Публикации с етикет “прозрачност”

Парламентът с лека ръка преодоля президентското вето, рискувайки живота и здравето на хората и бъдещите поколения

14.09.2017

Днес 14 септември 2017 г. с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти” Народното събрание преодоля президентското вето върху промените в Закона за опазване на околната среда (ЗИД на ЗООС). Промените предвиждат премахване на втората съдебна инстанция в делата по законност на одобряването на т.нар. оценка на въздействието върху околната среда  (ОВОС) на „обекти със стратегическа важност”. Това са обекти, включени в енергийната или транспортната стратегия.

Прозрачност на законодателния процес и обществено участие

Преди гласуването не бе проведено обществено обсъждане на предлаганите промени. Това стана въпреки изричния призив на държавния глава в мотивите към наложеното вето да бъде проведено широко обществено обсъждане. Той бе в отклик на посоченото в искане на 27 неправителствени организации драстично нарушение на Закона за нормативните актове при първото приемане на ЗИД на ЗООС през юли, когато безпрецедентно законът бе внесен и окончателно гласуван в рамките на 16 дни. В заседанието на водещата парламентарна комисия миналия четвъртък депутати  са предложили законът да бъде обсъден поне с представители на бизнеса, но мнозинството е отказало.

Кого ползват промените?

Промените не ползват нито гражданите, чиито права са накърнени с тях, нито бизнеса. Може би затова народните избранници не пожелаха да чуят нито едните, нито другите. Понятието „обекти със стратегическа важност” се въвежда в употреба за първи път в българското законодателство, с цел да постави фокус върху сферите на енергетиката и транспорта. Въпросът защо един термин, традиционен за сферата на сигурността, се придърпва към икономическите сфери с най-голяма печалба, е любопитен сам по себе си. Справката със списъка на Министерския съвет на обектите от национално значение със стратегическа важност, които бяха заложени в първоначалния вариант на промените в ЗООС показва, че тук попадат автомагистрали, ТЕЦ-ове и проекти мрачни и непрозрачни като АЕЦ „Белене“, Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО), газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“.

Строежът на големи магистрали и енергийни обекти не ползва точно свободата на бизнеса, както се опитват някои да представят промените. Напротив, последният не получава никакви облекчения от законовите промени. Създава се единствено привилегия в интерес на точно определен сектор с шепа играчи – строители на големи инфраструктурни обекти, случайно съсредоточен у нас в ръцете на олигархичен кръг, да не кажем точно определен олигарх. Изхвърлен „през вратата” от управлението след гражданските протести през 2013 – 2014 г., той изглежда се опитва да се завърне „през прозореца” на бял кон.

Проблем ли е за инвестициите съдебният контрол?

Нека да кажем, че съдебният контрол върху решенията на администрацията е широко разпространен в демократичните страни, а дори и в развиващите се държави. Инвестициите не са над закона, а обратно, следва да спазват установения законов ред. От тази гледна точка инициаторите на законовите промени се опитват да създадат една много елементарна представа, че благосъстоянието и правата на човека са две противоположни ценности. След края на ХІХ век това със сигурност са две взаимодопълващи се ценности. Гражданите сами могат да си съставят мнение кого ползва представата, че хора с много пари трябва да имат повече права от останалите.

Тайни и лъжи

Промените не са съпътствани от доклад за въздействието, в противоречие със Закона за норматинвине актове. През август 2017 г. Програма достъп до информация изпрати заявление за достъп до обществена информация до Народното събрание, с което поиска копие от „наличното в Народното събрание проучване, изследване, анализ или други подобни материали, отнасящи се до уредбата в други държави на материята, свързана със съдебния контрол върху административни актове за одобряване на ОВОС, послужило като основа за твърдението на председателя на парламентарната комисия по околна среда г-жа Василева, че в други държави – членки на Европейския съюз има подобни изключения от принципа за касационно обжалване. Изрично посочихме, че ако не получим изричен отговор в законоустановения 14-дневен, ще приемем, че такова сравнителноправно проучване/ изследване не е налично в съхраняваната от Народното събрание документация.

Срокът за отговор на внесеното в деловодството на парламента на 17 август заявление изтече на 31 август 2017. Отговор не постъпи, което вероятно означава, че цитираното изказване на председателя на парламентарната комисия не е подкрепено с никаква фактология. Отделен е въпросът, че нововъведеният израз „обекти със стратегическа важност” със сигурност няма аналог в другите държави-членки на ЕС, което прави невъзможно и изключването на съдебна инстанция за тези обекти.

И невежество

За яснота трябва да се подчертае, че е мит твърдението, че втората съдебна инстанция забавя твърде много административните дела (каквито са тези по ОВОС). Напротив, тъкмо защото е инстанция по въпросите, свързани с приложението на закона, а не по фактите, тя разглежда много по-бързо делото – най-често в едно съдебно заседание. Остава на мнозинството в парламента да обясни на кого пречи най-бързата в нашата система съдебна процедура.

Справка в базата данни на Върховния административен съд по произволно взетите административни дела с номера 1001 – 1020  и 2015 – 2030 от 2017 г., показва, че 19 от тези общо 35 дела са по касационни производства. Първата група дела са образувани в периода 15.01.2017 г. – 25.01.2017 г., а от втората всички са образувани на 17.02.2017 г. От първата група 8 касационни дела половината са внесени за разглеждане в открито заседание точно след един месец – на 16 януари 2017 г., като по три от тях е постановено решение преди изтичането на два месеца от образуването на делото.

От втората група от 11 касационни дела четири са насрочени в открито заседание за след около месец, едно за след около два месеца, две за м. декември и три – за февруари – март 2018 г. Прегледът показва, че както бързо разгледаните, така и забавените дела са разпределени на едни и същи отделения във ВАС. При петчленните състави, попаднали в извадката обаче, неизменно са разгледали делата точно един месец след образуването им и са ги решили в рамките на по-малко от месец с едно изключение. Тъй като делата, за които бе изключен касационният контрол, се разглеждат тъкмо от петчленни състави, следва изненадващият вероятно дори и за вносителите на закона извод, че са чукали на отворена врата и няма да се постигне никакво особено забързване на инвестиционните проекти. Ще се постигне само тяхната некачественост, потенциална незаконосъобразност и повишен риск за живота и здравето на хората и за околната среда.

Заключение

Ето за илюстрация някои констатации на Върховния административен съд, потвърдени от касационната инстанция, които са направени през 2013 г. по повод законността на ОВОС на един „стратегически обект” – Национално хранилище за радиоактивни отпадъци:

„Основен критерий при избора на площадка следва да е радиологичният, а не икономическият критерий .” [] … Без да бъдат приведени доказателства, в доклада [за ОВОС] е направен извод, че площадка „Р.“ предлага най-благоприятните условия за изграждане и експлоатация на съоръжението, макар в приложенията да са били добавени данни, които на практика опровергават направените в съдържателната част заключения…. Не е доказано и обстоятелството, че характеристиките на площадката в комбинация с избраната концепция за погребване осигуряват защитата на населението…. В нетехническото резюме на доклада не се съдържа ясно и достъпно за засегнатата общественост заключение относно очакваните стойности и възможните неблагоприятни последици върху здравето и безопасността на човека и върху околната среда от радиционното облъчване в периода на експлоатация и след това. При положение, че в [община] се отчитат данни за смъртност с два пункта по – висока от средната за страната, авторите правят извод, че здравния статут не се различава от този в страната (част ІІІ, стр.102 ). Не са коментирани статистическите данни за 2008 година, от които се установява значително по-висок ръст на смъртността в [община] вследствие на болестите на кръвообращението и на дихателната система в сравнения със средните стойности за страната. По – високи от средните за страната са и показателите, свързани със злокачествените образувания…”

Тези и множество други нарушения е установил Върховният съд, за да отмени като незаконосъобразно становището на министъра на околната среда и водите за ОВОС на хранилището през 2013 г. и това решение да бъде потвърдено от касационен състав от петима върховни съдии (изглежда поради непознаване на правната материя представители на работодателски организации са се ангажирали с твърдението, че съдът сам бил преразглеждал собственото си решение. Това въобще не е така – други петима съдии разглеждат правилността и допустимостта на решението, постановено от тричленен състав).

В ден днешен без почти никакви промени същият доклад по ОВОС е одобрен от друг министър и гражданите имат нужда от защита пред независим съд. Тази защита пред касационна инстанция им отказа днес мнозинството в Народното събрание.

Промените в закона могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

Бързи и недоработени инициативи може да попречат на ефективното противодействие на корупцията

18.03.2016

Програма достъп до информация (ПДИ) внесе в предвидения 14-дневен срок становище по проекта на правителството за Закон за предотвратяване на корупция и отнемане на незаконно придобито имущество. Проектът представлява крачка напред в сравнение с отхвърления през септември 2015 г. текст, но има още много път, за да се постигнат желаните резултати. Ако не се направи оценка на прилагането на съществуващите три закона / за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности; за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество/ има риск не само да не се адресират наличните проблеми, но и да се влоши режимът на предотвратяване на корупцията. В това отношение е обезпокоително предложението трите действащи закона да се отменят само три дни след обнародването на новия закон, когато нито ще е създадено Бюро за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, нищо ще е назначен негов директор, членове и администрация. Това означава, че например Сметната палата ще бъде длъжна да свали от сайта си публикуваните хиляди декларации за имуществото на висши държавни служители, тъй като няма да има законово основание за тази публичност и ще бъде нарушен Законът за защита на личните данни.
Положителни страни на проекта за закон:
Въвежда се предварителна проверка на подадени сигнали за корупция, предвидена е защита на подателите на сигнали, създава се задължение за длъжностните лица да водят публичен регистър на проведените срещи. Бюрото ще приема и публикува образец на сигнал за докладване на корупция.
Слабости на проекта за закон:
С проекта се предвижда да се публикуват декларациите за имущество и конфликт на интереси само на лицата, заемащи висши публични длъжности. Броят им е 6852. Това означава, че декларациите на около 100 000 държавни служители, които трябва да са публични днес съгласно чл.17, ал.2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, няма вече да са публични, без да са изложени мотиви за това. Друг е въпросът, че в проекта за антикорупционен закон въобще не са записани принципи на прозрачност и отчетност.
Неясно е защо в текста се включва цялата уредба по отнемане на незаконно придобито имущество, която по начало се отнася до всички граждани, а не само до висшите държавни служители. Така се създават неясноти в прилагането, опасност от претоварване и неефективност на Бюрото по отношение на незаконно придобитото имущество. В това отношение е забележително, че престъпления, характерни за длъжностните лица, не са включени въобще в кръга на подлежащото на отнемане незаконно придобито имущество /например кражба от длъжностно лице/.
В проекта за закон не е включена уредба, ограничаваща получаването на подаръци, която е типична за този вид законодателство. Не са ясно разграничени функциите на Бюрото по превенция на корупцията и репресия. Не е очертана структурата на Бюрото и функциите на основните му звена, което не обезпечава ефективност на дейността му.
Употребеният израз „корупционно поведение“ е неясен и създава риск от неефективно прилагане и доносничество – съчетанието му с допускането на анонимни сигнали може да доведе до задръстване на системата с неоснователни и злонамерени атаки именно към служители, които се опитват да се борят с корупцията. Понятията трябва да имат и образователно значение за гражданите /потенциални податели на сигнали/, които да узнаят кое е редно и кое – нередно поведение, а този ефект в случая не се постига.
Остава неясно защо на незабавно публикуване ще подлежат единствено отказите на Бюрото за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, но не и останалите му актове / в това число например за установяване на конфликт на интереси/.
Що се отнася до срока за обществено обсъждане на проекта за закон с обем от около 70 страници и 9 страници мотиви, осемте работни дни в случая са повече от недостатъчни. В демократичната държава обществените обсъждания са коректив, а не средство за „отбиване на номера”.
ПДИ смята, че е необходимо продължаване на срока за обществено обсъждане, за да се направи оценка на прилагането на трите закона, които се отменят, и поставят цели, насочени към преодоляване на констатираните слабости при това прилагане. В противен случай няма гаранции срещу риска с новия закон да се създадат нови проблеми, вместо да се решат съществуващите такива.

Единният орган за управление на природните богатства остава таен, реши състав на Върховния административен съд

19.06.2015

През седмицата правителството прие законопроект за превенция на корупцията по висшите етажи, с който дава заявка за по-голяма прозрачност на заемащите висши държавни дъжности. Успоредно с това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава на Единния орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката /тогава – МИЕ/, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях. Точно преди година ПДИ алармира за идентичното решение на АССГ.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. За съществуването на такъв орган се разбира от интернет страницата на министерството. В никой закон или друг нормативен акт не е предвидено създаването на подобна институция.

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение № 6453/2015 г. по адм.д.№ 9481/2014 г. на ВАС, пето отделение, в състав Диана Добрева – председател, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев доводите от касационната жалба са отхвърлени /използваме случая да представим съдиите, докато имаме достъп до информация за самоличността им/. В мотивите към решението се приема:

… В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Разочарованието не би било толкова голямо, ако можехме да се примирим с констатацията, че живеем в маймунска държава и просто толкова си можем. Истината обаче е друга – в поредица от свои актове Върховният административен съд е доказал своя сериозен принос към утвърждаването на принципите на законност и на прозрачност на управлението. Според съдебната практика, не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес общественият достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители:

-          имената /Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение /,

-          брой, цел продължителност на служебни пътувания /Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/,

-          образование и квалификация /Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          притежаван професионален трудов стаж /Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          в някои случаи – основно трудово възнаграждение /Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение/,

-          брой и цел на посещения в служебна институция /Решение № 8987/2014 г. по а.д. № 2078/2014 г. на ВАС, седмо отделение/.

както и когато се иска информация за следните лица във връзка с публична дейност:

-          членството в помощен орган на власт /Решение № 13502/2012 по а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,

-          декларации на експерти по ОВОС /Решение № 2910/2006 г. по а.д. № 10371/2005 г. на ВАС, Пето отделение/.

а също така относно магистратите е общодостъпна и не представлява лични данни следната информация :

-          подаръци /Решение № 10398/2013 г. по а.д. № 2551/2013 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с Решение № 16380/2013 г. по а.д. № 13425/2013 г. на ВАС, петчленен с-в/,

-          атестации, брой постановени актове/Решение № 5400/2015 г. по а.д. № 9195/2014 г. на ВАС, пето отделение/,

-          забавени дела /Решение № 132/2014 г. по а.д. № 11045/2013 г. на ВАС, седмо отделение/,

-          имена на прокурорските помощници /Решение № 14701/2014 г. по а.д. № 6440/2014 г. на ВАС, пето отделение/.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Впрочем един поглед в интернет доказва нагледно тази констатация.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо.

Отделно от посочената практика, според Конституционния съд свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация могат да се ограничават само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г./. Защитата на личните им данни е „много по-занижена“ от тази на обикновените граждани /Решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г./. Последното решение е преповторено в мотивите на редица актове на Върховния административен съд.

Съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В законодателството не е предвидено създаването на Единен орган за управление на подземните богатства. Такъв не се открива и в стотиците подзаконови актове, приети от Министерския съвет и министрите. Следователно няма данни този орган да е учреден от „органите, предвидени в Конституцията“. След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа, не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на интернет страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган. Според данни от същия официален сайт /вече изтрити от него/, само за една година въпросната институция е разгледала и взела решения, свързани с  стотици концесии и разрешения за проучване, т.е. може да се предположи, че става въпрос за огромен по размер финансов интерес.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така.

 

Процедурите и резултатите от разпределението на 290 млн. лева за регионите атакувани в съда поради непрозрачност

28.02.2014

На 28 февруари три общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово, намиращи се в област Враца, оспориха законността на две постановления на Министерския съвет (ПМС) – ПМС № 4/2014 г. и ПМС № 19/2014 г. С първото от тях са приети ред, условия и критерии за прозрачно разходване на средства по публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, а с второто е публикуван списък на одобрените проекти, за които са разпределени общо около 290 милиона лева. Трите общини, както и много други общини в България, са ощетени, като не са получили нито лев от така разпределените пари на данъкоплатеца.
Доводите за оспорване на ПМС № 4/2014 г. са следните:
- дадена му е обратна сила без законово основание;
- в него не са уредени, въпреки заглавието му и законовата норма, на която се основава, правила относно прозрачното разходване на средства, в нарушение на чл.1, ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.;
- не са предвидени срокове за подаване на проекти и за разглеждането им в нарушение на принципа за равнопоставеност и недискримация и на състезателността на процедурата;
- не е предвидена възможност за подаване и разглеждане на възражения в нарушение на изискването за обсъждане на възраженията и обясненията на засегнатите и за последователност и предвидимост;
- нарушени са изискванията за публичност, мотивираност и обществено обсъждане на проекта за нормативен акт, съгласно чл.26, ал.2 и чл.28 от Закона за нормативните актове.
Доводите за оспорване на ПМС № 19/2014 г. са следните. Прието е:
- въз основа на ПМС № 4/2014 г., като последното е незаконосъобразно поради посочените причини;
- без да са спазени предвидените в ПМС № 4/2014 г. и закона процедура, условия и критерии; Остава неясно как са одобрени проектите на общините от списъка и дали са въобще разглеждани проектите и спазени критериите от Междуведомствения съвет /предвид и изключително малкото време за работата му/.
- без да е дадена възможност на всички желаещи да кандидатстват /поради липса на предвидени в ПМС № 4/2014 г. срокове/;
- без да е предоставена възможност за възражения и без такива да са обсъдени;
- без да са спазени изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА за предварително публикуване, мотивиране и обсъждане на проекта за нормативен акт.
Особено при положение, че и Министерският съвет, и кметовете на общини са политически органи на власт, посочените нарушения и съпровождащата ги непрозрачност създават условия за фаворизиране на близки до управляващите политически сили и разпределяне на публични средства по непрозрачен начин в частен /партиен/ интерес. В това отношение следва да бъдат отчетени и приближаващите избори през 2014 г.
Поискано е спиране на разпоредбите от ПМС № 19/2014 г., с които е одобрен списъкът на общините, които получават средствата по програмата. Оспорването е подготвено със съдействието на „Програма Достъп до Информация”.

Преразглеждането на решението на ВСС за ограничена публичност на декларациите за конфликт на интереси е стъпка напред

13.09.2013

Интернет медията „Правен свят“ съобщи, че на заседанието на 12 септември 2013 г. седем от членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/ – представляващият го Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Ясен Тодоров, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова и Галя Георгиева са внесли предложение за преразглеждане на решението от месец април за ограничаване публичността на декларациите на магистратите за конфликт на интереси. Изданието посочва, че на заседанието се е поставил и въпросът за делото (административно дело № 11948/2013 г.) образувано във Върховния административен съд срещу решението на ВСС за „сваляне“ на декларациите по жалба на трите авторитетни неправителствени организации, работещи в областта на съдебната реформа – Фондация „Програма Достъп до информация“, Център на НПО – Разград и Български институт за правни инициативи. Според някои членове на съвета би следвало да се обсъдят и доводите в жалбата на трите НПО, където се коментира осигуряването на публичност и прозрачност като необходимо условие за предотвратяване на конфликта на интереси и корупционните практики. (още…)

Неправителствените организации не позволиха да бъдат приети скандални промени в Закона за публичност на имуществото

15.03.2013

Последната седмица бяхме свидетели на сериозен опит депутатите в 41-то Народно събрание да  приемат по безпрецедентно непрозрачен начин промени с неприемливо съдържание  в  Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Благодарение на общите усилия на няколко неправителствени организации – Програма Достъп до информация, Български център за нестопанско право, Форум „Гражданско участие”, Сдружение „Деветашко плато”,  Българското дружество за защита на птиците, Националната мрежа за децата, Фондация С.Е.Г.А., Асоциация „Аутизъм” – отпаднаха  текстовете на законопроекта, предвиждащи подаване на декларации от страна на членовете на управителни и контролни органи на  организациите с нестопанска цел, както и кандидатите в изборите за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България.

Предлагаме ви по-важното от медийното отразяване на темата:

  1. Империята отвръща на удара или как политическата класа опитва да се саморазправи  с гражданските организации – Блог „Точка на достъп”
  2. Опасен и популистки закон подменя принципите за прозрачност на властта – сп. „Правен свят”
  3. Пресконференция в Национални пресклуб на БТА  “Защо управителните органи на НПО не трябва да подават имуществени декларации до Сметната палата?“ (ЗАПИС)
  4. Опасен или популистки е Законът за публичност на доходите?  - разговор в студиото на bTV с участието на Александър Кашъмов, ПДИ проф. Валери Димитров (Сметна палата) и Емил Василев (РЗС)
  5. НПО-та недоволстват от законови промени – Дарик радио, предаване „Кой говори”  – разговор с Гергана Жулева (изпълнителен директор на ПДИ), Любен Панов (програмен директор на БЦНП), Красимира Величкова (директор на Български дарителски форум) и Ива Таралежкова (председател на УС на сдружение „Деветашко плато”)
  6. Опасен популизъм за гражданското общество  - Капитал.bg
  7. Искат ли по-голяма прозрачност на властта на депутатите? – Капитал.bg

Още по темата очаквайте в новия брой на информационния бюлетни на ПДИ.

Федералните агенции в САЩ изостават с прозрачността според одит на Архив „Национална сигурност”

19.12.2012

Повечето федерални агенции не са актуализирали правилата за прилагане на Закона за свобода на информацията и не отговарят на Меморандума на президента Обама от 2009 за подобряване изпълнението на закона, нито на изискванията на Закона за открито управление от 2007. Това показват резултатите от новия одит на Архив „Национална сигурност”, публикуван на 4 декември 2012.

62 от проучените 99 федерални агенции не са актуализирали правилата си за прилагане на Закона за свобода на информацията в съответствие с Меморандума за прозрачност и отворено управление, издаден през 2009 от министъра на правовъдието на САЩ Ерик Холдър до всички ръководители на структури на изпълнителната власт. Меморандумът съдържа инструкции за правене на преценка за предоставяне на документи, дори когато формално те влизат в обхвата на ограниченията, посочени в Закона за свобода на информацията, за активно публикуване на документи от обществен интерес и за премахване на „ненужните бюрократични пречки” при предоставянето на информация.

Резултатите от одита показват също, че 56 институции не са съобразили правилата си със Закона за открито управление, приет от Конгреса на САЩ през 2007, който задължава агенциите да преразгледат таксите за предоставяне на информация, да въведат номера за проследяване на заявленията в институциите, да публикуват данни по Закона за свобода на информацията и да работят с новите медиатори по закона в Офиса за правителствени информационни услуги.

Въз основа на одита Архив „Национална сигурност” извежда най-добрите практики в съществуващите правила за прилагането на Закона за свобода на информацията на федералните агенции като препоръки за всички останали:

  • Присъединяване към правителствения FOIAonline портал, който дава възможност за онлайн подаване и проследяване на заявления, както и за активното публикуване на дигитални версии на документи, вече получени по закона (в момента само 6 агенции са се присъединили);
  • Директна комуникация със заявителите, за да сe стесни и изясни заявлението, вместо автоматично да се отхвърлят не добре формулираните заявления;
  • Прекратяване на практиката чрез искане на такси да се възпрепятства подаването на заявления. Всички новинарски медии (онлайн или печатни), студенти, преподаватели, нови медии, блогъри, туитъри, трябва писмено да бъдат освободени от плащане на такса;[1]
  • Намаляване на отказите на информация на основание ограничението, свързано с процеса на взимане на решения. Съгласно Закона за президентските записи (Presidential Records Act), засягащ взимането на решения на най-високо ниво, достъп до такива документи не може да бъде отказван след като президентът напусне поста. Този стандарт трябва да се прилага и за документи, поискани по Закона за свобода на информацията;
  • Избягване на т.нар. черни дупки на вътрешни консултации и справки, в които многократни и дори безкрайни прегледи могат до доведат до голямо закъснение при предоставяне на поисканите документи и дори изгубване на заявленията. Тези черни дупки могат да се избегнат като възможно по-рядко се пращат заявленията за консултация и/или справка; като се информират заявителите за статуса на подадените от тях заявления; като се даде възможност за проследяване на работата по заявлението и се гарантира отговора по него, дори след като то бъде препратено към други правителствени администрации;
  • Активно публикуване на документи, които биха били от обществен интерес.

„Неактуализираните вътрешни правила на агенциите отварят възможност за втория мандат на президента Обама да стандартизира най-добрите практики и да доведе всички федерални агенции до нивото на откритост, което той обеща в Меморандума от деня на встъпването си в длъжност през януари 2009”, подчертава Том Блентън, директор на Архив „Национална сигурност”.

Резултатите от одита са достъпни на страницата на Архив „Национална сигурност”: http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB405/



[1] Американският Закон за свобода на информацията дава възможност за освобождаване от плащане на разходите по предоставяне на информация за образователни цели, на научни институти или медии.