прозрачността и следва да бъде предоставена, ако преди това има отказ от тези лица по чл.31,ал.4 от ЗДОИ.”

Публичността на увеличаването или намаляването на имуществото на тези, които участват в управлението е част от нормалното прозрачно и отчетно управление. Искането от страна на медиите на публично обяснение от определен служител за размерите и източниците на неговите доходи не трябва да се схваща като принуда или атака срещу него, а като напълно нормална и адекватна обществена реакция. Откритостта на информацията относно имуществото на участниците в управлението дава възможност на гражданите да си изградят представа за съответните управляващи и в бъдеще да решат да продължават да им гласуват доверие или не.

„Правен свят” връчи наградите „Юрист на годината 2011”

23.02.2012

На 22.02.2012 на церемония в Гранд хотел София бяха връчени наградите „Юрист на годината 2011” на списание „Правен свят.” Удостоените с призове в двете категории – номинация на съдебни репортери и на самото списание – са съдийките Галина Захарова от Софийски апелативен съд, Капка Костова от Върховен административен съд и Мая Цонева, също от Софийски апелативен съд.

Наградите се връчват за пети път. Сред номинираните от водещи журналисти, които отразяват работата на съдебната система, беше адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до Информация. Той е носител на наградата за 2008 г.

Сред останалите номинирани от съдебните репортери бяха неправителствените организации Български институт за правна инициатива и Съюз на съдиите в България, както и ръководителите им Биляна Гяурова-Вегертседер и Христо Иванов и председателката на ССБ Мирослава Тодорова.

МО събира със съдебен изпълнител разноски по ЗДОИ

22.02.2012

Гражданинът Вилям Попов, известен с активната си позиция относно прозрачността на държавните институции, беше „наказан” от министъра на отбраната за подадено заявление за достъп до обществена информация. Заради зададени 8 въпроса, свързани с информация за трансформацията на българската армия, на които е получил отказ, администрацията на министър Аню Ангелов е дала гражданина на съдебен изпълнител…. Това е така, защото Върховният административен съд потвърди на две инстанции отказа на министъра. Присъдил е и „разноски” в размер на по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, каквито впрочем министерството не е заплащало на юрисконсулта. Практиката на държавните институции е да не плащат отделно явяването по дела, защото е част от професионалните задължения на юрисконсултите.

Преди време господин Попов се отказа да иска от министерството присъдени в негова полза разноски. Днес ведомството с близо 1 милиард лева бюджет за 2012 г. ще се „обогати” с общо 357 лв. с включени разноски по изпълнението, които за военните са капка в морето, но за пенсионера са значителна сума. Подадената до министър Ангелов молба за преразглеждане на решението за събиране на парите бе отхвърлена безапелационно.

За съжаление опасният прецедент започва да се превръща в практика през последните месеци. Все повече държавни и общински институции притискат и заплашват със съдебни разноски граждани и журналисти, дръзнали да искат обществена информация. А обществената информация все пак е за обществото, нали?!

Петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license)

21.02.2012

Докато Европейският съюз обсъжда промените на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, испанският активист от OpenData общността Андерс Нин даде началото на петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license). Тази инициатива беше подкрепена и в предприемаческите среди.

Можете да се присъедините през блога на Андерс Нин. Публикуваме пълния текст на петицията на български:

„Подкрепете създаването на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) в рамките на реформата на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

Наскоро Европейската комисия започна процес на преразглеждане на европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор.

Една от основните му цели е да предостави общо разрешение за повторно използване на информация на гражданите и предприятията, които искат да използват информация от обществения сектор за създаването на нови услуги, генериращи икономическа активност и повишаване на прозрачността.

Предложението на Европейската комисия за новата директива е смело и разширява сегашната рамка.

Въпреки това, то не определя общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license), който да бъде приложим за всички европейски публични администрации.

Създаването на единно пространство на повторната употреба на обществена информация в Европа, изисква много повече, то изисква общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) приложим за всички данни създавани от европейските публични администрации.

Тове е възможно. Кралски Указ 1495/2011, удобрен от испанското правителство, дава пример как един прост юридически документ служи като общ лиценз за открити данни (OpenData license), приложим в държавния обществен сектор – това предоставя лесна за следване пътна карта за осъществяване в Европа.

Първо, дефиниране на европейски лиценз за открити данни (OpenData license), съвместим с принципите за повторно използване на информация, без допълнителни условия.

Второ, определяне на преходен период, след който лицензът да покрива всякаква информация, съдавана от обществения сектор в Европейския съюз.

Трето, предвиждане на задължителното публикуване на такъв лиценз във всички интернет страници на публични администрации, което ще даде правна сигурност на всички европейски предприемачи (infomediary entrepreneurs) и граждани, желаещи да използват информацията.

В момента Европейската комисия и държавите-членки разработват новата директива, време е гласът на OpenData общността да бъде чут в Европа. Призоваваме Европейската комисия и Европейския парламент да включат общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) и ясен краен срок за приемане от всички държави-членки в ревизираната директива.“

Скандал: съдия чете личните данни на журналисти пред обвиняеми и роднините им

21.02.2012

Прокурор Николай Николов иска да бъдат оповестени ЕГН и адреси на присъстващите в залата, съдия Милена Георгиева го прави, отхвърляйки възмущението на репортерите с думите „Винаги има първи път”

Галина КОНСТАНТИНОВА, координатор на ПДИ в Пловдив

Личните данни на журналисти – имена и ЕГН-та – бяха прочетени на всеослушание в съдебната зала пред обвиняеми и техните близки. Това стана в Районен съд-Пловдив на заседанието за мярката на тримата автокрадци – Пламен Леков, Димитър Костов и Димитър Султин -Господа. Те са обвинени в търговия с крадени коли. Освен адвокатите им в залата присъстваха десетина роднини и познати. На съседни банки седяха съдебните репортери, отразяващи случая.

Наблюдаващият прокурор Николай Николов поиска от съда да бъдат снети данните на всички присъстващи, тъй като делото е в самото начало и в по-нататъшния си етап би могло някой от присъстващите да бъде призован като свидетел. Когато журналистите се възпротивиха да бъдат снети на глас личните им данни, съдия Милена Георгиева каза „Винаги има първи път“ и прочете на висок глас всички данни от личните им карти.
В отговор на въпрос по кой правен казус се случва това,
прокурор Николов заяви, че искането не било насочено към съдебните репортери. От пресцентъра на Съдебната палата казаха, че не помнят такава практика и ще проверят случая. В протоколите по делото са записани личните данни на всички присъстващи, с изключение на служителите на съдебна охрана.
Говорителят на Районна прокуратура – Пловдив Галина Андреева поясни, че принципно колегата й има право да изиска оповестяване на лични данни, заради свидетелски показания по-късно в хода на делото. Тя обаче не се ангажира с коментар защо са обявени на глас ЕГН-та на журналистите. Това е допустимо само, ако става дума за страни по делото или свидетели, каквито журналистите не са, коментира председателят на Районния съд Веселин Хаджиев.

Случаят е повече от скандален, възмути се съдебната репортерка на „Дарик” Тина Ивайлова, след което зададе риторичния въпрос: „Кой ще носи отговорността, ако утре се случи нещо на мен или на колегите, след като задържаните са чули ЕГН-та и адресите ни?“

Шефът на Районния съд Хаджиев обеща проверка на случая.

Съдът на Европейския съюз отново обяви филтрирането на сайтове за неправомерна мярка

17.02.2012

Съдът на ЕС постанови, че социалните мрежи не могат да бъдат задължени да инсталират филтриращи системи, за да предотвратят разпространението на пиратска музика и видео.

Делото (Дело C‑360/10 Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers CVBA (SABAM) срещу Netlog NV) е по преюдициален въпрос на Първоинстанционния съд в Брюксел. Делото пред националния съд е заведено от SABAM( дружество за управление на авторски права, което издава разрешения за използването от трети лица на защитени с авторски права произведения) срещу социалната мрежа Netlog.

Според SABAM мрежата Netlog позволява на потребителите да споделят и разпространяват музика, видео и други произведения, обект на защита на авторско право без съгласието на авторите (или на SABAM) и без да заплащат никаква такса за разпространение. Сдружението иска съдебно разпореждане Netlog да преустанови разпространението на защитени творби и да плати глоба от 1 000 евро за всеки ден забава до предприемането на такива мерки. Според Netlog, за да се уважи искането на администратора на авторски права би се наложило въвеждането на система за филтриране на информацията, съдържаща се на сървърите преванивно, без ограничение във времето и на свои разноски. Според социалната мрежа повсеместния контрол противоречи на белгийското законодателство и на Директивата за електронна търговия (чл. 15 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г.)

Националният съд отправя запитване до Съда на ЕС дали европейското законодателство позволява постановяването на разпореждане за инсталиране на филтрираща система за всички електронни съобщения, която:

–        се прилага без разграничение към всички клиенти;

–        превантивно;

–        е изцяло на разноски на доставчика на електронни услуги;

–        без ограничение във времето.

Съдът намира, че мерките срещу пиратството не могат да се се състоят в активен контрол на всички данни на всеки потребител. Освен това мерките следва да бъдат пропорционални и да не създават препятствия пред свободната търговия (§ 36).

Съдът установява, че въвеждането на системата за филтриране предполага :

-          контрол над всички съобщения на потребителите , за да се установяват файловете с незаконно съдържание;

-          идентификация на тези файлове, върху който SABAM има права;

-          определяне кои файлове са обменени законно;

-          блокиране на тези файлове, които доставчикът е квалифицирал като незаконно обменени.

Съдът заключва, че подобен превантивен контрол би изисквал активно наблюдение на всички електронни съобщения, пренасяни в социалната мрежа, и следователно този контрол би обхванал цялата информация, която следва да бъде пренесена и всеки потребител, който използва тази мрежа. Този активен контрол е забранен изрично от чл. 15 от Директивата за електронна търговия (§ 40).

Според съда инсталирането на спорната система нарушава правото на стопанска инициатива на Netlog и противоречи на изискването мерките за защита на интелектуалната собственост да не са скъпоструващи или ненужно сложни (чл. 3 от Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост).

Съдът намира, че проследяването на всички съобщения противоречи на правото на личен живот, гарантирано от чл. 8 от Европейската Конвенция за правата на човека. Инсталирането на системата предполага допълнително обработване на лични данни (IP адреси), което противоречи на Директивата за защита на личните данни (Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни) (§ 51).

От друга страна, въвеждането на подобна система за филтриране създава опасност от нарушаване на свободата на информация, тъй като е възможно тази система да не разграничава в достатъчна степен незаконното от законното съдържание, така че прилагането ѝ може да доведе до блокиране на съобщения със законно съдържание.

Съдът намира, че въвеждането на система за филтриране на съобщения (файлове) разпространявани чрез социални мрежи противоречи на правото на стопанска инициатива, на правото на защита на личния живот и личните данни и на правото свободно да се получава и разпространява информация.

Решението на съда е достъпно на адрес: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=119512&pageIndex=0&doclang=EN&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=845475