На 11 септември 2018 г. парламентът готви удар срещу демокрацията чрез преодоляване на ветото върху промените в Административнопроцесуалния кодекс

07.09.2018 г.
Александър Кашъмов

Горчива символика има в това, че на датата, когато чрез терористични атаки върху хиляди мирни граждани през 2001 г. бе нанесен най-тежкият удар срещу правото на живот и достиженията на съвременната демокрация в историята на съвремието, българските законодатели се готвят да вземат решение, което ще се отрази трайно негативно на правовата държава у нас. Става въпрос за прокарването на промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) въпреки наложеното президентско вето. Тези промени са изцяло в ущърб на гражданите и бизнеса и са в полза единствено за олигархията.

Във вторник, 11 септември, водещата правна комисия си е поставила за задача да преодолее ветото без дебат, видно от това, че въпросът представлва една от петте точки от дневния ред. За съжаление, този подход не е прецедент.

За да се разбере значимостта на промените в АПК е достатъчно да се припомни, че всяка година десетки хиляди граждани, фирми и организации на граждани се обръщат към административните съдилища, за да търсят справедливост по спорове, свързани с цяла палитра въпроси за законността на държавното и общинското управление, като: неправилно определяне на данък, определяне на пенсии, право да строят, обществени поръчки, концесии, териториално устройство, кадастър, здравеопазване, образование, избори, полицейско задържане, обезщетение за вреди от държавата и общините, достъп до обществена информация, защита на личните данни, защита от дискриминация, защита от незаконно уволнение на служители, достъпна градска среда, право на здравословна и чиста околна среда, права на деца и много други.

Стотици хиляди граждани, уязвими групи и представители на бизнеса са потърсили икономическа, социална, правна и в крайна сметка – човешка справедливост от съдилищата в системата на административното правосъдие за последните 20 години, откакто то съществува у нас. Независимо от несъвършенствата и проблемите, които съдебната система, като част от системата на държавно управление има, в голяма част от случаите тези хора и организации постигаха достойни решения, които са и единствена спирачка пред административния произвол, ароганттността на власт имащия, местния феодализъм, полицейщината, авторитарното управление, кражбите от народа и корупцията на властта. Така административното правосъдие се изгради като основен инструмент за демокрация, равни възможности, развитие на гражданското общество и пазарната икономика, честно разпределение на доходите и увеличение на благосъстоянието.

Още през 2017 г. представители на гражданския сектор в България като Програма достъп до информация (ПДИ), посветила 22 години в борбата с административния произвол и корупцията чрез подкрепа на прозрачността на управлението, и други неправителствени организации, както и бизнесът, представляван от организации като Стопанската камара, се обявиха против промените в Административнопроцесуалния кодекс, свързани с драстично повишаване на таксите за касационно обжалване, въвеждане на закрити съдебни заседания без участие на страните, премахване на втората съдебна инстанция по много дела и др. Срещу някои от тези промени се обяви и пленумът на Върховния административен съд (ВАС), без чиято роля през изминалите 20 години много незаконни афери и безобразия на изпълнителната власт и местните феодали нямаше да бъдат спрени. Основна последица от измененията е ограничаването на достъпа до съд и качеството на правосъдието в случаите на оспорване законността на актовете и действията на администрацията.

През юли 2018 г. по искане на ПДИ, подкрепено от 50 граждански организации държавният глава наложи вето на промените в АПК. По-рано през годината Конституционният съд даде червен картон за други, сходни по замисъл промени в АПК, чрез които политическото инженерство направи опит за противоречащо на Конституцията създаване на нов съд, паралелен на ВАС (вж. и становище на ПДИ по конституционното дело).

От внасянето на законопроекта в началото на юни 2017 г. до момента липсва анализ на реалното състояние на административното правораздаване и проблемите в него, както и обоснован отговор на въпроса какво изобщо наложи промените в АПК.

Ако не всички, то поне повечето гафове и корупционни скандали на управлението през 2017-2018 г. бледнеят пред прокарването на промените в АПК. Те са шамар за гражданите, дребния и средния бизнес, върховенството на закона и малкото защита на правата, която за три десетилетия нашето общество успя да постигне.

Призоваваме както народните представители, така и лидерите на политическите партии, които носят отговорността за сегашното управление, да спазят ангажиментите, с които са избрани, сред които не фигурираше лишаването на хората от достъп до правосъдие.

 

Писмо до Европейския парламент със становище по повод убийството на Ян Куцияк

15.03.2018 г.
Ралица Кацарска

 

Мадрид/Брюксел,

13 март 2018

 

 

Уважаеми членове на Европейския парламент,

В навечерието на парламентарния дебат по повод убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куцияк, моля прочетете становището, подписано от 61 организации на гражданското общество от Европа и света, с което те изразяват своето безпокойство, че разследването на Куцияк може да е било разкрито след подаване на заявление за информация и призовават Европейския съюз да предприеме действия за защита на журналисти и всички онези, които упражняват своето основно право на достъп до информация.   

Повече подробности за тази история могат да бъдат намерени на сайта на Проекта за Докладване на Престъпления и Корупция: https://www.occrp.org/en/amurderedjournalistslastinvestigation/freedom-of-information-law-reporters-best-friend-or-killer

Становище от журналисти, организации за свобода на медиите, право на информация, права на човека и други

В светлината на шокиращата новина, че Ян Куцияк вероятно е убит в резултат на работата си като разследващ журналист и че неговите заявления за информация може да са достигнали до обекта на неговото разследване, ние долуподписаните, призоваваме Европейския съюз да предприеме незабавни действия за защита на журналистите, упражняващи правото на достъп до информация.

Прочетете остатъка от публикацията »

По Конституция ВАС е длъжен да защитава правата на гражданите в случаите на правителство и министри и като първа съдебна инстанция

27.02.2018 г.
Александър Кашъмов

Всяка година Върховният административен съд (ВАС) разглежда хиляди дела по жалби на граждани и юридически лица срещу постановления, наредби, решения и заповеди на Министерския съвет и министрите. Той е и първа, и касационна инстанция по тези случаи. Благодарение на компетентната работа на върховните съдии през последните 20 години в много случаи бе спрян държавният произвол и защитени основните права на гражданите.

На 21 февруари 2018 г. Програма достъп до информация (ПДИ ) внесе в Конституционния съд становище по конституционно дело № 13/2017 г. На 25 януари 2018 г. докладчикът по конституционното дело потвърди, че ни е предоставена възможност да представим такова становище.
Делото бе образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за тълкуване на чл.125, ал.2 от Конституцията, който гласи:
„Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.“
Пленумът на ВАС е поставил следния въпрос:
„Разпоредбата на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България задължава ли Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция“.
ПДИ смята следното по така поставения въпрос:
1. ВАС може да поставя въпроси за конституционосъобразност само по висящо дело, какъвто настоящият случай не е. Поставянето на въпроси на Конституционния съд in abstracto e извън предоставените на ВАС правомощия с разпоредбата на чл.150, ал.2 от Конституцията.
2. До момента не е възниквал спор или чудене дали ВАС да бъде първоинстанционен съд по жалби срещу законността на актове на Министерския съвет и министрите. Този въпрос е разрешен както от чл.125, ал.2 от Конституцията, така и от чл.132, ал.2, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Никога не е поставян въпрос за противоречие между АПК и Конституцията в това отношение. Нещо повече, Тълкувателно решение № 4 от 2004 г. свидетелства за това, че ВАС е наясно със съдържанието на конституционната разпоредба.
3. По начало няма как чл.125, ал.2 от Конституцията да се изтълкува в смисъл, че законодателят е имал предвид само касационната, но не и първата инстанция. Това е така, тъй като касационната инстанция се произнася по правилността на съдебни решения, а не по „законността на актове“. Следователно съдържанието на конституционната разпоредба не допуска предлаганото тълкуване.
4. Нещо повече, съпоставянето на ал.1 и ал.2 от конституционната разпоредба показва, че едната се отнася до ВАС като касационна инстанция, а другата – до ВАС като първа инстанция, тъй като няма смисъл с две отделни алинеи да се урежда едно и също. В това отношение напълно споделяме и доводите, изложени в становището на конституционния съдия от предходния мандат на КС Благовест Пунев по настоящото дело. Споделяме изцяло и останалите доводи в неговото становище.
5. В сравнителноправно отношение се вижда, че е характерно и за други европейски държави висшата правораздавателна юрисдикция по административноправни спорове да е първа инстанция по отношение на актове на правителството и министрите. Нашата Конституция очевидно следва този модел.
6. Обсъждането на чл.125, ал.2 от Конституцията във Великото Народно събрание показва, че за 400-те народни представители нейното съдържание е било ясно и недвусмислено.
7. Смятаме, че фактически съображения по начало не могат да бъдат основание за тълкуване на Конституцията.
8. Отделно от изложеното, съображенията за натовареност на ВАС, изложени в искането, не са достатъчно прецизно формулирани. Игнорирани са данните за намаляване на броя разглеждани дела през последните години, както и тези за увеличаващия се брой на съдиите. Също така се е отчетена много различната натовареност на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, а вероятно на съдиите в отделните отделения на ВАС. Ако този наистина съществен проблем бъде надлежно отчетен от страна на ръководството на съда, вероятно ще бъдат намерени и гъвкави решения, различни от тълкуването на Конституцията преко волята на приелите я народни избраници.
9. През последните години младите демокрации в Централна и Източна Европа, които преди около 30 години започнаха процес на преход от тоталитарни режими към системи, които се ръководят от принципите за върховенството на закона, защита на основните права и свободи и разделение на властите, все повече са поставени пред изпитание. Процесите в някои от тези държави показаха, че правовата държава все още не е утвърдена, а защитата на основните права и стабилността на съдебната система са под въпрос. Нещо повече, политическата воля на управляващи групи се явява основен фактор за подкопаването на самите устои на тези държави и ценностите на съвременната цивилизация.
В такава ситуация искания за тълкуване като настоящото се явяват важен тест пред един блюстител не просто на законността, но на конституционността, какъвто е Конституционният съд. От съществено значение е той да не се поддаде на предложения за тълкуване с неясен резултат. Опазването на Конституцията и на автентичността на законодателната воля, която стои зад съдържанието на нейните разпоредби, е опазване на заложените в нея ценности, зад които застанаха преди близо три десетилетия избраните от гражданите техни политически представители.
10. На основата на изложените съображения ние смятаме за правилен следния отговор на поставения въпрос:

Разпоредбата на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България задължава Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция.

Ромското включване – митовете за парите и истината за отчетите

11.12.2017 г.
Програма Достъп до Информация

Стела Ковачева, координатор на ПДИ в Разград

Какво знаем за  мерките, предприети от държавата и общините, за  интеграция на ромите у нас? Има ли ясен отчет както  за свършеното, така и за разходите на властта в това направление? На тези въпроси бе посветено съвместно  проучване на Програма Достъп до информация и Асоциация „Интегро”, реализирано  в началото на 2017 година. То бе представено  през ноември в Разград пред Областната комисия по етническите и демографски въпроси. Изводите от него обобщиха ръководителят на правния екип на ПДИ адвокат Алексанъдр Къшъмов и заместник председателят на „Интегро” Кадрин Хасанов.

Проучването  е направено в периода февруари – март 2017  година и включва  преглед върху работата на 566 български институции. 18 от тях са звена на централната власт, 28 областни управи, 151 териториални подразделения на изпълнителната власт, 256 общини и 14 публичноправни субекти и независими органи на власт. Прочетете остатъка от публикацията »

Парламентът с лека ръка преодоля президентското вето, рискувайки живота и здравето на хората и бъдещите поколения

14.09.2017 г.
Александър Кашъмов

Днес 14 септември 2017 г. с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти” Народното събрание преодоля президентското вето върху промените в Закона за опазване на околната среда (ЗИД на ЗООС). Промените предвиждат премахване на втората съдебна инстанция в делата по законност на одобряването на т.нар. оценка на въздействието върху околната среда  (ОВОС) на „обекти със стратегическа важност”. Това са обекти, включени в енергийната или транспортната стратегия.

Прозрачност на законодателния процес и обществено участие

Преди гласуването не бе проведено обществено обсъждане на предлаганите промени. Това стана въпреки изричния призив на държавния глава в мотивите към наложеното вето да бъде проведено широко обществено обсъждане. Той бе в отклик на посоченото в искане на 27 неправителствени организации драстично нарушение на Закона за нормативните актове при първото приемане на ЗИД на ЗООС през юли, когато безпрецедентно законът бе внесен и окончателно гласуван в рамките на 16 дни. В заседанието на водещата парламентарна комисия миналия четвъртък депутати  са предложили законът да бъде обсъден поне с представители на бизнеса, но мнозинството е отказало.

Кого ползват промените?

Промените не ползват нито гражданите, чиито права са накърнени с тях, нито бизнеса. Може би затова народните избранници не пожелаха да чуят нито едните, нито другите. Понятието „обекти със стратегическа важност” се въвежда в употреба за първи път в българското законодателство, с цел да постави фокус върху сферите на енергетиката и транспорта. Въпросът защо един термин, традиционен за сферата на сигурността, се придърпва към икономическите сфери с най-голяма печалба, е любопитен сам по себе си. Справката със списъка на Министерския съвет на обектите от национално значение със стратегическа важност, които бяха заложени в първоначалния вариант на промените в ЗООС показва, че тук попадат автомагистрали, ТЕЦ-ове и проекти мрачни и непрозрачни като АЕЦ „Белене“, Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО), газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“.

Строежът на големи магистрали и енергийни обекти не ползва точно свободата на бизнеса, както се опитват някои да представят промените. Напротив, последният не получава никакви облекчения от законовите промени. Създава се единствено привилегия в интерес на точно определен сектор с шепа играчи – строители на големи инфраструктурни обекти, случайно съсредоточен у нас в ръцете на олигархичен кръг, да не кажем точно определен олигарх. Изхвърлен „през вратата” от управлението след гражданските протести през 2013 – 2014 г., той изглежда се опитва да се завърне „през прозореца” на бял кон.

Проблем ли е за инвестициите съдебният контрол?

Нека да кажем, че съдебният контрол върху решенията на администрацията е широко разпространен в демократичните страни, а дори и в развиващите се държави. Инвестициите не са над закона, а обратно, следва да спазват установения законов ред. От тази гледна точка инициаторите на законовите промени се опитват да създадат една много елементарна представа, че благосъстоянието и правата на човека са две противоположни ценности. След края на ХІХ век това със сигурност са две взаимодопълващи се ценности. Гражданите сами могат да си съставят мнение кого ползва представата, че хора с много пари трябва да имат повече права от останалите.

Тайни и лъжи

Промените не са съпътствани от доклад за въздействието, в противоречие със Закона за норматинвине актове. През август 2017 г. Програма достъп до информация изпрати заявление за достъп до обществена информация до Народното събрание, с което поиска копие от „наличното в Народното събрание проучване, изследване, анализ или други подобни материали, отнасящи се до уредбата в други държави на материята, свързана със съдебния контрол върху административни актове за одобряване на ОВОС, послужило като основа за твърдението на председателя на парламентарната комисия по околна среда г-жа Василева, че в други държави – членки на Европейския съюз има подобни изключения от принципа за касационно обжалване. Изрично посочихме, че ако не получим изричен отговор в законоустановения 14-дневен, ще приемем, че такова сравнителноправно проучване/ изследване не е налично в съхраняваната от Народното събрание документация.

Срокът за отговор на внесеното в деловодството на парламента на 17 август заявление изтече на 31 август 2017. Отговор не постъпи, което вероятно означава, че цитираното изказване на председателя на парламентарната комисия не е подкрепено с никаква фактология. Отделен е въпросът, че нововъведеният израз „обекти със стратегическа важност” със сигурност няма аналог в другите държави-членки на ЕС, което прави невъзможно и изключването на съдебна инстанция за тези обекти.

И невежество

За яснота трябва да се подчертае, че е мит твърдението, че втората съдебна инстанция забавя твърде много административните дела (каквито са тези по ОВОС). Напротив, тъкмо защото е инстанция по въпросите, свързани с приложението на закона, а не по фактите, тя разглежда много по-бързо делото – най-често в едно съдебно заседание. Остава на мнозинството в парламента да обясни на кого пречи най-бързата в нашата система съдебна процедура.

Справка в базата данни на Върховния административен съд по произволно взетите административни дела с номера 1001 – 1020  и 2015 – 2030 от 2017 г., показва, че 19 от тези общо 35 дела са по касационни производства. Първата група дела са образувани в периода 15.01.2017 г. – 25.01.2017 г., а от втората всички са образувани на 17.02.2017 г. От първата група 8 касационни дела половината са внесени за разглеждане в открито заседание точно след един месец – на 16 януари 2017 г., като по три от тях е постановено решение преди изтичането на два месеца от образуването на делото.

От втората група от 11 касационни дела четири са насрочени в открито заседание за след около месец, едно за след около два месеца, две за м. декември и три – за февруари – март 2018 г. Прегледът показва, че както бързо разгледаните, така и забавените дела са разпределени на едни и същи отделения във ВАС. При петчленните състави, попаднали в извадката обаче, неизменно са разгледали делата точно един месец след образуването им и са ги решили в рамките на по-малко от месец с едно изключение. Тъй като делата, за които бе изключен касационният контрол, се разглеждат тъкмо от петчленни състави, следва изненадващият вероятно дори и за вносителите на закона извод, че са чукали на отворена врата и няма да се постигне никакво особено забързване на инвестиционните проекти. Ще се постигне само тяхната некачественост, потенциална незаконосъобразност и повишен риск за живота и здравето на хората и за околната среда.

Заключение

Ето за илюстрация някои констатации на Върховния административен съд, потвърдени от касационната инстанция, които са направени през 2013 г. по повод законността на ОВОС на един „стратегически обект” – Национално хранилище за радиоактивни отпадъци:

„Основен критерий при избора на площадка следва да е радиологичният, а не икономическият критерий .” [] … Без да бъдат приведени доказателства, в доклада [за ОВОС] е направен извод, че площадка „Р.“ предлага най-благоприятните условия за изграждане и експлоатация на съоръжението, макар в приложенията да са били добавени данни, които на практика опровергават направените в съдържателната част заключения…. Не е доказано и обстоятелството, че характеристиките на площадката в комбинация с избраната концепция за погребване осигуряват защитата на населението…. В нетехническото резюме на доклада не се съдържа ясно и достъпно за засегнатата общественост заключение относно очакваните стойности и възможните неблагоприятни последици върху здравето и безопасността на човека и върху околната среда от радиционното облъчване в периода на експлоатация и след това. При положение, че в [община] се отчитат данни за смъртност с два пункта по – висока от средната за страната, авторите правят извод, че здравния статут не се различава от този в страната (част ІІІ, стр.102 ). Не са коментирани статистическите данни за 2008 година, от които се установява значително по-висок ръст на смъртността в [община] вследствие на болестите на кръвообращението и на дихателната система в сравнения със средните стойности за страната. По – високи от средните за страната са и показателите, свързани със злокачествените образувания…”

Тези и множество други нарушения е установил Върховният съд, за да отмени като незаконосъобразно становището на министъра на околната среда и водите за ОВОС на хранилището през 2013 г. и това решение да бъде потвърдено от касационен състав от петима върховни съдии (изглежда поради непознаване на правната материя представители на работодателски организации са се ангажирали с твърдението, че съдът сам бил преразглеждал собственото си решение. Това въобще не е така – други петима съдии разглеждат правилността и допустимостта на решението, постановено от тричленен състав).

В ден днешен без почти никакви промени същият доклад по ОВОС е одобрен от друг министър и гражданите имат нужда от защита пред независим съд. Тази защита пред касационна инстанция им отказа днес мнозинството в Народното събрание.

Промените в закона могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

Проектът за антикорупционен закон се нуждае от сериозни подобрения

31.08.2017 г.
Александър Кашъмов

На 30 август 2017 г Програма достъп до информация внесе становище по проекта за Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Макар да е налице напредък спрямо предходните проекти за такъв закон, остават сериозни проблеми. Конфискацията е неоправдано включена в предмета на закона, като висшите служители като президент, депутати, министри, съдии и др. са редоположени с поръчкови убийци, сводници и грабители. Уредбата на превенцията на корупцията е рехава, макар че трябваше да е основна стъпка в подобрението на дейността на държавата, и на институциите не са възложени задължения да предприемат мерки по превенция. Определенията за корупция и конфликт на интереси са неясни и припокриващи се, а още по-неясно е понятието „прояви на корупция”. Въведени са мерки на репресия под формата на „оперативно-издирвателна дейност”, включваща тайно следене на висши служители, които дублират работата на МВР и ДАНС без да е ясно защо, неефективно ли работят те, и без да се отчита, че припокриването на репресивни функции води до хаос, липса на ефективност и произвол за сметка на основни права на хората. Декларациите на над 100 хиляди държавни служители остават извън публичния регистър при Комисията, която законът ще създаде, а проверките ще се извършват на място, вместо от централния орган на власт, както е сега. Това ще доведе до феодализация на борбата с корупцията и възможност за политически натиск върху служителите. Въвеждането на постоянни сътрудници, които да съобщават корупция е белег на отминала епоха и създава риск от постоянен произвол.

В настоящия му вид като че ли проектът за закон повече би способствал за развиването на корупционно поведение, отколкото да го възпира. Поради това е необходимо същественото му преработване, като се разгледа и алтернатива, при която се изменят съществуващите закони, вместо да се приема нов. Цялото становище четете в интернет страницата на ПДИ.

Президентството публикува и втората стенограма от срещата за КТБ след съдебно дело

07.07.2017 г.
Александър Кашъмов

Президентството публикува и втората стенограма от срещата, свързана с КТБ, проведена на 14 юли 2014 г. Документът, който бе маркиран с гриф за сигурност „поверително” е декласифициран. Някои думи са заличени, подобно на предишната публикувана стенограма.  С Решение № 3750 от 05 юни 2017 г. по адм.дело № 1781/2017 г. Административен съд – София град, 40 състав, отмени отказа за предоставяне на стенограмата от 14 юли 2014 г. като незаконосъобразен. Делото бе заведено от журналиста от телевизия Би Ай Ти Илия Вълков срещу отказ на главния секретар на президента от февруари 2017 г. Решението влезе в сила, тъй като институцията реши да не го обжалва.

Този е петият случай в историята на прилагането на Закона за достъп до обществена информация (2000), по който благодарение на дело, водено с подкрепата на ПДИ, бе разсекретен документ, класифициран като държавна тайна.  Предишните декласифицирани документи са:

1)     2004 г. -  Правилника за опазване на държавната тайна в Народна република България от 1980 г. , поискан от ПДИ;

2)     2007 г. – около 100 тома с документи на Националната разузнавателна служба (НРС) по заявление на журналиста Христо Христов, създател на сайта Държавна сигурност.com (тогава работещ за „Дневник”);

3)     2009 г. -  договорът на Министерството на финансите с фирмата Краун Ейджънтс за реформа в митниците, поискан от ПДИ;

4)     2014 г. – докладите на прокуратурата относно злоупотребата със специални разузнавателни средства, поискан от Росен Босев от в.”Капитал”.

Разсекретяването и оповестяването на тези документи доведе до повече прозрачност на институциите, публикации и по-задълбочени изследвания.  Получените от НРС документи послужиха за написването на повече от едно изследване от Христов, като централно място заема книгата „Двойния живот на агент Пикадили”.

Очакваме изследователите на случая КТБ да попълнят пъзела на фактите и анализите си с информацията, която до момента не бе обществено достъпна.

Прозрачността е сила, търсете истината чрез достъп до документи!