През 2022 отбелязваме Международния ден на свободната преса с няколко положителни, и няколко не толкова, новини.
Едната вест е напредъкът на България, която се премести видимо в класацията за свобода на словото на международната организация Репортери без граници с 21 от пункта, като от 112 място през 2021 г. напредна до 91 място.
Междувременно, на 27 април 2022 г. Европейската комисия обяви проекта за директива, с която да се подпомогне защитата на журналисти и защитници на човешките права. Цел на инициативата е да се противодейства на т.нар. стратегически дела срещу общественото участие (Strategic lawsuits against public participation), известни с абревиатурата SLAPP (slap на английски означава „плесница“), чието съществуване заплашва свободата на словото и демократичните инициативи и дебати. Законодателната инициатива бе представена от вицепрезидента на Европейската комисия за Ценности и Прозрачност Вера Юрова на пресконференция в Брюксел на 28 април 2022.
На национално ниво, през април 2022 завърши общественото обсъждане на внесените от Министерството на правосъдието изменения и допълнения в чл.146 – 148 от Наказателния кодекс. Измененията предлагат занижени глоби за обида и клевета, както и сериозно занижен размер на глобата за обида и клевета срещу публични фигури. Инициативата заслужава положителна оценка и е резултат от обсъждания в работни групи в предходните години, в които участваше и ПДИ, като целта е приемане на общи мерки за избягване на нарушенията, установени от Европейския съд по правата на човека по групите дела Касабова срещу България и Божков срещу България (2011), Маринова и други срещу България, Бойканов срещу България, Здравко Станев № 2 срещу България, Сапунджиев срещу България (2016-2018), както и Кържев срещу България (2017). Предстои проектът да бъде приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание.
Въпреки позитивните развития, не трябва да си затваряме очите пред оставащите и новите проблеми пред свободата на словото, някои от които заплашват с мрачно развитие. През последното десетилетие покрай наказателните и граждански дела за обида и клевета се наблюдава използване и на други средства, чрез които засегнатите се опитват да постигнат сурови наказания за критични публикации, разкриващи нередности, и мълчание по отношение на едни или други неудобни истини. Така например, производства бяха инициирани в Комисията за финансов надзор, Комисията за защита от конкуренцията, Комисията за защита на личните данни.
Висящ дамоклев меч са делата на бивш ръководител на Софийския градски съд срещу Медияпул, приключило на първа инстанция с присъждане на 60 000 лв. обезщетение, и на Еврохолд срещу Бивол по частичен иск от 50 000 лв. от общия размер 1 000 000 лв. Пред Европейския съд по правата на човека пък се разглежда жалбата по делото Босев срещу България за несправедлива присъда и липса на безпристрастен съд, разгледал делото.
Leave a Reply