Архив за април, 2012

Докога ще търпим безобразията на администрацията!

27.04.2012

Както сме отбелязвали многократно в годишния си доклад, прилагането на санкции по Закона за достъп до обществена информация, в това число за неизпълнение на съдебни решения, „куца”. Особено драстичен е примерът с неправителствената организация „Деца и родители – отново заедно”, която спечели през март 2011 г. с помощта на ПДИ дело за достъп до доклад срещу изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Документът е изготвен в изпълнение на ангажиментите, поети от министъра на труда и социалната политика на среща с представители на НПО-то. Оказа се обаче, че няма жива сила в системата на изпълнителната власт, която да накара този държавен служител да се съобрази с Темида. Затова подадохме искане за глобяването му от съда, което можете да прочетете по-долу.

ДО АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД – СОФИЯ ГРАД
18-ТИ СЪСТАВ

МОЛБА
от Фондация „Деца и родители-отново заедно”, чрез председателя Гергина Стоянова
адрес за кореспонденция: София, бул.”В. Левски” № 76, ет.3
тел.988 5062; 986 7709; е-mail: kashumov@aip-bg.org
/чрез адв.Александър Кашъмов-„Програма Достъп до Информация”/
ОТНОСНО: неизпълнение на вл. в сила съдебно решение
НА ОСНОВАНИЕ
Чл.306 вр. чл.304 от АПК
Уважаема госпожо Съдия,
Моля да бъде наложено наказание на виновното длъжностно лице – изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ за неизпълнение на задължението, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, а именно – от Решение № 1348/ 22.03.2011 г. по адм.д. № 7863/2010 г. на АССГ, 18-ти състав. С цитирания съдебен акт Вашият съдебен състав отмени оспорения отказ на изпълнителния директор на АСП като незаконосъобразен и го задължи да предостави в 14-дневен срок исканата информация със следния диспозитив: Връща делото като преписка на И. Д. на А. за С. П. за ново произнасяне по заявление вх. № 62-56 от 23.09.2010 г., като го задължава в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение да предостави достъп до поисканата информация, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
Исканата информация не ни бе предоставена, поради което на 21.10.2011 г. подадохме сигнал до министъра на труда и социалната политика, в чийто ресор се намира АСП. С писмо изх.№ 39-127/ 04.11.2011 г. министър Младенов ни информира, че според Инспектората към МТСП „няма извършено незаконосъобразно действие на изпълнителния директор” на АСП. В цитираното писмо е направена напълно произволна интерпретация на съдебното решение, в която цитираният по-горе негов диспозитив напълно отсъства.
Предвид обстоятелствата подадохме сигнал вх.№08-05-6/ 31.01.2012 г. в дирекция „Главен инспекторат” към Министерския съвет. С писмо №08-05-6/ 20.02.2012 г. директора на дирекцията ни отговори, че са предложили на МТСП да бъде извършена проверка по изнесените в сигнала факти и обстоятелства и че с писмо ръководителят на инспектората към МТСП ги бил информирал, че „не са установени незаконосъобразни действия от страна на изпълнителния директор на АСП” . По всичко изглежда, че не са установени изобщо незаконосъобразни действия на когото и да било по повод изпълнението на съдебното решение. В последното изречение директорът на дирекция „Главен инспекторат” към МС се извинява, че по закон няма компетенции да контролира дейността на инспекторатите.
Предвид изложеното всички възможности да се реши проблемът с неизпълнението на съдебното решение в рамките на изпълнителната власт бяха изчерпани. Ценим високо времето и усилията на съдебната власт, но в случая не разполагаме с други възможности за принуждаваме на ответника по делото да изпълни влязлото в сила съдебно решение.
Намираме противозаконното бездействие на длъжностно лице във връзка със задължението за изпълнение на съдебно решение за изразяващо явно неуважение към конституционно установената власт на съда, към правовия ред и върховенството на закона.
Предвид особената дързост и упорство в извършването на простъпката, както и обстоятелството, че се касае за продължаващо административно нарушение, моля да наложите на виновното длъжностно лице административно наказание близо до максимума. Отговорното длъжностно лице е орган на власт, влиянието и въздействието от дейността му като висш служител на държавата са сериозни, а противозаконното му поведение създава опасност от разширяване на правния нихилизъм и неуважението към правосъдието и съдебната система сред гражданите. Затова както генералната и специалната превенция на подобни деяния, така и обществената опасност на извършваното нарушение обуславят висок размер на наказанието.
Предвид изложеното, моля да наложите санкция на виновното длъжностно лице.
Приложение: 1. препис от сигнал до МТСП
2. препис от писмо на министъра на ТСП
3. препис от сигнал до Главен инспекторат към МС
4. препис от писмо от Главен инспекторат към МС

С уважение:

Делото за дипломата на Калина Илиева беше решено в полза на обществения интерес

23.04.2012

Наличието на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информация за дипломата на Калина Илиева е основният мотив на съда в решението, с което бе отменен отказа на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация /НАЦИД/.

С решението си от 19.04.2012 г. Административен съд София – град /АССГ/ отменя като незаконосъобразна заповедта на директора и го задължава в 7-дневен срок да предостави информацията, поискана от журналистките Даринка Николова и Даниела Теофанова със заявление. Поводът за неговото подаване, бе разпространената в общественото пространство през есента на 2010 г. новина, че дипломата на бившия изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е фалшифицирана. Впоследствие, в рамките на година и половина с помощта на ПДИ бяха заведени две съдебни дела по случая. Първото – срещу мълчалив отказ, който АССГ отмени и върна преписката на Центъра за ново произнасяне. В резултат,  информацията беше отказана със заповед на директора на основания липса съгласието на третото лице  и лични данни, а изричният отказ – обжалван в съда.

В решението с № 2072 съдът изследва въпросът за засягане интересите на третото лице в неговата съотносимост с този за наличието на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията. Заключението на съда по него е следното: Безспорно относно дипломата за висше образование на бившия изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – и изнесените в медиите факти по въпроса е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, вкл. и предвид това, че за подобна длъжност се изисква определен образователен и професионален ценз, свързан със спецификата на Фонда – да бъде и Разплащателна агенция за средствата от Европейския съюз“. Според съдебния състав, подобна информация несъмнено би повишила отчетността и прозрачността в посочената администрация и би задоволила потребността на заявителите по изнесения в обществото въпрос, следователно на посоченото основание не може да се релевира отказ.

С решението си съдът се произнася и по твърдяното от НАЦИД наличие на лични данни като установява, че исканите от журналистките данни не представляват защитени лични данни, тъй като се касае за лице, заемащо висша държавна длъжност и данни за него вече са изнесени в публичния регистър по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, т.е. защитата им е отпаднала. По отношение на тези лица, се посочва в решението, може да бъде предоставяна обществена информация, вкл. и относно притежаваната от тях образователна степен, доколкото информацията е необходима за създаване на мнение в обществото като цяло по въпроса за тяхната квалификация, т.е. надделяващ обществен интерес. В заключение съдът счита, че в конкретния случай данните за образователната степен, въпреки липсата на съгласие на лицето, за което се отнасят – с оглед наличието на обществен интерес – също следва да бъдат предоставени.

Препоръки на Съвета на Европа относно интернет търсачките и социалните мрежи*

17.04.2012

На 4 април 2012 г. Съветът на Европа прие две препоръки, изготвени от Комитета на министрите, свързани със защитата на правата на човека и по-специално свободата на изразяване, свободата на сдружаване, достъпа до информация и правото на личен живот във връзка с търсачките (търсещите машини в интернет) и социалните мрежи в интернет.

 

В препоръките си Съветът на Европа призовава държавите-членки да вземат мерки по отношение на търсачките с цел да се осигури повече прозрачност на начините, по които достъпът до информация се предоставя, особено критериите използвани за подбор, подреждане или премахване на резултатите от търсенето.


Съветът на Европа също призовава за зачитането на правата на потребителите във връзка с обработването на лични данни (особено по отношение на „бисквитките“, IP адресите и индивидуалните истории на търсене). Той настойчиво приканва държавите да насърчават „доставчици на търсачките да правят ясно разграничение между резултатите от търсенето и каквато и да е форма на търговски съобщения, реклама или спонсорирани резултати, включително и оферти със „собствено съдържание““.

 

Препоръчваните действия включват свеждането до минимум на събирането на лични данни от доставчиците на търсачките. „IP адресът на нито един потребител не трябва да се съхранява, когато това не е необходимо за преследването на легитимна цел и когато същите резултати могат да бъдат постигнати чрез използване на извадки или проучване, или чрез анонимизиране на личните данни. Също трябва да бъдат поощрявани иновативните подходи за насърчаване на анонимни търсения.“ Институцията призовава за предвиждането на спазващ принципа на пропорционалност период на съхранение на данните за „легитимни и предварително определени цели на обработката. Доставчиците на търсачки трябва да бъдат в състояние да обосноват с доказуеми причини събирането и съхранението на лични данни. Информацията в тази връзка трябва да бъде обществено достояние и лесно достъпна“.

 

Освен това Съветът на Европа препоръчва разработването от страна на доставчиците на търсачките на инструменти позволяващи на потребителите „да получават достъп до, и да поправят и изтриват данни, отнасящи се до тях, които са били събрани по време на използването на услуги, включително и профили създадени, например, за целите на директен маркетинг“.

 

Що се отнася до услугите на социалните мрежи Съветът на Европа призовава страните да работят с операторите за повишаване на информираността на потребителите за техните права и възможните рискове чрез осигуряване на ясен и разбираем език и чрез подпомагане на потребителите да разберат настройките по подразбиране на техните профили и да изберат, съответно, колко да бъде разкрито за самоличността им в интернет.

 

Съветът на Европа приканва държавите да се въздържат от „общо блокиране и филтриране на обидно или вредно съдържание, което би попречило на достъпа на потребителите“. Препоръката призовава за прилагането на Препоръка CM / Rec (2008) 6 относно мерките за насърчаване на зачитането на свободата на изразяване и информация по отношение на Интернет филтрите „с оглед да се гарантира, че всяко решение за блокиране или изтриване на съдържание е взето в съответствие с тези принципи“.

Прессъобщение – Council of Europe adopts recommendations to protect
human rights on search engines and social platforms (5.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=DC-PR040%282012%29&Language=lanEnglish&Ver=original&BackColorInternet=F5CA75&BackColorIntranet=F5CA75&BackColorLogged=A9BACE

Препоръка CM/Rec(2012)3 На Комитета на Министрите към държавите-членки относно защитата на правата на човека относно търсачките (4.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1929429&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

Препоръка CM/Rec(2012)4 На Комитета на Министрите към държавите-членки относно защитата на правата на човека относно услугите на социалните мрежи (4.04.2012) (на английски език)
https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?id=1929453&Site=CM&BackColorInternet=C3C3C3&BackColorIntranet=EDB021&BackColorLogged=F5D383

 

—————

* – публикуваме превод от английски от новината на EDRi

Американската щатска администрация ще плати 70,000 долара съдебни разноски за дело по закона за достъп до информация

11.04.2012

Администрацията на столицата на щата Ню Йорк – Олбани ще плати на вестник Times Union 70,000 долара за да покрие  съдебни разноски по дългогодишно съдебно дело по Закона за свобода на информацията. Медията е поискала информация за наложени глоби за неправилно паркиране, впоследствие отменени от общинската администрация. Информацията беше предоставена в деня на образуване на делото, но въпреки това медията е продължила съдебната битка.

През ноември 2008 г. вестникът публикува журналистическо разследване на корупционна схема с фишовете за неправилно паркиране. Разследващи журналисти са установили, че полицията съставя фишове, но реално не налага глоби на собственици на автомобили, маркирани със специален стикер, издаван от профсъюза на полицията. Стикерите изглеждат като око на бик и издаването им датира от началото на 80-те години.

Няколко месеца по-късно, през април 2009 г. Times Union подава заявление за достъп до информация за копията на фишове за неправилно паркиране. Управата не предоставя информацията. А в хода на делото процесуалните представители на администрацията се оправдават, че предоставянето на копия от отменените фишове би било същото, като да се предоставят копия от свидетелства за съдимост.

Висши служители, между които кметът Джери Дженингс и бившия шеф на Полицията, Джеймс Тюфей твърдят, че нямат представа за порочната схема. Но според Times Union фишове-фантоми са издавани на кмета на града, на полицейски служители, на техните съпрузи и роднини, на общински служители, на влиятелни местни бизнесмени и държавни служители с връзки в полицията.

В решението си Щатския апелативен съд заявява, че администрацията на Олбани е нарушила правото на обществеността за прозрачно управление и постанови съдебни разноски в полза на медията. Във вторник ( 03. 04. 2012 г., бел.ред. ) общинският Съвет за оценка и разпределение на разходите единодушно одобри плащането. След решението на общинския съвет кметът Дженингс заяви, че се чувства облекчен, че сагата е приключила и може да продължи напред.

Рекс Смит, главен редактор на Times Union, се зарадва, че двойната система за паркиране, една за тези с връзки, и друга за всички останали е разкрита и прекратена. Според него обаче е жалко, че градската управа е избрала да пренебрегне правото на информация и да държи спуснати завесите на всяка цена.

Ева Бъртън, вицепрезидент и главен юрист на „Хърст Корпорейшън”, собственик на Times Union коментира решението така  „Въпреки, че информацията беше предоставена в деня, в който заведохме дело, решихме да го продължим, защото въпросът е принципен и искахме да изпратим силно послание към властите, как трябва да се разглеждат заявленията за достъп – не може незаконно да се отказва информация, само защото предоставянето й е неудобно за властите

В България ПДИ наблюдава опасна тенденция заявителите да се осъждат на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Обикновено такова възнаграждение реално не се изплаща от институциите, защото процесуалното представителство е част от професионалните задължения на задължения на юрисконсултите. Българските съдилища, постановили разноски в полза на администрацията не отчитат, че обикновено делата за достъп до информация защитават обществения интерес да има отворено и прозрачно управление.

За повече информация: http://www.timesunion.com/local/article/Albany-pays-70-000-to-settle-FOIL-denial-case-3457191.php#ixzz1r5C5e0qD

Свобода на изразяване – нови развития в съдебната практика на ЕСПЧ в Гилберг срещу Швеция

10.04.2012

Скорошното решение на Голямата Камара на Европейския съд по правата на човека Гилберг срещу Швеция от 3 април 2012 (Gillberg v. Sweden, жалба № 41723/06) поставя някои интересни въпроси относно връзката между свободата на изразяване и защитата на личните данни и хвърля светлина върху развитието на правото на достъп до информация по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

Господин Гилберг е професор в Университета на Гьотеборг, специализира в детска и юношеска психиатрия. Бил е ръководител на дългогодишен проект (1977-1992) на същия университет в областта на невропсихиатрията (върху хиперактивността и дефицита на вниманието при децата). Участието в дългогодишните изследвания е било на доброволен принцип, а родителите и след това порасналите деца са получили гаранции, че техни лични данни няма да бъдат разпространявани, нито ще бъде позволена идентификацията им като участници в изследването в бъдеще. Голямо количество чувствителни данни относно участниците и техни роднини са се съдържали в документацията на изследването.

 

По различно време през 2002 г. двама външни за Университета на Гьотеборг изследователи (К и Е) поискали достъп до материалите по изследването. К е социолог и искала да се запознае с използваните методи, не е имала никакъв интерес към съдържащите се лични данни. Е е педиатър и желаел да се запознае със съвременното развитие на изследователската дейност. Университета на Гьотеборг отказал достъп до данните и на двамата. След поредица съдебни дела и отмяна на множество откази на университета Апелативният административен съд решава да бъде предоставен незабавен достъп на К и Е до данните от изследването при спазване на изрични условия, които включват ограничения върху използването на материалите и забрана за изнасянето на копия. Мотивите са, че К и Е са показали легитимни интереси от достъп до изследването и може да се предполага, че познават добре правилата по обработването на лични данни. Също така е счетено като важно за научния дебат материалите да бъдат изложени на независима и критична оценка. Самият господин Гилберг отказва да даде достъп до документацията и помещенията, в които тя се пази, но като подчинен на университета и неговите решения са отменени. Освен това съдилищата отказват да го конституират като страна по делото. Междувременно и преди приключването на съдебните процедури по оспорване започнати от професора, в средата на 2004 материалите по изследването са унищожени от негови асистенти.

 

Парламентарният омбудсман възбудил наказателно производство срещу професора и скоро след това той бил признат за виновен за злоупотреба със служебно положение (misuse of office). Наложеното наказание е условна присъда и глоба от ок. 4000 евро. Глоба от ок. 3400 евро била наложена и на заместник-председателя на университета за злоупотреба със служебно положение (misuse of office), заради неизпълнение на задължението да предостави незабавен достъп до исканите документи в съответствие със съдебното решение. Служителите, унищожили материалите, също са наказание с условни присъди и глоби.

 

След изчерпване на вътрешноправните средства за защита господин Гилберг подал жалба до Европейския съд по правата на човека, твърдейки че присъдата нарушава правата му по член 8 и член 10 от ЕКПЧ. Голямата камара приема, че може да се произнесе само по въпроса дали наказателната присъда на жалбоподателя нарушава правата му по споменатите разпоредби от Конвенцията.

В следващите редове ще се съсредоточим само върху откъсите от решението, които потенциално засягат правото на достъп до информация. Целта ще бъде да разберем дали Голямата Камара на ЕСПЧ казва нещо ново в това отношение и дали можем да направим някакви изводи върху развитието на съдебната практика.

 

По член 8 „Право на зачитане на личния и семейния живот“

 

Що се отнася до първото твърдение голямата камара на Съда, накратко, припомня практика си, че наказателна присъда на дадено лице не нарушава неговото право на личен и семеен живот, доколкото последствията върху репутацията му и професионалните му дейности не са извън предвидимите при нормално приложение на националното наказателно право. Що се отнася до твърдението, че решенията на Апелативния административен съд нарушават правото на жалбоподателя да не разпространява поверителна информация по член 8 от Конвенцията, то голямата камара счита, че то попада извън обхвата на член 8 (пар. 64 от решението).

 

По член 10 „Свобода на изразяването на мнение“

 

Същият аргумент е използван от жалбоподателя и по отношение на член 10 от Конвенцията. Той смята, че е имал негативно право по член 10 – да не предоставя достъп до въпросните материали. Бил е дал обещание за поверителност на личната информация на участниците, заради защитата на която е наказан. Ситуацията му била подобна на тази на журналист към източниците му или на адвокат към клиентите му.

 

Тук е интересен подходът на Съда към правото на информация. В пар. 83 от решението се казва, че „(п)равото да се получава и разпространява информация изрично е част от правото на свобода на изразяване според член 10“. Съдът, обаче, разглежда въпроса от перспективата дали дадено частно лице има право да отказва предоставянето на информация на държавните власти. Препраща към случаи от практиката по Конвенцията, където е разисквано правото на дадено лице да замълчи, т.е. да не говори с властите или да откаже да предоставя доказателства (което не е в обхвата на членове 10 и 11). Това разсъждение е завършено с параграф 86, в който Съдът не отхвърля съществуването на негативно право на изразяване по член 10 от ЕКПЧ, но смята че този въпрос трябва да бъде разгледан при наличие на подходящ случай. Настоящият случай явно не е подходящ или, по-точно, той не се отнася към негативното право на изразяване.

Какво е негативното право на изразяване според Съда тук?

Разсъждението, както и в цялото дело, се води по една основна нишка – статусът на жалбоподателя. Съдиите го изследват от различни гледни точки – като частно лице, после като служител на университета – и прилагат особеностите на правото на изразяване по член 10 в съответните хипотези, като през цялото време търсят дали жалбоподателя би могъл да се възползва от някакво негативно право – правото да не предоставя информация. В параграфите между 82 и 87 става дума за правата на частни лица и тяхното отношение към свободата на изразяване („позитивно“ – да получават и разпространяват информация – или „негативно“ право – да не предоставят информация). В параграф 87 Съдът сочи, че изследването се провежда от „Департамента по…“, който е собственик на материалите. Жалбоподателят не задължен субект да предостави информация. Той е подчинен служител на задължения субект. От господин Гилберг, като физическо лице, не се изисква нищо по достъпа до информация и заради това той няма право да претендира някакви изключения като „негативно“ право. Иначе казано изглежда, че цитатът от параграф 83, четен с този от пар. 86, сочи към възможността за съществуване на „негативно право на изразяване“ (напр. право на мълчание) по член 10 от Конвенцията, което единствено би могло да защити частни лица, а не държавата/администрацията. Тук правото на достъп до информация не е пряко засегнато.

 

Съдът продължава като сочи, че въпросната информация по шведското законодателство, като собственост на университета, е вид обществена информация. Господин Гилберг не е имал законово или деонтологично (професионално) задължение към децата или родителите да опази тяхната неприкосновеност на личния живот и да не се подчини на съдебните решения на Апелативния административен съд, това в крайна сметка е било само негово лично убеждение. Голямата камара така свежда въпроса до това дали жалбоподателят като държавен служител има отделно негативно право според член 10 от Конвенцията да не предоставя материалите, въпреки че те не му принадлежат, а са собственост на неговия работодател – Университета на Гьотеборг – и въпреки факта, че работодателят всъщност възнамерявал да се съобрази с окончателните решения на Апелативния административен съд, предоставяйки на К и Е достъп до документацията по изследването под различни условия, но бил възпрепятстван да го направи, защото жалбоподателят отказвал да съдейства (пар. 92).

„Според Съда, ако бъде решено, че жалбоподателят има такова право по член 10 от Конвенцията, то това ще бъде в противоречие с правата на собственост на Университета на Гьотеборг. Това също така би накърнило правата на К и Е по член 10, както са предоставени от Апелативния административен съд, да получат информация под формата на достъп до въпросните публични документи …“ (пар. 93). Това е и най-коментираната част от решението. Застъпници на правото на достъп до информация, като Дариан Павли от Отворено общество, четат този откъс като признаване на правото на достъп до информация като част от правата защитени по чл. 10 от Конвенцията. Вметката „…както са предоставени от Апелативния административен съд…“ се чете като препратка към шведското законодателство, което е в синхрон с Конвенцията. Дариан Павли смята, че ако тези права не са признати от Конвенцията няма нужда да се споменава приложимото вътрешно право, просто защото въпросът не би влизал в материалната компетентност на Съда.

 

Допълнителен аргумент предоставя откъсът от пар. 95, в който се казва че отказът на жалбоподателя да се съобрази с решенията на Апелативния административен съд, като отказва достъп до материалите от изследването на К и Е, възпрепятствал свободния обмен на мнения и идеи по въпросното изследване и по-точно по доказателствата и методите, които са използвали изследователите, за да достигнат до заключенията си, което представлявало основния предмет на интереса на К и Е. При тези условия Съдът смята, че ситуацията на жалбоподателя не може да бъде сравнена с тази на журналист предпазващ източниците си. Дариан Павли вижда в тук признание, че поне информация имаща връзка с обществения интерес трябва да бъде достъпна за лица действащи в обществен интерес. Иначе казано, ако е възможно да има спорове и позицията на Съда от Страсбург да не е напълно изяснена по отношение на пълното право на достъп до информация, то поне що се отнася до отношения засягащи обществения интерес, известни задължения за администрацията да предоставя достъп до информация са гарантирани от ЕКПЧ.

В заключение трябва да се отбележи и липсата на позоваване на предишна практика по достъпа до информация на Съда от Страсбург. Както посочват и коментаторите в блога Strasbourg Observers, не се срещат препратки към предишната практика на Съда по делата Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary (Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария, жалба № 37374/05), което скоро ще бъде достъпно на български в страницата на ПДИ и Kenedi v. Hungary (Кенеди срещу Унгария, жалба № 31475/05). Възможните обяснения са много. Вероятно е Голямата камара да действа предпазливо и заради това да избягва изричните формулировки. Все пак разглежданият случай не е такъв, в който достъпът до информация е истинският проблем. Съдът не е сезиран с жалба относно достъпа до информация, а с такава която вади на преден план правото на защита на личните данни. Жалбоподателят твърди, в крайна сметка, че е имал някакво лично право/задължение да ограничи достъпа до дадена информация. Спорът в Страсбург се води върху последствията на изключенията на вътрешното шведско право на достъп до информация. В този смисъл Съдът не е пряко призован да се произнесе върху защитата на правото на достъп до информация според ЕКПЧ. Наблюденията, върху които се съсредоточихме, са obiter dicta, т.е. не са част от мотивите, които пряко оформят диспозитива, конкретното решение. Поради тези причини те не са и напълно ясно формулирани, но изглежда клонят към пряка защита на правото на достъп до информация, произтичаща от Конвенцията. Така Гилберг срещу Швеция се нарежда в линията решения водещи към „по-широко тълкуване на понятието „свобода на получаване на информация“ … и по този начин към признаване на право на достъп до информация“ (ЕСПЧ, 14 април 2009, Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария, жалба № 37374/05, пар. 35).