Решение налагащо глоба за нарушение по ЗДОИ

Скорошно решение на Административен съд Кюстендил[1] остави в сила глоба, наложена за отказ (мълчалив) на кмета на Кюстендил да вземе мотивирано решение по искане за достъп до обществена информация. Наложено е ефективно административно наказание – глоба – за нарушение на Закона за достъп до обществена информация от страна на административен орган.

Какви са фактите? На 20.05.2011 г. И.Г.С. подава заявление за достъп до обществена информация до кмета на Община Кюстендил. Не получава отговор и подава жалба срещу мълчалив отказ на органа. С решение на Административен съд Кюстендил от 10.11.2011 г. по адм. д. № 195/2011 г. мълчаливият отказ, незаконосъобразен по ЗДОИ, е отменен и преписката е върната на кмета за произнасяне с мотивирано решение. Съдебното решение влиза в сила, но административният орган не изпълнява задължението си.

Гражданинът И.Г.С. подава нова жалба до същия съд с искане за налагане на административно наказание на кмета за неизпълнение на задължението за мотивирано произнасяне, произтичащо от съдебното решение, по заявлението за достъп до обществена информация. След започването на това второ съдебно производство кметът изпраща писмо от 05.03.2012 г., с което отговаря на заявлението, че такава обществена информация не съществува.

Председателят на административния съд приема, че писмото на кмета е акт по чл. 33 от ЗДОИ (уведомление за липса на исканата обществена информация) и съответно не представлява мотивирано решение, каквото кметът е длъжен да вземе. Поради това на основание чл. 306, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 43, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ и при изпълнени условия по чл. 304 от АПК, председателят с разпореждане № 208/20.03.2012 г. по адм. д. № 49/2012 на същия съд налага административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. Кметът обжалва, но съдът в тричленен състав оставя в сила наказанието. Решението е окончателно.

Противозаконното деяние в случая е неспазване на влязло в сила съдебно решение. Това е наказуемо по чл. 304 от АПК. Значимото в това решение е налагането на самото наказание за липса на произнасяне по заявление за достъп до информация. Макар и глобата да е следствие на задължение, произтичащо от съдебно решение, това е една стъпка в посоката на по-пълно прилагане на закона. От 2008 г. насам ЗДОИ предвижда санкции за длъжностни лица, които „…без уважителна причина не се (произнасят) в срок по заявление за достъп до обществена информация…” (чл. 42), но поради липсата на посочен орган, който да изпълнява тази функция, административни наказания не биват налагани. Програма Достъп до Информация отправя препоръки за ефективно прилагане на тази разпоредба в годишните си доклади от 2009 г. насам. Засега промяна няма, но може би такава могла да дойде и по съдебен път.