Публикации с етикет “тайна”

Единният орган за управление на природните богатства остава таен, реши състав на Върховния административен съд

19.06.2015

През седмицата правителството прие законопроект за превенция на корупцията по висшите етажи, с който дава заявка за по-голяма прозрачност на заемащите висши държавни дъжности. Успоредно с това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава на Единния орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката /тогава – МИЕ/, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях. Точно преди година ПДИ алармира за идентичното решение на АССГ.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. За съществуването на такъв орган се разбира от интернет страницата на министерството. В никой закон или друг нормативен акт не е предвидено създаването на подобна институция.

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение № 6453/2015 г. по адм.д.№ 9481/2014 г. на ВАС, пето отделение, в състав Диана Добрева – председател, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев доводите от касационната жалба са отхвърлени /използваме случая да представим съдиите, докато имаме достъп до информация за самоличността им/. В мотивите към решението се приема:

… В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Разочарованието не би било толкова голямо, ако можехме да се примирим с констатацията, че живеем в маймунска държава и просто толкова си можем. Истината обаче е друга – в поредица от свои актове Върховният административен съд е доказал своя сериозен принос към утвърждаването на принципите на законност и на прозрачност на управлението. Според съдебната практика, не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес общественият достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители:

-          имената /Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение /,

-          брой, цел продължителност на служебни пътувания /Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/,

-          образование и квалификация /Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          притежаван професионален трудов стаж /Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          в някои случаи – основно трудово възнаграждение /Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение/,

-          брой и цел на посещения в служебна институция /Решение № 8987/2014 г. по а.д. № 2078/2014 г. на ВАС, седмо отделение/.

както и когато се иска информация за следните лица във връзка с публична дейност:

-          членството в помощен орган на власт /Решение № 13502/2012 по а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,

-          декларации на експерти по ОВОС /Решение № 2910/2006 г. по а.д. № 10371/2005 г. на ВАС, Пето отделение/.

а също така относно магистратите е общодостъпна и не представлява лични данни следната информация :

-          подаръци /Решение № 10398/2013 г. по а.д. № 2551/2013 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с Решение № 16380/2013 г. по а.д. № 13425/2013 г. на ВАС, петчленен с-в/,

-          атестации, брой постановени актове/Решение № 5400/2015 г. по а.д. № 9195/2014 г. на ВАС, пето отделение/,

-          забавени дела /Решение № 132/2014 г. по а.д. № 11045/2013 г. на ВАС, седмо отделение/,

-          имена на прокурорските помощници /Решение № 14701/2014 г. по а.д. № 6440/2014 г. на ВАС, пето отделение/.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Впрочем един поглед в интернет доказва нагледно тази констатация.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо.

Отделно от посочената практика, според Конституционния съд свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация могат да се ограничават само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г./. Защитата на личните им данни е „много по-занижена“ от тази на обикновените граждани /Решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г./. Последното решение е преповторено в мотивите на редица актове на Върховния административен съд.

Съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В законодателството не е предвидено създаването на Единен орган за управление на подземните богатства. Такъв не се открива и в стотиците подзаконови актове, приети от Министерския съвет и министрите. Следователно няма данни този орган да е учреден от „органите, предвидени в Конституцията“. След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа, не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на интернет страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган. Според данни от същия официален сайт /вече изтрити от него/, само за една година въпросната институция е разгледала и взела решения, свързани с  стотици концесии и разрешения за проучване, т.е. може да се предположи, че става въпрос за огромен по размер финансов интерес.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така.

 

Таен държавен орган управлява природните богатства на страната

03.06.2014

В България съществува таен орган на държавна власт. И това не са службите за сигурност и разузнаванията. По-таен и от тях орган носи наименованието Единен орган за управление на подземните богатства. Нека сме щастливи, че поне названието му е публично!
С решение № 3395 от 21 май 2014 г. по адм.д. № 12163/2013 г. на Административния съд – София град, 24-ти състав, е отхвърлена жалба срещу отказ на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката да предостави достъп до обществена информация. Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. Отговорът е разтърсващ – исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/.
Административният съд не приема тези доводи и намира отказа за законосъобразен. Според постановеното решение, „така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за дейността на задължения по закона субект, а се отнася изцяло до лична информация, касаеща само и единствено лични данни за определени физически лица”. Също така, съдът намира, че наистина лицата, заемащи публични длъжности, се ползват с много по-занижена защита на личните данни в сравнение с останалите граждани, „но това не означава, че достъпът до личните им данни е в предмета на регулация по ЗДОИ, чиято цел е да осигури информираност на гражданите относно дейността на задължения субект …”
Тъй като органът на власт в едно министерство например е министърът, в общината е кметът и т.н., то остава неясно какво разделение прокарва съдът между органа на власт и персоната, която изпълнява тези функции. Означава ли това, че може утре да имаме и анонимни министри /може да се гласуват на закрито заседание на Народното събрание/? За съжаление, за пряко избираемите длъжности ще бъде много трудно да се осигури необходимата защита на личните им данни, тъй като се явяват на избори и често участват в публичната избирателна кампания.
Разбира се, едва ли е нужно да се казва, че в демократичната държава лицата, заемащи публични длъжности, са публични. Имената им са обществено достояние, а не защитени лични данни. Те са длъжни да се отчитат пред гражданите и лично да обясняват действията си. Кой е орган на власт и кой влиза в състава на орган на власт е информация, която следва да намерим и обикновено намираме в интернет страниците на институциите, заедно с биографиите /и то не само в развитите страни, но вече и в България/. Съвременното законодателство, свързано с прозрачността, е достатъчно напреднало и предвижда публичност не само на имената, но и на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, на принадлежността на лицата, заемащи публични длъжности, към бившата Държавна сигурност. Според създадената в периода 2000 – 2014 г. съдебна практика не представлява защитени лични данни и следва да се предоставя по ЗДОИ информацията, свързана с:
- длъжността и името на дадено длъжностно лице /Решение по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение/,
- участие в комисии / Решение а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,
- изпълнение на служебни функции / Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/, като например командировки, както и съответните разходи за тях / Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение /,
- образованието и квалификацията на държавни служители / Решение по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/ ,
- трудовия стаж / а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав / и др.
Впрочем нищо чудно, че гражданите проявяват интерес да научат нещо повече за Единния орган за управление на подземните богатства. Според принципа за върховенството на закона, държавните органи и техните правовмощия са изброени в Конституцията и законите. Въпросният Единен орган за управление на подземните богатства обаче не се среща в законодателството. Загадъчната институция е оповестена единствено на интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в следния текст:
От 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. (http://www.mi.government.bg/bg/pages/about-ubgur-105.html )
От по-нататъшното съдържание на статията се установява, че „митичният орган” е започнал работа по 1100 преписки за разрешения за концесии и към края на 2012 г. са останали само около 100 процедури за търг или конкурс. Макар анонимен, държавният орган явно е ефективен. И се оказва, че може би никога няма да узнаем кой е свършил работа по 1000 концесионни преписки за една година и продължава да работи по неясно колко през следващата. След като е всеизвестно, че секторът на концесиите в областта на подземните богатства обхваща значителен финансов интерес, е наистина необяснимо, че главен секретар и съдия, чиито имена са публични, скриват имената на длъжностни лица, вземащи решения вероятно за милиарди левове.
Решението на административния съд подлежи на обжалване. Можем да се надяваме, че тази странно възникнала практика ще бъде коригирана, както през 2013 г. Върховният административен съд отмени друго решение на АССГ, според което политическата принадлежност на народните представители била защитени лични данни. Нека също така си пожелаем завинаги да престанат да съществуват „единни” или други органи на власт, чиито правомощия не са описани в закон, но затова пък управляват огромни обществени средства.