Съдът в Страсбург призна окончателно правото на достъп до информация

На 8-ми ноември 2016 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека окончателно призна правото на достъп до информация по Европейската конвенция за правата на човека. Тя  постанови решение, с което прие, че разпоредбата на чл. 10 от Конвенцията включва право на достъп до информация от държавни институции. Осъдителното решение срещу Унгария е прието с мнозинство от 15:2 гласа, а по делото бяха допуснати да представят становища като „приятели на съда” неправителствените организации: Артикъл 19, Кампания за свобода на информацията, Инициатива за медийна защита (базирани в Лондон), Програма достъп до информация (България), Унгарски център за граждански свободи (Унгария) и Fair Trials International. Делото се води от Унгарския хелзинкски комитет по повод отказана от полицейски звена информация за имената и ангажираността на адвокатите, предоставящи безплатна правна помощ по конкретни дела.  Според унгарските институции и съдилища информацията представлявала лични данни и не подлежи на предоставяне.

Съдът в Страсбург отхвърли възражението на Унгарското правителство, подкрепено от правителството на Великобритания, че Конвенцията не предвижда право на достъп до информация. Голямата камара признава принципа за правна стабилност, но отбелязва настъпилата еволюция в полза на международното признание на правото на достъп до информация (§ 151 от решението) и неразривната връзка между правото на „обществените стражи” (медиите и неправителствените организации) на достъп до информация и правото им да разпространяват тази информация сред широката общественост (§ 152).  Отбелязва, че е приета Конвенция за достъпа до официални документи (2008) и закони за достъп до информация в 31 изследвани европейски държави. Целта на Европейската конвенция за правата на човека е да гарантира ефективно, а не илюзорно основните човешки права (§ 155).

Следователно отказът на държавна институция да предостави информация от значение за правото на свободно изразяване или правото на всеки да получава и разпространява информация е в обхвата на Конвенцията (§ 156).

В тази голяма победа, засягаща близо милиард граждани на 47-те държави на Съвета на Европа, има и скромен принос от наша страна, който стана възможен благодарение на упоритото отстояване на правото на информация в България от журналисти, неправителствени организации и граждани и 20-годишната работа на ПДИ по техните случаи.

 

2 Коментари

  1. Как ще коментирате над 1300 отказа на правителството по ЗДОИ, във връзка с изискване на информацията за концесионните договори на най-големите находища на ценни метали в България?
    Как ще коментирате и че сле 20 спечелени на всички инстанции дела, правителството пак не предостави достъпа?
    А защо след като участвахте дейно в промените по ЗДОИ, не направихте всичко необходимо, за да гарантирате надделяващия обществен интерес? Въведохте текстове, с които уж бива защитен, но на практика оставихте широко зейнали врати за откази – още по-лесни от досегашните.

  2. Не че поставените въпроси имат пряко отношение към въпроса за решението на Съда в Страсбург, но кратко да напиша: измененията в ЗДОИ през декември 2015 г- не се отнасят до надделяващия обществен интерес. Ние обаче участвахме във формулирането му през 2008 г., когато се въведе в закона. Направо да кажа – ние го записахме там. За отказите на правителството – няма какво да коментирам, ПДИ е неправителствена организация и не отговаря за отказите на никое правителство. Нашата работа е да ръчкаме правителствата да си вършат работата, но те си решават какво да правят. Прегледах решенията, за които говорите – 11 решения на Административен съд – София град за достъп до информация за концесиите. Всичките дела са решени в полза на заявителите, като съдиите са приели, че е налице именно „надделяваш обществен интерес“. Т.е. не само че сме направили всичко необходимо още през 2008 г., но всъщност без да бъде записан този надделяващ обществен интересв закона, нямаше да се спечелит така убедително тези дела, тъй като нямаше да съществува основанието, на което да стъпят съдиите.

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*