Федералните агенции в САЩ изостават с прозрачността според одит на Архив „Национална сигурност”

Повечето федерални агенции не са актуализирали правилата за прилагане на Закона за свобода на информацията и не отговарят на Меморандума на президента Обама от 2009 за подобряване изпълнението на закона, нито на изискванията на Закона за открито управление от 2007. Това показват резултатите от новия одит на Архив „Национална сигурност”, публикуван на 4 декември 2012.

62 от проучените 99 федерални агенции не са актуализирали правилата си за прилагане на Закона за свобода на информацията в съответствие с Меморандума за прозрачност и отворено управление, издаден през 2009 от министъра на правовъдието на САЩ Ерик Холдър до всички ръководители на структури на изпълнителната власт. Меморандумът съдържа инструкции за правене на преценка за предоставяне на документи, дори когато формално те влизат в обхвата на ограниченията, посочени в Закона за свобода на информацията, за активно публикуване на документи от обществен интерес и за премахване на „ненужните бюрократични пречки” при предоставянето на информация.

Резултатите от одита показват също, че 56 институции не са съобразили правилата си със Закона за открито управление, приет от Конгреса на САЩ през 2007, който задължава агенциите да преразгледат таксите за предоставяне на информация, да въведат номера за проследяване на заявленията в институциите, да публикуват данни по Закона за свобода на информацията и да работят с новите медиатори по закона в Офиса за правителствени информационни услуги.

Въз основа на одита Архив „Национална сигурност” извежда най-добрите практики в съществуващите правила за прилагането на Закона за свобода на информацията на федералните агенции като препоръки за всички останали:

• Присъединяване към правителствения FOIAonline портал, който дава възможност за онлайн подаване и проследяване на заявления, както и за активното публикуване на дигитални версии на документи, вече получени по закона (в момента само 6 агенции са се присъединили);
• Директна комуникация със заявителите, за да сe стесни и изясни заявлението, вместо автоматично да се отхвърлят не добре формулираните заявления;
• Прекратяване на практиката чрез искане на такси да се възпрепятства подаването на заявления. Всички новинарски медии (онлайн или печатни), студенти, преподаватели, нови медии, блогъри, туитъри, трябва писмено да бъдат освободени от плащане на такса;[1]
• Намаляване на отказите на информация на основание ограничението, свързано с процеса на взимане на решения. Съгласно Закона за президентските записи (Presidential Records Act), засягащ взимането на решения на най-високо ниво, достъп до такива документи не може да бъде отказван след като президентът напусне поста. Този стандарт трябва да се прилага и за документи, поискани по Закона за свобода на информацията;
• Избягване на т.нар. черни дупки на вътрешни консултации и справки, в които многократни и дори безкрайни прегледи могат до доведат до голямо закъснение при предоставяне на поисканите документи и дори изгубване на заявленията. Тези черни дупки могат да се избегнат като възможно по-рядко се пращат заявленията за консултация и/или справка; като се информират заявителите за статуса на подадените от тях заявления; като се даде възможност за проследяване на работата по заявлението и се гарантира отговора по него, дори след като то бъде препратено към други правителствени администрации;
• Активно публикуване на документи, които биха били от обществен интерес.

„Неактуализираните вътрешни правила на агенциите отварят възможност за втория мандат на президента Обама да стандартизира най-добрите практики и да доведе всички федерални агенции до нивото на откритост, което той обеща в Меморандума от деня на встъпването си в длъжност през януари 2009”, подчертава Том Блентън, директор на Архив „Национална сигурност”.

Резултатите от одита са достъпни на страницата на Архив „Национална сигурност”: http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB405/