Корнелия Бояджиева,в-к „Виделина„, Пазарджик
За пореден път опитите ни получим рутинна информация от териториални звена на държавни ведомства удря на камък. Случаите с разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” и местния сектор на РДНСК не са единични, те са потвърдени от колеги от други медии, а аналогични на тях из страната са били предмет на материали на Програма Достъп до Информация. Не спираме да се чудим защо едно такова питане като, например, колко училища в Пазарджишка област ще бъдат подпомагани през учебната 2010/2011 г. по европейската програма „Училищно мляко”, събужда конспиративна страст у шефовете на разплащателната агенция. На всеки подобен въпрос досега ни е било отговаряно, че те нямат право да дават ТАКАВА информация (А каква всъщност дават и правят ли го изобщо? Може би и въпрос за работното им време ще ни изпрати в пресцентъра на фонда?).
Същият проблем срещнахме и с началника на РДНСК. Там пък в мълчание се удари въпросът ни спазена ли е тази година от страна на Общината процедурата за пускане в експлоатация на новите строителни обекти – основните пътни артерии, които и без това се експлоатират още преди рязането на лентата.
Да започнем отначало. Алинея първа на чл. 2 от ЗДОИ дефинира понятието „обществена информация” така: „обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”. Законът казва още, че достъпът до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване.
Та, по правило, когато поискаме обществена информация, всички регионални шефове на служби ни препращат към Центъра, най-често с мотива, че им е забранено по силата на вътрешни правила. И всеки път ние цитираме промяната в закона от 5 декември 2008 г., обнародвана в ДВ, бр. 104, с която се разшири кръгът на задължените субекти чрез включването на териториалните звена на органите на власт, а именно: Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България…
Както се казва, царят дава, пъдарят не дава. Оказва се, че под напъните на творческа мощ и страх от разкриване на абсолютно безобидна информация, всеки началник е спретнал едни вътрешни правила, които, на практика, противоречат на закона. Започваме да се чудим дали пък наистина няма нещо за криене…
Когато получат златен катинар или с-рамота… може би…