Архив за октомври, 2011

Колко струва на българския данъкоплатец положителният образ на българската ядрена енергетика?

21.10.2011

Ей каква величествена фраза – Положителният образ на българската ядрена енергетика. Да не си помислите, че аз съм я измислил. Не, фразата е плод на поетичната мисъл на анонимен държавен служител. Моето въображение не е толкова богато, а и все съм си мислил, че положителен образ могат да имат само физически лица или литературни герои, но не и цял отрасъл в икономиката.

Колкото до поставения въпрос, то той възниква по един от случаите за достъп до информация, воден с подкрепата на ПДИ. Интересен въпрос, чийто отговор е забулен в мистерия. Мистерия, която е породена от сериозни разминавания в твърденията на български държавни институции и документите, с които разполагат същите тези институции. Разминаването от своя страна е доста сериозно, тъй като според Министерски съвет изграждането на положителен образ на българската ядрена енергетика коства на държавния бюджет 2 млн. лева през последните 2 години, а документите показват, че реално са изхарчени не повече от 50 хил. лв.

Тази информация, както и поставеният въпрос са част от превърналия се вече в сага случай с направените преди повече от 2 години изявления от ядрения физик Георги Котев за нередности, свързани с характеристиките на използваното в АЕЦ „Козлодуй“ ядрено гориво и опитите на родните ни институции да опровергаят тези изявления. To make the long story short както обичат да казват американците или накратко както казваме ние, става въпрос за следното:

В резултат на споменатите изявления на г-н Котев и действията на българските институции по случая, то между Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ и Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев от една страна и Министерски съвет (МС) от друга тече вече няколкогодишна кореспонденция. Разбирайте от една страна гражданите от другата властта. Представител на гражданите е Петър Пенчев, който през м. януари получава едно любопитно писмо (като част от тази кореспонденция), подписано от началника на отдел „Приемна“ в МС г-жа Соня Божикова. Във въпросното писмо под формата на преразказ на становище на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е направено твърдение, че видите ли, изявленията на г-н Котев за нередности в АЕЦ „Козлодуй“ и действията на представлявания от г-н Пенчев комитет в негова защита струват на бюджета 2 млн. лв. (за експерти и експертизи по случая) и на всичкото отгоре продължават да нанасят вреди на положителния образ на ядрената ни енергетика. Петър Пенчев реагира като ужилен на това твърдение и веднага подава заявление за достъп до информация до МС. Какво иска? Ами естествено човекът иска да му предоставят подробна и конкретна справка за какво точно са изхарчени 2 млн. лв. Разбираемо, бих казал. И аз да бях и аз щях да се притесня, ако разбера, че живея в такава заблуда. Съгласете се, че си е голяма заблуда – да си мислиш, че защитаваш важна гражданска позиция, а да се окаже, че си просто вредител на положителния образ на българската ядрена енергетика и то не какъв да е вредител ами много скъп вредител.

Вместо да задоволи любопитството на г-н Пенчев и един вид да му представи сметката по случая, администрацията на МС умело се измъква като препраща заявлението на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и МИЕТ, защото от там са се поръчвали скъпите експерти и експертизи. И двете институции отговарят, че са изхарчили по едни има няма 20-30 хил. лв. за експерти и експертизи по случая. Шок! Сумите, които АЯР и МИЕТ казват, че са изхарчили представляват по-малко от 2,5 % от 2 млн. лв. Направо да завие от мъка човек – таман да приемеш ролята на такъв скъп и специален вредител по положителния образ на българската ядрена енергетика (не мога да се въздържа да я повтарям и повтарям тази гръмка фраза – Положителният образ на българската ядрена енергетика) и те понижат в обикновен колорадски бръмбар. Оттук нататък историята вече не е толкова интересна, а повече от обичайна за родната действителност – Пенчев подава уточнение до МС и пита къде е информацията за разликата до 2 млн. лв. МС мълчи. Пенчев води дело. Върховният административен съд прекратява делото1 като потвърждава мълчанието на МС с мотив, че информацията явно не е налична в МС щом от там са препратили още първото заявлението на АЯР и МИЕТ. Резултат – поставеният въпрос за цената на положителния образ на българската ядрена енергетика остава без отговор.

При всички положения обаче това няма да е краят на историята. С подкрепата на ПДИ г-н Пенчев ще продължи да търси истината по въпроса за цената на положителния образ на българската ядрена енергетика. Това няма да стане посредством обжалване на прекратеното от ВАС дело с опит да се доказва, че МС следва да разполага с исканата информация за какво точно са изхарчени 2 млн. лв. Подобна борба с вятърни мелници е подходяща за литературни герои, но не и за активни граждани, които просто упражняват правата си по Закона за достъп до обществена информация. Ще стане с две нови заявления за достъп до информация. Едно до МС, с което ще искаме информация за това кой е авторът на становището на МИЕТ, цитирано в писмото на началника на отдел „Приемна“ в МС от м. януари. Становище, според което Петър Пенчев и Георги Котев са едва ли не лично отговорни за изхарчването на едни 2 млн. от бюджета с цел спасяване на положителния образ на… онази енергетика (уморих се да повтарям цялата фраза, пък и след положителния образ винаги ми идва да продължа фразата с – положителния образ на…. бореца за свобода и правда в творчеството на Христо Ботев). Второто заявление ще бъде до МИЕТ и с него ще искаме информация за това съществува ли действително подобно становище на МИЕТ, кой е неговият автор и на каква база в него е направено твърдение, че за 2 г. са похарчени 2 млн. лв. от бюджета знаете вече за какво. Получаването на тази информация би трябвало да спомогне за даването на отговор на въпроса, поставен в този материал. Може и друго да се получи. Може отговорът да остане забулен в мъгла, но пък да лъсне някоя лъжа.

1 а.д. № 4959/2011 г. на ВАС, Пето отделение

Община Смолян предостави достъп до информация за насърчаването на спорта три месеца след поискването й

19.10.2011

На 18 октомври 2011 г. се проведе съдебно заседание по жалба на г-н Г. Диевски срещу мълчалив отказ на кмета на община Смолян да предостави достъп до годишната програма на общината за развитие на спорта и сумите, изплатени от общинския бюджет на спортни клубове.
В съдебната зала е постъпил документ от общината, с който се предоставя достъп до информацията, т.е. мълчаливият отказ е преразгледан и заявителят си е получил документите още същия ден. Информацията е предоставена на 18 октомври 2011 г. – около три месеца след регистрирането на заявлението на 22 юли 2011 г. Историята е с добър край, но остава въпросът нормално ли е администрацията да мълчи по заявления, поради което да се налага да се завежда съдебно дело, да се полагат усилия, да се плаща съдебна такса по жалбата, да се подготви защита /с помощта на ПДИ/ и чак тогава да се предоставят на гражданина две страници на хартиен носител. Не е ли по-добре и за гражданина, и за общината, чието управление се основава на доверието в дейността й, да предоставят в деня на заявлението цялата информация, както са я предоставили в деня на съдебното заседание? Да не говорим за това, че е логично програмата да е публикувана в секция „спорт” на интернет страницата на общинския съвет ( http://www.smolyan.bg/index.php?lang=bg&do=10 ).
Казусът е само повод да се замислим отново за практиката по т.нар. „мълчаливи откази” по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Според твърдата практика на Върховния административен съд те са нетърпимо, недопустимо от правото явление и по правило подлежат на отмяна. Независимо от това броят им продължава да е висок според данните на ПДИ, а в правителствения доклад за състоянието на администрацията за 2010 г. понятието „мълчалив отказ” не се споменава и не става ясно коя статистика се отнася до тези случаи ( вж. още на www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/Липсва_политическа_оценка_и_отговорност_формализмът_набира_м/104401/1000163291/ ). Едновременно с това за поредна година четем констатацията, че през отчетната година „няма регистрирани нарушения и наложени наказания на длъжностни лица по ЗДОИ”.
В годишния доклад на ПДИ се подчерта, че е нужен по-сериозен контрол по закона. Гражданите искат да видят и санкции, когато законът е нарушен. Все пак българският закон дава възможност информация да се иска и устно, което предполага да се даде веднага, когато е под ръка. Управляващите трябва да се замислят за по-ефективно прилагане на ЗДОИ, защото гражданите го разпознават като „техния” закон, познатостта му е широка /45% през 2010 г./, а изборите са добър повод да бъде показана отговорност пред гласоподавателя.
По-рано тази година Административният съд – гр. Смолян осъди кмета на общината да предостави достъп до цената на два договора за обществена поръчка, свързани с третирането на битовите отпадъци ( http://blog.aip-bg.org/publications/349 )

Свещена крава ли е „следствената тайна”?

14.10.2011

Преди седмица Конституционният съд постанови решение № 9 от 4 октомври 2011 г. по к.д. № 7/2011 г., посветено на въпроса има ли право Народното събрание да изисква от прокуратурата документи, представляващи следствена тайна. Според съда предвиденото в чл.100 от Правилника за организацията и дейността на на Народното събрание задължение органите на съдебната власт да предоставят документи, независимо че са следствена тайна, противоречи на Конституцията. Решението е подписано с особено мнение от съдиите Емилия Друмева, Стефка Стоева, Цанка Цанкова, Благовест Пунев и Румен Ненков, които са на обратното на мнозинството мнение.
Въпросът за тайните и достъпа до тях се поставя не за пръв път в светлината на тълкуването на основния закон. През 2002 г. Конституционният съд отхвърли искане да се установи противоконституцонност на отмяната на тогавашния закон за досиетата /6 на 6 гласа/ и на текст от Закона за защита на класифицираната информация, според който регистърът на секретните документи не е публичен. По последния въпрос съдът прие, че никъде в Конституцията не е дадено право на гражданите на достъп до класифицирана информация /РКС № 3/25.09.2002 г. по к.д.№11/2002 г./.

Какво защитава „следствената тайна”?

Новото решение поставя въпроси. От една страна, от всички представили становище институции единствено Висшият адвокатски съвет показва разбиране, съвместимо с международните стандарти, по въпроса какво всъщност означава „следствена тайна” и най-вече каква е целта на тази тайна. От друга страна, според главния прокурор „запазването на следствената тайна е гаранция за осъществяване на функциите на съдебната власт като самостоятелна функция на държавна власт”, а според Върховния касационен съд „опазването на следствената тайна е дейност по осъществяване функциите на съдебната власт”. Тоест, изразява се доста странното мнение, че съществена част от работата на съдебната власт е да пази тайна.
Конституционният съд все пак анализира целите на следствената тайна: „Твърде много са причините, заради които всяко разследване трябва да се пази в тайна, а именно – да не избяга разследваният в чужбина или да не се укрие в страната, да не се заплашват свидетелите по делото, да не се опетни името на разследвания при недостатъчно улики срещу него и др.” Макар че за ролята на тайната като мярка да попречи на разследвания да избяга може да се поспори, действително тя има ясно определената цел – да се предотврати укриване и унищожаване на доказателства или въздействие върху свидетели.

Международни стандарти за приложимост на „следствената тайна” срещу достъпа до информация


Защитата на този вид тайна е едно от допустимите и традиционни ограничения за достъпа на гражданите до информация, съхранявана от публичните институции. Тя е описана като такова ограничение в приетата през 2008 г. Конвенция за достъпа до официални документи на Съвета на Европа, както и в Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска Конвенция/. Прави впечатление фактът, че тези документи не са били в полезрението на висшите тълкуватели на Конституцията, въпреки че Орхуската конвенция е ратифицирана и представлява част от националното законодателство. Според двете конвенции, за да бъде приложено едно ограничение спрямо правото на информация, то трябва не само да е предвидено в закона, но и да е ясна и прецизно формулирана целта на защитата, която се постига с него. Според конвенцията на Съвета на Европа за приложимостта на ограничението е необходимо и трето условие – да е налице „необходимостта му в демократичното общество”. Тази необходимост подлежи на преценка във всеки конкретен случай, както е категорично изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека /по Европейската конвенция за правата на човека, където изразът също се среща в чл.8 и 10/. И двете конвенции предвиждат неприложимост на тайната при „надделяващ обществен интерес” от узнаването на информацията в сравнение с интереса от неразкриването.

Последиците от ограничението на достъпа на парламента до „следствена тайна”

Проблемът е, че в решението липсва анализ на тези аспекти и съответни изводи. Схващането на достъпа до определена информация единствено като вмешателство на една власт в работата на друга е доста тясно. Същевременно не достъпът до информация, а правомощията на институциите могат да ги определят като наместващи се или ненамесващи се в дейността на други власти. Разбирането обаче на „правото на тайна” като част от независимостта на дадена власт води до непрозрачност и неотчетност на институциите, както и до информационен монопол, който вече бе обявен за несъвместим с правото по чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека /Решение от 14 април 2008 г. по делото на Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария по жалба № 37374/95/. Резултатът от един такъв „информационен монопол „ е посочен ясно в особеното мнение на съдиите Пунев и Ненков:
„… Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство, а именно такова ограничение за достъп до информация спрямо парламентарните комисии би било в разрез с чл. 80 от Конституцията.”

България е сред първите 15 държави в глобалния мониторинг за прозрачност на бюджетите

11.10.2011

Международният мониторинг е част от кампанията „Задай 6 въпроса на своето правителство” (Ask Your Government! 6 Question Campaign) и обхваща 80 държави. Проучването стартира през декември 2009 г. по инициатива  на International Budget Partnership.

Организациите Access Info Europe и Център за право и демокрация (Centre for Law and Democracy) координираха подаването на 480 заявления за достъп до информация в 80 държави с помощта на национални партньори в лицето на активни граждански организации. Програма Достъп до Информация се включи в световната кампания. В рамките на проучването към правителствата бяха отправени 6 въпроса за изразходването на публични средства за защита на околната среда, за насърчаване на здравеопазването в областта на майчинството и ефективност на помощите за развитие на други държави.

Резултатите от глобалния мониторинг показват, че на повече от половината заявления информация не е предоставена, а в 38% от случаите е налице мълчалив отказ.

Само при 1 от 4 заявления за информация за бюджета, подадени в 80 държави е получен пълен отговор.

Най-добре представилите се държави са Нова Зеландия, Грузия, Индия, Намибия, Армения, Колумбия, Украйна, Черна гора, Сърбия, България, Хърватска, Словения, Южна Африка, Коста Рика и Германия.

(още…)