На 28 март 2014 г. е проведено заседание на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България по тълкувателно дело № 2/2014 г. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България, който е изложил противоречива практика на състави на ВАС по прилагането на текст в закона за досиетата (чл.25, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА ). Според тази законова разпоредба комисията по досиетата установява и обявява принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА на лица, заемали публични длъжности и осъществявали публични дейности, на основата на един или няколко документи – агентурни сведения, данни от картотеките, документи, съставени от ръководилия ги служител, протокол за унищожаване и др.
Според едни съдебни състави, в тази си дейност комисията по закона е обвързана да установява и оповестява принадлежност при наличие на съответен документ. Според нова практика, появила се през 2014 г., във всеки един случай комисията трябва да извършва проучване и е длъжна да се мотивира във всеки конкретен случай.
В свое становище от 26 март 2014 г. „Програма Достъп до Информация” (ПДИ) припомня европейската рамка на темата за разкриване на документите на бившите служби на тоталитарния режим. Подчертава националния консенсус, с който 40-то Народно събрание прие закона, след години на политически и законотворчески лутания. Със закона се цели, според различните вносители, гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Законът бе проверен за конституционосъобразност именно по отношение на същия чл.25, ал.1, т.3, като с решение № 4 от 26 март 2012 г. по к.д. № 14/2011 г. Конституционният съд единодушно прие с 12 гласа, че не противоречи на Конституцията.
Близо 8 хиляди са по данни на комисията обявените до момента граждани. Подавани са и жалби до съдилищата, като в най-малко 93 съдебни решения, постановени в периода 2008 – 2014 г. ВАС е приел, че комисията е длъжна да обяви принадлежност при наличие на документ или документи и не разполага с възможност за преценка, съгласно закона. Завой в практиката е направен през януари 2014 г. с две нови решения, като съдебният състав приема, че във всеки един случай е необходимо проучване и анализиране на документите и мотивиране на решението за оповестяване. Липсва произнасяне обаче по въпроса какво новонастъпило обстоятелство дава основание съдът да измени практика, която е константна в продължение на 7 години.
Според ПДИ в дадения случай следва да се отчете принципът на правна стабилност и предвидимост на съдебната практика, който е в основата на правовата държава и върховенството на закона – чл.4 от Конституцията. Следва да се отчете и обстоятелството, че промяната в практиката, когато вече са засегнати хиляди хора, е форма на тяхното несправедливо и неравностойно третиране в сравнение с останалите.
Проучвателната дейност е в ръцете на други групи в обществото – учени, изследователи, журналисти. Отговорност има и законодателят, който следва, както това е сторено в други държави, да осигури държавна поддържка и бюджет за осъществяване на задълбочена и системна изследователска дейност. Тези отговорности и задачи обаче са извън предела на възможностите на съдебната власт.
Становището на ПДИ е приложено по делото. През 2012 г. представихме становище и пред Конституционния съд, като бяхме конституирани и по к.д. № 14/2011 г. Според чл.130, ал.1 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения се приемат и обявяват в тримесечен срок.
Leave a Reply