Архив за юни, 2014

Стабилност или непрозрачност ще постигне отхвърляне на ветото по Закона за МВР?

17.06.2014

Според съобщение в медиите от миналата седмица, вътрешният министър Цветлин Йовчев държал „парламентът да побърза и да преодолее ветото върху текстовете на закона за МВР, тъй като иначе можело да се стигне до дестабилизация и проблеми в системата.” Изявлението бе направено, след като на 10 юни президентът върна закона за ново обсъждане на част от текстовете. Указът съдържа конкретни мотиви, на нито един от които обаче не чуваме аргументиран отговор.

Една от посочените проблемни разпоредби се отнася до правото на достъп до обществена информация и правото на достъп до събирани от институцията лични данни. Мотивите за ветото сочат разширяване на обхвата на ограниченията на правото на информация и занижаване на гаранциите за защита на това право. Програма Достъп до Информация алармира за спорния текст още след внасянето на проектозакона в Народното събрание през 2013 г.

Водещата парламентарна комисия се вслуша в зова на силовия министър и отхвърли ветото с 11 на 8 гласа на 11 юни следобед. Така и не стана ясно за обществото обаче, нито от неговото изявление, нито от вота в парламентарната комисия, с какво широкото право на достъп до информация накърнява и дестабилизира системата и коя точно система. Впрочем в една по-чувствителна демокрация вероятно щеше да се сметне за скандално официалното немотивирано изявление, че ограничаването на основни човешки права е необходимо за някаква абстрактна „стабилност на системата”. И то, след като с това се нарушава Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека, директива 95/46/ЕО и конвенция № 108 на Съвета на Европа, които са правнозадължителни. Тъй като пряката последица от ограничения достъп до обществена информация, както е известно, е непрозрачност, то възниква логичният въпрос, какво точно в МВР ще се „стабилизира” с тази уредба, освен корупцията.

С проектозакона се предлага въвеждане на ограничение на достъпа до информация за защита на националната сигурност и обществения ред. Кога предоставянето на информация застрашава националната сигурност или обществения ред, ще бъде въпрос на субективна преценка на министъра и неговата администрация. Отделно остава традиционното ограничение на достъпа до класифицирана информация, която според Закона за защита на класифицираната информация се засекретява съгласно определен списък с категории информация, преценка на вредата и определена процедура именно с цел защита на националната сигурност и конституционноустановения ред. Също така ново основание за ограничение на достъпа е, когато би се „накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР”. Тоест, когато на министъра не му харесва искането за достъп до информация, може да се окаже, че от огласяването „ще пострадат дейностите на МВР”, каквото и да значи това въобще. На всичко отгоре министърът или определеният служител не е нужно да се мотивира, защото чл.28, ал.2 от новия закон удобно му позволява да мълчи за съображенията си, като посочи само правното основание /т.е. цитира член от закона/. Всъщност може дори и закона да не посочи, както разкрива изречение второ от същата разпоредба. Мълчаливият отказ да бъде предоставена обществена информация е недопустим според закона и практиката и се смята винаги за нарушение. Силовият министър обаче си е създал привилегията да не дава отговор на гражданите, които упражняват конституционното си право на информация, независимо от становището на Върховния административен съд, че „държавните органи и органите на местното самоуправление се назначават и избират, за да изпълняват възложените им със закона функции, а не да мълчат” (Определение № 3335/2005 г. по адм.д. № 3169/2005 г. на ВАС, пето отделение и др.). И както разбрахме, всичко това е записано в закона, за да не се стигне до „дестабилизация и проблеми в системата” или да не се накърни изпълнението на функциите на МВР.

За да бъдем коректни докрай, изброените основания съществуват и по досегашния закон, но не като ограничения на достъпа до обществена информация, а на достъпа до лични данни от информационните масиви на МВР /не че и това е нормално и съответно на международните стандарти/. С една удобна корекция, в новия закон те се превръщат в основания за отказ на достъп до всякакви данни, което означава, че се включва и обществената информация.

Странно е, че липсват реакции на тези събития от последната седмица. Нека обаче си представим през призмата на реалните казуси, докъде може да доведе това разширяване на ограниченията за информация от МВР. През последните месеци „любопитни” граждани и журналисти поискаха информация, свързана с действията на полицията при охраната около протестите. Хората се интересуваха за причините и отговорността в случаите на полицейско насилие или произвол, от основанието за събиране на лични данни на гражданите по протестите и др. Така през декември основателият на сайта desebg Христо Христов поиска информация за списъка на документите, свързани с охраната на Народното събрание, броят на командированите служители и др. Достъп до информацията той получава след законоустановения срок и след вече подготвена жалба срещу мълчаливия отказ (http://desebg.com/2011-01-12-14-11-13/1698-2014-02-11-15-41-05 ). От подобни забавени отговори от институцията се оплакват и други журналисти и граждани. Лесно можем да си представим, колко по-удобно ще стане за вътрешния министър, ако не се налага изобщо да отговаря на заявления за достъп до информация, а си мълчи, както ще му позволят новите разпоредби.

През последните две години станаха известни случаи, в които от ведоството отказват информация, която се отнася до публични личности. Такъв е случаят с броя на влизанията на депутата Делян Пеевски в страдата на институцията /заявление на журналиста Росен Босев от в.”Капитал”/, разрешителното за оръжие на партийния лидер Волен Сидеров /заявление на журналиста Юлиан Христов от „Офнюз”/и наградното оръжие на главния прокурор и бивш председател на окръжен съд Сотир Цацаров /заявление на Българския институт за правни инициативи/. Подобни искания на информация лесно могат да се отбиват като накърняващи изпълнението на функциите на МВР или застрашаващи обществения ред. Обяснение защо смята така, министърът няма да дължи, а както видяхме, ще може и въобще да си замълчи.

След 2008 г. от МВР започна практика на по-голяма откритост по отношение на предоставяне на достъп до договори за обществени поръчки и информация, свързана с финансови разходи. Благодарение на осигурения достъп през 2011 г. журналисти от в.„Сега” и „Дневник” направиха разследвания на практиката с дарения, вследствие на което сега тя вече е забранена. Лесно можем да си представим, че на тази разширена прозрачност на институцията ще бъде сложен край, при широките възможности, които новият закон предвижда за ограничаване на достъпа до обществена информация.

Очакваме народните представители да обсъдят сериозно мотивите на ветото и да вземат разумно решение в обществен интерес. Нека да има стабилност в обществото, но нека да има и прозрачност на институциите, за да знаем какво, как и защо правят. МВР е министерство, от което очакваме реформиране и работа в полза на гражданите, а не непрозрачност и безотчетност за действията.

Районният съд във Варна прие подаването на сигнали за защитено слово

05.06.2014

На 5 юни 2014г. Варненският районен съд оправда общественика Кънчо Бонев по обвинение за клевета, повдигнато от началника на местната служба по картография и кадастър, Красимира Божкова -Кателиева.

Конфликтът между тях назря с инцидента от 24 април 2012г., когато Бонев бе бит от охранител на службата при опит да получи достъп до обществена информация. Вместо да бъде разследвана администрацията за този странен подход към гражданина, прокуратурата заведе срещу него дело за хулиганство, което приключи през 2013г. с оправдателна присъда. В настоящото дело Кателиева се оплаква от подадена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството жалба срещу нея по случая, в която са споменати и съмнения за корупция.

Според защитника на Бонев, адв. Кашъмов от Програма Достъп до информация, подателите на сигнали за корупция се ползват с международна и законова защита. Свободата на изразяване на мнение и разпространяване на информация е основно човешко право, гарантирано с Европейската конвенция за правата на човека и може да се ограничава само по изключение, при сериозни доказателства и тясно определени основания.

Делото е част от титаничната битка на група варненски граждани, известна като „казуса Алея първа“, по който се подлагат на съмнение действия на държавни институции, довели до придобиване на земя край градския бряг от групировката ТИМ. По делото бяха разпитани свидетели и на двете страни и представени документи, свързани с териториите по Алея първа, много от които получени по реда Закона за достъп до обществена информация. Съдия Христо Минев постанови решението си след внимателно преглеждане на доказателствата и изслушване на тезите на спорещите.

Тази малка наглед победа има голямо значение за демократичната общност във Варна, защото показва, че упоритото отстояване на принципни позиции и основните човешки права, както и функционирането на независим съд са в състояние да променят съществено живота на хората. В трудната ситуация на Варна това събитие е знак, че със собствени сили гражданското общество в България може повече.

Публикацията е подготвена с участието на активни граждани във Варна

Таен държавен орган управлява природните богатства на страната

03.06.2014

В България съществува таен орган на държавна власт. И това не са службите за сигурност и разузнаванията. По-таен и от тях орган носи наименованието Единен орган за управление на подземните богатства. Нека сме щастливи, че поне названието му е публично!
С решение № 3395 от 21 май 2014 г. по адм.д. № 12163/2013 г. на Административния съд – София град, 24-ти състав, е отхвърлена жалба срещу отказ на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката да предостави достъп до обществена информация. Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. Отговорът е разтърсващ – исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/.
Административният съд не приема тези доводи и намира отказа за законосъобразен. Според постановеното решение, „така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за дейността на задължения по закона субект, а се отнася изцяло до лична информация, касаеща само и единствено лични данни за определени физически лица”. Също така, съдът намира, че наистина лицата, заемащи публични длъжности, се ползват с много по-занижена защита на личните данни в сравнение с останалите граждани, „но това не означава, че достъпът до личните им данни е в предмета на регулация по ЗДОИ, чиято цел е да осигури информираност на гражданите относно дейността на задължения субект …”
Тъй като органът на власт в едно министерство например е министърът, в общината е кметът и т.н., то остава неясно какво разделение прокарва съдът между органа на власт и персоната, която изпълнява тези функции. Означава ли това, че може утре да имаме и анонимни министри /може да се гласуват на закрито заседание на Народното събрание/? За съжаление, за пряко избираемите длъжности ще бъде много трудно да се осигури необходимата защита на личните им данни, тъй като се явяват на избори и често участват в публичната избирателна кампания.
Разбира се, едва ли е нужно да се казва, че в демократичната държава лицата, заемащи публични длъжности, са публични. Имената им са обществено достояние, а не защитени лични данни. Те са длъжни да се отчитат пред гражданите и лично да обясняват действията си. Кой е орган на власт и кой влиза в състава на орган на власт е информация, която следва да намерим и обикновено намираме в интернет страниците на институциите, заедно с биографиите /и то не само в развитите страни, но вече и в България/. Съвременното законодателство, свързано с прозрачността, е достатъчно напреднало и предвижда публичност не само на имената, но и на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, на принадлежността на лицата, заемащи публични длъжности, към бившата Държавна сигурност. Според създадената в периода 2000 – 2014 г. съдебна практика не представлява защитени лични данни и следва да се предоставя по ЗДОИ информацията, свързана с:
- длъжността и името на дадено длъжностно лице /Решение по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение/,
- участие в комисии / Решение а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,
- изпълнение на служебни функции / Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/, като например командировки, както и съответните разходи за тях / Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение /,
- образованието и квалификацията на държавни служители / Решение по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/ ,
- трудовия стаж / а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав / и др.
Впрочем нищо чудно, че гражданите проявяват интерес да научат нещо повече за Единния орган за управление на подземните богатства. Според принципа за върховенството на закона, държавните органи и техните правовмощия са изброени в Конституцията и законите. Въпросният Единен орган за управление на подземните богатства обаче не се среща в законодателството. Загадъчната институция е оповестена единствено на интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в следния текст:
От 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. (http://www.mi.government.bg/bg/pages/about-ubgur-105.html )
От по-нататъшното съдържание на статията се установява, че „митичният орган” е започнал работа по 1100 преписки за разрешения за концесии и към края на 2012 г. са останали само около 100 процедури за търг или конкурс. Макар анонимен, държавният орган явно е ефективен. И се оказва, че може би никога няма да узнаем кой е свършил работа по 1000 концесионни преписки за една година и продължава да работи по неясно колко през следващата. След като е всеизвестно, че секторът на концесиите в областта на подземните богатства обхваща значителен финансов интерес, е наистина необяснимо, че главен секретар и съдия, чиито имена са публични, скриват имената на длъжностни лица, вземащи решения вероятно за милиарди левове.
Решението на административния съд подлежи на обжалване. Можем да се надяваме, че тази странно възникнала практика ще бъде коригирана, както през 2013 г. Върховният административен съд отмени друго решение на АССГ, според което политическата принадлежност на народните представители била защитени лични данни. Нека също така си пожелаем завинаги да престанат да съществуват „единни” или други органи на власт, чиито правомощия не са описани в закон, но затова пък управляват огромни обществени средства.