Лични данни ли са декларациите на депутатите за разпореждане с публични средства

Министърът на финансите г-н Симеон Дянков е отказал да даде информация към кои партии се прехвърлят субсидиите на независимите депутати с аргумента, че това са лични данни, съобщиха днес медиите. Г-н Дянков е цитиран да казва: „Кои депутати към коя партия са изказали принадлежност – това са лични данни, които зависи от самите народни представители дали искат да ги дадат или не“.
Не за първи път политическа фигура тълкува Закона за защита на личните данни както дяволът чете Евангелието. През 2003 г. тогавашният председател на Сметната палата отказа на главния редактор на местен вестник достъп до имотната декларация на лице, заемащо висша държавна длъжност /апелативен прокурор/. С помощта на Програма Достъп до Информация делото бе спечелено в съда, след което – през 2006 г. целият регистър с декларациите се публикува в интертет. През 2006 г. Върховният административен съд отмени отказ на министъра на образованието и науката да предостави данни за образованието и квалификациите на ръководния екип на министерството. Основанието за отказ бе все „защита на личните данни”. През 2004 г. по жалба на журналистка от централен всекидневник отново бе отменен от съда отказа на тогавашното правителство да предостави данни за разходите на министрите за пътувания.
Интересно защо у нас обикновеният човек не се ползва със защита на личните данни, но публичните фигури са винаги с най-защитените лични и нелични данни? Ако трябва МВР да следи и слухти разговорите на гражданите /Закон за специалните разузнавателни средства/ или да събира данни кой с кого и кога си е говорил /Закон за електронните съобщения/ – давайте, борбата с престъпността е най-важна! Ако трябва да се узнае какво образование, какъв доход и имущество има даден депутат или министър или на кого е прехвърлил полагащата му се субсидия, идваща от данъкоплатеца, – това разбира се, са строго защитени лични данни!
Нека да припомним на господин Дянков, че публичните фигури са длъжни да търпят повече публичност от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд по конституционно дело № 1 от 1996 г., както и множество решения на Европейския съд по правата на човека/. Нека припомним, че народните представители са се разпоредили с парите на гражданите, не с техните собствени, като са ги насочили към съответните политически партии. Нека припомним, че те се избират на избори и дължат отчетност и откритост на всички граждани. Нека припомним, че по закон финансирането на политическите партии е публично и регистърът на дарителите е безусловно публичен. Данните в декларациите не са лични. Нека припомним, че представата кое е публично и кое не в едно общество показва нивото на демокрация, отчетност и прозрачност на управлението.