Публикации с етикет “филтриране на интернет”

Новият Закон за хазарта – частна гледна точка

16.03.2012

Вчера (15 март 2012) Народното събрание прие на второ четене много оспорвания проект за нов Закон за хазарта. Сред редицата нови изменения беше одобрена и разпоредбата, която предвижда възможността за задължаване на интернет доставчиците („всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги“) да спират достъпа до определени интернет страници. Това е и текстът, срещу който се обявиха на няколко пъти самите интернет доставчици и редица правозащитни неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация. Малко успокоение е предвиденият от закона съдебен контрол преди налагането на блокирането. Основният проблем, който вече изтъкнахме е, че този текст въвежда опасен прецедент в българското законодателство. За първи път се предвижда филтриране на интернет. Произтичащите от това опасности са много и тук няма да се спираме отново на тях. Само ще припомним, че един от основните правни аргументи срещу разпоредбата е извлечен от скорошната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), който в две дела, в които белгийска асоциация за защита на авторски права се опитва по съдебен ред да принуди интернет доставчик и социална мрежа да филтрират интернет съдържанието, което минава през тях, реши, че въвеждането на система за филтриране би нарушило „справедливото равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга“ (СЕС, дело C‑360/10, пар. 51). Съдът се позовава и на правата, записани в членове 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на ЕС; взети са предвид и правата по чл. 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Какво означава това за българския Закон за хазарта?

Спорната разпоредба в чл. 22 от Закона най-вероятно нарушава основните права, защитавани от правото на ЕС. Нека припомним малко установената съдебна практика, която намираме във всеки добър учебник по конституционно или европейско право (напр. Жан Пол Жаке „Институционно право на Европейския съюз“, УИ „Св. Климент Охридски“): правото на ЕС, според чл. 5, ал. 4 от Конституцията, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред противоречащите му норми; то обаче няма силата да отмени тези норми; според СЕС националният съдия, а и всеки, който прилага закона, трябва да остави неприложени правилата от националното законодателство, които противоречат на правото на ЕС. Това означава, че възможността за филтриране, ако Закона за хазарта влезе в сила в сегашната си форма, не би трябвало да бъде прилагана, когато влиза в приложното поле на правото на ЕС, но би била приложима извън него. По-просто казано ще настъпи хаос, в който никой няма да знае със сигурност дали може да има филтриране или не. Всяко решение на съдилищата ще подлежи на критики и може да доведе до ангажиране на отговорността на България за неизпълнение на правото на Съюза. Сериозно ще пострадат правната сигурност и легитимните очаквания на ползвателите и на интернет доставчиците. Приложимостта на правото на ЕС ще се превърне в „мантра“ при решеването на чисто национални спорове. Хазартът все още не е регулиран на европейско ниво. В крайна сметка Законът за хазарта в тази си част ще бъде изключително неясен и може да се стигне до злоупотреби с него.

Проектозаконът обаче още не е влязал в сила и е напълно възможно никога да не влезе, поне в този си вид.

Какво може да се случи преди промулгацията и влизането в сила на закона?

Президентът може да върне закона за преразглеждане. Това решение е изцяло негово и е предмет на преценка от политическа целесъобразност. Другата възможност е по-интересна от правна гледна точка – сезиране на Конституционния съд с цел проверка на конституционосъобразността на чл. 22 от Закона за хазарта. Този контрол a priori би дал повече яснота относно приложението на вече гласуваната разпоредба. Подобно на френските и италианските си колеги българските конституционни съдии използват техниката да дават указания в рамките на какво приложение дадена норма не би противоречала на Конституцията. Иначе казано, едно решение на КС би хвърлило повече светлина върху закона и би осигурило защитата на основните права, заложени в Конституцията.

Още повече, че следва и една любопитна хипотеза. В съгласие с принципа за лоялно сътрудничество от правото на ЕС българските конституционни съдии могат да покажат доброжелателност към диалога на съдиите и да направят нещо, което все още не са правили – да отправят преюдициален въпрос към Съда на Европейския съюз относно забраната за филтриране на интернет. Все пак според чл. 4, ал. 3 от Конституцията „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“, а съгласно основния принцип на примата на правото на ЕС, то има предимство пред всички национални норми с изключение на тези, които са част от националната/конституционна идентичност на държавите-членки (чл. 4, ал. 2 от Договора за Европейския съюз). Конституционният съд има пълна свобода при формулирането на въпроса и може да ограничи съда от Люксембург да се произнесе по конкретно формулиран въпрос, който, разбира се, се отнася единствено до предоставените му компетентности.

Ефектите от едно такова действие могат да бъдат само положителни. Първо ще бъде изяснен въпросът с филтрирането на интернет и така основните права на гражданите, сред които и правната сигурност и легитимните им очаквания, ще бъдат защитени преди влизането в сила на спорния закон. Ако бъде открита несъвместимост на закона с Конституцията и/или правото на ЕС, то корекциите би трябвало да бъдат направени още преди да бъдат нанесени, каквито и да е щети. На политическо ниво това също е приемлив вариант, защото се балансират защитата на основните права с волята на законодателя, който все пак тегли правомощията си от народа-суверен. От гледна точка на диалога на съдиите и на фона на скорошните развития,  свързани с чешкия конституционен съд, българските съдии могат само да спечелят от сътрудничеството със съда от Люксембург без да губят нито от компетенциите, нито от авторитета си.

Това, разбира се, са само някои от възможните решения на проблема с чл. 22 от Закона за хазарта. Този текст няма за цел да бъде изчерпателен, а само да маркира някои проблеми и възможни развития.