Публикации с етикет “публичност на имуществото”

Неправителствените организации не позволиха да бъдат приети скандални промени в Закона за публичност на имуществото

15.03.2013

Последната седмица бяхме свидетели на сериозен опит депутатите в 41-то Народно събрание да  приемат по безпрецедентно непрозрачен начин промени с неприемливо съдържание  в  Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Благодарение на общите усилия на няколко неправителствени организации – Програма Достъп до информация, Български център за нестопанско право, Форум „Гражданско участие”, Сдружение „Деветашко плато”,  Българското дружество за защита на птиците, Националната мрежа за децата, Фондация С.Е.Г.А., Асоциация „Аутизъм” – отпаднаха  текстовете на законопроекта, предвиждащи подаване на декларации от страна на членовете на управителни и контролни органи на  организациите с нестопанска цел, както и кандидатите в изборите за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България.

Предлагаме ви по-важното от медийното отразяване на темата:

  1. Империята отвръща на удара или как политическата класа опитва да се саморазправи  с гражданските организации – Блог „Точка на достъп”
  2. Опасен и популистки закон подменя принципите за прозрачност на властта – сп. „Правен свят”
  3. Пресконференция в Национални пресклуб на БТА  “Защо управителните органи на НПО не трябва да подават имуществени декларации до Сметната палата?“ (ЗАПИС)
  4. Опасен или популистки е Законът за публичност на доходите?  - разговор в студиото на bTV с участието на Александър Кашъмов, ПДИ проф. Валери Димитров (Сметна палата) и Емил Василев (РЗС)
  5. НПО-та недоволстват от законови промени – Дарик радио, предаване „Кой говори”  – разговор с Гергана Жулева (изпълнителен директор на ПДИ), Любен Панов (програмен директор на БЦНП), Красимира Величкова (директор на Български дарителски форум) и Ива Таралежкова (председател на УС на сдружение „Деветашко плато”)
  6. Опасен популизъм за гражданското общество  - Капитал.bg
  7. Искат ли по-голяма прозрачност на властта на депутатите? – Капитал.bg

Още по темата очаквайте в новия брой на информационния бюлетни на ПДИ.

Отново за допълнителните финансови бонуси и тяхната публичност

23.02.2012

И пак за бонусите и тяхната публичност

Повод за тази публикация е коментар на председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), г-жа Венета Шопова относно въпроса следва ли да бъдат публични възнагражденията и допълнителните финансови бонуси, получавани от служители на държавните институции.
Коментарът е направен пред агенция БГНЕС и публикуван в електронния вестник Mediapool на 23.02.2012 година. В него, г-жа Шопова коментира:
„Парите, които получават чиновниците са лични данни те са от т. нар. категория „икономическа идентичност“. Лични данни не са само трите имена, ЕГН и адресът, а има и много други, които в съвкупност с останалите, пряко ни индивидуализират дават една представа за нашата личност – такива са например заплатата или бонусът. Ако общественият интерес изисква информация за бонусите на чиновниците съответното министерство или институция, имат свобода да прецени дали да я предостави. Иначе допълнителните възнаграждения представляват лична информация и ведомствата не са длъжни да я оповестяват.”

Коментарът на г-жа Шопова без съмнение е точен, но смятам, че е важно по темата да бъде казано още:

Личните данни на гражданите не винаги са защитени в еднакъв обем и по един и същи начин. Така например Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД) определя кръг от лица, които поради длъжността, която са приели да изпълняват, следва да обявят данните за своето имущество в регистъра към Сметната палата. Основната цел на този антикорупционнен закон е да даде възможност на гражданите да проследят състоянието на имуществото и доходите на съответните лица във времето.

Действително няма задължение служителите, независимо от поста, който заемат, сами по своя инициатива публично да разпространяват информация относно размера на своите възнаграждения и допълнителни финансови бонуси. По интересният въпрос е дали тези данни следва да се предоставят след искане за достъп до обществена информация в светлината на изискването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за преценка дали е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето на информацията.

Две важни съдебни решения заслужава да споменем в тази посока. Първото е Решение № 9486 на петчленен състав – II колегия на ВАС от 04.10.2006. В случая пред съда е поставен въпроса защитена ли е информацията относно имената, образованието и квалификационната степен на всички висши служители от ръководния екип на министерство на образованието, началниците на дирекции, всички държавни експерти, както и на хората, назначени по граждански договори. В цитираното решение, съдът приема, че макар определени данни да не са включени в публичния регистър на имуществото,  те трябва да бъдат публични с оглед на общественото доверие, което гражданите имат право да изградят за тези, които ги управляват.

Вторият важен съдебен акт е Решение № 5317 на 28състав на АССГ от 23.11.2011 г. по дело№6487 от 2011 г. С решението си съда отменя отказ на Министерство на труда и социалната политика (МТСП) да предостави информация дали през 2011 във ведомството са раздавани допълнителни възнаграждения под формата на материално стимулиране или друг вид премии. Информацията е поискана от Динка Христова от в. „Сега“, а отказът е постановен от главния секретар на МТСП с мотив, че информацията съдържала лични данни и за предоставянето й е необходимо съгласие на третите засегнати лица.
В мотивите си съда посочва:
“ … следва да се има предвид, че видно от чл.11 ЗДОИ, дори при предоставянето на данни
да се засегнат трети лица, то тяхното съгласие не е нужно, когато има надделяващ обществен интерес –чл.31, ал.5 от ЗДОИ. Видно от §1 т.6 от ДР на ЗДОИ -„“Надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3”. Съдът счита, че исканата информация дори и с предоставянето на конкретни данни за премии за членовете на Политическия кабинет цели повишаване прозрачността и следва да бъде предоставена, ако преди това има отказ от тези лица по чл.31,ал.4 от ЗДОИ.”

Публичността на увеличаването или намаляването на имуществото на тези, които участват в управлението е част от нормалното прозрачно и отчетно управление. Искането от страна на медиите на публично обяснение от определен служител за размерите и източниците на неговите доходи не трябва да се схваща като принуда или атака срещу него, а като напълно нормална и адекватна обществена реакция. Откритостта на информацията относно имуществото на участниците в управлението дава възможност на гражданите да си изградят представа за съответните управляващи и в бъдеще да решат да продължават да им гласуват доверие или не.

Публичност на имуществото на висшите държавни служители

28.10.2010

До колко е публична информацията за висшите държавни служители? Темата разглежда Димитрана Александрова в днешния брой на  вестник Дневник:

http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/10/27/983134_geroicheski_populizmi/