Архив за юни, 2013

Затова съм на улицата

18.06.2013

Аз съм средно мислещ гражданин – тип обикновен избирател. Нямам представа кой точно кой е в бекстейджа на политическата сцена. Източниците ми на информация са публичните регистри и официално публикуваното на интренет страниците на държавните институции (Сметна палата, Народно Събрание и вс. останали държавни институции) – не ме мързи, преглеждам ги редовно и ви уверявам, че има доста за четене, поне достатъчно, че да си извадя определени обосновани изводи за това какво се случва в управлението. Не разполагам с тайнствена информация за това кой какви конци дърпа, какви слухове къде се носят и до колко са верни. Аз вярвам на това, което лично съм видяла и прочела. Нямам приятели, които да ми шушнат едни работи за властта и закулисието й, дето обикновените хора не ги знаят …
Резултатите от последните избори не ми харесаха, но съм цивилизован човек, който с извинение за клишето, уважава и държи на демократичните механизми. Не протестирам, не оспорвам, не искам касиране на изборите – това са резултатите – това е положението. Добро, лошо, това е управлението, което очевидно повечето хора искат – давам си сметка, че противното означава нестабилност и заплаха за цялото общество, несигурност и тотален срив на икономиката (ако има накъде).
Моята граница на приличие е премината. Не говоря за обществената, или за тази на приятелите ми и близките ми хора, имам предвид прегазването на моята лична граница на търпимост и съгласие с управлението, каквото и да е то стига да е избрано на легитимни избори. Какво се случи след изборите:
1. Състави се кабинет, в който взаимовръзките са  по-оплетени и от тези в „Туийн Пийкс”.
2. Публиката беше забавлявана:  „Насам народеееее, насаааам” –забраната за тютюнопушене, събиране на граждански обществени съвети, шумни циркаджилъци в парламента – влизане,излизане, сръдни – изобщо „Виж Иванчо зайче, зайче, за да не усетиш как ще ти хакна инжекцията”
3. В това време тихичко и без шум- приемане с мълниеносна бързина в безпардонно нарушение на действащия ЗНА (http://blog.aip-bg.org/publications/774), целеви пакет промени в закони, свързани със сигурността и обществения ред. Създаване на мощна държавна агенция по сигурността (ДАНС), с нови огромни правомощия на практика без регламентиран контрол (само да кажа – чела съм закона и знам какво пиша).
4. След горната подготовка се постави и черешката на тортата – назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Всеки един гражданин получи парче от тортата,  въпрос на личен избор дали ще го преглътне.
Въпрос на моя лична чест е дали ще реагирам и как. Моят протест е протест срещу бруталността в управлението. Моят протест е демонстрация, че така повече наистина не може – бунт срещу неприличието и наглостта. Въпрос на чест е да съм на улицата. Премината е личната ми зона, в която съм съгласна да уважавам избраните на демократични избори и да се съгласявам с техните решения. Назначаването на Делян Пеевски е венеца на една акция, която е дотолкова брутална и агресивна, че мълчаливото ми съгласие с подобно нещо би ме превърнало или в мекотело или в дървен философ тип „ами те всички са такива”. Ако се съглася с подобно нещо, лично за мен смисълът на държавността е напълно изгубен и анархията е по-приемливия вариант – поне няма да плащам данъци. Затова съм на улицата.
Брутален и абсурден е аргумента – Назначаваме мутра, за да се справи с другите мутри- това е официална абдикация от държавност, с която категорично не съм съгласна. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с държавна легитимация и официално връчване на властови инструменти на една или друга групировка. Затова съм на улицата.
Не съм съгласна с тезата „Смисълът на управлението е кой колко и повече ще открадне – всички така управляват, защо сега да е по-различно” – Затова съм на улицата.
Отказвам да влизам в сюжета на конспиративни теории за сложни козни и стратегии. Дори и да са верни, нито има как да ги знам, за да се съобразявам с тях нито мога да съчинявам свои собствени въображаеми планове как да реагирам на предполагаеми машинации. Реагирам на това, което виждам с очите си. Затова съм на улицата.
Отказвам да се съглася с тезата „ Приеми този мафиотски клан, защото мафиотския клан на ГЕРБ е по-страшен и той ще се върне, ако не си траеш”. Това означава да се съглася, че държавата е криминогенно образувание и а приори ще ме управляват престъпници. Няма са се съглася с това, ето защо съм на улицата.
Какво точно искам лично аз без да ангажирам другиго
1. Настоящия парламент да приеме най-накрая собствения си правилник с действително отразени в него писмените исканията на НПО.
2. Настоящия парламент да спазва правилата на горния правилник и Закона за Нормативните Актове (ЗНА).
3. Да организира нов избор на Председател на ДАНС, съгласно приетата парламентарна процедура, който да представи писмена концепция.
4. Да се спазят действащите законови правила относно статута на Делян Пеевски от тук насетне
5. Да бъдат променени ЗПП, ИК след публично обсъждане, така както предвиждат ЗНА и новия ПОДНС. Едва след това може да се мисли за предсрочни избори.
6. Да се спре моментално с увеличаването на всички видове социални харчения преди настоящото правителство да направи оценка на състоянието на бюджета и да го оповести публично, за да видим реално, а не да предполагаме с какво точно разполагаме, преди да се раздават наляво и надясно помощи.

Глобални принципи за национална сигурност и право на информация

18.06.2013

На 12 юни 2013 г., Правна инициатива на Отворено общество публикува Принципи за Национална сигурност и Право на информация или както още се наричат  Принципите от Тсване (на името на град Тсване, Южна Африка, където са завършени и приети).

Фокусът на новите принципи е как да се гарантира публичният достъп до правителствена информация без да се застрашават легитимните усилия за защита на националната сигурност.

Новите Принципи от Тсване са резултат от двугодишни консултации между 22 организации и академични центъра и повече от 500 експерта от над 70 държави, координирани от Правна инициатива на Отворено общество. Те са базирани на международно и национално законодателство, стандарти, добри практики и експертни мнения.

Принципите описват изключително подробно баланса между секретността и публичното право на информация, в свят, трансформиран от глобални усилия за борба с тероризма и паралелно засилено използване на нови дигитални технологии, както и бум на законите за право на информация.

Най-същественото от Принципите Цване:

  • Информацията трябва да се пази в тайна само ако нейното предоставяне представлява „реален и разпознаваем риск от значителна вреда за националната сигурност” (Принцип 3)
  • Информация, свързана със сериозно нарушаване на правата на човека или хуманитарен закон, винаги трябва да се разкрива (Принцип 10А)
  • Обществеността трябва да има достъп до информация относно разузнавателни програми (Принцип 10Е)
  • Никоя правителствена институция не трябва да бъде изключена от изискванията за предоставяне на информация
  • Държавните служители, които в интерес на обществото разкриват злоупотреби трябва да бъдат защитени от репресии

 

Резюме на Принципите: http://www.opensocietyfoundations.org/sites/default/files/briefing-understanding-tshwane-06122013%20%2Bsc.pdf

ФАЛСТАРТ НА НОВИЯ ПАРЛАМЕНТ – НИЩО ЛИ НЕ Е НАУЧЕНО?

10.06.2013

На 7 юни, петък, 42-то Народно събрание прие на второ четене първия си закон – законопроекта за изменение и допълнение в Закона за Държавна агенция сигурност (ЗИД на ЗДАНС). Със законопроекта се осъществява преместване на функциите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) към ДАНС. Законопроектът беше приет без абсолютно никакво обсъждане. Следва да се припомни, че този парламент бе избран след предсрочни избори през месец май, предизвикани от протести на гражданите. Основните искания на протестите през февруари – март бяха за по-голяма прозрачност и обществено участие в процесите на вземане на решения. Именно избраният след граждански протести парламент прие без обществено обсъждане първия си законопроект, което няма как да се определи, освен като апотеоз на арогантността.

Важно е да се подчертае, че съгласно чл.26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), всеки проект за нормативен акт, дори да е наредба на министерство, а не закон, трябва да бъде оповестен заедно с мотивите си в интернет страницата на съответната институция. След това трябва да бъде задължително организирано обществено обсъждане в рамките на най-малко 14 дни. Всеки законопроект трябва да е придружен с мотиви или доклад, които да съдържат и оценка на въздействието, в това число анализ на ползите и разходите – чл.28 от ЗНА.

От фактите в случая става ясно, че тези изисквания не са спазени. Законопроектът е внесен на 28 май, вторник, и скоростно приет на първо четене на 31 май, петък. Междувременно очевидно той не е подложен на изискваното от закона обществено обсъждане в минимум 14-дневен срок. В тридневния срок между внасянето и четенето на законопроекта още няма нов правилник на парламента, поради което текстът е разгледан от „Временна комисия по правни въпроси”. Кога е публикуван текстът на законопроекта не е ясно, но той очевидно не е придружен от оценка на въздействието, в това число анализ на ползите и разходите. Тези пропуски са в нарушение на обществения договор, сключен между гражданите и политическата власт след протестите. Те са в нарушение и на действащия Закон за нормативните актове, който въведе европейския модел на прозрачен, консултиран и разумен процес на приемане на закони.

Съдържателно е изненада, че новият парламент започва с тази тема, която не бе част от предизборния дебат. По-важно е, че законопроектът води до промени със значителен ефект. С него се правят съществени размествания в секторите за сигурност и обществен ред. Тези размествания ще се отразят и на системата на правосъдието, доколкото част от работата по разследването на престъпления преминава към друга институция. Трябва да припомним, че България продължава да е под наблюдение от Европейската комисия тъкмо по въпросите на правосъдието и обществения ред. Освен това, преместването на една огромна дирекция с мощни репресивни функции и ресурси несъмнено има големи финансови мащаби. Каква част от едномилиардната бюджетна субсидия на МВР отива за ГДБОП не е ясно, нито дали чисто аритметически тя ще бъде пренесена в ДАНС. Ще възникнат ли нови разходи с преместването, респ. нужди да бъдат намерени пари за посрещането им, остава без оценка. Или отново ще се прахосват пари на данъкоплатците, без елементарен опит да се осигури разумност и спестовност на ранен етап.

Поставят се и други важни въпроси. Симбиозата разузнаване – разследване изглежда действа добре в държави, които са утвърдени демокрации. Уместно ли е да се създава обаче „чудовище” в страна, която допреди 22 години имаше тъкмо такава Държавна сигурност. Тази тема бе сериозно разисквана още при приемането на ЗДАНС през 2007 г. В резултат на по-широкото тогава обсъждане бе решено ДАНС по-скоро да няма разследващи функции (макар че и сега тя в действителност има такива в определени случаи). Това, което четем в мотивите към сега внесения законопроект – че се „възстановявали” разследващите функции на ДАНС, е просто лъжа (освен ако вносителите просто са невежи по темата). ГДБОП никога не е била досега в състава на ДАНС.

Следващият въпрос е подготвена ли е системата на ДАНС да поеме чисто разследващи функции, които изискват съответния опит и капацитет, изграждани през изминалите две десетилетия с много усилия и много бавен прогрес. Готова ли е агенцията, в чийто устройствен закон са записани принципите на конспиративност (чл.18, ал.2 от ЗДАНС) и тайна (ДАНС контролира системата за защита на държавната тайна – чл.40), да оповестява редовно информация за обществото по знаковите разследвания на организираната престъпност?

През 2007 г. ДАНС бе създадена за борба с корупцията. Правителството на тройната коалиция пренебрегна тогава предложението на европейските експерти да създаде агенция за превенция на корупцията. Вместо това, се създаде репресивната по характер ДАНС като наследник на Националната Служба за сигурност към МВР. За да се отговори на въпроса за ефективността й, трябва да си зададем въпроса, намаля ли корупцията по високите етажи през последните пет години? Всички тези въпроси можеха да бъдат обсъдени, ако беше проведено изискваното от закона обществено обсъждане.

Те обаче ще останат необсъдени, тъй като обсъждане не беше проведено, ЗНА беше нарушен, а гражданските искания за по-широко обсъждане на проектите за закони бяха пренебрегнати.