Архив за юни, 2012

Информация за снегопочистването и управлението на отпадъците в Смолян е от надделяващ обществен интерес

25.06.2012

С решение № 8706 от 18.06.2012 г. Върховният Административен Съд  (ВАС) потвърди решение на Административен Съд-Смолян (АСС) което отменя частичен отказ на кмета на Смолян да предостави информация за цената на договорите сключени между общината и две търговски дружества – Титан Клинър“ ООД (за снегопочистване и снегоизвозване от 2006 г.) и „Еко Титан Груп“ АД (за сметосъбиране и сметоизвозване от 2008 г.)

Съдебната битка

Информацията беше поискана от Зарко Маринов, издател на вестник „Отзук” през март 2011 г. Кметът предоставя частичен достъп до договорите, но цената е заличена, тъй като има изрично несъгласие на засегнатите търговски дружества да се предостави копие от договорите, тъй като информацията представлява търговска тайна. Изричният отказ на кмета беше обжалван с помощта на адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ пред АСС. Първоинстанционният съд отмени частичния отказ, намирайки че „дори предоставянето на информация, представляваща търговска тайна да доведе до нелоялна конкуренция, законодателят е дал превес на надделяващия обществен интерес” от разкриването на информацията. Съдът задължава кмета да предостави информация за цената на договорите. Недоволен от постановеното решение обаче, кметът обжалва решението пред ВАС.

Обективно установяване на наличието на надделяващ обществен интерес   

Според общинската администрация наличие на обществен интерес следва да се установява само когато лицето, което се позовава на него, действа от името на представителна група от обществото. Този аргумент е в очевидно противоречие със  Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е напълно неоснователен. Върховният Административен Съд намира че „характеристиките на търсещия обществена информация са ирелевантни за съществуването на такъв интерес”. Такъв винаги е налице когато разкриването на информацията цели:

-          разкриване на корупция и на злоупотреба с власт;

-          повишаване на прозрачността и отчетността на задължените де предоставят информация субекти.

Съдът изрично подчертава, че надделяващ обществен интерес може да се установи и когато информацията се търси само от едно физическо лице.

Тежест на доказване на надделяващ обществен интерес

ВАС за пореден път тълкува тежестта на доказване на наличието на надделяващ обществен интерес. ЗДОИ предвижда презумпция за съществуването на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информация, свързана със „страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които една от страните е задължен по ЗДОИ субект” (§ 1, т. 5, буква е от Допълнителните разпоредби към ЗДОИ). Според общинската администрация заявителят би следвало да докаже наличието на обществен интерес, който взима превес над защитата на търговската тайна. Съдът подчертава че това тълкуване противоречи изцяло на логиката на закона и смисъла и съдържанието на употребените там термини. Думата „презумпция“ означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено.

 

Обхват на търговската тайна        

Измененията на ЗДОИ от 2008 г. въведоха стеснително тълкуване на ограничението „търговска тайна”. Законът изрично предвижда, че цената на договора не представлява търговска тайна. А дори и исканата информацията да представлява търговска тайна, тя следва да се предостави при наличието на надделяващ обществен интерес, защото „законодателят е преценил, че прикриването на обществена информация при наличие на надделяващ обществен интерес ще доведе до по-големи вреди, поради което е дал приоритет на изискването за нейното разкриване и предоставяне пред евентуалното проявление на нелоялна конкуренция.”

Конференцията на ООН за устойчиво развитие „Рио+20″ – надежда за повече прозрачност, обществено участие и достъп до правосъдие по проблеми свързани с околната среда

22.06.2012

Делегатите на Конференцията на ООН за устойчиво развитие „Рио+20” приеха Заключителен документ, озаглавен „Бъдещето, което искаме”. Конференцията отбелязва двадесетгодишнината на Декларацията от Рио (1992). Срещата на върха в Рио може да постигне споразумение за създаване на нов международен договор за достъп до информация за околната среда, обществено участие и достъп до правосъдие, основан на Принцип 10 от Декларацията от Рио – 1992 и Орхуската конвенция. Принцип 10 от Декларацията от 1992 г. предвижда правото на достъп до информация, обществено участие в процеса на вземане на решения за околната среда и достъп до правосъдие при решаване на екологични проблеми.

Конференцията официално се провежда от 20 до 22 юни 2012 г. в Рио де Жанейро, но правителствени делегати и представители на гражданското общество от седмица преговарят върху приемането на финален документ, който да бъде включен в Заключителната декларация.

Прокламираните в Принцип 10 права са гарантирани с Орхуската Конвенция, приета през 1998 от Икономическата комисия за Европа на ООН. Принцип 10 е в основата на приемането на закони, гарантиращи правото на достъп до екологична информация в над 100 държави, разпоредби за задължително обществено участие във вземането не решения за околната среда в над 120 държави и създаването на специализирани съдилища в над 40 държави. Ефективното прилагане на Принцип 10 е в основата на постигането на устойчиво развитие.

Въпреки международното признание на тези стандарти, остават проблеми с тяхното ефективно прилагане, особено от развиващите се страни. Орхуската Конвенция е в сила на територията на Европа, но за постигане на целите на устойчиво развитие е необходимо глобално ангажиране към културата на прозрачност и обществено участие.

Финалният документ на Рио +20 отваря възможност за по-ефективно прилагане на Принцип 10. Особено релевантна е клауза 88(h), която предвижда засилена роля на Програмата на ООН за околна среда  (ПООНОС). ПООНОС следва да осигури активното участие на всички заинтересовани страни, да идентифицира добри практики и модели и да проучи нови механизми за повишаване на прозрачността и ефективното ангажиране на гражданското общество. Анализатори от неправителствените организации Article 19 и The Access Initiative (TAI) виждат в тази разпоредба добра възможност за засилване на контрола върху прилагането на Принцип 10 и основание за приемане на нова глобална конвенция или поне регионални конвенции за страните, които не са страни по Орхуската Конвенция. Едно от най-важните предизвикателства пред международната общност е приемането на регионални конвенции, защото съществени нарушения на стандартите, заложени в Принцип 10 се наблюдават на територията на Латинска Америка и Африка, където липсват правно-задължителни международни инструменти в областта на достъпа до информация за околната среда, общественото участие в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие. Дори да се стигне до приемането на регионални конвенции обаче, всичко зависи от капацитета на държавите членки ефективно да прилагат международните стандарти и механизмите за контрол, с които ПООНОС разполага. Скоро след приемането на финалния документ Чили обяви, че ще изготви искане до ООН за започване на преговори за приемане на регионална конвенция за Латинска Америка. Вече осем държави са подписали документа.

Какво се случи по време на срещата може да разберете от блог публикациите на Дейвид Банисар, старши правен експерт, и Тахмина Рахман, директор за Южна Азия, в Article 19.
Може да се включите и с коментари.

http://www.article19.org/resources.php/resource/3335/en/article-19-at-rio+20-earth-summit

Подробен и задълбочен анализ на Заключителния документ е публикуван и на блога на The Access Initiative: http://www.accessinitiative.org/blog/2012/06/approved-text-rio20-raises-hopes-principle-10

Официален сайт на Конференцията на ООН за устойчиво развитие Рио +20: http://www.uncsd2012.org/resources.html

Включете се в дебата за свободата на словото и информацията в рамките на Рио 20

21.06.2012

Международната организация Article 19 води кампания правото на свобода на изразяването и на информация да намери централно място в заключителния документ на Конференцията на Обединените нации за устойчиво развитие „Рио+20”.

Срещата на върха в Рио може да постигне споразумение за създаване на нов международен договор за достъп до информация за околната среда, обществено участие и достъп до правосъдие, основан на Принцип 10 от Декларацията от Рио – 1992 и Орхуската конвенция.

Какво се случва по време на срещата може да разберете от блог публикациите на Дейвид Банисар, старши правен експерт, и Тахмина Рахман, директор за Южна Азия, в Article 19.
Може да се включите и с коментари.

http://www.article19.org/resources.php/resource/3335/en/article-19-at-rio+20-earth-summit

Първи рефлексии върху доклада за състоянието на администрацията през 2011

20.06.2012

На 20 юни на свое редовно заседание МС разгледа и прие доклада за състоянието на администрацията през 2011 г. За ПДИ това е ценен източник на данни за това какво се е случвало в органите на изпълнителната власт по отношение на достъпа до информация. Данните,  свързани с работата на административните структури са отразени в раздел VI Достъп до обществена информация.

http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0211&n=40&g=

Тази година отчетът  по достъпа до обществена информация не е придружен с препоръки, а и анализ на получените данни не е направен. Защо например, 126 от заявленията са оставени без разглеждане  –  причини, имало ли е  работа на администрацията със заявителите за да уточнят своите заявления?  Защо намаляват е-заявления та? Защо само 65,4%, а именно 364 администрации приемат заявления, подадени по електронен път? Останалите просто не отговарят на тези заявления или не са си определили реда, по който да става това?

Е-завленията са приравнени по закон към писмените заявления и от 2000 година насам, това което трябваше да направят ръководителите на административни структури беше да определят реда, по които да се работи с електронно подадените заявления.

Макар да няма обяснение на ситуцията с електронните заявления, данните съответстват на реалностите. Традиционният одит на активната прозрачност на органите в системата на изпълнителната власт и на капацитета за работа с е-заявленията, който извършва ПДИ от 2009 година насам показва, че отговорили на електронните заявления  са 68% от изследваните 474 институции. Това са 334 от органите в системата на изпълнителната власт, от които  321 са предоставили исканата информация.

http://www.aip-bg.org/surveys/db/2012ii/stats.php

Макар  въпросите свързани с работа с електронните заявления да възникват от години и досега няма мерки за уеднаквяване на реда за работа с е-завленията.

Тенденциите обаче по всички показатели се запазват:

Увеличават се административните структури, които получават заявления и за миналата година те наброяват –  557.

В  440  (79% ) от 557 са разработени вътрешни правила за работа по ЗДОИ .  От всички, които не са си изработили вътрешни правила,  най-голямо впечатление правят – Министерството на земеделието и храните,  Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и Агенция по обществени поръчки. Все институции, които очевидно смятат, че информацията, която създават и съхраняват не е от голям обществен интерес, че да се грижат за достъпа до информация.

В доклада се твърди, че   „в 354 административни структури (63.6% от всички), от които 66 от ЦА, е разработена разяснителна информация за гражданите относно упражняването на правото на достъп до информация”.

Подадените заявления и тази година намаляват, а отказите от две поредни години се увеличават:

Брой на заявленията
Заявления срещу откази

Хубавото на процеса е, че гражданите все повече обжалват и решения за предоставяне и решения за отказ от информация:

Откази срещу жалби

Отново на първо място сред заявителите са гражданите, следвани от бизнеса и журналистите:

Кой подава заявления

Запазват се тенденциите и при основанията за отказ. Отново на първо място са отказите на основание – засегнати са интересите на трето лице (физическо или юридическо) и няма неговото съгласие за предоставяне на исканата информация.

Основания

От 8679 решения по заявленията в 168 след баланс на интересите е решено в полза на надделяващ обществен интерес. Няма как да съдим дали е било необходимо да се прави баланс на интереси в другите казуси, тъй като с изключение на 25 решения, в които е отказана информация на основание държавна или служебна тайна в останалите 341 би трябвало да се мисли за надделяващ обществен интерес.
Пълен достъп до исканата от заявителите информация е предоставена в 5 932 случая, от които в 5 362 информацията е предоставена в 14 дневен срок.

Прозрачността следва да е основен принцип в работата на европейската администрация

19.06.2012

Европейският омбудсман Никофорос Диамандурос прие Принципи на работа на европейската публична администрация.

Основните пет принципа, които европейските служители следва да спазват в своята работа са:

1. Всеотдайност към Европейския съюз и неговите граждани.
2. Почтеност.
3. Обективност.
4. Уважение към другите.
5. Прозрачност.

Изведените принципи и ценности не са нови, те са изрично предвидени в съществуващия Европейски Кодекс за Добро Поведение на Администрацията.  Въпреки това извеждането им в кратък, ясен и синтезиран вид е необходимо за тяхното по-ефективно прилагане. Принципите представляват същината на етичните стандарти за служителите на европейската публична администрация. Като такива, те представляват и съществен елемент от културата на обслужване, към която следва да се придържа европейската публична администрация.

Принципът на прозрачност предполага добра администрация на информацията. Освен това служителите следва да приветстват обществения контрол върху своята дейност.

Европейският омбудсман подчерта, че „в момент, когато Европейският съюз е изправен пред тежка криза Принципите могат да помогнат за изграждането на по-голямо доверие между гражданите и институциите на ЕС“.

Принципите са достъпни на интернет страницата на институцията на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/publicserviceprinciples.faces/en/11650/html.bookmark

„Истински приятели на прозрачността?“ – Отворено писмо на министрите на правосъдието на Швеция и Финландия

01.06.2012

В отворено писмо, разпространено от Wobbing Europe, министрите на правосъдието на Швеция и Финландия увеличават натиска върху датското председателство на Съвета на ЕС и призовават институциите да не допускат намаляване на прозрачността в съюза. Писмото е в отговор на предложенията на датското председателство (виж приложените документи тук или в Бюлетина на ПДИ за месец май за промени в регламент 1049/2001, които сериозно ограничават дори сега съществуващото право на достъп до документи в ЕС и имат за цел да преразгледат важна част от практиката на Съда на ЕС (най-вече Съд на ЕС, 1 юли 2008, Кралство Швеция и Maurizio Turco срещу Съвета на ЕС, съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P). 

Призивът от двете северни държави-членки излезе ден преди днешната (1 юни) среща на работната група и седмица преди срещата на постоянните представители на държавите-членки (в Корепер), които ще предложат следващата стъпка за предприемане от страна на Съвета. Тъй като датското председателство желае да постигне решение преди края на мандата си (края на юни) тези две срещи ще бъдат решаващи за позицията на Съвета по реформата на регламент 1049/2001. И тъй като очакванията са, че Съветът, под силното влияние на някои от членовете си (сред които Обединеното кралство, Франция и Германия), няма да преразгледа из основи датското предложение, последната надежда на застъпниците за по-голяма прозрачност е в един потенциален отказ на проекта от страна на Европейския парламент.

Публикуваме пълния текст на отвореното писмо :

„Истински приятели на прозрачността?

Преговори по реформата на правилата върху публичния достъп до документи на институциите на ЕС (Регламент 1049/2001) текат вече малко повече от четири години и нищо особено не се е случило. Скоро, обаче, преговорите бяха възобновени и сега представители на трите институции (Европейския парламент, Съвета и Комисията) изразиха надежди за достигане на компромис в близко бъдеще.

Това, разбира се, изглежда като нещо добро. И би било такова, ако реформата доведе до общо увеличена прозрачност в Европейския съюз. Въпреки това ние се опасяваме, че амбициите на институциите са заложени прекалено ниско.

Изходната позиция за каквато и да е реформа на правилата за прозрачност в ЕС трябва да бъдат, според нас, разбира се новите разпоредби в договорите относно прозрачността. Лисабонският договор ясно изисква повече прозрачност в ЕС и по-специално в законодателните процедури. На второ място, в днешна Европа на сътресения и разочарование лицата, които взимат решения, ще побързат да направят каквото могат, за да повишат доверието и участието на гражданите.

А какво се случва? Ако последваме позицията на Комисията, такава каквато е в предложението от 2008, резултатът би бил по-малко прозрачност. Съветът, по искане, скоро даде на датското председателство мандат да преговаря в т. нар. тристранни дискусии с Европейския парламент и Комисията. Мандатът е основан на компромисен текст, който несъмнено би довел до по-малко прозрачност. Няма нужда да се споменава, нашите страни не подкрепиха текста.

От друга страна имаме резолюцията на Европейския парламент от декември 2011, която ясно цели увеличена прозрачност. Майкъл Кашман член на ЕП (социалдемократ, Обединеното кралство), главен преговарящ за ЕП, без съмнение е бил поборник за прозрачност през годините и ние вярваме в неговите добри намерения. Както стоят нещата, осъществяването на големите цели на Лисабонския договор е в ръцете на г-н Кашман и Европейския парламент.

Като цяло сме загрижени, че институциите на ЕС ще пропуснат момента да предоставят на гражданите нивото на прозрачност, на което те имат право. От началото на преговорите – преди четири години – сме били ясни в позицията си, че няма да приемем реформа, водеща до по-малко прозрачност. Вярваме, че Дания и ЕП ще се погрижат такова предложение да не бъде дори поставяно на масата.

Кой е с нас?

Беатрис Аск, Министър на правосъдието, Швеция

Анна-Мая Хенриксон, Министър на правосъдието, Финландия“