Решение на Общия съд на ЕС конкретизира някои ограничения на правото на достъп до документи

Решението на Общия съд от 15 Декември 2011 (по дело Т-437/08, CDC Hydrogene Peroxide Cartel Damage Claims (CDC Hydrogene Peroxide) срещу Европейска комисия) е в областта на конкуренцията и отразява съответните особености. Любопитно е с това, че Европейската комисия тук разполага с доста широки правомощия и въплъщава на няколко различни типа администрация.

CDC Hydrogene Peroxide (СДС) е белгийско дружество, „чийто предмет на дейност по-конкретно е защитата на интересите и събирането по съдебен и извънсъдебен ред на вземанията на дружествата, засегнати от картела („Водороден пероксид“)“. Картелът беше разкрит от Европейската Комисия, която наложи солидни глоби на виновните през 2006. През 2008 СДС поиска достъп до пълната версия на описа към административната преписка по производството. Заявлението е основано на чл. 2 (1) и чл. 11 (1) и (2) от Регламент 1049/2001, отнасящ се до публичния достъп до документи на институциите на ЕС. Въпреки ясния характер на поисканото, Комисията отказа достъп, позовавайки се, първо, на търговския интерес на страните в картела и второ, на нуждата да защити „целите на дейностите по разследването“. И двете са принципно признати за валидни изключения от общото задължение за предоставяне на достъп до документи. При това ЕК предоставя неповерителна версия на искания опис.

Относно първата и по-инересна за нас причина за отказ на пълен достъп, Комисията твърди, че част от информацията, взета заедно с друга информация от неповерителната версия на решението, намиращо нарушение, може да доведе засегнати от картела лица да сметнат, че някои документи описани в преписката по производството могат да съдържат уличаващи доказателства, което на свой ред да доведе до иск за обезщетение. Общият съд не е убеден. След като отбелязва че изключенията от общия принцип за даване на възможно най-широк публичен достъп до документи трябва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно и за всеки случай по отделно, съдът определя че понятието „защита на търговските интереси“ не може да има толкова широко значение, колкото се опитва да му даде Комисията. Тя, от своя страна, целяла да предотврати опасността, която би създал описът на преписката, от изискване на допълнителни документи, дори директно от участниците в картела в контескта на съдопроизводство. Фактът, че оповестяването на описа може да направи завеждането на съдебни дела от засегнатите по-вероятно не е достатъчно добра причина за отказ на достъп:

„48     Във връзка с това трябва да се уточни, че описът представлява просто списък на документи, който в случай на иск за обезщетение за вреди, предявен срещу разглежданите дружества, сам по себе си има съвсем ограничена доказателствена стойност. Въпреки че този списък би дал възможност на жалбоподателя да установи кои документи могат да са му от полза за целите на споменатия иск, все пак решението, с което се разпорежда или се отказва да бъдат представени въпросните документи, се взема от съда, компетентен да разгледа иска. Поради това не може да се поддържа, че самото оповестяване на описа засяга интересите, на които се позовава Комисията, за да обоснове решението си за отказ.
49     В допълнение, въпреки че предявяването на искове за обезщетение за вреди срещу дружеството безспорно може да доведе до увеличени разходи — дори само под формата на разходи за адвокат и дори ако впоследствие тези искове бъдат отхвърлени като неоснователни — все пак интересът на участвалото в картел дружество срещу него да не бъдат предявявани подобни искове няма как да се квалифицира като търговски интерес и във всеки случай не е годен за защита интерес, предвид по-специално правото на всяко лице да иска обезщетение за вредите, причинени му с действия или бездействия, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Courage и Crehan, C‑453/99, Recueil, стр. I‑6297, точки 24 и 26 и Решение на Съда от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, Recueil, стр. I‑6619, точки 59 и 61).“

Общият съд не приема и втория аргумент на Комисията. Отбелязва че разследването е приключило, въпреки че тече съдопроизводство по обжалване и следователно не може да става въпрос за застрашаване на разследването по точно този картел. Важно е да се отбележи, че съдът изрично отхвърля по-общия аргумент на Комисията, че изключението в Регламент 1049, отнасящо се до защитата на целите на разследванията, е несъотносимо към какъвто и да е конкретен случай и позволява на Комисията да откаже достъп, чрез позоваване на възможно по-дълготрайния ефект на програмата й за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Подобно тълкуване:

„70. …би означавало да се допусне тя да изключи без ограничение във времето приложимостта на Регламент № 1049/2001 към документите от преписките в областта на конкуренцията, просто позовавайки се на вероятността от бъдещо засягане на програмата й за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Впрочем настоящото дело е пример за широкото използване от Комисията на това тълкуване, което тя възнамерява да прилага, когато отказва, както в конкретния случай, да оповести документ, който сам по себе си не е представен от лицето, подало заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и не съдържа никаква информация, която сама по себе си е в състояние да засегне интересите на дружествата, подали заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Всъщност Комисията твърди единствено че някои сведения, съдържащи се в неповерителния вариант на решението „Водороден пероксид“, биха могли да бъдат свързани с други включени в описа сведения, така че пострадалите от антиконкурентните практики да узнаят кои документи от преписката евентуално съдържат допълнителни уличаващи доказателства.
71      Налага се изводът, че едно толкова широко тълкуване на понятието „дейности по разследване“ е несъвместимо с принципа, че поради целта на Регламент № 1049/2001, изложена в съображение 4 от него, „да [се] даде възможно най-голяма гласност на правото на публичен достъп до документите“, предвидените в член 4 от този регламент изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. цитираната в точка 36 по-горе съдебна практика).
72      В това отношение е нужно да се подчертае, че нищо в Регламент № 1049/2001 не дава основание да се предположи, че при прилагането на въпросния регламент политиката на Съюза на конкуренция би трябвало да се третира по-различно, отколкото други политики на Съюза. Ето защо изобщо няма основание в рамките на политиката на конкуренция понятието „цели на дейностите по разследване“ да се тълкува по-различно, отколкото при други политики на Съюза.“

Решението е интересно не само защото ясно определя и ограничава част от властта на Комисията в разследването на анти-конкурентни практики, а и защото в него съдът отчита възможността за използване на правото на достъп до документи като възможен подготвителен инструмент на искове за обезщетение. Иначе казано, това че целта на достъпа е защита на друг, непосочен в Регламент 1049, законен интерес не е прието като пречка за упражняване на правото на достъп до документи. Едно евентуално съпоставяне с практиката по българския ЗДОИ би довело до любопитни резултати.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*