Архив за ноември, 2011

„На освободителя на Велико Търново – с признателност!”

03.11.2011

Тези дни пиша коментари по случаи на откази на информация, постъпили от журналисти от координаторската мрежа на ПДИ. Един от тях е от Велико Търново, изпратен ни е от журналистът Светослав Стефанов и на пръв поглед е най-обикновен случай, но неочаквано и за мен самата, ме предизвиква с цяла палитра от чувства и настроения. Ето за какво става въпрос:

От Община Велико Търново по странен начин отказаха информация на журналисти от местните медии. На 22 септември делегация от двама общински служители посети побратимения с В. Търново руски град Твер. Поводът бе церемония по препогребване на тленните останки на генерал Гурко, във връзка с отбелязване на 110-годишнината от неговата кончина. На ритуала са присъствали зам.-министърът на отбраната на Русия Генерал Юрий Якубов, българският военен аташе бриг. ген. Тодор Вангелов, както и правнукът на генерал фелдмаршал Гурко – Владимир Гурко.

По абсолютно необясними причини от общинска администрация категорично отказаха да съобщят имената на двамата представители на В. Търново, участвали в церемонията. Единственото, което стана ясно, е, че те са поднесли венец с надпис „На освободителя на Велико Търново – с признателност!” и са произнесли кратко слово.

Прочетох случая и останах … дълбоко замислена. Ако мога да се опиша с някакъв препинателен знак след прочитането му, първо изглеждам така:!!!!!!!, после така: ……..и започвам да пиша коментара си в това състояние !!!!????????????

А ето го и него:

В този случай има нещо много забавно, особено описаното в последното изречение. Тук точно ни се разкрива образът на анонимната администрация, която присъства някъде, в случая – на тържествено събитие извън Бг, даже поднася венец и в същото време не оставя следи. Кой е бил на събитието, защо е бил, явно няма значение за мнозина. И тъй като работата ми не е да се забавлявам, а да напиша правен коментар, се сещам че този някой не просто е бил някъде, ами даже е тръгнал и стигнал до там не със своите, а с нечии други пари. И излиза, че в общинския бюджет на Велико Търново има перо със средства за командировки на анонимни общински служители, които безславно да пътуват насам и натам и това перо е дълбоко секретно. Направо е невероятно при такива обстоятелства и подобни отговори от общината, дори достъпът до информация да успее да помогне. Струва ми се обаче, че приемането на един такъв отговор би означавало да се приеме за нормално съществуването на образа на анонимния общински служител, който пътува по света и поднася венци, даже и кратки слова на признателност прознася /последното е до някъде окуражаващо, защото означава, че той все пак говори/. Понеже започнах от края на случая, сега завършвам този не съвсем правен коментар с връщане към неговото начало, където много добре е казано „по странен начин отказаха информация на журналисти от местни медии“. И единственото, за което се сещам като противодействие на този странен отказ е съветът ми: да се подаде едно нормално заявление за достъп до информация, с което да се поиска същата, този път писмено. Нека да видим доколко странно може да се произнесе общинската администрация с мотивирано решение в отговор на простичкия въпрос: кой е представлявал общината на церемонията в руския град Твер и дали това може да бъде някаква тайна.

….

Генерал Гурко е освободил Велико Търново на 7 юли 1877 г. А от вътрешното ни робство днес, кой ще ни освободи?