Стабилност или непрозрачност ще постигне отхвърляне на ветото по Закона за МВР?

17.06.2014 г.
Александър Кашъмов

Според съобщение в медиите от миналата седмица, вътрешният министър Цветлин Йовчев държал „парламентът да побърза и да преодолее ветото върху текстовете на закона за МВР, тъй като иначе можело да се стигне до дестабилизация и проблеми в системата.” Изявлението бе направено, след като на 10 юни президентът върна закона за ново обсъждане на част от текстовете. Указът съдържа конкретни мотиви, на нито един от които обаче не чуваме аргументиран отговор.

Една от посочените проблемни разпоредби се отнася до правото на достъп до обществена информация и правото на достъп до събирани от институцията лични данни. Мотивите за ветото сочат разширяване на обхвата на ограниченията на правото на информация и занижаване на гаранциите за защита на това право. Програма Достъп до Информация алармира за спорния текст още след внасянето на проектозакона в Народното събрание през 2013 г.

Водещата парламентарна комисия се вслуша в зова на силовия министър и отхвърли ветото с 11 на 8 гласа на 11 юни следобед. Така и не стана ясно за обществото обаче, нито от неговото изявление, нито от вота в парламентарната комисия, с какво широкото право на достъп до информация накърнява и дестабилизира системата и коя точно система. Впрочем в една по-чувствителна демокрация вероятно щеше да се сметне за скандално официалното немотивирано изявление, че ограничаването на основни човешки права е необходимо за някаква абстрактна „стабилност на системата”. И то, след като с това се нарушава Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека, директива 95/46/ЕО и конвенция № 108 на Съвета на Европа, които са правнозадължителни. Тъй като пряката последица от ограничения достъп до обществена информация, както е известно, е непрозрачност, то възниква логичният въпрос, какво точно в МВР ще се „стабилизира” с тази уредба, освен корупцията.

С проектозакона се предлага въвеждане на ограничение на достъпа до информация за защита на националната сигурност и обществения ред. Кога предоставянето на информация застрашава националната сигурност или обществения ред, ще бъде въпрос на субективна преценка на министъра и неговата администрация. Отделно остава традиционното ограничение на достъпа до класифицирана информация, която според Закона за защита на класифицираната информация се засекретява съгласно определен списък с категории информация, преценка на вредата и определена процедура именно с цел защита на националната сигурност и конституционноустановения ред. Също така ново основание за ограничение на достъпа е, когато би се „накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР”. Тоест, когато на министъра не му харесва искането за достъп до информация, може да се окаже, че от огласяването „ще пострадат дейностите на МВР”, каквото и да значи това въобще. На всичко отгоре министърът или определеният служител не е нужно да се мотивира, защото чл.28, ал.2 от новия закон удобно му позволява да мълчи за съображенията си, като посочи само правното основание /т.е. цитира член от закона/. Всъщност може дори и закона да не посочи, както разкрива изречение второ от същата разпоредба. Мълчаливият отказ да бъде предоставена обществена информация е недопустим според закона и практиката и се смята винаги за нарушение. Силовият министър обаче си е създал привилегията да не дава отговор на гражданите, които упражняват конституционното си право на информация, независимо от становището на Върховния административен съд, че „държавните органи и органите на местното самоуправление се назначават и избират, за да изпълняват възложените им със закона функции, а не да мълчат” (Определение № 3335/2005 г. по адм.д. № 3169/2005 г. на ВАС, пето отделение и др.). И както разбрахме, всичко това е записано в закона, за да не се стигне до „дестабилизация и проблеми в системата” или да не се накърни изпълнението на функциите на МВР.

За да бъдем коректни докрай, изброените основания съществуват и по досегашния закон, но не като ограничения на достъпа до обществена информация, а на достъпа до лични данни от информационните масиви на МВР /не че и това е нормално и съответно на международните стандарти/. С една удобна корекция, в новия закон те се превръщат в основания за отказ на достъп до всякакви данни, което означава, че се включва и обществената информация.

Странно е, че липсват реакции на тези събития от последната седмица. Нека обаче си представим през призмата на реалните казуси, докъде може да доведе това разширяване на ограниченията за информация от МВР. През последните месеци „любопитни” граждани и журналисти поискаха информация, свързана с действията на полицията при охраната около протестите. Хората се интересуваха за причините и отговорността в случаите на полицейско насилие или произвол, от основанието за събиране на лични данни на гражданите по протестите и др. Така през декември основателият на сайта desebg Христо Христов поиска информация за списъка на документите, свързани с охраната на Народното събрание, броят на командированите служители и др. Достъп до информацията той получава след законоустановения срок и след вече подготвена жалба срещу мълчаливия отказ (http://desebg.com/2011-01-12-14-11-13/1698-2014-02-11-15-41-05 ). От подобни забавени отговори от институцията се оплакват и други журналисти и граждани. Лесно можем да си представим, колко по-удобно ще стане за вътрешния министър, ако не се налага изобщо да отговаря на заявления за достъп до информация, а си мълчи, както ще му позволят новите разпоредби.

През последните две години станаха известни случаи, в които от ведоството отказват информация, която се отнася до публични личности. Такъв е случаят с броя на влизанията на депутата Делян Пеевски в страдата на институцията /заявление на журналиста Росен Босев от в.”Капитал”/, разрешителното за оръжие на партийния лидер Волен Сидеров /заявление на журналиста Юлиан Христов от „Офнюз”/и наградното оръжие на главния прокурор и бивш председател на окръжен съд Сотир Цацаров /заявление на Българския институт за правни инициативи/. Подобни искания на информация лесно могат да се отбиват като накърняващи изпълнението на функциите на МВР или застрашаващи обществения ред. Обяснение защо смята така, министърът няма да дължи, а както видяхме, ще може и въобще да си замълчи.

След 2008 г. от МВР започна практика на по-голяма откритост по отношение на предоставяне на достъп до договори за обществени поръчки и информация, свързана с финансови разходи. Благодарение на осигурения достъп през 2011 г. журналисти от в.„Сега” и „Дневник” направиха разследвания на практиката с дарения, вследствие на което сега тя вече е забранена. Лесно можем да си представим, че на тази разширена прозрачност на институцията ще бъде сложен край, при широките възможности, които новият закон предвижда за ограничаване на достъпа до обществена информация.

Очакваме народните представители да обсъдят сериозно мотивите на ветото и да вземат разумно решение в обществен интерес. Нека да има стабилност в обществото, но нека да има и прозрачност на институциите, за да знаем какво, как и защо правят. МВР е министерство, от което очакваме реформиране и работа в полза на гражданите, а не непрозрачност и безотчетност за действията.

Районният съд във Варна прие подаването на сигнали за защитено слово

05.06.2014 г.
Александър Кашъмов

На 5 юни 2014г. Варненският районен съд оправда общественика Кънчо Бонев по обвинение за клевета, повдигнато от началника на местната служба по картография и кадастър, Красимира Божкова -Кателиева.

Конфликтът между тях назря с инцидента от 24 април 2012г., когато Бонев бе бит от охранител на службата при опит да получи достъп до обществена информация. Вместо да бъде разследвана администрацията за този странен подход към гражданина, прокуратурата заведе срещу него дело за хулиганство, което приключи през 2013г. с оправдателна присъда. В настоящото дело Кателиева се оплаква от подадена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството жалба срещу нея по случая, в която са споменати и съмнения за корупция.

Според защитника на Бонев, адв. Кашъмов от Програма Достъп до информация, подателите на сигнали за корупция се ползват с международна и законова защита. Свободата на изразяване на мнение и разпространяване на информация е основно човешко право, гарантирано с Европейската конвенция за правата на човека и може да се ограничава само по изключение, при сериозни доказателства и тясно определени основания.

Делото е част от титаничната битка на група варненски граждани, известна като „казуса Алея първа“, по който се подлагат на съмнение действия на държавни институции, довели до придобиване на земя край градския бряг от групировката ТИМ. По делото бяха разпитани свидетели и на двете страни и представени документи, свързани с териториите по Алея първа, много от които получени по реда Закона за достъп до обществена информация. Съдия Христо Минев постанови решението си след внимателно преглеждане на доказателствата и изслушване на тезите на спорещите.

Тази малка наглед победа има голямо значение за демократичната общност във Варна, защото показва, че упоритото отстояване на принципни позиции и основните човешки права, както и функционирането на независим съд са в състояние да променят съществено живота на хората. В трудната ситуация на Варна това събитие е знак, че със собствени сили гражданското общество в България може повече.

Публикацията е подготвена с участието на активни граждани във Варна

Таен държавен орган управлява природните богатства на страната

03.06.2014 г.
Александър Кашъмов

В България съществува таен орган на държавна власт. И това не са службите за сигурност и разузнаванията. По-таен и от тях орган носи наименованието Единен орган за управление на подземните богатства. Нека сме щастливи, че поне названието му е публично!
С решение № 3395 от 21 май 2014 г. по адм.д. № 12163/2013 г. на Административния съд – София град, 24-ти състав, е отхвърлена жалба срещу отказ на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката да предостави достъп до обществена информация. Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. Отговорът е разтърсващ – исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/.
Административният съд не приема тези доводи и намира отказа за законосъобразен. Според постановеното решение, „така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за дейността на задължения по закона субект, а се отнася изцяло до лична информация, касаеща само и единствено лични данни за определени физически лица”. Също така, съдът намира, че наистина лицата, заемащи публични длъжности, се ползват с много по-занижена защита на личните данни в сравнение с останалите граждани, „но това не означава, че достъпът до личните им данни е в предмета на регулация по ЗДОИ, чиято цел е да осигури информираност на гражданите относно дейността на задължения субект …”
Тъй като органът на власт в едно министерство например е министърът, в общината е кметът и т.н., то остава неясно какво разделение прокарва съдът между органа на власт и персоната, която изпълнява тези функции. Означава ли това, че може утре да имаме и анонимни министри /може да се гласуват на закрито заседание на Народното събрание/? За съжаление, за пряко избираемите длъжности ще бъде много трудно да се осигури необходимата защита на личните им данни, тъй като се явяват на избори и често участват в публичната избирателна кампания.
Разбира се, едва ли е нужно да се казва, че в демократичната държава лицата, заемащи публични длъжности, са публични. Имената им са обществено достояние, а не защитени лични данни. Те са длъжни да се отчитат пред гражданите и лично да обясняват действията си. Кой е орган на власт и кой влиза в състава на орган на власт е информация, която следва да намерим и обикновено намираме в интернет страниците на институциите, заедно с биографиите /и то не само в развитите страни, но вече и в България/. Съвременното законодателство, свързано с прозрачността, е достатъчно напреднало и предвижда публичност не само на имената, но и на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, на принадлежността на лицата, заемащи публични длъжности, към бившата Държавна сигурност. Според създадената в периода 2000 – 2014 г. съдебна практика не представлява защитени лични данни и следва да се предоставя по ЗДОИ информацията, свързана с:
- длъжността и името на дадено длъжностно лице /Решение по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение/,
- участие в комисии / Решение а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,
- изпълнение на служебни функции / Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/, като например командировки, както и съответните разходи за тях / Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение /,
- образованието и квалификацията на държавни служители / Решение по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/ ,
- трудовия стаж / а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав / и др.
Впрочем нищо чудно, че гражданите проявяват интерес да научат нещо повече за Единния орган за управление на подземните богатства. Според принципа за върховенството на закона, държавните органи и техните правовмощия са изброени в Конституцията и законите. Въпросният Единен орган за управление на подземните богатства обаче не се среща в законодателството. Загадъчната институция е оповестена единствено на интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в следния текст:
От 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. (http://www.mi.government.bg/bg/pages/about-ubgur-105.html )
От по-нататъшното съдържание на статията се установява, че „митичният орган” е започнал работа по 1100 преписки за разрешения за концесии и към края на 2012 г. са останали само около 100 процедури за търг или конкурс. Макар анонимен, държавният орган явно е ефективен. И се оказва, че може би никога няма да узнаем кой е свършил работа по 1000 концесионни преписки за една година и продължава да работи по неясно колко през следващата. След като е всеизвестно, че секторът на концесиите в областта на подземните богатства обхваща значителен финансов интерес, е наистина необяснимо, че главен секретар и съдия, чиито имена са публични, скриват имената на длъжностни лица, вземащи решения вероятно за милиарди левове.
Решението на административния съд подлежи на обжалване. Можем да се надяваме, че тази странно възникнала практика ще бъде коригирана, както през 2013 г. Върховният административен съд отмени друго решение на АССГ, според което политическата принадлежност на народните представители била защитени лични данни. Нека също така си пожелаем завинаги да престанат да съществуват „единни” или други органи на власт, чиито правомощия не са описани в закон, но затова пък управляват огромни обществени средства.

Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24/ЕО за недействителна. Какво следва за националните законодателства?

09.04.2014 г.
Фани Давидова

На 8 април Съдът на Европейския Съюз публикува свое решение, с което обяви, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. е невалидна. В решението си съдът посочва, че разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО са в нарушение на правото на зачитане на личния живот и на основното право на защита на личните данни, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 на Хартата на основните права на ЕС (Хартата).

Директива 2006/24/ЕО, или Директивата за запазване на данни, бе приета през 2006 година, в опит на страните членки да затегнат правилата за опазване на сигурността и обществения ред в общността, като отговор на терористичните атаки в Мадрид и Лондон през 2004 г. и 2005 г. Съгласно изискванията на Директивата операторите на електронни съобщения (телекомуникационните компании, интернет доставчици и др.) са задължени да запазват данните за тези съобщения до две години с цел възможното им използване при разследвания на тежки криминални престъпления.

Делото пред Съда на ЕС е образувано през 2012 година по две искания за преюдициални заключения от страна на Ирландския Върховен съд (High Court) – Дело C-293/12 и Австрийския Конституционен съд (Verfassungsgerichtshof) – Дело C-594/12.

Задължение на всички национални съдилища от страните членки на ЕС е да прилагат правилно и еднакво европейското законодателство в съответната държава. За да се избегне различно и противоречиво тълкуване на нормите на европейското право от страна на различните национални съдилища, е предвидена т.нар „процедура за преюдициално заключение”.  Ако при разглеждане на конкретен правен спор даден национален съд има съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, преди да разгледа конкретния спор, той (националния съд) може да поиска становище от Съда на ЕС. Това становище се нарича „преюдициално заключение“.

И двете искания за преюдициални заключения се отнасят до валидността на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО. В Ирландия, през 2012 година, организацията Digital Rights стартира съдебно производство срещу транспонирането на директивата в националното законодателство . През същата година, в Австрия над 11 130 активисти повдигат същия въпрос пред Австрийския Конституционен Съд. И двете национални съдилища подават искания за преюдициални заключения.

В своето решение от 8 април 2014 съдът на ЕС приема, че: Изискването за запазване на данните, посочени в член 5 (1) от Директива 2006/ 24, както и възможността компетентните национални органи, да получават достъп до тези данни , се отклоняват от принципите за защита на правото на неприкосновеност на личния живот , установени от Директиви 95/46 и 2002/58 по отношение на обработката на лични данни в сектора на електронните комуникации. И двете директиви гарантират поверителността и на комуникациите и на данните за трафик, както и задължението тези данни да бъдат изтрити или анонимизирани, когато те вече не са необходими за целите на предаване на самата комуникация. В пар.37 от решението си, съда констатира , че разпоредбите на Директива 2006/24 са в нарушение на членове 7 и 8 от Хартата, същото е посочено и в заключението на генералният адвокат по казуса. Фактът, че данните се съхраняват за дълъг период, и след това могат да бъдат използвани, без абонатът или потребителят да бъде информиран за това, създава у заинтересованите лица чувството , че техният личен живот е обект на постоянно наблюдение. Съда констатира още, че с приемането на Директива 2006/24, законодателят на ЕС е превишил границите, наложени от спазването на принципа на пропорционалност регламентирани в членове 7, 8 и 52 (1) от Хартата.

По тези и други изложени съображения Съдът на ЕС приема, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО е невалидна.

Следва да се отбележи, че обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на съответните националните закони. Европейската Директива 2006/24/ЕО е транспонирана в българското законодателство основно в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). За България, логичната стъпка от тук насетне е внимателен преглед на законовите разпоредби и тяхното съобразяване с изискванията на Хартата на основните права на ЕС, съответно подготвяне на ЗИД на ЗЕС, който да отрази отпадането на Директивата.

Решението на Съда на Европейския Съюз е постановено след сериозен обществен натиск. След приемането на самата Директива, по време на транспонирането в съответните национални закони, гражданските организации на различни държави изразяваха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.

Българският дебат по темата стартира още през 2008 година, когато МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). приеха съвместно Наредба № 40, с която задължиха интернет провайдърите и мобилните оператори да пазят 12 месеца определени данни за мобилните повиквания и разговори и електронните и интернет съобщения. В наредбата се твърдеше, че с нея се въвежда Директива 2006/24/ ЕО за задържането на данни. С жалба до Върховния административен съд (ВАС) Програма Достъп до Информация (ПДИ) постави въпроса за законността и конституционността на така приетата наредба. С Рeшение No13627 от 12/11/2008, петчленен състав на ВАС отмени чл. 5 от атакуваната наредба. В своето решение българският съд приема, че нормата на чл. 5 не поставя никакви ограничения по отношение данните, до които се разрешава достъпът чрез компютърен терминал, а изразът „за нуждите на оперативно-издирвателната дейност” е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Също така, не се поставят условия, препятстващи злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите. Не е предвидено препращане към специалните закони – НПК, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за защита на личните данни, в които са конкретизирани предпоставките за допускане достъп до определени данни, свързани с личния живот и личните данни на отделната личност.

През м. юни 2010 повече от 100 правозащитни организации от 23 европейски държави подписаха отворено писмо до Европейската Комисия, с искане за отмяна на задължението за съхраняване на трафични данни за всички потребители на електронни услуги в полза на една система за краткотрайно запазване и целенасочено събиране на данни. ПДИ подкрепи инициатива за отмяна на Директива 2006/24 ЕО относно запазването на трафични данни. Сред подписалите писмото бяха правозащитни организации, професионални сдружения на доставчици на електронни услуги, журналисти, юристи, лекари, синдикати.

Още по темата:

Заключение на генералния адвокат по делото, представено на 12 декември 2013 година:
http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf?doclang=BG&text=&pageIndex=0&part=1&mode=DOC&docid=145562&occ=first&dir=&cid=440003

Правозащитни организации относно заключението на генералния адвокат по делото:
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/736/79/lang,en/

Съобщение на европейския надзорник за защита на личните данни:
https://secure.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/EDPS/PressNews/Press/2014/14-04-08_Press_statement_DRD_EN.pdf

Публикации на ПДИ:
http://www.aip-bg.org/publicdebate/Не_на_директния_достъп_на_МВР_до_трафични_данни/208238/

Отворено писмо на правозащитните организации до Европейската Комисия :
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/363/158/lang,en/

Предстои тълкувателно решение на Върховния административен съд по закона за досиетата

28.03.2014 г.
Александър Кашъмов

На 28 март 2014 г. е проведено заседание на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България по  тълкувателно дело № 2/2014 г. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България, който е изложил противоречива практика на състави на ВАС по прилагането на текст в закона за досиетата (чл.25, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА ). Според тази законова разпоредба комисията по досиетата установява и обявява принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА на лица, заемали публични длъжности и осъществявали публични дейности, на основата на един или няколко документи – агентурни сведения, данни от картотеките, документи, съставени от ръководилия ги служител, протокол за унищожаване и др.

Според едни съдебни състави, в тази си дейност комисията по закона е обвързана да установява и оповестява принадлежност при наличие на съответен документ. Според нова практика, появила се през 2014 г., във всеки един случай комисията трябва да извършва проучване и е длъжна да се мотивира във всеки конкретен случай.

В свое становище от 26 март 2014 г. „Програма Достъп до Информация” (ПДИ) припомня европейската рамка на темата за разкриване на документите на бившите служби на тоталитарния режим. Подчертава националния консенсус, с който 40-то Народно събрание прие закона, след години на политически и законотворчески лутания.  Със закона се цели, според различните вносители, гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Законът бе проверен за конституционосъобразност именно по отношение на същия чл.25, ал.1, т.3, като с решение № 4 от 26 март 2012 г. по к.д. № 14/2011 г. Конституционният съд единодушно прие с 12 гласа, че не противоречи на Конституцията.

Близо 8 хиляди са по данни на комисията обявените до момента граждани. Подавани са и жалби до съдилищата, като в най-малко 93 съдебни решения, постановени в периода 2008 – 2014 г. ВАС е приел, че комисията е длъжна да обяви принадлежност при наличие на документ или документи и не разполага с възможност за преценка, съгласно закона. Завой в практиката е направен през януари 2014 г. с две нови решения, като съдебният състав приема, че във всеки един случай е необходимо проучване и анализиране на документите и мотивиране на решението за оповестяване. Липсва произнасяне обаче по въпроса какво новонастъпило обстоятелство дава основание съдът да измени практика, която е константна в продължение на 7 години.

Според ПДИ в дадения случай следва да се отчете принципът на правна стабилност и предвидимост на съдебната практика, който е в основата на правовата държава и върховенството на закона  – чл.4 от Конституцията. Следва да се отчете и обстоятелството, че промяната в практиката, когато вече са засегнати хиляди хора, е форма на тяхното несправедливо и неравностойно третиране в сравнение с останалите.

Проучвателната дейност е в ръцете на други групи в обществото – учени, изследователи, журналисти. Отговорност има и законодателят, който следва, както това е сторено в други държави, да осигури държавна поддържка и бюджет за осъществяване на задълбочена и системна изследователска дейност. Тези отговорности и задачи обаче са извън предела на възможностите на съдебната власт.

Становището на ПДИ е приложено по делото. През 2012 г. представихме становище и пред Конституционния съд, като бяхме конституирани и по к.д. № 14/2011 г. Според чл.130, ал.1 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения се приемат и обявяват в тримесечен срок.

 

 

 

 

Медиите имат право да публикуват лични данни за целите на журналистическата дейност

15.03.2014 г.
Александър Кашъмов

С окончателно решение от 10 март 2014 г. с решение по адм. дело № 7018/2013 г. Върховният административен съд /ВАС/ отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.
През април 2011 г. смолянският вестник „Отзвук” публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от Комисията за защита на личните данни през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лева, която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът, като представител на кооперацията в с.Гела е учредил право на строеж на свое дружество /в което е управител и съдружник/. Административният съд – София град потвърди санкцията /АССГ/.
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/ 46/ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от КЗЛД и АССГ. Необходимо е било и да се съобрази чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като „личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри”.
По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причине смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на „обществен страж“ и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория, ако си послужим с думите на Европейския съд по правата на човека /вж. Лингенс с/у Австрия и др./. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото, „не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица“.

Процедурите и резултатите от разпределението на 290 млн. лева за регионите атакувани в съда поради непрозрачност

28.02.2014 г.
Александър Кашъмов

На 28 февруари три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на две постановления на Министерския съвет (ПМС) – ПМС № 4/2014 г. и ПМС № 19/2014 г. С първото от тях са приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти, за които са разпределени общо около 290 милиона лева. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не са получили нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца.
Доводите за оспорване на ПМС № 4/2014 г. са следните:
- дадена му е обратна сила без законово основание;
- в него не са уредени, въпреки заглавието му и законовата норма, на която се основава, правила относно прозрачното разходване на средства, в нарушение на чл.1, ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.;
- не са предвидени срокове за подаване на проекти и за разглеждането им в нарушение на принципа за равнопоставеност и недискримация и на състезателността на процедурата;
- не е предвидена възможност за подаване и разглеждане на възражения в нарушение на изискването за обсъждане на възраженията и обясненията на засегнатите и за последователност и предвидимост;
- нарушени са изискванията за публичност, мотивираност и обществено обсъждане на проекта за нормативен акт, съгласно чл.26, ал.2 и чл.28 от Закона за нормативните актове.
Доводите за оспорване на ПМС № 19/2014 г. са следните. Прието е:
- въз основа на ПМС № 4/2014 г., като последното е незаконосъобразно поради посочените причини;
- без да са спазени предвидените в ПМС № 4/2014 г. и закона процедура, условия и критерии; Остава неясно как са одобрени проектите на общините от списъка и дали са въобще разглеждани проектите и спазени критериите от Междуведомствения съвет /предвид и изключително малкото време за работата му/.
- без да е дадена възможност на всички желаещи да кандидатстват /поради липса на предвидени в ПМС № 4/2014 г. срокове/;
- без да е предоставена възможност за възражения и без такива да са обсъдени;
- без да са спазени изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА за предварително публикуване, мотивиране и обсъждане на проекта за нормативен акт.
Особено при положение, че и Министерският съвет, и кметовете на общини са политически органи на власт, посочените нарушения и съпровождащата ги непрозрачност създават условия за фаворизиране на близки до управляващите политически сили и разпределяне на публични средства по непрозрачен начин в частен /партиен/ интерес. В това отношение следва да бъдат отчетени и приближаващите избори през 2014 г.
Поискано е спиране на разпоредбите от ПМС № 19/2014 г., с които е одобрен списъкът на общините, които получават средствата по програмата. Оспорването е подготвено със съдействието на „Програма Достъп до Информация”.