Публикации с етикет “право на информация”

Преразглеждането на решението на ВСС за ограничена публичност на декларациите за конфликт на интереси е стъпка напред

13.09.2013

Интернет медията „Правен свят“ съобщи, че на заседанието на 12 септември 2013 г. седем от членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/ – представляващият го Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Ясен Тодоров, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова и Галя Георгиева са внесли предложение за преразглеждане на решението от месец април за ограничаване публичността на декларациите на магистратите за конфликт на интереси. Изданието посочва, че на заседанието се е поставил и въпросът за делото (административно дело № 11948/2013 г.) образувано във Върховния административен съд срещу решението на ВСС за „сваляне“ на декларациите по жалба на трите авторитетни неправителствени организации, работещи в областта на съдебната реформа – Фондация „Програма Достъп до информация“, Център на НПО – Разград и Български институт за правни инициативи. Според някои членове на съвета би следвало да се обсъдят и доводите в жалбата на трите НПО, където се коментира осигуряването на публичност и прозрачност като необходимо условие за предотвратяване на конфликта на интереси и корупционните практики. (още…)

Заплаха от затвор за унгарски журналист публикувал писмо от Европейската Комисия

19.01.2012

Унгарският министър на вътрешните работи Шандор Пинтер заплаши със затвор журналиста Атилa Монг публикувал на блога си писмо от Председателя на Европейската Комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозо до Виктор Орбан.

В писмото си Барозо изразява остри критики към два унгарски законопроекта: Законопроект за унгарската централна банка (Magyar Nemzeti bill (MNB)), приет през декември 2011 г., въпреки критиките и натиска за оттеглянето му от страна на Европейския Съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), защото заплашва независимостта на институцията и Законопроект на Закон за финансовата стабилност (Financial Stability Law). Писмото е публикувано на блога на Атила Монг на 19 декември. Правителственият говорител András Giró-Szász веднага оспорва достоверността на изтеклото писмо. Брюксел обаче потвърждава съществуването на писмото още на сутринта на следващия ден. Официално ЕК осъжда изтичането на писмото, но въпреки това говорителят на ЕК дава пресконференция, на която резюмира съдържанието на писмото.

През януари въпросът за изтичането на писмото бе повдигнат и в Парламента. Депутат от управляващата партия „Фидес” попита вътрешния министър как е възможно да изтече информацията и как писмото е достигнало до журналиста. В писмен отговор Шандор Пинтер отговори, че Атила Монг е отговорен за нарушаване на правото на лична кореспонденция на премиера Виктор Орбан и би могло да му бъде повдигната обвинение.

Международни неправителствени организации (Access Info Europe, Network for Reporting on Eastern Europe и the South East European Network for Professionalization of Media) изразиха своите притеснения относно заплахите към журналиста и опасения за техния ефект върху свободата на словото в Унгария.

Председателят на новосформираната Националната агенция за защита на личните данни (National Agency for Data Protection)] не е взел становище по случая. Според бившият Комисар за защита на личните данни и свобода на информацията András Jóri кореспонденцията между председателя на ЕК и министър-председателя е публична информация, към която освен всичко има и висок обществен интерес.

Бележки:

1. Атила Монг (Attila Mong) е унгарски журналист, работил като водещ на сутрешния блок в Унгарското национално радио до май 2011 г. Отстранен е от длъжност за четири месеца, докато се извършва дисциплинарна проверка, затова че протестира с  едноминутно мълчание срещу спорен медиен закон, ограничаващ свободата на медиите в предаването си. Той е също водещ на значимо вечерно политическо предаване по Инфорадио.

2. Създадената Агенция за защита на личните данни започва да функционира през януари 2012 г. и заменя  Комисаря за защита на личните данни и свобода на информацията. Тази промяна е също е критикувана от застъпниците за свобода на информацията (повече за кампанията може да видите тук: http://www.freedominfo.org/2011/07/foi-proposals-in-hungary-would-weaken-law/ и тук http://right2info.org/news/new-law-on-freedom-of-information-in-hungary. Законодателната промяна се разглежда като нов инструмент за ограничаване на свободата на информация и контрол върху потока от информация. Преди промените информационният комисар се е избирал от Парламента за мандат от шест години. Председателят на Агенцията сега се назначава от министър-председателя за срок от девет години, освен това мандатът му може да се повтори.

ChemSec и ClientEarth искат да знаят кой произвежда токсични вещества

06.06.2011

ChemSec и ClientEarth заведоха дело срещу Европейската агенция за химически продукти (ECHA) срещу отказа й да предостави имената на фирмите-производители на някои от най-опасните химически продукти на европейския пазар.

(още…)

Достъпът до залата на Столичния общински съвет – ограничен!

03.06.2011

Преди два дни с Решение № 7688/ 01.06.2011 г. по адм.д. № 13602/ 2010 г. Върховният административен съд потвърди ограничението граждани да присъстват в залата, в която се провеждат пленарните заседания на Столичния общински съвет. С решението ВАС отменя предишното решение на Административен съд – София град, което бе в полза на широкия достъп до заседанията, и отхвърля жалбите на неправителствените организации и граждани.

(още…)

Европейският омбудсман иска Европейската комисия да даде яснота по въпроса какво е разрешеното ниво на радиоактивно замърсяване в храните след ядрения инцидент във Фукушима, Япония

01.06.2011

Никифорос Диамандурос иска Европейската комисия да предостави ясна за гражданите информация за това какви са максимално допустимите нива на радиоактивност в хранителните продукти, предлагани в Европейския съюз преди и след инцидента във Фукушима.

Намесата на омбудсмана е резултат от няколко жалби на граждани, че няма информация относно промените на максималните нива на радиоактивни частици.

(още…)

Европейският съд по правата на човека осъди България по две дела на журналисти

19.04.2011

На 19 април 2011 г.  Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България за нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека по делата Касабова с-у България и Божков с-у България. Според съда с осъдителните решения за клевета държавата е нарушила изискването намесата в свободата на изразяване да бъде „необходима в демократичното общество”. Решенията по делата на журналистите са прецедент.

През 2000 г. журналистката от Бургас Катя Касабова публикува цикъл от статии, първата от които със заглавие „Корупция в бургаското образование?” В статията се изнасят данни за незаконен прием на голям брой ученици в елитните гимназии на Бургас. В публикациите е отразено и съмнение за корупция. Нарушенията са свързани с процедура по прием на ученици без издържане на приемен изпит, при наличие на определени в наредба заболявания. Според информацията на журналистката съответната комисия, съставена от четирима служители на Регионалния инспекторат по образованието към Министерство на образованието и науката (МОН) и един медицински служител, е допуснала множество нарушения. Комисията е признала за отговарящи на условията деца, за които не са представени надлежните документи или са налице други пропуски.

Четиримата служители на РИО на МОН, които са се почувствали засегнати от подозренията в корупция, завеждат дело за клевета срещу журналистката, която е осъдена на две инстанции през 2001 г. и 2002 г.

Защитата й пред ЕСПЧ бе осъществена от ръководителя на правния екип на Програма Достъп до Информация, адвокат Александър Кашъмов и адвокат Стоян Терзийски.

Статия по същия случай е публикувал през 2000 г. и журналистът от в. „Сега” Божидар Божков. Той бе представляван пред ЕСПЧ от адвокат Йонко Грозев.

Решението на Европейския съд по правата на човека е достъпно на английски на страницата на съда.

Закрива се достъпът до фирмени дела

11.02.2011

На 10 февруари 2011 г. Правната комисия към Парламента е приела работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от Министерски съвет на 18.10.2010 г.

По данни на медиите в заседанието е бил одобрен текстът за изменение и допълнение на ЗТР, внесен от народния представител от ГЕРБ Емил Радев между първо и второ четене.

Представители на Програма Достъп до Информация не са поканени на заседанието, въпреки че организацията е представила писмено становище още на 17.11.2010 г. (още…)