На 4 януари 2011, вестник „Галерия“ разпространи аудиозаписи от три разговора, водени между директора на Агенция „Митници” – Ваньо Танов, финансовия министър Симеон Дянков и неговия заместник Владислав Горанов. Разговори, за които се твърди, че са водени през месец май 2010.
В казуса има две сюжетни линии – едната е свързана с работата на митническите органи в България и борбата с контрабандата и далеч по-важната и болезнена за обществото ни тема – очевидно постоянното, повсеместно и безгрижно използване на т.нар. специални разузнавателни средства.
Съгласно чл. 34 от Конституцията всеки има право на неприкосновеност на кореспонденцията и другите съобщения. Според алинея 2 от тази разпоредба намеса в това право е допустима само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Специалният закон, уреждащ процедурата по законосъобразното осъществяване на такава намеса, е Законът за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
Нека внесем яснота за разпоредбите на този закон.
Какво е СРС?
Съгласно ЗСРС, специални разузнавателни средства са техническите средства и оперативните способи за прилагането им, които се използват за изготвяне на допустимите от НПК веществени доказателствени средства.
С каква цел могат да се използват СРС?
За предотвратяване и разкриване на тежки престъпления, единствено ако необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин. За дейности, свързани с националната сигурност.
Спрямо кого могат да се използват СРС?
1. По отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или участват в подготовката на престъпления;
2. По отношение на лица и обекти, свързани с националната сигурност;
3. При опазване на живота или имуществото на лица, дали писмено съгласие за това.
Кой може да иска използването на СРС?
МВР – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Криминална полиция“, Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, Дирекция „Вътрешна сигурност“, областните дирекции на МВР, ДАНС – териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на агенцията, както и нейните специализираните дирекции (с изключение на дирекция „Технически операции“), Министерство на отбраната – службите „Военна информация“ и „Военна полиция“, Прокуратурата – по конкретно досъдебно производство
Кой разрешава използването на СРС?
СРС могат да бъдат използвани единствено след разрешение на окръжния съд.
Кой може да използва СРС?
СРС могат да се прилагат само от специализирана дирекция “Оперативни технически операции” към МВР и от специализирана дирекция „Технически операции” на ДАНС.
За какъв срок могат да се използват СРС?
Максимум два месеца, а в случай на необходимост срокът може да бъде продължен, но за не повече от шест месеца общо.
Кой контролира използването на СРС?
Министърът на вътрешните работи; Председателят на ДАНС; Ръководителите на структурите, имащи компетентност по прилагане на СРС; Парламентарен контрол, който към момента се осъществява от постоянно действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси в парламента.
Накратко, в настоящия случай има две възможности – СРС да са поискани от компетентните органи в рамките на образувано досъдебно производство или от службите за сигурност във връзка със заплаха за националната сигурност. Трета възможност за запис на телефонен разговор без знанието и съгласието на участниците в него, българското законодателство не допуска.
Четири въпроса
В светлината на съществуващата у нас законова рамка, въпросите, които следва да получат отговор са:
1. Използвани ли са СРС по смисъла на ЗСРС по отношение на финансовия министър или директора на Агенция „Митници”? Ако да, какво е правното основание за това, ако не – какъв характер има записът на телефонния разговор?
2. Ако в коментирания казус са приложени СРС, кой е поискал тяхното използване и на какво правно основание?
3. Ако редът на ЗСРС е бил спазен, в извършването на какво престъпление е бил подозиран финансовият министър или директорът на Агенция „Митници” или каква опасност за националната сигурност е представлявала дейността на един от тях?
4. Ако редът на ЗСРС не е бил спазен, кой носи отговорността за въпросния телефонен запис?
Българското общество следва да получи абсолютно ясен отговор на тези въпроси. И то след извършване на задълбочена проверка от орган, независим от службите, прилагащи СРС, тоест постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси в парламента.
Много важни но отново пропуснати въпроси са и следните:
5. Как СРС-то е изтекло от ДОТИ/МВР и прокуратурата? Това означава като минимум неспазване на закона за достъп до класифицирана информация, и отделно куп вътрешни процедури. Като минимум комисията за контрол на СРС в парламента трябва да се самосезира и да последват наказания и поправки в системата за събиране и архивиране на СРС, от които постоянно в последните 20 години изпадат незаконно СРС-та
6. Защо Танов бивш служител в МВР знае, че е подслушван? Кой от МВР, отново в нарушение на вътрешни процедури и Закона за достъп до класифицирана информация издава това на Танов? Как е възможно това компрометиране на данните, доста масово.
7. Защо СРС-то не е унищожено след преминаване на законово установеният срок? Това е нарушение на ЗСРС и на вътрешните процедури в МВР. Кой ще бъде наказан поради нарушението. Това масова практика ли е? (Не е единичен случай) Защо след предният случай на неунищожаване (случаят със СРС-то за доктора от Пирогов) не са взети мерки, които да прекратят практиката на нарушения? Ако мерки са взети, защо не работят?