Свещена крава ли е „следствената тайна”?

Преди седмица Конституционният съд постанови решение № 9 от 4 октомври 2011 г. по к.д. № 7/2011 г., посветено на въпроса има ли право Народното събрание да изисква от прокуратурата документи, представляващи следствена тайна. Според съда предвиденото в чл.100 от Правилника за организацията и дейността на на Народното събрание задължение органите на съдебната власт да предоставят документи, независимо че са следствена тайна, противоречи на Конституцията. Решението е подписано с особено мнение от съдиите Емилия Друмева, Стефка Стоева, Цанка Цанкова, Благовест Пунев и Румен Ненков, които са на обратното на мнозинството мнение.
Въпросът за тайните и достъпа до тях се поставя не за пръв път в светлината на тълкуването на основния закон. През 2002 г. Конституционният съд отхвърли искане да се установи противоконституцонност на отмяната на тогавашния закон за досиетата /6 на 6 гласа/ и на текст от Закона за защита на класифицираната информация, според който регистърът на секретните документи не е публичен. По последния въпрос съдът прие, че никъде в Конституцията не е дадено право на гражданите на достъп до класифицирана информация /РКС № 3/25.09.2002 г. по к.д.№11/2002 г./.

Какво защитава „следствената тайна”?

Новото решение поставя въпроси. От една страна, от всички представили становище институции единствено Висшият адвокатски съвет показва разбиране, съвместимо с международните стандарти, по въпроса какво всъщност означава „следствена тайна” и най-вече каква е целта на тази тайна. От друга страна, според главния прокурор „запазването на следствената тайна е гаранция за осъществяване на функциите на съдебната власт като самостоятелна функция на държавна власт”, а според Върховния касационен съд „опазването на следствената тайна е дейност по осъществяване функциите на съдебната власт”. Тоест, изразява се доста странното мнение, че съществена част от работата на съдебната власт е да пази тайна.
Конституционният съд все пак анализира целите на следствената тайна: „Твърде много са причините, заради които всяко разследване трябва да се пази в тайна, а именно – да не избяга разследваният в чужбина или да не се укрие в страната, да не се заплашват свидетелите по делото, да не се опетни името на разследвания при недостатъчно улики срещу него и др.” Макар че за ролята на тайната като мярка да попречи на разследвания да избяга може да се поспори, действително тя има ясно определената цел – да се предотврати укриване и унищожаване на доказателства или въздействие върху свидетели.

Международни стандарти за приложимост на „следствената тайна” срещу достъпа до информация


Защитата на този вид тайна е едно от допустимите и традиционни ограничения за достъпа на гражданите до информация, съхранявана от публичните институции. Тя е описана като такова ограничение в приетата през 2008 г. Конвенция за достъпа до официални документи на Съвета на Европа, както и в Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска Конвенция/. Прави впечатление фактът, че тези документи не са били в полезрението на висшите тълкуватели на Конституцията, въпреки че Орхуската конвенция е ратифицирана и представлява част от националното законодателство. Според двете конвенции, за да бъде приложено едно ограничение спрямо правото на информация, то трябва не само да е предвидено в закона, но и да е ясна и прецизно формулирана целта на защитата, която се постига с него. Според конвенцията на Съвета на Европа за приложимостта на ограничението е необходимо и трето условие – да е налице „необходимостта му в демократичното общество”. Тази необходимост подлежи на преценка във всеки конкретен случай, както е категорично изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека /по Европейската конвенция за правата на човека, където изразът също се среща в чл.8 и 10/. И двете конвенции предвиждат неприложимост на тайната при „надделяващ обществен интерес” от узнаването на информацията в сравнение с интереса от неразкриването.

Последиците от ограничението на достъпа на парламента до „следствена тайна”

Проблемът е, че в решението липсва анализ на тези аспекти и съответни изводи. Схващането на достъпа до определена информация единствено като вмешателство на една власт в работата на друга е доста тясно. Същевременно не достъпът до информация, а правомощията на институциите могат да ги определят като наместващи се или ненамесващи се в дейността на други власти. Разбирането обаче на „правото на тайна” като част от независимостта на дадена власт води до непрозрачност и неотчетност на институциите, както и до информационен монопол, който вече бе обявен за несъвместим с правото по чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека /Решение от 14 април 2008 г. по делото на Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария по жалба № 37374/95/. Резултатът от един такъв „информационен монопол „ е посочен ясно в особеното мнение на съдиите Пунев и Ненков:
„… Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство, а именно такова ограничение за достъп до информация спрямо парламентарните комисии би било в разрез с чл. 80 от Конституцията.”

4 Trackbacks / Pingbacks

  1. Свещена крава ли е "следствената тайна"? | hotline.bg
  2. Свещена крава ли е "следствената тайна"? | Планета БГ
  3. Свещена крава ли е "следствената тайна"? | Nova
  4. Свещена крава ли е "следствената тайна"? | Новина.бг

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*