С Решение № 11784 от 03.11.2016 г. по адм. дело № 7188/2016, състав на пето отделение на Върховния административен съд (ВАС), прие, че жалбоподателите с неправилно написано име нямат право на съдебна защита срещу откази на достъп до обществена информация. В резултат обезсили постановеното от Административен съд – Бургас решение в полза на заявител журналист, на когото е отказана информация от областната дирекция на МВР. Мотивите на ВАС са следните:
„От приложените по делото пред първата инстанция на л.28-30 доказателства се установява, че в Национален автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи” не фигурира физическо лице с посочените в заявлението имена, т.е. липсва субект на правото.” В действителност се проблемът е в една буква от едното име на жалбоподателя.
За пълнота трябва да поясним, че съдът не се е изкушил да поиска от жалбоподателя да изясни въпроса с името си, както впрочем го задължава чл.158, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Според международните стандарти, всеки има равно право на достъп до обществена информация. Според приетата и открита за подписване през 2009 г. Конвенция за достъпа до официални документи, държавите могат да допускат разглеждане дори на анонимни заявления за достъп до информация. Държавните институции от друга страна не могат да изискват от заявителите да посочат причините за подаване на заявление, според най-старите стандарти на Съвета на Европа (1981). Нещо повече, според измененията в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в сила от януари 2016 г., при три подадени заявления институциите ще трябва да публикуват информацията, т.е. да я направят достъпна за неограничен кръг хора (чл.15, ал.1, т.16 от ЗДОИ).
Очевидно тълкуването на ВАС не е в крак с тези разбирания. При цялото уважение към ролята и постиженията на този съд за утвърждаване на законността на решенията и действията на органите на държавна власт, трябва да отбележим, че използването на подобен формалистичен подход, за да се отреже пътят за съдебен контрол, е крайно разочароващо.
В учебниците по римско право се сочи един куриозен пример за сковано придържане към кухи формули в класическия римски процес, при което иск е могло да бъде отхвърлен, тъй като погрешно ищецът е посочил, че претендира право върху „лозови пръчки” вместо върху предписаните във формулата “дървета”. Две хилядолетия по-късно имахме известни основания да предполагаме, че концепцията за правото е малко по-различна.
Оказва се обаче, че административното правосъдие в България действа както в зората на цивилизацията, противопоставяйки правния формализъм на реалната защита на правата. Оказва се възможно гражданин да бъде лишен от съдебна защита на основно човешко право (което е в основата на упражняването на всички останали основни човешки права, според Парламентарната асамблея на ООН) поради разлика в една от буквите на едно от имената му.
Изводите са в няколко посоки:
- Внимавайте как пишете името си, защото грешка в една буква (какъвто именно е случаят) може да доведе до липса на достъп до съд. Днес казусът е за достъп до информация, утре ще е по повод арест, полицейско насилие, право на живот и други.
- Не е важно кои сте вие, а какво пише за вас в информационните масиви на родната полиция, дори тя да е ответникът по делото. Това е неотменима част от тълкуването на залегналото в началото на Конституцията положение, че върховен принцип са правата на личността.
- Все повече човешките решения се основават на техниката, в редица случаи без достатъчно гаранции за защита на правата в случай на грешка.
- Върховният административен съд показва известно отстъпление от практиката си от 2005 г., когато прие, че заявителят не следва да доказва кой е, щом по Конституция всеки има право на достъп до информация (Определение № 3335/2005 г. на ВАС и други). Особено забележително е предпочитанието да се обезсили решението в полза на заявителя, вместо да му се поиска уточнение за името, както е изисквал законът.
Подкрепям изложения по-горе възглед по решението на ВАС. Дори не мога да повярвам, че съд на такова ниво може да стигне до подобен извод. Но искам да направя едно уточнение по посочения чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗДОИ, който гласи следното: „С цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, съдържаща информацията, предоставена повече от три пъти по реда на глава трета;“. Следователно тази информация не се публикува при три подадени заявления, а само в случай че вече е била е предоставена повече от три пъти. Излишно е да пояснявам каква е разликата между двете ситуации.
Напълно съм съгласен, естествено се публикува, когато три пъти е предоставена, а не три пъти поискана. Все пак ако е три пъти отказана, би било странно да се публикува на това основание 🙂