Някои размисли, породени от исканията на протестите

Покрай събитията от последните дни се поставиха или появиха няколко важни въпроси. Някои се отнасят до достъпа до обществена информация, други въпроси са по общи –правни, устройствени и принципни.

1. Продължава да се коментира, че договорите в сферата на енергетиката не са достъпни. Това не е съвсем така – относително голямо количество документи, в това число договори и споразумения /по правното си естество това са договори/, доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция и други са достъпни в интернет страницата на Народното събрание – http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/1479/documents . Сред тях се намират 3 бр. приватизационни договори на ЕРП-та от 2004 г. /186 стр./, споразумение между НЕК и „Марица изток – 3” от юни 2001 г. /192 стр./, споразумение между НЕК и ККК Лимитид от юни 2001 г. /224 стр./, допълнителни споразумения между НЕК и дружествата във връзка с Марица изток 1 и 3 /142 стр./, както и документация, получена от ДКЕВР и отнасяща се до одобряване на сключване на договори и др. Трябва да се прочетат документите, за да се направи оценка на положението и да се види какви проблеми са заложени в сектора и как да бъдат решени.

2. От опита на ПДИ, свързан с делата за достъп до информация, може да се заключи, че постъпващата в ДКЕВР документация от различните дружества не е общодостъпна. От една страна заседанията на ДКЕВР по одобряване повишени цени на енергия са открити и в тях се канят дори и журналисти. От друга страна, документите, въз основа на които се вземат решенията, не са достъпни. Понястоящем водим дело за разкриване на цялата документация по повишението на цените на топлоенергията за 2008 г., която е отказана като търговска тайна на топлофикационните дружества.
От известната информация става ясно, че дружествата в областта на енергетиката не пропускат възможност да обявят информацията си за търговска тайна. Тази информация обаче не следва да е търговска тайна и трябва да е общодостъпна поради надделяващ обществен интерес на основание § 1, т.5, букви „а-г” и „е” от Допълнителната разпоредба на Закона за достъп до обществена информация. При оповестяването на документите, свързани с договорите с НЕК, нашето становище бе взето предвид, но тази прозрачност трябва да се превърне в практика, а не да се случва инцидентно, едва след като хората са излезли на протести.

3. С оглед изявленията на политици за роля на хора от службите за сигурност в събитията през последните седмици следва да се отбележи, че в парламента беше внесен пакет законопроекти, които имаха за цел установяването на парламентарен и граждански контрол върху тези служби. Изглежда те няма да може да се приемат, но този приоритет трябва да бъде продължен от следващото управление, за да може у нас да управляват прозрачни и отчетни, а не тайни и неясни сили.

4. Искането за нова конституция е същото, като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието. Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото. Искаме ли България да не е република с парламентарно управление /чл.1/, да не е правова държава /чл.4/, да няма равенство на всички пред закона /чл.6/, да не отговаря пред гражданите за причинени от държавата вреди /чл.7/, да няма политически плурализъм /чл.11/, да не се гарантират основните права на гражданите /глава втора/ и т.н.? По другите въпроси – право на жалба до Конституционния съд гражданите могат да придобият и с изменение в настоящата Конституция, без избор на Велико народно събрание. Намаляването на броя на депутатите с една нова конституция е доста несигурен и съмнителен резултат, но удвояването им в едно Велико народно събрание е съвсем сигурен разкош. А и въпросът кои са например общините, които не желаят да имат своя представител в народното събрание, защото им се свидят 40-тина хил. лв. годишно, трябва да получи конкретен отговор. А който иска отзоваване на депутати, нека знае, че то беше записано в чл.4 от Конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.

Справедливите искания на гражданите трябва да доведат до реална промяна. Затова трябва да се анализират и установят източниците на проблемите и да се изградят решения. Не е лошо да има съгласие обаче по въпроса, че демокрацията може да е несъвършена, но нищо по-добро още не е измислено. Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас.

6 Коментари

  1. Много интересен е въпросът за публичността на ВСИЧКИ договори на ВСИЧКИ предприятия в енергетиката, не само на тези, които пряко участват в определянето цените на тока. Например договорите, които сключват т.нар. търговски дружества със 100% държавно участие – тези под шапката на БЕХ, също са недостъпни за гражданите. А всъщност там са най-големите възможности за злоупотреби и корупция. Причината е, че тези договори се сключват УЖ въз основа на Закона за обществени поръчки (ЗОП), обаче умело заобикаляйки го. Поради факта, че служителите в тези предприятия са спокойни, че тези договори няма да излезат наяве, те си ги сключват както им е угодно въпреки, че 100% от парите, които се плащат са държавни – т.е. на всички нас.

  2. Всъщност, просто би било достатъчно да се създадат, поддържат или упражняват процедурите за конвенционален контрол и конституционен контрол (както ex ante, така и ex post).

    Под конвенционален контрол (превеждам грубо), визирам възможността на всеки съдия да контролира правни норми и договори спрямо европейското право (било то директиви след свършека на срока за транспозиране на директивата на национално равнище, регламенти, ЕС договори или юриспруденция на Съда в Люксембург). Но конвенционалният контрол е вече налице – не съм наясно дали се използва в България или не, но той е постулиран от европейските съдии от известно време. Достатъчно е чисто и просто да се използва.

    Другият вариант е конституционен граждански контрол. Няма нужда да правим гражданска инициатива ex ante. Няма смисъл да позволяваме подписки за конституционен контрол на закони, които още не са влезли в сила. Достатъчно е да се създаде това, което съществува изначално в САЩ и Великобритания и което във Франция беше създадено 2008 и влезе в сила 2010 (оказа се изключително ефективно, защото има повече от 2000 решения от тогава насам).

    Говоря за така наречения конституционален контрол ex post – след влизането в сила на закони. По време на процедурата е възможно за всяко частно лице, когато и да е по време на процеса, да използва като защита противоконституционалността на даден закон. Изискванията са въпросът да е нов (или да е зададен след промяна на обстоятелствата) и да е сериозен (законът да се прилага в дадения процес, както и да има вероятност за противоконституционалност; например, правото на аборт не е пряко свързано със свободата на словото).

    Ако условията са изпълнени, то се спира временно процеса и се предава въпроса на Конституционния съд (понякога има допълнителен филтър на ВКС или на ВАС, но той е критикуем). Конституционният съд има месец, за да издаде решение по казуса. Според практиката на съдилищата, най-често те, освен възможността да анулират или да счетат закона за конституционален, си дават правомощието и да решат даден закон за конституционален, ако той е интерпретиран по определен начин.

    Мисля, че този контрол е по-адаптиран от граждански подписки, които струват пари, усилия и време. Най-вече защото контролът ex ante никога не предлага същата гражданска сигурност. Най-добрите закони понякога могат да доведат до катастрофални последствия, което избягва на контрола ex ante.

    Иначе статията е интересна.

    С уважение,
    Р.Е.

  3. Има едно много важно нещо, за което (нормалните) протестиращи трябва да си дават много ясна сметка. Всяка конституция, всеки закон на страна-членка на ЕС се съгласува с ЕС, спрямо когото България е приела задължения по присъединяването и която гледа всички законодателни актове от такъв порядък и съобразява промените с действащите договори в ЕС. Законите ги имаме, но контролът по тяхното изпълнение от страна на съдебната и изпълнителната власт не е налице (и затова са „врати в полето“). Липсата на ефективен контрол на властите помежду им и от страна на гражданите води до непрозрачност, която е основен източник за корупция, особено когато се вземат неинформирани (професионално некомпетентни) решения.
    Исландия си е направила конституцията, но преди дори да е подала молба за членство в ЕС, така че нейния пример не е на практика приложим за нашата страна.
    Реалното разделение на властите е най-важното нещо за демокрацията – това е моето убеждение от целия ми 58-годишен опит. В България това досега на практика беше немислимо, защото всички партии без изключение са авторитарни (лидер и пълнеж) и авторитарните лидери нямат интерес някой да ги контролира.
    Живея и работя в страна, чиято демокрация просперира на гениалния принцип на „check and balances“. Сигурен съм, че и в ЕС е така.
    http://www.usconstitution.net/consttop_cnb.html

  4. Въпросът с документите, касаещи налагането на цени от ДКВЕР е много интересен. Ако хипотетично проявя интерес да закупя топлофикационното дружество, чиито документи не ви предоставят, поради търговска тайна, смятате ли, че това ще даде основание на ДКВЕР да ми предостави документите за да направя преценка дали да инвестирам в дружеството?

  5. Аз искам:
    1. Да се гарантира пълната независимост на съда от изпълнителната и законодателната власт. Също така съм против съдийски квоти да избират съдии. ВСС не ненаказа и не уволни от системата своите хора за делаверите с имоти. въпреки солидната съдийска квота – гарван гарвану око не вади. Независимост е ключовата дума. И отговорност пред принципала и възможност за отзоваване, колкото и консервативна да е тя. И двете форми си ги има по света. В България юристите независимо от професията им се оказват крайно консервативни към промяна на сегашната система и правят най-лошата възможна услуга на обществото, което отдавна иска нещо друго. Докато тази пропаст не се запълни ще има нарастващ конфлик.
    2. Искам право на законодателна инициатива и за гражданите. Разбира се, че не искам всеки отделен човек да може да си внася закони. Но начини да се направи – и това е измислено.
    3. Искам право на жалба до конституционния съд, включително на неадекватни закони, заедно с пряко приложение на голям дял от номите на конституцията. Да си направят ,пред институционен съд да отсяват неадекватните жалби. Нивото на заобикаляне на конституцията стана крещящо и на затваряне на очите страховито.
    Ето само няколко въпроса, които кумулативно няма да минат с обикновено народно събрание освен ако не решим, че въобще нямаме нужда от Велико Народно събрание – ами да променим конституцията и да го махнем от нея 🙂

  6. Смятам че има достатъчно ясни искания и консенсус за ВНС и на първо място това е да се премахне ВНС, което го няма почти никъде по света. Не може да се разчита на съвест и божествени хора вече. Всички депутати са почти еднакви. Който не се купува с пари се купува с много, а ако се намери „случаен идиот“ заплашват него, жена му или децата или го премахват. Тарифите за едно лобистко изречение в закон са вече публично известни – от 100 хиляди до 1 милион. Трябва ни Конституция която да намали корупцията до минимум.

1 Trackback / Pingback

  1. Относно протестиращите и балоните | К+

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*