Архив за януари, 2012

Информация за помилванията на Президента

20.01.2012

Публикуването на статистическа информация за броя на помилваните лица през двата мандата (2002 г. – 2012 г.) на президента Георги Първанов провокира любопитството на ПДИ да направи сравнителен анализ на практиките на публикуване на подобна информация в европейски страни и САЩ. Анализът представя добри практики  и е още по-необходим в нашата действителност, където се налага да се води дело за достъп до информация.

През 2009 г. журналистът Любен Обретенов, в. Сега подава заявление за достъп до информация до Президента, с което иска имената на членовете на Комисията по помилване към Президентството, както и имената на помилваните. Главният секретар на Президента отказва да предостави информация на основание защита на личните данни.

Добри практики

Отличник в активното публикуване на информация за актовете на милост на държавния глава са Съединените Американски Щати. Администрацията на Белия дом публикува не само имената на помилваните, но и съдът, който е произнесъл присъдата, дата на произнасяне на присъдата, за какво престъпление е осъден и референции към американския кодекс (the Code of Laws of the United States of America или the U.S. Code съдържа и наказателни и наказателно-процесуални разпоредби). Информацията се обобщава от Министерството на правосъдието (МП), което също публикува същата информация. Министерство поддържа и публикува статистика за актовете на милост на американските президенти от 1900 г. насам. Интересна е информацията за изпълнението на смъртните наказания, публикувана на статистическо бюро към МП. Диаграма на изпълнените смъртни присъди от 1976 г. насам показва пиковете на изпълнените екзекуции, статистика на екзекутирани по раса, по щат, по средства за екзекуция (чрез инжекция (1104 от 1976 досега), на електрически стол (157 от 1976 досега), газова камера (11 от 1976 досега), обесване (3 от 1976 досега).

Може би подробната информация, която се публикува за актовете на милост е резултат от спазването на ясни стандарти и критерии за разглеждане и уважаване на молбите за помилване, тъй като държавният глава, прилагайки ги няма какво да крие. Липсата на подобна информация в България позволява всякаква интерпретация, особено след скандала с помилването на Цветелин Кънчев през 2005 г., който няколко месеца след това се кандидатира за народен представител.

Помилването традиционно е кралски прерогатив и исторически първо се свързва с опрощаването на смъртното наказание. Интересно беше да разгледаме информацията в Щатите за изпълнението на смъртното наказание. Много любопитна е информацията за финансовата целесъобразност на смъртното наказание. Нестопанската организация Death Penalty Information Center установява, че изпълнението на смъртните наказания струва повече на американските данъкоплатци от доживотната издръжка на затворник (данните са достъпни на: http://www.deathpenaltyinfo.org/documents/FactSheet.pdf).

Във Франция Президентът упражнява правото на помилване. Указите за помилване не се публикуват в официален вестник, но на интернет страницата на МП има ред за достъп до тях и всеки може да подаде заявление.  В мрежата се намира информация за публични личности, помилвани от Президента. Например през 2002 г. Жак Ширак помилва Максим Гремец, осъден за блъскане с кола на полицай. Помилването му позволява да се кандидатира за депутат и е избран отново през 2002 г. През 2008 г. Никола Саркози помилва бившият префект на Вар, Жан-Шарл Маркиани, осъден за корупция през 2007 г. През 2009 г. той отново е осъден този път за участие в трафик на оръжие за Ангола (за участието му в аферата Анголагейт).

В Канада се публикува статистическа информация за актовете на милост, но всеки може да подаде заявление за достъп до информация до Комисията за условно освобождаване (The Parole Board of Canada) и да получи извлечение от Регистър на решенията на Комисията.

Бележки:

  1. Информация за хода на делото на в. Сега може да намерите тук: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/От_съдебната_зала/103531/1000611164/
  2. Информация за помилванията на президента Барак Обама, публикувана на сайта на Белия дом – http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2010/12/03/president-obama-grants-nine-pardons

Решение на Общия съд на ЕС конкретизира някои ограничения на правото на достъп до документи

20.01.2012

Решението на Общия съд от 15 Декември 2011 (по дело Т-437/08, CDC Hydrogene Peroxide Cartel Damage Claims (CDC Hydrogene Peroxide) срещу Европейска комисия) е в областта на конкуренцията и отразява съответните особености. Любопитно е с това, че Европейската комисия тук разполага с доста широки правомощия и въплъщава на няколко различни типа администрация.

CDC Hydrogene Peroxide (СДС) е белгийско дружество, „чийто предмет на дейност по-конкретно е защитата на интересите и събирането по съдебен и извънсъдебен ред на вземанията на дружествата, засегнати от картела („Водороден пероксид“)“. Картелът беше разкрит от Европейската Комисия, която наложи солидни глоби на виновните през 2006. През 2008 СДС поиска достъп до пълната версия на описа към административната преписка по производството. Заявлението е основано на чл. 2 (1) и чл. 11 (1) и (2) от Регламент 1049/2001, отнасящ се до публичния достъп до документи на институциите на ЕС. Въпреки ясния характер на поисканото, Комисията отказа достъп, позовавайки се, първо, на търговския интерес на страните в картела и второ, на нуждата да защити „целите на дейностите по разследването“. И двете са принципно признати за валидни изключения от общото задължение за предоставяне на достъп до документи. При това ЕК предоставя неповерителна версия на искания опис.

Относно първата и по-инересна за нас причина за отказ на пълен достъп, Комисията твърди, че част от информацията, взета заедно с друга информация от неповерителната версия на решението, намиращо нарушение, може да доведе засегнати от картела лица да сметнат, че някои документи описани в преписката по производството могат да съдържат уличаващи доказателства, което на свой ред да доведе до иск за обезщетение. Общият съд не е убеден. След като отбелязва че изключенията от общия принцип за даване на възможно най-широк публичен достъп до документи трябва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно и за всеки случай по отделно, съдът определя че понятието „защита на търговските интереси“ не може да има толкова широко значение, колкото се опитва да му даде Комисията. Тя, от своя страна, целяла да предотврати опасността, която би създал описът на преписката, от изискване на допълнителни документи, дори директно от участниците в картела в контескта на съдопроизводство. Фактът, че оповестяването на описа може да направи завеждането на съдебни дела от засегнатите по-вероятно не е достатъчно добра причина за отказ на достъп:

„48     Във връзка с това трябва да се уточни, че описът представлява просто списък на документи, който в случай на иск за обезщетение за вреди, предявен срещу разглежданите дружества, сам по себе си има съвсем ограничена доказателствена стойност. Въпреки че този списък би дал възможност на жалбоподателя да установи кои документи могат да са му от полза за целите на споменатия иск, все пак решението, с което се разпорежда или се отказва да бъдат представени въпросните документи, се взема от съда, компетентен да разгледа иска. Поради това не може да се поддържа, че самото оповестяване на описа засяга интересите, на които се позовава Комисията, за да обоснове решението си за отказ.
49     В допълнение, въпреки че предявяването на искове за обезщетение за вреди срещу дружеството безспорно може да доведе до увеличени разходи — дори само под формата на разходи за адвокат и дори ако впоследствие тези искове бъдат отхвърлени като неоснователни — все пак интересът на участвалото в картел дружество срещу него да не бъдат предявявани подобни искове няма как да се квалифицира като търговски интерес и във всеки случай не е годен за защита интерес, предвид по-специално правото на всяко лице да иска обезщетение за вредите, причинени му с действия или бездействия, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Courage и Crehan, C‑453/99, Recueil, стр. I‑6297, точки 24 и 26 и Решение на Съда от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, Recueil, стр. I‑6619, точки 59 и 61).“

Общият съд не приема и втория аргумент на Комисията. Отбелязва че разследването е приключило, въпреки че тече съдопроизводство по обжалване и следователно не може да става въпрос за застрашаване на разследването по точно този картел. Важно е да се отбележи, че съдът изрично отхвърля по-общия аргумент на Комисията, че изключението в Регламент 1049, отнасящо се до защитата на целите на разследванията, е несъотносимо към какъвто и да е конкретен случай и позволява на Комисията да откаже достъп, чрез позоваване на възможно по-дълготрайния ефект на програмата й за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Подобно тълкуване:

„70. …би означавало да се допусне тя да изключи без ограничение във времето приложимостта на Регламент № 1049/2001 към документите от преписките в областта на конкуренцията, просто позовавайки се на вероятността от бъдещо засягане на програмата й за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Впрочем настоящото дело е пример за широкото използване от Комисията на това тълкуване, което тя възнамерява да прилага, когато отказва, както в конкретния случай, да оповести документ, който сам по себе си не е представен от лицето, подало заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и не съдържа никаква информация, която сама по себе си е в състояние да засегне интересите на дружествата, подали заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Всъщност Комисията твърди единствено че някои сведения, съдържащи се в неповерителния вариант на решението „Водороден пероксид“, биха могли да бъдат свързани с други включени в описа сведения, така че пострадалите от антиконкурентните практики да узнаят кои документи от преписката евентуално съдържат допълнителни уличаващи доказателства.
71      Налага се изводът, че едно толкова широко тълкуване на понятието „дейности по разследване“ е несъвместимо с принципа, че поради целта на Регламент № 1049/2001, изложена в съображение 4 от него, „да [се] даде възможно най-голяма гласност на правото на публичен достъп до документите“, предвидените в член 4 от този регламент изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. цитираната в точка 36 по-горе съдебна практика).
72      В това отношение е нужно да се подчертае, че нищо в Регламент № 1049/2001 не дава основание да се предположи, че при прилагането на въпросния регламент политиката на Съюза на конкуренция би трябвало да се третира по-различно, отколкото други политики на Съюза. Ето защо изобщо няма основание в рамките на политиката на конкуренция понятието „цели на дейностите по разследване“ да се тълкува по-различно, отколкото при други политики на Съюза.“

Решението е интересно не само защото ясно определя и ограничава част от властта на Комисията в разследването на анти-конкурентни практики, а и защото в него съдът отчита възможността за използване на правото на достъп до документи като възможен подготвителен инструмент на искове за обезщетение. Иначе казано, това че целта на достъпа е защита на друг, непосочен в Регламент 1049, законен интерес не е прието като пречка за упражняване на правото на достъп до документи. Едно евентуално съпоставяне с практиката по българския ЗДОИ би довело до любопитни резултати.

Заплаха от затвор за унгарски журналист публикувал писмо от Европейската Комисия

19.01.2012

Унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер заплаши със затвор журналиста Атилa Монг публикувал на блога си писмо от Председателя на Европейската Комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозо до Виктор Орбан.

В писмото си Барозо изразява остри критики към два унгарски законопроекта: Законопроект за унгарската централна банка (Magyar Nemzeti bill (MNB)), приет през декември 2011 г., въпреки критиките и натиска за оттеглянето му от страна на Европейския Съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), защото заплашва независимостта на институцията и Законопроект на Закон за финансовата стабилност (Financial Stability Law). Писмото е публикувано на блога на Атила Монг на 19 декември. Правителственият говорител András Giró-Szász веднага оспорва достоверността на изтеклото писмо. Брюксел обаче потвърждава съществуването на писмото още на сутринта на следващия ден. Официално ЕК осъжда изтичането на писмото, но въпреки това говорителят на ЕК дава пресконференция, на която резюмира съдържанието на писмото.

През януари въпросът за изтичането на писмото бе повдигнат и в Парламента. Депутат от управляващата партия „Фидес” попита вътрешния министър как е възможно да изтече информацията и как писмото е достигнало до журналиста. В писмен отговор Шандор Пинтер отговори, че Атила Монг е отговорен за нарушаване на правото на лична кореспонденция на премиера Виктор Орбан и би могло да му бъде повдигната обвинение.

Международни неправителствени организации (Access Info Europe, Network for Reporting on Eastern Europe и the South East European Network for Professionalization of Media) изразиха своите притеснения относно заплахите към журналиста и опасения за техния ефект върху свободата на словото в Унгария.

Председателят на новосформираната Националната агенция за защита на личните данни (National Agency for Data Protection)] не е взел становище по случая. Според бившият Комисар за защита на личните данни и свобода на информацията András Jóri кореспонденцията между председателя на ЕК и министър-председателя е публична информация, към която освен всичко има и висок обществен интерес.

Бележки:

1. Атила Монг (Attila Mong) е унгарски журналист, работил като водещ на сутрешния блок в Унгарското национално радио до май 2011 г. Отстранен е от длъжност за четири месеца, докато се извършва дисциплинарна проверка, затова че протестира с  едноминутно мълчание срещу спорен медиен закон, ограничаващ свободата на медиите в предаването си. Той е също водещ на значимо вечерно политическо предаване по Инфорадио.

2. Създадената Агенция за защита на личните данни започва да функционира през януари 2012 г. и заменя  Комисаря за защита на личните данни и свобода на информацията. Тази промяна е също е критикувана от застъпниците за свобода на информацията (повече за кампанията може да видите тук: http://www.freedominfo.org/2011/07/foi-proposals-in-hungary-would-weaken-law/ и тук http://right2info.org/news/new-law-on-freedom-of-information-in-hungary. Законодателната промяна се разглежда като нов инструмент за ограничаване на свободата на информация и контрол върху потока от информация. Преди промените информационният комисар се е избирал от Парламента за мандат от шест години. Председателят на Агенцията сега се назначава от министър-председателя за срок от девет години, освен това мандатът му може да се повтори.