Всяка година Върховният административен съд (ВАС) разглежда хиляди дела по жалби на граждани и юридически лица срещу постановления, наредби, решения и заповеди на Министерския съвет и министрите. Той е и първа, и касационна инстанция по тези случаи. Благодарение на компетентната работа на върховните съдии през последните 20 години в много случаи бе спрян държавният произвол и защитени основните права на гражданите.
На 21 февруари 2018 г. Програма достъп до информация (ПДИ ) внесе в Конституционния съд становище по конституционно дело № 13/2017 г. На 25 януари 2018 г. докладчикът по конституционното дело потвърди, че ни е предоставена възможност да представим такова становище.
Делото бе образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за тълкуване на чл.125, ал.2 от Конституцията, който гласи:
„Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.“
Пленумът на ВАС е поставил следния въпрос:
„Разпоредбата на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България задължава ли Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция“.
ПДИ смята следното по така поставения въпрос:
1. ВАС може да поставя въпроси за конституционосъобразност само по висящо дело, какъвто настоящият случай не е. Поставянето на въпроси на Конституционния съд in abstracto e извън предоставените на ВАС правомощия с разпоредбата на чл.150, ал.2 от Конституцията.
2. До момента не е възниквал спор или чудене дали ВАС да бъде първоинстанционен съд по жалби срещу законността на актове на Министерския съвет и министрите. Този въпрос е разрешен както от чл.125, ал.2 от Конституцията, така и от чл.132, ал.2, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Никога не е поставян въпрос за противоречие между АПК и Конституцията в това отношение. Нещо повече, Тълкувателно решение № 4 от 2004 г. свидетелства за това, че ВАС е наясно със съдържанието на конституционната разпоредба.
3. По начало няма как чл.125, ал.2 от Конституцията да се изтълкува в смисъл, че законодателят е имал предвид само касационната, но не и първата инстанция. Това е така, тъй като касационната инстанция се произнася по правилността на съдебни решения, а не по „законността на актове“. Следователно съдържанието на конституционната разпоредба не допуска предлаганото тълкуване.
4. Нещо повече, съпоставянето на ал.1 и ал.2 от конституционната разпоредба показва, че едната се отнася до ВАС като касационна инстанция, а другата – до ВАС като първа инстанция, тъй като няма смисъл с две отделни алинеи да се урежда едно и също. В това отношение напълно споделяме и доводите, изложени в становището на конституционния съдия от предходния мандат на КС Благовест Пунев по настоящото дело. Споделяме изцяло и останалите доводи в неговото становище.
5. В сравнителноправно отношение се вижда, че е характерно и за други европейски държави висшата правораздавателна юрисдикция по административноправни спорове да е първа инстанция по отношение на актове на правителството и министрите. Нашата Конституция очевидно следва този модел.
6. Обсъждането на чл.125, ал.2 от Конституцията във Великото Народно събрание показва, че за 400-те народни представители нейното съдържание е било ясно и недвусмислено.
7. Смятаме, че фактически съображения по начало не могат да бъдат основание за тълкуване на Конституцията.
8. Отделно от изложеното, съображенията за натовареност на ВАС, изложени в искането, не са достатъчно прецизно формулирани. Игнорирани са данните за намаляване на броя разглеждани дела през последните години, както и тези за увеличаващия се брой на съдиите. Също така се е отчетена много различната натовареност на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, а вероятно на съдиите в отделните отделения на ВАС. Ако този наистина съществен проблем бъде надлежно отчетен от страна на ръководството на съда, вероятно ще бъдат намерени и гъвкави решения, различни от тълкуването на Конституцията преко волята на приелите я народни избраници.
9. През последните години младите демокрации в Централна и Източна Европа, които преди около 30 години започнаха процес на преход от тоталитарни режими към системи, които се ръководят от принципите за върховенството на закона, защита на основните права и свободи и разделение на властите, все повече са поставени пред изпитание. Процесите в някои от тези държави показаха, че правовата държава все още не е утвърдена, а защитата на основните права и стабилността на съдебната система са под въпрос. Нещо повече, политическата воля на управляващи групи се явява основен фактор за подкопаването на самите устои на тези държави и ценностите на съвременната цивилизация.
В такава ситуация искания за тълкуване като настоящото се явяват важен тест пред един блюстител не просто на законността, но на конституционността, какъвто е Конституционният съд. От съществено значение е той да не се поддаде на предложения за тълкуване с неясен резултат. Опазването на Конституцията и на автентичността на законодателната воля, която стои зад съдържанието на нейните разпоредби, е опазване на заложените в нея ценности, зад които застанаха преди близо три десетилетия избраните от гражданите техни политически представители.
10. На основата на изложените съображения ние смятаме за правилен следния отговор на поставения въпрос:
Разпоредбата на чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България задължава Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите като първа инстанция.
Leave a Reply