Архив за март, 2012

Декларациите на народните представители за разпореждане с публични средства не са лични данни

28.03.2012

Административен съд – София град за втори път[1] постанови, че достъпът до декларациите на независимите народни представители за прехвърляне на полагащата им се бюджетна субсидия към дадена политическа партия не може да бъде ограничен на основание лични данни. В конкретния случай информацията беше поискана от Павлина Живкова от вестник „Банкеръ“.  Съдът задължава Министерство на финансите да предостави информацията.

Според съда поисканата информация безспорно е обществена, защото е свързана с политическия живот на страната и „осигурява възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на субектите, участващи в политическия процес”.

В решението се намира, че самите депутати са задължени лица, тъй като става въпрос за информация за разпореждане със средства от държавния бюджет, а не за лични доходи. Обръща се внимание, че народните представители са „носители на държавната власт и в качеството им на публични фигури са приложими по-високи критерии за прозрачност и отчетност, които не са присъщи за частните лица”.

Съдът изтъква, че „неудовлетворението на правото на достъп до информация би засегнало интерес, несъизмеримо по-значим от личния интерес на съответното засегнато лице”. Разгледан е и въпросът за надделяващия обществен интерес и се констатира, че в случая „едва ли може да се постави под съмнение, че чрез исканата информация би се повишила прозрачността и отчетността на задължените субекти”. В тази хипотеза има легална презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес и ограничението свързано със защита на личните данни отпада.

Решението съответства на добре установена съдебна практика

Решението следва добре установената съдебна практика на Върховния Административен съд, според която ограничението свързано със защитата на личните данни е неприложимо, когато търсената информация е свързана с декларациите за имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности и информация за разходи за служебни пътувания. Според ВАС дори доста по-чувствителна информация като образованието и професионалната квалификация следва да е публична[2]. През ноември 2011 г. АССГ отмени отказ на Министерството на труда и социалната политика да предостави информация за сумите, получени от членовете на политическия кабинет.

Решението съответства на международните стандарти и практики в областта на достъпа до информация и защитата на личните данни

В демократичното общество публичните фигури са длъжни да търпят по-висока степен на откритост и критика, тъй като са неизбежно и съзнателно поставени под близкото наблюдение на обществото, казва Европейският съд за правата на човека в своята практика. Според Общия съд на ЕС информация за допълнителните субсидии за експерти и асистенти на членовете на Европарламента трябва да бъде предоставена на обществеността[3]. По аналогичен начин разсъждават Информационният комисар, Информационният трибунал и Върховният съд на Великобритания, според които несъмнено има законен обществен интерес към въпроса как се изразходват публични средства и дали те се изразходват по предназначение. Предоставянето на информация за допълнителните средства на членовете на Парламента би повишило общественото доверие към институцията, което също е от несъмнен обществен интерес в демократичното общество. В решение по жалба 3643/2005 г. (GK)WP срещу Европейския парламент, Европейският омбудсман счита, че принципът на прозрачност надделява над правото на защита на личните данни. В конкретния случай, стандартът за прозрачност е по-висок, имайки предвид, че става дума за използването на публични средства, към които гражданите допринасят чрез своите данъци от политически фигури, който следва да очакват по-висока степен на наблюдение.

Решението идва в момент, когато в центъра на обществено внимание е дебатът за получаваните в държавната администрация бонуси. Както отбелязва адв. Александър Кашъмов в статията си във в. Труд,  време e подобна информация да е „в светлината на прожекторите”, за да се „осъществи една от основните цели на достъпа до обществена информация според Съвета на Европа – утвърждаване легитимността на администрацията като служба в услуга на обществото.”


[1] Първото подобно решение също е на АССГ по делото на журналиста Илия Вълков от „Дарик” радио. Делото беше водено с подкрепата на ПДИ. Коментар на ръководителя на правния екип адв. Александър Кашъмов е достъпен на блога на ПДИ Точка на достъп: http://blog.aip-bg.org/publications/360

[2] Решението е особено интересно, защото исканата информация засяга не политически фигури, а държавни служители и експерти. Повече за конкретните решения може да намерите в блога на ПДИ, „Отново за допълнителните финансови бонуси и тяхната публичност: http://blog.aip-bg.org/publications/526

[3] Дело Т-471/08 на Общия съд. Повече за делото може да прочетете в месечния бюлетин на ПДИ тук.

Съдът установи надделяващ обществен интерес към определянето на цените на електрическата и топлинна енергия

19.03.2012

На 07.03.2012 г. Административен съд София-град отмени частичен отказ на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Със заявление на Фани Давидова, юрист в „Програма достъп до информация“, от енергийния регулатор беше поискана информация, свързана с увеличение на цените на топло- и електро- енергия през 2008 г., в това число документи по преписката, образувана по заявление на „Топлофикация София” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация София” ЕАД за изменение на цените, протокла и стенограма от заседанието на Комисията. Отказът беше мотивиран с изричното несъгласие на енергийните дружества да се предостави информацията.

В своето решение АССГ намира, че търсената информация е обществена, защото позволява на заявителя да си състави мнение относно дейността на ДКЕВР по изпълнение на правомощията си за ценово регулиране на топло- и електро- енергия. Съдът установява принципите, при който следва да се извършват регулаторните правомощия на ДКЕВР – баланс на интересите на енергийните дружества и потребителите; цените следва да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин (чл. 31, ал. 1 от Закона за енергетиката). Предоставянето на търсената информация несъмнено е от обществен характер, защото позволява на гражданите да си съставят мнение за дейността на ДКЕВР във връзка със спазването на принципите, според които следва да се действа при изменение на цените.

Според съда „жалбоподателката с,  получаване на информацията би си съставила мнение относно това ръководи ли се Комисията от принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите”,  дали е определила цените въз основа на обективни критерии и по прозрачен начин ли го е направила.

Съдът подчертава необходимостта от исканата информация за целите на информиран дебат по темата – „не би могъл да се получи обществен дебат върху изменение, за което не е налична достатъчно предварителна и конкретна информация”.

Според съда решението за отказ е незаконосъобразно, защото институцията не е установила дали има надделяващ обществен интерес от предоставянето на информация – „оспореният отказ е постановен на основание чл. 37 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ.., при постановяване на оспореният отказ обаче административният орган не е съобразил втората част от посочената разпоредба на чл. 37 ал. 1 т. 2, а именно, че това, че информацията засяга трето лице, което не е дало съгласие за разкриването й не е основание за отказ, тогава когато е налице надделяващ обществен интерес.

Съдът разглежда въпроса дали информацията представлява търговска тайна. Отказ за предоставяне на обществена информация за защита на търговска тайна e законосъобразен единствено, когато разкриването ще доведе до нелоялна конкуренция. Съдът намира, обаче, че дружествата не са в условия на конкуренция, а по-скоро в монополни позиции и следователно няма как да произтече вреда за конкуренцията, тъй като такава няма.

Новият Закон за хазарта – частна гледна точка

16.03.2012

Вчера (15 март 2012) Народното събрание прие на второ четене много оспорвания проект за нов Закон за хазарта. Сред редицата нови изменения беше одобрена и разпоредбата, която предвижда възможността за задължаване на интернет доставчиците („всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги“) да спират достъпа до определени интернет страници. Това е и текстът, срещу който се обявиха на няколко пъти самите интернет доставчици и редица правозащитни неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация. Малко успокоение е предвиденият от закона съдебен контрол преди налагането на блокирането. Основният проблем, който вече изтъкнахме е, че този текст въвежда опасен прецедент в българското законодателство. За първи път се предвижда филтриране на интернет. Произтичащите от това опасности са много и тук няма да се спираме отново на тях. Само ще припомним, че един от основните правни аргументи срещу разпоредбата е извлечен от скорошната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), който в две дела, в които белгийска асоциация за защита на авторски права се опитва по съдебен ред да принуди интернет доставчик и социална мрежа да филтрират интернет съдържанието, което минава през тях, реши, че въвеждането на система за филтриране би нарушило „справедливото равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга“ (СЕС, дело C‑360/10, пар. 51). Съдът се позовава и на правата, записани в членове 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на ЕС; взети са предвид и правата по чл. 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Какво означава това за българския Закон за хазарта?

Спорната разпоредба в чл. 22 от Закона най-вероятно нарушава основните права, защитавани от правото на ЕС. Нека припомним малко установената съдебна практика, която намираме във всеки добър учебник по конституционно или европейско право (напр. Жан Пол Жаке „Институционно право на Европейския съюз“, УИ „Св. Климент Охридски“): правото на ЕС, според чл. 5, ал. 4 от Конституцията, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред противоречащите му норми; то обаче няма силата да отмени тези норми; според СЕС националният съдия, а и всеки, който прилага закона, трябва да остави неприложени правилата от националното законодателство, които противоречат на правото на ЕС. Това означава, че възможността за филтриране, ако Закона за хазарта влезе в сила в сегашната си форма, не би трябвало да бъде прилагана, когато влиза в приложното поле на правото на ЕС, но би била приложима извън него. По-просто казано ще настъпи хаос, в който никой няма да знае със сигурност дали може да има филтриране или не. Всяко решение на съдилищата ще подлежи на критики и може да доведе до ангажиране на отговорността на България за неизпълнение на правото на Съюза. Сериозно ще пострадат правната сигурност и легитимните очаквания на ползвателите и на интернет доставчиците. Приложимостта на правото на ЕС ще се превърне в „мантра“ при решеването на чисто национални спорове. Хазартът все още не е регулиран на европейско ниво. В крайна сметка Законът за хазарта в тази си част ще бъде изключително неясен и може да се стигне до злоупотреби с него.

Проектозаконът обаче още не е влязал в сила и е напълно възможно никога да не влезе, поне в този си вид.

Какво може да се случи преди промулгацията и влизането в сила на закона?

Президентът може да върне закона за преразглеждане. Това решение е изцяло негово и е предмет на преценка от политическа целесъобразност. Другата възможност е по-интересна от правна гледна точка – сезиране на Конституционния съд с цел проверка на конституционосъобразността на чл. 22 от Закона за хазарта. Този контрол a priori би дал повече яснота относно приложението на вече гласуваната разпоредба. Подобно на френските и италианските си колеги българските конституционни съдии използват техниката да дават указания в рамките на какво приложение дадена норма не би противоречала на Конституцията. Иначе казано, едно решение на КС би хвърлило повече светлина върху закона и би осигурило защитата на основните права, заложени в Конституцията.

Още повече, че следва и една любопитна хипотеза. В съгласие с принципа за лоялно сътрудничество от правото на ЕС българските конституционни съдии могат да покажат доброжелателност към диалога на съдиите и да направят нещо, което все още не са правили – да отправят преюдициален въпрос към Съда на Европейския съюз относно забраната за филтриране на интернет. Все пак според чл. 4, ал. 3 от Конституцията „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“, а съгласно основния принцип на примата на правото на ЕС, то има предимство пред всички национални норми с изключение на тези, които са част от националната/конституционна идентичност на държавите-членки (чл. 4, ал. 2 от Договора за Европейския съюз). Конституционният съд има пълна свобода при формулирането на въпроса и може да ограничи съда от Люксембург да се произнесе по конкретно формулиран въпрос, който, разбира се, се отнася единствено до предоставените му компетентности.

Ефектите от едно такова действие могат да бъдат само положителни. Първо ще бъде изяснен въпросът с филтрирането на интернет и така основните права на гражданите, сред които и правната сигурност и легитимните им очаквания, ще бъдат защитени преди влизането в сила на спорния закон. Ако бъде открита несъвместимост на закона с Конституцията и/или правото на ЕС, то корекциите би трябвало да бъдат направени още преди да бъдат нанесени, каквито и да е щети. На политическо ниво това също е приемлив вариант, защото се балансират защитата на основните права с волята на законодателя, който все пак тегли правомощията си от народа-суверен. От гледна точка на диалога на съдиите и на фона на скорошните развития,  свързани с чешкия конституционен съд, българските съдии могат само да спечелят от сътрудничеството със съда от Люксембург без да губят нито от компетенциите, нито от авторитета си.

Това, разбира се, са само някои от възможните решения на проблема с чл. 22 от Закона за хазарта. Този текст няма за цел да бъде изчерпателен, а само да маркира някои проблеми и възможни развития.

Кампания на гражданското общество за реформа на правилата в Европейския съюз за достъп до документи

09.03.2012

Програма Достъп до Информация подкрепи предложенията на Access Info Europe за реформа на правилата за достъп до документи на Европейския съюз, синтезирани в 20 точки. Към момента 30 организации са подкрепили предложенията.

На 7 март 2012 г. Access Info Europe отправи призив за присъединяване към кампанията за по-голяма прозрачност на Европейския съюз (ЕС) в рамките на дебата за изменение на Регламент 1049/2001 за достъп до документи в ЕС.

Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) дава възможност за реформа в тази област, който след влизането в сила на Лисабонския договор признава „правото на достъп до документи на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, независимо от носителя”.

Датското председателство на ЕС си поставя цел до месец юли 2012 година да се постигне съгласие относно реформиране на правилата за достъп до информация.

ПДИ преведе предложенията на Access Info Europe на български език.

Всеки, който иска да подкрепи призива може да пише на Anne Vandelle, anne@access-info.org.

Страница на кампанията с информация за подкрепилите я лица и организации: http://www.access-info.org/en/european-union/226-reforming-regulation-1049

Програма Достъп до Информация следи и активно участва в дебата за промени в Регламент 1049/2001 и отразява неговото развитие в специална секция  на своята интернет страница: http://aip-bg.org/debate/re1049.html. Там сме публикували и превод на обзора на последните важни събития, свързани с дебатите по измененията на Регламент 1049/2001, изготвен от Тони Бъниън, директор на организацията Statewatch, която следи от близо и участва в процеса. (Виж: Наблюдателница на Statewatch относно „Регламент 1049/2001 за достъпа до официални документи на Европейските институции“).

Новите правила на Google за поверителност на личните данни нарушават правото на ЕС

05.03.2012

Според френската Kомисия за защита на свободата на информационните технологии (CNIL) новата декларация за конфиденциалност на Google нарушава Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни. Това е заключението от предварителния анализ на френския регулатор, който беше избран от европейската работна група „Артикъл 29” да анализира съвместимостта на новите правила на Google с европейското законодателство.

Новата декларация за конфиденциалност влезе в сила от 1 март. Новите правила премахнаха повече от 60 отделни декларации за поверителност за всяко използвано приложение на Google – Gmail, Google+, YouTube, Reader, Docs, Calendar и ги замени с една. Събраната информация се комбинира в единен профил, който проследява поведението и вкусовете на потребителя.

За обикновените потребители декларациите за поверителност на данните са просто поредните условия, които приемат без възможност за възражения, за да могат да ползват конкретното приложение. Предишните условия на Google може би бяха дълги и по-сложни, но поне наистина позволяваха на някой, който се интересува как се обработват събраните данни да знае какво и как се случва с тях. Официалната позиция за промените на Google е желанието за улеснение на потребителите и развитието на нови приложения. Истинската причина обаче е по-комерсиална. Новите правила позволяват таргетиране на рекламата, която Google разпространява и конкретното й предлагане на потребители според техните вкусове. Според Вивиан Рединг, еврокомисар по въпросите на правосъдието и основните права, цитирана от Ройтерс, правилата нарушават европейското законодателство, защото потребителите нямат възможност да откажат (opting-out) обмена на информация, събрана чрез различните продукти на Google и не са спазени стандартите за предварителен широк дебат сред засегнатите лица.

На 27 февруари френската Kомисия за защита на свободата на информационните технологии изпрати писмо до Google, с което изразява притесненията си относно съвместимостта на новите правила с Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни. Според регулатора новата Декларация за конфиденциалност не позволява да се определи какви данни се събират и обработват, за какви цели, кой е администратор на съответните данни, какъв е достъпа на трети лица до тях и какъв е реда за достъп до данните от лицето, за което се отнасят. Работната група „Артикъл 29” поиска отлагане на влизането в сила на новите правила, но това не се случи. Официалният отговор на Google беше, че основните заинтересовани лица (потребителите) са били уведомени за намерението за промяна още през януари тази година и са имали възможност да се запознаят с тях, а който не иска да

Изпълнителният директор на Прайвъси Интернешънъл”  Гас  Хосейн публикува своите размисли за промените в политиката на конфиденциалност на Google в блога на организацията. Според него Google тръгва в грешна посока. Той разглежда възможността, която технологиите ни дават да имаме няколко идентичности (в работата, в семейството, в социалния живот и т.н) и различни интереси във всяка от тези различни роли. Технологията има възможност да прави връзки между всички тези роли, но тя просто не се интересува от това. Обезпокоителното е, че Google се интересува. Обезпокоителното е, че свързвайки информацията Google наистина ще разбере кой си, от какво се интересуваш и как да те опознае.

Сдружението на потребителски организации от САЩ и ЕС – Трансатлантически потребителски диалог също отправи искане до Google  да отложи въвеждането на новите правила и да преосмислят политиката си защото рискуват да изгубят доверието на най-ценния си капитал – потребителите.

Реформа на ЕКПЧ : изтекъл проект на декларацията от Брайтън

02.03.2012

Тази седмица изтече проект на декларацията от Брайтън (на английски и френски), разпространен на междуправителствено равнище на 23 февруари от британското правителство към държавите членки по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Този проект ще бъде обсъждан на срещата на високо равнище в Брайтън върху бъдещето на Европейския съд по правата на човека, която ще се състои през април 2012.

Основен проблем на разискване ще бъде съхраняването на системата на ЕКПЧ. Търси се рарешение на проблемите свързани с голямото натоварване на Съда, но също така и запазване на правото на индивидуална жалба. Проектът предлага множество мерки. В Конвенцията може да бъдат добавени текстове уреждащи принципа на субсидиарност и свободата на преценка, които Съдът вече използва в практиката си. Срокът за подаване на жалби може да бъде съкратен на „два, три или четири месеца“. Подкрепя се и укрепването на диалога между националните съдии и тези от Съда на официално и неофициално ниво. Предлага се създаването на процедура за „консултативни становища“ (advisory opinions / avis consultatifs) – нещо като ЕСПЧ версия на преюдициалното запитване, в което върховният национален съд ще трябва да изложи фактите по конкретното дело, спорната разпоредба, имаща нужда от тълкуване, както и своето мнение по върпоса; Европейският съд ще даде „консултативно становище“, което няма да бъде обвързващо и решението ще остава напълно в компетенциите на националния съд, но, за сметка на това, засегнатото лице няма да има право да се обърне по същия въпрос към ЕСПЧ. Предлага се и увеличаването на броя на съдиите, които се занимават с филтриране на явно недопустимите жалбите и повтарящи се случаи. Също така се обсъжда и възможността за подаването на жалби по електронен път.

Съществуват някои опасения, че британското председателство на Съвет на Европа ще се опита да използва момента, за да прокара сериозна реформа на ЕКПЧ, която практически да изпразни от съдържание дейността на Съда, или поне сериозно ще намали възможността за достигане до Съда в Страсбург. Сред най-спорните предложения е това залегнало в т. 23 с), което гласи, че за недопустими трябва да бъдат обявявани жалбите, които са „еднакви по същество с въпрос вече разгледан от националния съд“, взел предвид правата гарантирани в Конвенцията, освен ако националният съд явно е приложил грешно тълкуване на Конвенцията или въпросът поражда нужда от специално тълкуване на Конвенцията.

Самият Съд предложи свой поглед върху най-належащите въпроси, пред които е изправен и посочи мерките, които взима и в момента. Очаква се да приеме доста резервирано предложенията на британското правителство.