Публикации с етикет “протести”

ПДИ подаде заявление по ЗДОИ до МВР

22.11.2013

На 19 ноември 2013 г. Програма Достъп до Информация подаде заявление до министър Цветлин Йовчев във връзка с публикации в медиите и с потърсилите правна консултация от фондацията граждани, чиито документи за самоличност са били проверявани, а данните от тях – записвани, тъй като са се намирали на и около местата на протестите в София.

По този повод ПДИ публикува правен коментар относно законността и правното основание за записване на данни от документите за самоличност от полицейските органи.

С подаденото заявление ПДИ иска следната информация:

1. Кое е правното основание, на което полицейските органи записват личните данни на гражданите при проверки на документи за самоличност и в кои нормативни актове е предвидено?
2. Каква е целта на записването на данни на гражданите при проверки на документи за самоличност?
3. Как се обработват личните данни на гражданите, записани от полицейски органи  при проверки на документи за самоличност, по-конкретно:

- Записват ли се тези данни в отделен регистър и кой е той?
- За какъв срок се съхраняват горните данни

4. Получателите, на които могат да бъдат разкривани събраните лични данни.
5. Информация за правото на достъп и на коригиране на събраните лични данни.

ПДИ очаква отговор в законоустановения срок, който ще публикуваме в блога „Точка на достъп”.

Текст на заявлението: http://store.aip-bg.org/documents/requests/Zaiavlenie_MVR.pdf.

ФАЛСТАРТ НА НОВИЯ ПАРЛАМЕНТ – НИЩО ЛИ НЕ Е НАУЧЕНО?

10.06.2013

На 7 юни, петък, 42-то Народно събрание прие на второ четене първия си закон – законопроекта за изменение и допълнение в Закона за Държавна агенция сигурност (ЗИД на ЗДАНС). Със законопроекта се осъществява преместване на функциите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) към ДАНС. Законопроектът беше приет без абсолютно никакво обсъждане. Следва да се припомни, че този парламент бе избран след предсрочни избори през месец май, предизвикани от протести на гражданите. Основните искания на протестите през февруари – март бяха за по-голяма прозрачност и обществено участие в процесите на вземане на решения. Именно избраният след граждански протести парламент прие без обществено обсъждане първия си законопроект, което няма как да се определи, освен като апотеоз на арогантността.

Важно е да се подчертае, че съгласно чл.26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), всеки проект за нормативен акт, дори да е наредба на министерство, а не закон, трябва да бъде оповестен заедно с мотивите си в интернет страницата на съответната институция. След това трябва да бъде задължително организирано обществено обсъждане в рамките на най-малко 14 дни. Всеки законопроект трябва да е придружен с мотиви или доклад, които да съдържат и оценка на въздействието, в това число анализ на ползите и разходите – чл.28 от ЗНА.

От фактите в случая става ясно, че тези изисквания не са спазени. Законопроектът е внесен на 28 май, вторник, и скоростно приет на първо четене на 31 май, петък. Междувременно очевидно той не е подложен на изискваното от закона обществено обсъждане в минимум 14-дневен срок. В тридневния срок между внасянето и четенето на законопроекта още няма нов правилник на парламента, поради което текстът е разгледан от „Временна комисия по правни въпроси”. Кога е публикуван текстът на законопроекта не е ясно, но той очевидно не е придружен от оценка на въздействието, в това число анализ на ползите и разходите. Тези пропуски са в нарушение на обществения договор, сключен между гражданите и политическата власт след протестите. Те са в нарушение и на действащия Закон за нормативните актове, който въведе европейския модел на прозрачен, консултиран и разумен процес на приемане на закони.

Съдържателно е изненада, че новият парламент започва с тази тема, която не бе част от предизборния дебат. По-важно е, че законопроектът води до промени със значителен ефект. С него се правят съществени размествания в секторите за сигурност и обществен ред. Тези размествания ще се отразят и на системата на правосъдието, доколкото част от работата по разследването на престъпления преминава към друга институция. Трябва да припомним, че България продължава да е под наблюдение от Европейската комисия тъкмо по въпросите на правосъдието и обществения ред. Освен това, преместването на една огромна дирекция с мощни репресивни функции и ресурси несъмнено има големи финансови мащаби. Каква част от едномилиардната бюджетна субсидия на МВР отива за ГДБОП не е ясно, нито дали чисто аритметически тя ще бъде пренесена в ДАНС. Ще възникнат ли нови разходи с преместването, респ. нужди да бъдат намерени пари за посрещането им, остава без оценка. Или отново ще се прахосват пари на данъкоплатците, без елементарен опит да се осигури разумност и спестовност на ранен етап.

Поставят се и други важни въпроси. Симбиозата разузнаване – разследване изглежда действа добре в държави, които са утвърдени демокрации. Уместно ли е да се създава обаче „чудовище” в страна, която допреди 22 години имаше тъкмо такава Държавна сигурност. Тази тема бе сериозно разисквана още при приемането на ЗДАНС през 2007 г. В резултат на по-широкото тогава обсъждане бе решено ДАНС по-скоро да няма разследващи функции (макар че и сега тя в действителност има такива в определени случаи). Това, което четем в мотивите към сега внесения законопроект – че се „възстановявали” разследващите функции на ДАНС, е просто лъжа (освен ако вносителите просто са невежи по темата). ГДБОП никога не е била досега в състава на ДАНС.

Следващият въпрос е подготвена ли е системата на ДАНС да поеме чисто разследващи функции, които изискват съответния опит и капацитет, изграждани през изминалите две десетилетия с много усилия и много бавен прогрес. Готова ли е агенцията, в чийто устройствен закон са записани принципите на конспиративност (чл.18, ал.2 от ЗДАНС) и тайна (ДАНС контролира системата за защита на държавната тайна – чл.40), да оповестява редовно информация за обществото по знаковите разследвания на организираната престъпност?

През 2007 г. ДАНС бе създадена за борба с корупцията. Правителството на тройната коалиция пренебрегна тогава предложението на европейските експерти да създаде агенция за превенция на корупцията. Вместо това, се създаде репресивната по характер ДАНС като наследник на Националната Служба за сигурност към МВР. За да се отговори на въпроса за ефективността й, трябва да си зададем въпроса, намаля ли корупцията по високите етажи през последните пет години? Всички тези въпроси можеха да бъдат обсъдени, ако беше проведено изискваното от закона обществено обсъждане.

Те обаче ще останат необсъдени, тъй като обсъждане не беше проведено, ЗНА беше нарушен, а гражданските искания за по-широко обсъждане на проектите за закони бяха пренебрегнати.