Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24/ЕО за недействителна. Какво следва за националните законодателства?

09.04.2014 г.
Фани Давидова

На 8 април Съдът на Европейския Съюз публикува свое решение, с което обяви, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. е невалидна. В решението си съдът посочва, че разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО са в нарушение на правото на зачитане на личния живот и на основното право на защита на личните данни, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 на Хартата на основните права на ЕС (Хартата).

Директива 2006/24/ЕО, или Директивата за запазване на данни, бе приета през 2006 година, в опит на страните членки да затегнат правилата за опазване на сигурността и обществения ред в общността, като отговор на терористичните атаки в Мадрид и Лондон през 2004 г. и 2005 г. Съгласно изискванията на Директивата операторите на електронни съобщения (телекомуникационните компании, интернет доставчици и др.) са задължени да запазват данните за тези съобщения до две години с цел възможното им използване при разследвания на тежки криминални престъпления.

Делото пред Съда на ЕС е образувано през 2012 година по две искания за преюдициални заключения от страна на Ирландския Върховен съд (High Court) – Дело C-293/12 и Австрийския Конституционен съд (Verfassungsgerichtshof) – Дело C-594/12.

Задължение на всички национални съдилища от страните членки на ЕС е да прилагат правилно и еднакво европейското законодателство в съответната държава. За да се избегне различно и противоречиво тълкуване на нормите на европейското право от страна на различните национални съдилища, е предвидена т.нар „процедура за преюдициално заключение”.  Ако при разглеждане на конкретен правен спор даден национален съд има съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, преди да разгледа конкретния спор, той (националния съд) може да поиска становище от Съда на ЕС. Това становище се нарича „преюдициално заключение“.

И двете искания за преюдициални заключения се отнасят до валидността на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО. В Ирландия, през 2012 година, организацията Digital Rights стартира съдебно производство срещу транспонирането на директивата в националното законодателство . През същата година, в Австрия над 11 130 активисти повдигат същия въпрос пред Австрийския Конституционен Съд. И двете национални съдилища подават искания за преюдициални заключения.

В своето решение от 8 април 2014 съдът на ЕС приема, че: Изискването за запазване на данните, посочени в член 5 (1) от Директива 2006/ 24, както и възможността компетентните национални органи, да получават достъп до тези данни , се отклоняват от принципите за защита на правото на неприкосновеност на личния живот , установени от Директиви 95/46 и 2002/58 по отношение на обработката на лични данни в сектора на електронните комуникации. И двете директиви гарантират поверителността и на комуникациите и на данните за трафик, както и задължението тези данни да бъдат изтрити или анонимизирани, когато те вече не са необходими за целите на предаване на самата комуникация. В пар.37 от решението си, съда констатира , че разпоредбите на Директива 2006/24 са в нарушение на членове 7 и 8 от Хартата, същото е посочено и в заключението на генералният адвокат по казуса. Фактът, че данните се съхраняват за дълъг период, и след това могат да бъдат използвани, без абонатът или потребителят да бъде информиран за това, създава у заинтересованите лица чувството , че техният личен живот е обект на постоянно наблюдение. Съда констатира още, че с приемането на Директива 2006/24, законодателят на ЕС е превишил границите, наложени от спазването на принципа на пропорционалност регламентирани в членове 7, 8 и 52 (1) от Хартата.

По тези и други изложени съображения Съдът на ЕС приема, че Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО е невалидна.

Следва да се отбележи, че обявяването на директивата за невалидна няма автоматичен ефект по отношение на съответните националните закони. Европейската Директива 2006/24/ЕО е транспонирана в българското законодателство основно в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). За България, логичната стъпка от тук насетне е внимателен преглед на законовите разпоредби и тяхното съобразяване с изискванията на Хартата на основните права на ЕС, съответно подготвяне на ЗИД на ЗЕС, който да отрази отпадането на Директивата.

Решението на Съда на Европейския Съюз е постановено след сериозен обществен натиск. След приемането на самата Директива, по време на транспонирането в съответните национални закони, гражданските организации на различни държави изразяваха протеста си срещу възможността да се проследява трафика в мрежите.

Българският дебат по темата стартира още през 2008 година, когато МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). приеха съвместно Наредба № 40, с която задължиха интернет провайдърите и мобилните оператори да пазят 12 месеца определени данни за мобилните повиквания и разговори и електронните и интернет съобщения. В наредбата се твърдеше, че с нея се въвежда Директива 2006/24/ ЕО за задържането на данни. С жалба до Върховния административен съд (ВАС) Програма Достъп до Информация (ПДИ) постави въпроса за законността и конституционността на така приетата наредба. С Рeшение No13627 от 12/11/2008, петчленен състав на ВАС отмени чл. 5 от атакуваната наредба. В своето решение българският съд приема, че нормата на чл. 5 не поставя никакви ограничения по отношение данните, до които се разрешава достъпът чрез компютърен терминал, а изразът „за нуждите на оперативно-издирвателната дейност” е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Също така, не се поставят условия, препятстващи злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите. Не е предвидено препращане към специалните закони – НПК, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за защита на личните данни, в които са конкретизирани предпоставките за допускане достъп до определени данни, свързани с личния живот и личните данни на отделната личност.

През м. юни 2010 повече от 100 правозащитни организации от 23 европейски държави подписаха отворено писмо до Европейската Комисия, с искане за отмяна на задължението за съхраняване на трафични данни за всички потребители на електронни услуги в полза на една система за краткотрайно запазване и целенасочено събиране на данни. ПДИ подкрепи инициатива за отмяна на Директива 2006/24 ЕО относно запазването на трафични данни. Сред подписалите писмото бяха правозащитни организации, професионални сдружения на доставчици на електронни услуги, журналисти, юристи, лекари, синдикати.

Още по темата:

Заключение на генералния адвокат по делото, представено на 12 декември 2013 година:
http://curia.europa.eu/juris/document/document_print.jsf?doclang=BG&text=&pageIndex=0&part=1&mode=DOC&docid=145562&occ=first&dir=&cid=440003

Правозащитни организации относно заключението на генералния адвокат по делото:
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/736/79/lang,en/

Съобщение на европейския надзорник за защита на личните данни:
https://secure.edps.europa.eu/EDPSWEB/webdav/site/mySite/shared/Documents/EDPS/PressNews/Press/2014/14-04-08_Press_statement_DRD_EN.pdf

Публикации на ПДИ:
http://www.aip-bg.org/publicdebate/Не_на_директния_достъп_на_МВР_до_трафични_данни/208238/

Отворено писмо на правозащитните организации до Европейската Комисия :
http://www.vorratsdatenspeicherung.de/content/view/363/158/lang,en/

Предстои тълкувателно решение на Върховния административен съд по закона за досиетата

28.03.2014 г.
Александър Кашъмов

На 28 март 2014 г. е проведено заседание на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България по  тълкувателно дело № 2/2014 г. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България, който е изложил противоречива практика на състави на ВАС по прилагането на текст в закона за досиетата (чл.25, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА ). Според тази законова разпоредба комисията по досиетата установява и обявява принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА на лица, заемали публични длъжности и осъществявали публични дейности, на основата на един или няколко документи – агентурни сведения, данни от картотеките, документи, съставени от ръководилия ги служител, протокол за унищожаване и др.

Според едни съдебни състави, в тази си дейност комисията по закона е обвързана да установява и оповестява принадлежност при наличие на съответен документ. Според нова практика, появила се през 2014 г., във всеки един случай комисията трябва да извършва проучване и е длъжна да се мотивира във всеки конкретен случай.

В свое становище от 26 март 2014 г. „Програма Достъп до Информация” (ПДИ) припомня европейската рамка на темата за разкриване на документите на бившите служби на тоталитарния режим. Подчертава националния консенсус, с който 40-то Народно събрание прие закона, след години на политически и законотворчески лутания.  Със закона се цели, според различните вносители, гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Законът бе проверен за конституционосъобразност именно по отношение на същия чл.25, ал.1, т.3, като с решение № 4 от 26 март 2012 г. по к.д. № 14/2011 г. Конституционният съд единодушно прие с 12 гласа, че не противоречи на Конституцията.

Близо 8 хиляди са по данни на комисията обявените до момента граждани. Подавани са и жалби до съдилищата, като в най-малко 93 съдебни решения, постановени в периода 2008 – 2014 г. ВАС е приел, че комисията е длъжна да обяви принадлежност при наличие на документ или документи и не разполага с възможност за преценка, съгласно закона. Завой в практиката е направен през януари 2014 г. с две нови решения, като съдебният състав приема, че във всеки един случай е необходимо проучване и анализиране на документите и мотивиране на решението за оповестяване. Липсва произнасяне обаче по въпроса какво новонастъпило обстоятелство дава основание съдът да измени практика, която е константна в продължение на 7 години.

Според ПДИ в дадения случай следва да се отчете принципът на правна стабилност и предвидимост на съдебната практика, който е в основата на правовата държава и върховенството на закона  – чл.4 от Конституцията. Следва да се отчете и обстоятелството, че промяната в практиката, когато вече са засегнати хиляди хора, е форма на тяхното несправедливо и неравностойно третиране в сравнение с останалите.

Проучвателната дейност е в ръцете на други групи в обществото – учени, изследователи, журналисти. Отговорност има и законодателят, който следва, както това е сторено в други държави, да осигури държавна поддържка и бюджет за осъществяване на задълбочена и системна изследователска дейност. Тези отговорности и задачи обаче са извън предела на възможностите на съдебната власт.

Становището на ПДИ е приложено по делото. През 2012 г. представихме становище и пред Конституционния съд, като бяхме конституирани и по к.д. № 14/2011 г. Според чл.130, ал.1 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения се приемат и обявяват в тримесечен срок.

 

 

 

 

Медиите имат право да публикуват лични данни за целите на журналистическата дейност

15.03.2014 г.
Александър Кашъмов

С окончателно решение от 10 март 2014 г. с решение по адм. дело № 7018/2013 г. Върховният административен съд /ВАС/ отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.
През април 2011 г. смолянският вестник „Отзвук” публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от Комисията за защита на личните данни през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лева, която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът, като представител на кооперацията в с.Гела е учредил право на строеж на свое дружество /в което е управител и съдружник/. Административният съд – София град потвърди санкцията /АССГ/.
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/ 46/ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от КЗЛД и АССГ. Необходимо е било и да се съобрази чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като „личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри”.
По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причине смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на „обществен страж“ и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория, ако си послужим с думите на Европейския съд по правата на човека /вж. Лингенс с/у Австрия и др./. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото, „не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица“.

Процедурите и резултатите от разпределението на 290 млн. лева за регионите атакувани в съда поради непрозрачност

28.02.2014 г.
Александър Кашъмов

На 28 февруари три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на две постановления на Министерския съвет (ПМС) – ПМС № 4/2014 г. и ПМС № 19/2014 г. С първото от тях са приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти, за които са разпределени общо около 290 милиона лева. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не са получили нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца.
Доводите за оспорване на ПМС № 4/2014 г. са следните:
- дадена му е обратна сила без законово основание;
- в него не са уредени, въпреки заглавието му и законовата норма, на която се основава, правила относно прозрачното разходване на средства, в нарушение на чл.1, ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.;
- не са предвидени срокове за подаване на проекти и за разглеждането им в нарушение на принципа за равнопоставеност и недискримация и на състезателността на процедурата;
- не е предвидена възможност за подаване и разглеждане на възражения в нарушение на изискването за обсъждане на възраженията и обясненията на засегнатите и за последователност и предвидимост;
- нарушени са изискванията за публичност, мотивираност и обществено обсъждане на проекта за нормативен акт, съгласно чл.26, ал.2 и чл.28 от Закона за нормативните актове.
Доводите за оспорване на ПМС № 19/2014 г. са следните. Прието е:
- въз основа на ПМС № 4/2014 г., като последното е незаконосъобразно поради посочените причини;
- без да са спазени предвидените в ПМС № 4/2014 г. и закона процедура, условия и критерии; Остава неясно как са одобрени проектите на общините от списъка и дали са въобще разглеждани проектите и спазени критериите от Междуведомствения съвет /предвид и изключително малкото време за работата му/.
- без да е дадена възможност на всички желаещи да кандидатстват /поради липса на предвидени в ПМС № 4/2014 г. срокове/;
- без да е предоставена възможност за възражения и без такива да са обсъдени;
- без да са спазени изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА за предварително публикуване, мотивиране и обсъждане на проекта за нормативен акт.
Особено при положение, че и Министерският съвет, и кметовете на общини са политически органи на власт, посочените нарушения и съпровождащата ги непрозрачност създават условия за фаворизиране на близки до управляващите политически сили и разпределяне на публични средства по непрозрачен начин в частен /партиен/ интерес. В това отношение следва да бъдат отчетени и приближаващите избори през 2014 г.
Поискано е спиране на разпоредбите от ПМС № 19/2014 г., с които е одобрен списъкът на общините, които получават средствата по програмата. Оспорването е подготвено със съдействието на „Програма Достъп до Информация”.

Желае ли прокуратурата прозрачност на данните за нередности при подслушванията?

13.02.2014 г.
Александър Кашъмов

В съдебно заседание на 12 февруари 2014 г. Административният съд- София град, 38 състав, прекрати административно дело № 4832/2013 г., образувано по жалба на журналиста от в.”Капитал” Росен Босев и осъди Върховната касационна прокуратура /ВКП/ да плати разноските по делото, тъй като е причинила завеждането му. Делото е по жалба срещу отказ, подписан от заместник главния прокурор Пенка Богданова да предостави копия от докладите от проверки на ВКП през 2001 г. и 2008 г. по законността на дейността на органите, които прилагат специални разузнавателни средства /СРС/. Според отказа, издаден на 17 април 2013 г., „документите, свързани с извършената през 2008 г. проверка от ВКП и резултатите от нея, съдържат както класифицирана информация с различни нива на класификация, така и явна информация. Документите, съдържащи класифицирана информация, са все още с неизтекъл срок на защита, считано от датата на създаването им.” За доклада от 2001 г. в отказа няма ни дума.
В съдебното заседание на 13 ноември 2013 г., по наше искане съдът задължи ответника да представи в 14-дневен срок /т.е. до 27 ноември/ докладите с цел проверка на грифовете за сигурност и осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на класифицирането на документите. По делото постъпиха два доклада, единият от които, изготвен през 2001 г., е без какъвто и да е гриф за сигурност, а другият – от 2008 г., е с един гриф за сигурност „поверително”, който е зачеркнат. Установява се, че след изтичането на установения в Закона за защита на класифицираната информация срок, който е 5 години от създаване на документа, т.е. е изтекъл през юли 2013 г., документът е преразгледан и декласифициран едва на 26 ноември 2013 г. Дали съвпадането на закъснялото декласифициране с крайния срок за представяне на документа в съда е случайност, оставяме на преценката на читателите. Изводът е, че ако не беше поискан по реда на ЗДОИ – от една страна, и съдът не го беше изискал по делото – от друга, докладът от 2008 г. щеше да се помещава пазен като държавна тайна в секретната секция на прокуратурата. Това е един знак дали и доколко прокуратурата желае дейността й по проверка на работата със СРС да бъде известна на обществото.
Тук се поставя един принципен въпрос по т.нар. декласифициране. Според Закона за защита на класифицираната информация то трябва да се извърши след изтичане на срока на защита, след което документът става достъпен по Закона за достъп до обществена информация /ЗЗКИ/ в продължение на най-малко една година. Освен това, съгласно ЗЗКИ преглед на класифицираните документи за преценка правилността на класификацията им трябва да се осъществява веднъж на две години. Преразглеждането дори на старите секретни документи отпреди 2002 г., което трябваше да приключи през 2003 г., не бе завършило и през 2007 г., видно от отговор на тогавашния премиер Станишев на парламентарен въпрос. Така че сериозни са съмненията дали въобще и доколко институциите спазват задълженията си по периодичен преглед и навременно декласифициране.
Да се върнем на казуса с прокуратурата. Не по-малко интересна е ситуацията с другия доклад – онзи от 2001 г. Той бе отказан, без да е класифициран въобще, както се изясни. Още по-странно е обстоятелството, че достъпът до същия доклад бе отказан през 2001 г. на Българския Хелзинкски комитет /БХК/с мотивите, че той представлява служебна тайна и е маркиран с гриф „за служебно ползване”. Софийският градски съд /СГС/, сезиран от БХК с жалба срещу отказа с помощта на ПДИ, изиска документа, действително констатира такъв гриф и отхвърли жалбата. Пак поради този гриф Върховният административен съд като следваща инстанция остави решението на СГС в сила. Любопитно какво се е случило през 2001 г. – дали докладът по начало не е бил секретен и някой от прокуратурата е „ударил” за всеки случай един надпис „за служебно ползване”, преди да го изпрати в съда, или пък едни копия от един и същ доклад са били с гриф, а други – без. Така или иначе, остава привкусът за някаква нередност и по този случай.
През 2013 г., насред шумния обществен дебат относно законността на използването на СРС, главният прокурор обяви на пресконференция, че е направена нова проверка, едни от констатациите по която са класифицирани, а други – публични. И до днес, близо година по-късно, публичната част остава неизвестна на обществото, защото не е оповестена по никакъв начин.
През 2008 г. България бе осъдена в Страсбург за липса на гаранции срещу незаконно използване на СРС, висящо е второ дело, а в периода 2009 – 2013 бяха оповестени докладите на ресорната подкомисия в Народното събрание, както и доклад на Върховния касационен съд. През 2013 г. и досега през 2014 г. обаче Народното събрание не е оповестило никакви данни, свързани с прилагането на СРС, а прокуратурата, както виждаме, също продължава да пази мълчание за последния си доклад от 2013 г. От получените благодарение на делото два доклада се установява, че през 2001 и 2008 г. са констатирани изключително сериозни нарушения при искането на разрешения, разрешаването, използването и унищожаването на СРС. Какво се прави по въпроса обаче, спазват ли се препоръките и защо информацията за 2013 г. още се пази в тайна, остава въпрос без отговор.
От данните в двата доклада на прокуратурата не става ясно защо се налага въобще да бъдат класифицирани. Напротив, данните в тях са очевидно от висок обществен интерес, като разкриват нарушения и възможни злоупотреби. Те кореспондират до голяма степен на данните от докладите на парламентарната подкомисия, какъвто за 2013 г. обаче не е публикуван. Така че остава въпросът кога обществото ни и институциите ще се отърсят от културата на секретност, и то особено в случаите на разкрити нередности и закононарушения и чии интереси всъщност защитава тайната по тях.

ИЗ ДОКЛАДИТЕ НА ВКП:
От 2001 г.:
„-1245 искания са подписани със запетаи за ръководител, без данни за лицето, което ги е подписало;
- в множество случаи в исканията липсва пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването; …”
„Липсва установен ред, процедура и документиране на евентуалното им [на СРС ] унищожаване и тази практика е в съществено противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗСРС … „
„През проверявания период при прилагането на СРС са допуснати закононарушения, чийто обем може да бъде определен като значителен – общо над 2000, т.е. всяко пето искане за използване на СРС е приключвало с допуснато едно или друго закононарушение.„
„ – Дадени разрешения от органи по чл.15 от ЗСРС без посочване на датата, на която е издадено разрешението …
- Разрешения за използване на СРС, подписани от името на председател на окръжен съд със запетая, без данни, на кое лице е подписа и в качеството на какъв го е подписал;
- Разрешения, подписани от името на председател на ОС, но подписът е положен от друго лице без данни кое, в качеството на какъв и на какво основание е подписало и дало разрешението; …
- Разрешаване за използване на СРС за не тежки престъпления в 243 случая.”
„Изключително ниска е ефективността по използване на СРС с оглед изготвените веществени доказателствени средства. Броят им 269 е едва 2,67% от общо 10020 искания за използване на СРС [този извод е цитиран в решението на ЕСПЧ от 2008 г.].”
„Невъзможността да бъде установено точното време на прилагане на СРС, конкретния характер на придобитата информация, причините, времето и вида на унищожаване и другите нарушения по използване на СРС създават предпоставки за злоупотреба с нея и за нарушаване на основните правата на гражданите …”

От 2008 г.:
„1. В част от исканията за прилагане на СРС не се отбелязва началната дата на прилагане …
.. 4. В някои от справките не се попълват регистрационните номера на исканията за прилагане на СРС;
5. Не се посочва кой е ползвател и на кого се води мобилният комуникатор;
6. В редица случаи не се посочва конкретното лице получател на информацията от прилаганото СРС;..
..9. Извършени корекции в исканията за СРС, които не са заверени с подпис и печат;…
…11. В 94% от регистрираните случаи исканията за СРС касаят подслушване на мобилни и стационарни телефони …
…14. Констатирани са случаи, при които заявителят е разширил кръга на лицата, на които се предоставя текущата информация по прилагането на СРС …
…15. Не се прекратява прилагането на СРС при изпълнение на задачата или настъпили промени в условията, наложили СРС;

В подкрепа на Български хелзинкски комитет

15.01.2014 г.
Програма Достъп до Информация

На 15.01.2014 г. четиринадесет граждански организации, сред които и Програма Достъп до Информация, изпратиха отворено писмо до Национална агенция по приходите и Министерство на финансите, с което изразяват безпокойство от назначената данъчна проверка на Български хелзинкски комитет, образувана по сигнал на представител на ВМРО, както стана известно от публични изявления.

Организациите, присъединили се към писмото, определят назначената проверка като „неоправдана репресия спрямо неправителствените организации, защитавали основни демократични ценности в течение на целия преход”.

Пълният текст можете да прочетете тук: Отворено писмо

ДОСТЪПЪТ ДО ИНФОРМАЦИЯ – В ЦЕНТЪРА НА ДНЕВЕН РЕД ЗА РАЗВИТИЕ СЛЕД 2015 ГОДИНА

13.12.2013 г.
Ралица Кацарска

 

От 9 до 13 декември 2013 г. се провежда Шестата сесия на Откритата работна група за целите на устойчивото развитие на ООН.

Едно от съпътстващите събития, организирано от Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (IFLA) е озаглавено Достъп до информация: ключов стълб в програмата за развитие след 2015.  Участниците – Article 19, CIVICUS, BeyondAccess и DevelopmentInitiatives – излизат със съвместна позиция  за това защо и как правото на информация и други свързани теми да се включат в Дневния рред за развитие след 2015 година.  

Достъпът до информация е важен за всички, включително за живеещите в бедност. Той им дава възможност:

  • да упражняват своите политически и социално-икономически права
  • да бъдат икономически активни
  • да придобиват нови умения
  • да държат под отчет своите правителства

Достъпът до информация е предпоставка за разработването на програми за развитие във всички сектори и на всички нива. За да се гарантира успехът на Дневния ред за развитие след 2015, процесът трябва да се фокусира върху гарантиране на това, че правителства, гражданско общество, общности и отделни лица имат право на основна информация, необходима да се разрешават проблеми и да се взимат по-добри решения и право на ефективен достъп до тази информация.

В какво вярваме:

Достъпът до информация трябва да бъде централен в дневния ред за развитие след 2015

  • Правителства, частен сектор, гражданско общество и глобални институции трябва да  поемат международен ангажимент и да гарантират, че всеки има достъп до, разбира и може да използва и споделя информацията, която е необходима за подпомагане на устойчивото развитие.
  • Достъпът до информация е признат от Експертния съвет на ООН по дневния ред за развитие след 2015, от генералния секрета на ООН и много други участници като основен компонент на Целите за устойчиво развитие. Това признание трябва да се включи в дневния ред за развитие след 2015. 

Ясен фокус върху правото на информация ще доведе до промяна. Това ще:

  • Допринесе за развитие чрез участие, даване на възможност на всички хора да упражняват своите права и да ги  отнесат до своите собствени предизвикателства за развитие
  • Направи всички правителства, независимо от нивото им на икономическо развитие, по-отчетни за ангажиментите, поети по време на срещи като част от Дневен ред за развитие след 2015
  • Предостави средства, за да насърчи прогреса по отношение на отчетността, прозрачността, доброто управление, участието и овластяването

По-добро качество и по-голяма достъпност на информацията ще доведе до подобряване на разпределянето на ресурси и по-информирано взимане на решения от правителства, гражданско общество и частния сектор. Достъпът до информация е важен за:

  • ·        Пълно разбиране на това кои публични услуги достигат до населението, особено до хората, които живеят  в бедност
  • ·        Съвместното усилие на индивиди и общности заедно с правителствата да подобрят публичните услуги
  • ·        Организации на гражданското общество и частния сектор да имат възможност да осъществят целева развойнадейност, да инвестират ефективно и да подобрят публичните услуги

Информационни посредници като неправителствени организации, медии, парламентаристи и библиотекари могат да помогнат на правителства и хора да предават, организират, структурират и разбират данни, които са важни за развитието. Те могат да направят това чрез:

  •     Предоставяне на информация за основни права и пълномощия, публични услуги, околна среда, здравеопазване, образование, възможности за работа и публични разходи
  •   Идентифициране и насочване на вниманието върху най-актуалните и належащи нужди и проблеми на населението
  • ·    Използване на  инфраструктурата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), за да се ускори доставката на услуги и предоставянето на достъп до важна информация.  Неправителствените организации и библиотеките могат да използват ИКТ да подпомогнат изпълнението на националната политика на регионално ниво, гарантирайки, че развитието ще достигне всички общности
  • ·     Предоставяйки публичен форум и място за по-широко гражданско участие и въвличане в процеса на взимане на решения

Рискове от пренебрегване на важността на достъпа до информация   

Ако достъпът до информация остане извън Дневен ред за развитие след 2015, има опасност да бъде създадена програма за развитие, наложена „от горе”. В този случай, фокусът ще бъде върху изпълнение на целите чрез правителствени действия, а не като дава възможност на лица и общности да контролират  постигането на тяхното собствено развитие. Ако достъпът до информация не бъде включен в рамката след 2015, ние рискуваме:

·        Лоши решения: Предполага се, че информацията, която ни е необходима, за да вземем добри решения за развитие съществува, тя е свободно достъпна и е лесна за възпроизвеждане. В много случаи, обаче, не е в това въпросът. Непълната и тайна информация често води до взимане на решения, които не отговарят на нуждите на общността.

·        Пилеене на пари и усилия: Ние не трябва да изпускаме възможността да увеличим капацитета и квалификацията, за да анализираме данни и да ги превърнем в информация така, че тя да може да се използва от широката общественост. Проучване на информационните потребности отделни лица и общности, включително на тези, живеещи в бедност предполага, че те срещат трудности при локализиране и използване на точната информация за тяхно облагодетелстване.   

·        Преоткриване на колелото: Ние трябва да избегнем създаването на политики за развитие, които не подкрепят информационни посредници и инфраструктура. Ако подкрепим и подсилим съществуващата инфраструктура, например библиотеките, ние можем да гарантираме разпоредби за информационно-свързани услуги за тези, които най-много се нуждаят.

Как да измерваме прогреса

За периода след 2015 година, предлагаме да обмислим нови механизми за събиране на информация за индикаторите, включвайки интерактивно събиране на данни, използвайки мобилни технологии и интернет. Също така горещо насърчаваме приемането на отворени стандарти, за да е възможно сравнението и оперативната съвместимост на информация между общности и институции. Неправителствените организации трябва активно да се включат в този процес.

Повече информация за предложените параметри за измерване на прогреса, базирани на вече съществуващи параметри, използвани от ООН и други международни институции, вижте в официалното съобщение: Access to Information central to the post-2015 development agenda