Аз съм средно мислещ гражданин – тип обикновен избирател. Нямам представа кой точно кой е в бекстейджа на политическата сцена. Източниците ми на информация са публичните регистри и официално публикуваното на интренет страниците на държавните институции (Сметна палата, Народно Събрание и вс. останали държавни институции) – не ме мързи, преглеждам ги редовно и ви уверявам, че има доста за четене, поне достатъчно, че да си извадя определени обосновани изводи за това какво се случва в управлението. Не разполагам с тайнствена информация за това кой какви конци дърпа, какви слухове къде се носят и до колко са верни. Аз вярвам на това, което лично съм видяла и прочела. Нямам приятели, които да ми шушнат едни работи за властта и закулисието й, дето обикновените хора не ги знаят …
Резултатите от последните избори не ми харесаха, но съм цивилизован човек, който с извинение за клишето, уважава и държи на демократичните механизми. Не протестирам, не оспорвам, не искам касиране на изборите – това са резултатите – това е положението. Добро, лошо, това е управлението, което очевидно повечето хора искат – давам си сметка, че противното означава нестабилност и заплаха за цялото общество, несигурност и тотален срив на икономиката (ако има накъде).
Моята граница на приличие е премината. Не говоря за обществената, или за тази на приятелите ми и близките ми хора, имам предвид прегазването на моята лична граница на търпимост и съгласие с управлението, каквото и да е то стига да е избрано на легитимни избори. Какво се случи след изборите:
1. Състави се кабинет, в който взаимовръзките са по-оплетени и от тези в „Туийн Пийкс”.
2. Публиката беше забавлявана: „Насам народеееее, насаааам” –забраната за тютюнопушене, събиране на граждански обществени съвети, шумни циркаджилъци в парламента – влизане,излизане, сръдни – изобщо „Виж Иванчо зайче, зайче, за да не усетиш как ще ти хакна инжекцията”
3. В това време тихичко и без шум- приемане с мълниеносна бързина в безпардонно нарушение на действащия ЗНА (http://blog.aip-bg.org/publications/774), целеви пакет промени в закони, свързани със сигурността и обществения ред. Създаване на мощна държавна агенция по сигурността (ДАНС), с нови огромни правомощия на практика без регламентиран контрол (само да кажа – чела съм закона и знам какво пиша).
4. След горната подготовка се постави и черешката на тортата – назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Всеки един гражданин получи парче от тортата, въпрос на личен избор дали ще го преглътне.
Въпрос на моя лична чест е дали ще реагирам и как. Моят протест е протест срещу бруталността в управлението. Моят протест е демонстрация, че така повече наистина не може – бунт срещу неприличието и наглостта. Въпрос на чест е да съм на улицата. Премината е личната ми зона, в която съм съгласна да уважавам избраните на демократични избори и да се съгласявам с техните решения. Назначаването на Делян Пеевски е венеца на една акция, която е дотолкова брутална и агресивна, че мълчаливото ми съгласие с подобно нещо би ме превърнало или в мекотело или в дървен философ тип „ами те всички са такива”. Ако се съглася с подобно нещо, лично за мен смисълът на държавността е напълно изгубен и анархията е по-приемливия вариант – поне няма да плащам данъци. Затова съм на улицата.
Брутален и абсурден е аргумента – Назначаваме мутра, за да се справи с другите мутри- това е официална абдикация от държавност, с която категорично не съм съгласна. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с държавна легитимация и официално връчване на властови инструменти на една или друга групировка. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с тезата „Смисълът на управлението е кой колко и повече ще открадне – всички така управляват, защо сега да е по-различно” – Затова съм на улицата.
Отказвам да влизам в сюжета на конспиративни теории за сложни козни и стратегии. Дори и да са верни, нито има как да ги знам, за да се съобразявам с тях нито мога да съчинявам свои собствени въображаеми планове как да реагирам на предполагаеми машинации. Реагирам на това, което виждам с очите си. Затова съм на улицата.
Отказвам да се съглася с тезата „ Приеми този мафиотски клан, защото мафиотския клан на ГЕРБ е по-страшен и той ще се върне, ако не си траеш”. Това означава да се съглася, че държавата е криминогенно образувание и а приори ще ме управляват престъпници. Няма са се съглася с това, ето защо съм на улицата.
Какво точно искам лично аз без да ангажирам другиго
1. Настоящия парламент да приеме най-накрая собствения си правилник с действително отразени в него писмените исканията на НПО.
2. Настоящия парламент да спазва правилата на горния правилник и Закона за Нормативните Актове (ЗНА).
3. Да организира нов избор на Председател на ДАНС, съгласно приетата парламентарна процедура, който да представи писмена концепция.
4. Да се спазят действащите законови правила относно статута на Делян Пеевски от тук насетне
5. Да бъдат променени ЗПП, ИК след публично обсъждане, така както предвиждат ЗНА и новия ПОДНС. Едва след това може да се мисли за предсрочни избори.
6. Да се спре моментално с увеличаването на всички видове социални харчения преди настоящото правителство да направи оценка на състоянието на бюджета и да го оповести публично, за да видим реално, а не да предполагаме с какво точно разполагаме, преди да се раздават наляво и надясно помощи.
Абсолютно съм съгласна с това! Написаното изразява изцяло и моите настроения и благодаря, че някой е успял толкова добре да ги обобщи и формулира.
Чудесно, но!
На приказки всичко изглежда много лесно. Средно мислещия гражданин не мисли с главата , а със стомаха.
От там трябва да се почне. Добре правилник и т.н. Но първо аз като над средно мислещия гражданин смятам, че първо трябва да се помисли за икономиката. Там се намира разковничето. Свободата и демокрацията я имаме. Но какво да правим с нея, когато няма какво да ядем. Когато нашите близки и ние самите се чудим как да вържем двата края. Да трябва да се реагира на всяка грешка на управляващите, но не задължително да се иска оставка. Трябва да ги накараме да работят както трябва. Това е общественият /граждански/ контрол. Пиша го в скоби защото няма такъв. Оставките не решават нищо. Те не хранят, не дават работа, не плащат майчинство и т.н.. Нови избори сега е престъпление. който ги иска е враг на народа си. Власт на всяка цена – няма такава цена. Трябва да се даде възможност на правителството и парламента да работят и когато е нужен натиск той да бъде осъществен, но щом се коригира да се даде възможност да работи, ане протести до дупка.
Здравейте, пиша Ви съвсем доброжелателно, защото мисля,че на обществото трябва да се дадат някои разяснения относно правните процедури. Организират се протести, вика се оставка, но повечето хора не знаят, в т.ч. и протестиращите/аз мисля че знам отчасти/, какви биха били възможните варианти при една оставка – нов кабинет, служебен кабинет, запазване или не на НС, кой ще променя закони, като няма НС и пр. През 1989 г, подскачахме на Орлов мост, но като че ли не подскачахме добре подготвени и в резултат повечето от соц. страните решиха по-добре своите проблеми от нас. И сега ми се струва,че подскачаме повече емоционално, без да се вложи някаква рационална нотка и да разбираме резултатите.
Без да искам да Ви засегна, не разбрах, искате да се изпълнят Вашите искания, с които аз съм съгласна, при управление или не на кабинета? Защото ако все пак допускате този компромис и подобно виждане се споделя и от други, в т. ч неправителствени организации, би следвало да се намери някаква форма исканията да се представят и протестите да спрат, защото най-малкото т. 1-4 са предмет на работата на НС. Мисля, че е в противоречие да имаш конкретни искания и да викаш оставка до дупка, в един момент, ако решиш, даваш възможност за коригиране на грешките. Ако ли не,протестите трябва да са и пред НС, защото то е отговорно за изпълнението на повечето от исканията Ви, пък и честно казано, по всички парламентарни партии има трески за дялане.
Според мен,за да променим страната си,първо трябва да я обичаме,би ли ми казал някой,дали у нас и по света има българи,които да обичат и харесват България?Каква е тази извратена българщина на всички граждани и политици,превърнали я в бунище?Докато не заискри във всеки от нас родолюбието все ще скачаме по площадите едни срещу други,а то всъщност е надскачене със самите нас.
Елате на протеста! Помните ли, че най-важна е България? Сега всички демократично настроени хора излизаме и протестираме, защото не искаме настоящето правителство. Не им вярваме!!! Кого искаме или не, след като ги свалим, ще се реши чрез демократични избори. А днес ни трябва ЕДИНСТВО!
Днес става дума за единството ни като нация, като граждани, които са отговорни към това, което се случва в държавата. Граждани, на които им пука за България!
На Вас пука ли Ви за България? Ако Ви пука, излезте на протест!
http://marystaneva.blog.bg/politika/2013/06/16/puka-li-vi-za-bylgariia-ako-vi-puka-izlezte-na-protest.1120790
Хубав текст, който провокира следните въпроси:
Доколко промените в закона за ДАНС я овластяват в степен да застрашава демократичността, превръщайки я в репресивен апарат? Не всички граждани са с юридическо образование и имат базови или нямат дори и такива правни познания, за да инициират искане за отмяна на вредните текстове или дебат за необходимите промени.
Какво правим, ако на мяството на Пеевски бъде предложен някой, който е далеч по-харизматичен и с не толкова явно съмнителна репутация и той е несменяем, дори когато накърнява с действията си обществените интереси? След като искаме да имаме определени права, май сме длъжни и да задаваме правилните въпроси, а това важи най-вече за хората, които са експерти в конкретната област. В противен случй ще си останем като героите на Доньо Донев от Умно село – решението на един проблем, води до нов по-голям проблем. Къде се къса връзката и анализте на експертите да не водят до конкретни инициативи?
Е това е начина с така ще променим държавата как никой не се се сетил, че положителното мислене бори мафията !
Не става само с извинение. Искаме обещетение. Едно е да настъпиш някого в трамвая, а съвсем друго е обаче да окрадеш цялата държава. Счупиха се вече декорите. Остаряха актьорите.Наизуст ви знаем вече на всичките ролите.Марш на вънка всичките от всичките партии и формации разни. 23г. стигат не вярваме вече на приказки празни и обещания разни. Вярваме само на истината в джоба. трябваше да свършите някаква работа и за народа. Не става само да седите на масата. Това беше капката,която преля чашата. Истината е една, че понякога има непростими неща. Вярваме също така, че в БЪЛГАРИЯ достатъчно умни и интелигентни хора има.