Декларациите на народните представители за разпореждане с публични средства не са лични данни

Административен съд – София град за втори път[1] постанови, че достъпът до декларациите на независимите народни представители за прехвърляне на полагащата им се бюджетна субсидия към дадена политическа партия не може да бъде ограничен на основание лични данни. В конкретния случай информацията беше поискана от Павлина Живкова от вестник „Банкеръ“.  Съдът задължава Министерство на финансите да предостави информацията.

Според съда поисканата информация безспорно е обществена, защото е свързана с политическия живот на страната и „осигурява възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на субектите, участващи в политическия процес”.

В решението се намира, че самите депутати са задължени лица, тъй като става въпрос за информация за разпореждане със средства от държавния бюджет, а не за лични доходи. Обръща се внимание, че народните представители са „носители на държавната власт и в качеството им на публични фигури са приложими по-високи критерии за прозрачност и отчетност, които не са присъщи за частните лица”.

Съдът изтъква, че „неудовлетворението на правото на достъп до информация би засегнало интерес, несъизмеримо по-значим от личния интерес на съответното засегнато лице”. Разгледан е и въпросът за надделяващия обществен интерес и се констатира, че в случая „едва ли може да се постави под съмнение, че чрез исканата информация би се повишила прозрачността и отчетността на задължените субекти”. В тази хипотеза има легална презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес и ограничението свързано със защита на личните данни отпада.

Решението съответства на добре установена съдебна практика

Решението следва добре установената съдебна практика на Върховния Административен съд, според която ограничението свързано със защитата на личните данни е неприложимо, когато търсената информация е свързана с декларациите за имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности и информация за разходи за служебни пътувания. Според ВАС дори доста по-чувствителна информация като образованието и професионалната квалификация следва да е публична[2]. През ноември 2011 г. АССГ отмени отказ на Министерството на труда и социалната политика да предостави информация за сумите, получени от членовете на политическия кабинет.

Решението съответства на международните стандарти и практики в областта на достъпа до информация и защитата на личните данни

В демократичното общество публичните фигури са длъжни да търпят по-висока степен на откритост и критика, тъй като са неизбежно и съзнателно поставени под близкото наблюдение на обществото, казва Европейският съд за правата на човека в своята практика. Според Общия съд на ЕС информация за допълнителните субсидии за експерти и асистенти на членовете на Европарламента трябва да бъде предоставена на обществеността[3]. По аналогичен начин разсъждават Информационният комисар, Информационният трибунал и Върховният съд на Великобритания, според които несъмнено има законен обществен интерес към въпроса как се изразходват публични средства и дали те се изразходват по предназначение. Предоставянето на информация за допълнителните средства на членовете на Парламента би повишило общественото доверие към институцията, което също е от несъмнен обществен интерес в демократичното общество. В решение по жалба 3643/2005 г. (GK)WP срещу Европейския парламент, Европейският омбудсман счита, че принципът на прозрачност надделява над правото на защита на личните данни. В конкретния случай, стандартът за прозрачност е по-висок, имайки предвид, че става дума за използването на публични средства, към които гражданите допринасят чрез своите данъци от политически фигури, който следва да очакват по-висока степен на наблюдение.

Решението идва в момент, когато в центъра на обществено внимание е дебатът за получаваните в държавната администрация бонуси. Както отбелязва адв. Александър Кашъмов в статията си във в. Труд,  време e подобна информация да е „в светлината на прожекторите”, за да се „осъществи една от основните цели на достъпа до обществена информация според Съвета на Европа – утвърждаване легитимността на администрацията като служба в услуга на обществото.”


[1] Първото подобно решение също е на АССГ по делото на журналиста Илия Вълков от „Дарик” радио. Делото беше водено с подкрепата на ПДИ. Коментар на ръководителя на правния екип адв. Александър Кашъмов е достъпен на блога на ПДИ Точка на достъп: http://blog.aip-bg.org/publications/360

[2] Решението е особено интересно, защото исканата информация засяга не политически фигури, а държавни служители и експерти. Повече за конкретните решения може да намерите в блога на ПДИ, „Отново за допълнителните финансови бонуси и тяхната публичност: http://blog.aip-bg.org/publications/526

[3] Дело Т-471/08 на Общия съд. Повече за делото може да прочетете в месечния бюлетин на ПДИ тук.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*