Бонусите в Министерството на финансите не са защитени лични данни, а обществена информация

С решение от 3 юли 2013 г. Административният съд-София град /АССГ/ отмени отказ на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в Министерството на финансите /МФ/ да предостави информация на журналист. В началото на януари т.г. Марта Младенова от „Дарик радио” поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът е отказан с позоваване на защитата на личните данни.
В решението си АССГ посочва, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 г. е приел по делото Лингенс срещу Австрия, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Също така в решение № 4/ 26.03.2012 г. Конституционният съд на РБ сочи, че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение с останалите граждани. Предоставянето на информацията, според АССГ, е от надделяващ обществен интерес във време на финансова и икономическа криза и при направените противоречиви изявления на министър-председателя и министъра на финансите по този въпрос. Още повече това е валидно при предизвикания в обществото сериозен дебат и съществуващото съмнение относно действителното положение.
Решението на съда е етап в поредицата актове, с които се приема,че по отношение на държавни служители общественият интерес от разкриване на информацията надделява над защитата на личните им данни. С аналогични мотиви, през месец май т.г. Върховният административен съд отмени отказ на МФ да предостави декларациите, с които независимите народни представители в 41-то Народно събрание пренасочват бюджетната субсидия към избрани от тях партии /решение № 6681 от 16 май 2013 г./. Отново е цитирано решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г., което бе подписано с единодушие от 11-те конституционни съдии и възприема голяма част от аргументите, изложени в адресираното до съда становище на ПДИ.
Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.