Ден на защита на личните данни

28.01.2016 г.
Александър Кашъмов

Днес в Европа се отбелязва Денят на защита на личните данни. На 28 януари 1981 г. е приет първият международен правнозадължителен документ в тази област – Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Комитетът на министрите на Съвета на Европа отбелязва датата като официален повод за честване със свое решение от 26 април 2006 г.

Защитата на личните данни е регламентирана и в правото на Европейския съюз /ЕС/ с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Предстои да бъде приет нов Регламент на ЕС за защита на личните данни като част от пакета, свързан с реформата на законодателството на ЕС в тази сфера.

Българският Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД) е приет през 2002 г. и неколкократно изменен и подобрен през следващите години. В закона е дадено определение на понятието „лични данни”, предвидени са принципи за тяхното добросъвестно обработване и основания, на които могат да бъдат обработвани /събирани, използвани, предавани и пр./. По правило данните могат да се ползват със съгласието на съответния човек, а без него – само в изрично предвидените от закона случаи.

Публичните институции и другите организации са длъжни да спазват правилата на закона при работа с лични данни и да се регистрират като администратори на данни. В тези случаи те трябва да оповестят информация какви данни събират, по какъв начин, с каква цел и на какви категории администратори ги предоставят. Законосъобразността на обработването на лични данни се контролира от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която разглежда жалби, дава предписания, отправя препоръки, приема решения и становища, извършва проверки, налага глоби и др. Сериозният обем работа, извършен от комисията през годините, може да се види в годишните отчети и информационния й бюлетин.

Програма достъп до информация участва активно в дебатите по приемането на ЗЗЛД и измененията му и си партнира с КЗЛД. В защита на правото на гражданите на защита на личните данни водихме и спечелихме през 2008 г. дело пред Върховния административен съд, с което бе отменен прекият достъп на МВР и службите за сигурност до т.нар. „данни за трафика на съобщенията”. През 2009-2010 г. участвахме в дебатите по измененията в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), защитавайки отново правата на гражданите. През 2014 г. представихме в Конституционния съд становище по конституционосъобразността на разпоредби от ЗЕС с Конституцията (които бяха обявени за противоконституционни с Решение № 2 от 12 март 2015 г. по к.д. № 8 от 2014 г.), а през 2012 г. заедно с Асоциация за европейска интеграция и права на човека и адв. Екимджиев внесохме жалба в Европейския съд по правата на човека, с която оспорихме съобразността на наличната система за следене и достъп до трафични данни с гарантираните от чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека право на защита на личния живот и кореспонденция, включително лични данни.

 

Парламентът прие на второ четене изменения и допълнения в Закона за достъп до обществена информация

27.11.2015 г.
Александър Кашъмов

На 26 ноември 2015 г. бе приет на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С измененията се подобряват разпоредбите, свързани с предоставяне на обществена информация, както и режимът на т.нар. повторно използване на информация от обществения сектор. Текстовете бяха формулирани с участието на Програма достъп до информация.
Разширява се възможността за електронен достъп. Записват се 17 категории информация, които институциите са длъжни да публикуват в интернет, на мястото на досегашните четири (чл.15 ). Един от тези случаи се отнася до информация, която е предоставена повече три пъти по заявления. Създава се изискване да се публикува онлайн и информацията от обществен интерес, която трябва да се съобщава по инициатива на органите на власт (чл.14 ). Ръководителите на администрациите се задължават да приемат списъци с допълнителни категории информация, подлежаща на оповестяване в интернет. Въвеждат се срокове за публикуване и наказания за неизпълнение на задължението.
Администрацията няма да може да изисква електронни подписи на заявленията, изпратени по електронна поща. Записва се обаче изрично задължение да предоставя документи и по електронен път или чрез препращане към интернет адрес, на който са качени. В тези случаи няма да се подписва протокол за предоставяне на информацията. Гражданите ще могат да подават заявления и чрез специална платформа, на която ще се публикуват решенията по тях и дадената информация.
Мълчанието на попитано трето лице няма да се приема за несъгласие да се предостави засягаща го информация, както досега, а за съгласие.
Основна цел на измененията бе да се подобри повторното използване на информация от обществения сектор, в съответствие с Директива 2013/37/ЕС. Задължението да се предоставя информация по този ред се разширява, като към досегашните задължени субекти – държавни органи и публичноправни организации, се прибавят библиотеки, музеи и архиви. Изяснява се определението на понятието „публичноправна организация“, което включва и контролирани от държавата и общините търговски дружества.
Институциите и организациите трябва да се стремят към осигуряване на възможност за ползване и публикуване на информация в машинночетим формат. Стандартни условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуването й в отворен формат ще се определят с наредба на Министерския съвет. Институциите и организациите ще публикуват информация в отворен машинночетим формат в правителствен портал „отворени данни“. Този формат дава възможност за лесно обработване на информацията за търговски и нетърговски цели.
Таксите за повторно използване на информация, съхранявана от държавните органи, не могат да надхвърлят материалните разходи за нейното възпроизвеждане и предоставяне. Когато информацията е съхранявана от останалите организации, таксата не трябва да надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението заедно с разумна възвръщаемост на инвестицията. Определянето на таксите ще бъде в съответствие с обективни, прозрачни и проверими критерии, определени с методика, приета от Министерския съвет. Предвижда се приемането на тарифи от Министерския съвет и общинските съвети.
Ограниченията за повторно използване на информация съответстват на предвидените в директивата и българското законодателство. В случаите на търговска и производствена тайна институциите и организациите са длъжни да правят преценка за надделяващ обществен интерес от преодоляване на защитата.

Съдът отмени правителствени постановления за финансиране на общините с близо 300 млн. лв.

25.11.2015 г.
Програма Достъп до Информация

Нарушени са законовите изисквания за прозрачност и обществено обсъждане на постановленията преди приемането им, както и изискванията за прозрачност при разпределението на публичните средства

С решение от 4 ноември 2015 г. състав на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение отмени две постановления на Министерския съвет (ПМС), с които в началото на 2014 г. кабинетът „Орешарски“ разпредели средства по Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Магистратите намират редица закононарушения в правителствените актове, с които за общините бяха разпределени през февруари миналата година близо 290 милиона лева, като съществено значение е отдадено на липсата на прозрачност.[1]

На 28 февруари 2014 г. три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на ПМС № 4/2014 г., прието през януари м.г. и разпоредби от ПМС № 19/2014 г., прието през февруари м.г. С първото от тях бяха приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не получиха нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца. Делото бе заведено и отстоявано от общините с помощта на „Програма достъп до информация“. Прочетете остатъка от публикацията »

ЮНЕСКО призна 28 септември като Международен ден на всеобщия достъп до информация

23.11.2015 г.
Ралица Кацарска

На 17 ноември 2015 г. участниците в 38-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (Организацията на ООН за образование, наука и култура) приеха 28 септември да се отбелязва като „Международен ден на Всеобщия Достъп до Информация“. Генералната конференция се проведе между 3 и 18 ноември в Париж.

Одобрението на Генералната конференция дойде след като на 19 октомври 2015 изпълнителният съвет на ЮНЕСКО прие резолюция, препоръчваща 28 септември да се чества като Международен ден на достъпа до информация, а на 11 ноември Комисията по комуникации и информация на ЮНЕСКО прие предложение името да бъде Международен ден на Всеобщия достъп до информация. Резолюцията трябва да се одобри от генералната асамблея на ООН.

В текста се подчертава, че „всеобщото право на информация е основно за демократичното функциониране на обществата и за благоденствието на всеки индивид“. Прочетете остатъка от публикацията »

Втори конкурс за журналистически разследвания

23.10.2015 г.
Диана Банчева

Програма Достъп до Информация (ПДИ) отправя покана за кандидатстване с проектни предложения за журналистически разследвания по общественозначими теми за втори път.

Срокът за подаване на проектните предложения е 23 ноември 2015.

Всички необходими документи трябва да се изпращат в дигитална форма на електронен адрес на ПДИ: investigations@aip-bg.org.

Проектните предложения ще бъдат оценявани от седемчленно жури.

ПДИ съобщава на кандидатите решението на журито в срок от един месец от крайния срок за подаване на проектните предложения.

Всеки одобрен кандидат ще получи за своето разследване подкрепа в размер на 4 500 лв. в рамките на проект „Граждански център в подкрепа на прозрачността в обществения живот”,  финансиран с грант от Фондация „Америка за България”.

Правила за кандидатстване: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Pravila_za_kandidatstvane/202181/.

Често задавани въпроси: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Chesto_zadavani_vyprosi/200228/

Лице за контакт: Диана Банчева

тел: 02/988 50 62, 02/981 97 91, 02/986 77 09

Резултатите от първия конкурс за журналистически разследвания, който ПДИ проведе в края на 2014, са достъпни в специалната секция на страницата „Достъп до информация и журналистически разследвания“.

Съдът върна казуса с общия устройствен план на Варна за ново разглеждане

17.07.2015 г.
Александър Кашъмов

С решение № 8804 от 17 юли 2015 г. седемчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отмени решение на петчленен състав, с което бе прието за законосъобразно становището за одобряване на екологичната оценка на общия устройствен план /ЕО на ОУП/ на Варна. Молбата за отмяна бе подадена от Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ и Юлиян Чолаков с помощта на Програма достъп до информация.

Делото е част от голямата битка на граждани и НПО от Варна за законност и ограничаване на административния произвол за частни цели в казуса, известен като „Алея Първа” [от Морската градина].

Становището на министъра на околната среда и водите по ЕО на ОУП на Варна бе издадено през есента на 2011 г. С одобрения нов общ устройствен план по същество бе направен опит да бъде осигурена реализацията на съмнителната сделка, при която част от Морската градина бе продадена на „Холдинг Варна”, представляващ част от известна и влиятелна трибуквена групировка.

Според жалбоподателите – сдружения и граждани, наред с други нарушения е нарушено правото на обществеността на предварителен достъп до информацията, свързана с екологичната оценка, и правото на участие на обществеността в обсъждането й. Тези права са прогласени от подписаната и ратифицирана от България „Орхуска конвенция”, както и от Закона за опазване на околната среда и са основани на чл.55 от Конституцията, гарантиращ правото на всеки на здравословна околна среда.

Доводите на жалбоподателите бяха отхвърлени с решения на тричленен и петчленен състав на ВАС през 2014 г. Според мотивите в тях, доводите на жалбоподателите, че информацията /проект на доклада за екологична оценка с приложения/ не е била на разположение един месец предварително и не е било ясно къде може да се чете, не са основателни поради това, че за обществените обсъждания били съставени протоколи. Без обсъждане от съставите е останала заповедта на кмета /Кирил Йорданов, подал оставка след протести на граждани през 2013 г./ от 20 август 2009 г., в която ясно се вижда, че документите не са публикувани, нито е определен срок и място за четенето им, в нарушение на нормативните изисквания.  Отхвърлени са и доводите, че министърът не може да подмени без каквато и да е експертиза 90% от предвидените в ЕО мерки за наблюдение и контрол, както и че докладът по ЕО е съществено допълнен през 2011 г., без да бъде допълнително оповестен и обсъден със заинтересованата общественост.

Изключването на няколко от жалбоподателите от процедурите пред петчленния състав е основанието за отмяната на решението му /чл.239, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс/. Седемчленният състав приема: „Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е отменително основание по смисъла на чл.239, т.5, предложение първо от АПК”. Без отговор е оставил петчленният състав и възражението на процесуалния представител на изключените лица за нередовното им призоваване.

Делото се връща за ново произнасяне по трите касационни жалби от петчленен състав за произнасяне по същество.

 

С три на два гласа Върховният административен съд не допусна жалба срещу непрозрачната отмяна на приложение към стратегията за радиоактивни отпадъци

30.06.2015 г.
Александър Кашъмов

С определение № 7996 от днес, 30 юни 2015 г. с три на два гласа петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) остави в сила определение на тричленка, с което бе прието, че неправителствената организация НД „Екогласност” и гражданинът Петър Пенчев нямат правен интерес от обжалването на правителствено решение, с което се отменя част от Стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. Съдиите Виолета Главинова и Донка Чакърова са мотивирали несъгласие с мнозинството, подписвайки с особено мнение.

Решението на Министерския съвет през юни 2014 г. за отмяна на приложение № 6 от документа бе мотивирано с нежелание да бъде изпълнено влязло в сила съдебно решение – през 2013 г. ВАС отмени положително решение за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на бъдещото Национално хранилище за радиоактивни отпадъци (адм.дело № 14109/2014 г.). Съдът тогава аргументира, че стриктното спазване на законодателството изисква дълбоко, а не разгледаното в решението по ОВОС приповърхностно погребване на радиоактивните отпадъци (което е от значение и за живота и здравето на хората и бъдещите поколения – бел. авт.).

Тихомълком и в нарушение на закона – без да публикува проекта за отмяна на неудобното му приложение № 6 от Стратегията и без да го подложи на обществено обсъждане, правителството на Пламен Орешарски прокара решението си. Това бяха основанията, с които жалбоподателите оспориха правителственото решение. Нито едно от последвалите правителства – служебното на Георги Близнашки и настоящото на Бойко Борисов не промени това решение, нито промениха позициите си в заведеното съдебно дело.

Според Закона за безопасното използване на ядрената енергия, Министерският съвет приема тази стратегия, като задължително я публикува предварително и подлага на обществено обсъждане. Според Наредбата за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци стратегията е задължителен за изпълнение документ. По делото се разбра безспорно, че никой не е и помислил нито да публикува проекта за отмяна на стратегията, нито да я обсъди; и то не само с обществеността, но например и с ресорният държавен орган в сферата на ядрената енергетика – Агенцията за ядрено регулиране (може би политиците са се обезпокоили, че обсъждането с професионалисти може да доведе до нежелани за тях резултати).

Тричленният състав на ВАС прекрати делото поради това, че смята стратегията за пожелателен документ, а не за нормативен акт. Определението за прекратяване бе обжалвано пред петчленен състав с мотивите, че стратегията е нормативен акт, задължителна е при управлението на радиоактивните отпадъци и затова приемането й изисква задължителен достъп до информация и обществено обсъждане. Поради това, че се поставя въпросът за приложение/ респ. нарушаване на три директиви на ЕС – за достъпа до екологична информация, за участието в обществено обсъждане на документи, свързани с околната среда и за отговорно и безопасно управление на радиоактивните отпадъци, е поискано съдът да отправи преюдициално запитване, както и да внесе делото за разглеждане в открито заседание.

С постановеното днес определение мнозинството от състава на ВАС потвърждава тълкуването на тричленния състав, че стратегията не е нормативен акт и отхвърля искането за преюдициално запитване. Съдиите Главинова и Чакърова противопоставят на мнозинството разбирането, че Стратегията, респективно решението за отмяна на нейни части, представлява подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законово делегация (за разлика от други стратегически документи с политически характер), който създава конкретни задължения за държавните органи в областта на управление на радиоактивните отпадъци за продължителен период от време, на тези задължения противостои правото на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, регламентирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Изводите са в няколко насоки:

1. Оказва се, че няма законова сила, която да спре арогантността на българските правителства, които без предписаната от закона публичност и задължително обществено обсъждане си приемат и отменят важни за живота на хората, децата и внуците ни документи.

2. Някои магистрати са убедени, че засегнатите в тези случаи нямат право на защита от съда, и познанията им по право на Европейския съюз нямат нужда от опресняване чрез преюдициално запитване до Люксембург.

3. Има и магистрати, които смятат, че задължителните административни актове, които засягат съществено гарантирани с Конституцията права, подлежат на съдебен контрол и явно смятат, че независимият съд е призван да слага намордник на изпълнителната власт, когато погазва закона. Това е важно особено в случаите, когато изпълнителната власт цели неизпълнението на предходно съдебно решение.

4. Не за първи път се оказва, че няма процесуален способ при такова драматично разделение на мненията в решаващия състав въпросът да се отнесе до друга инстанция.

За пореден път става ясно и още нещо – както значението на съдебната власт за гарантирането на основните права на гражданите и възпирането на политическите власти, така и наличието на нейни достойни представители. Крайна наивност е проблемите пред обществото да се вменяват във вина на една от властите, а останалите да бъдат оневинявани.

А песента за липсата на правен интерес по въпроси, от които зависи животът и здравето на цялото население за следващите няколко хиляди години се пее не за пръв път. Особено когато става въпрос за сфера като ядрената енергетика, в която се въртят кал, пари и политика, се оказва, че гражданите не могат да обжалват дори решения за изграждане на ядрена централа /справка – делата относно решенията на изпълнителната власт, свързани с АЕЦ „Белене” през 2004 – 2007 г./. Все пак всичко това трябва да намери своя край – край, зададен от реперите на закона и високите изисквания към качествата на всички участници във властта – законодатели, изпълнители и съдии.