Публикации с етикет “ПДИ”

Предстои тълкувателно решение на Върховния административен съд по закона за досиетата

28.03.2014

На 28 март 2014 г. е проведено заседание на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България по  тълкувателно дело № 2/2014 г. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България, който е изложил противоречива практика на състави на ВАС по прилагането на текст в закона за досиетата (чл.25, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА ). Според тази законова разпоредба комисията по досиетата установява и обявява принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА на лица, заемали публични длъжности и осъществявали публични дейности, на основата на един или няколко документи – агентурни сведения, данни от картотеките, документи, съставени от ръководилия ги служител, протокол за унищожаване и др.

Според едни съдебни състави, в тази си дейност комисията по закона е обвързана да установява и оповестява принадлежност при наличие на съответен документ. Според нова практика, появила се през 2014 г., във всеки един случай комисията трябва да извършва проучване и е длъжна да се мотивира във всеки конкретен случай.

В свое становище от 26 март 2014 г. „Програма Достъп до Информация” (ПДИ) припомня европейската рамка на темата за разкриване на документите на бившите служби на тоталитарния режим. Подчертава националния консенсус, с който 40-то Народно събрание прие закона, след години на политически и законотворчески лутания.  Със закона се цели, според различните вносители, гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Законът бе проверен за конституционосъобразност именно по отношение на същия чл.25, ал.1, т.3, като с решение № 4 от 26 март 2012 г. по к.д. № 14/2011 г. Конституционният съд единодушно прие с 12 гласа, че не противоречи на Конституцията.

Близо 8 хиляди са по данни на комисията обявените до момента граждани. Подавани са и жалби до съдилищата, като в най-малко 93 съдебни решения, постановени в периода 2008 – 2014 г. ВАС е приел, че комисията е длъжна да обяви принадлежност при наличие на документ или документи и не разполага с възможност за преценка, съгласно закона. Завой в практиката е направен през януари 2014 г. с две нови решения, като съдебният състав приема, че във всеки един случай е необходимо проучване и анализиране на документите и мотивиране на решението за оповестяване. Липсва произнасяне обаче по въпроса какво новонастъпило обстоятелство дава основание съдът да измени практика, която е константна в продължение на 7 години.

Според ПДИ в дадения случай следва да се отчете принципът на правна стабилност и предвидимост на съдебната практика, който е в основата на правовата държава и върховенството на закона  – чл.4 от Конституцията. Следва да се отчете и обстоятелството, че промяната в практиката, когато вече са засегнати хиляди хора, е форма на тяхното несправедливо и неравностойно третиране в сравнение с останалите.

Проучвателната дейност е в ръцете на други групи в обществото – учени, изследователи, журналисти. Отговорност има и законодателят, който следва, както това е сторено в други държави, да осигури държавна поддържка и бюджет за осъществяване на задълбочена и системна изследователска дейност. Тези отговорности и задачи обаче са извън предела на възможностите на съдебната власт.

Становището на ПДИ е приложено по делото. През 2012 г. представихме становище и пред Конституционния съд, като бяхме конституирани и по к.д. № 14/2011 г. Според чл.130, ал.1 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения се приемат и обявяват в тримесечен срок.

 

 

 

 

ПДИ подаде заявление по ЗДОИ до МВР

22.11.2013

На 19 ноември 2013 г. Програма Достъп до Информация подаде заявление до министър Цветлин Йовчев във връзка с публикации в медиите и с потърсилите правна консултация от фондацията граждани, чиито документи за самоличност са били проверявани, а данните от тях – записвани, тъй като са се намирали на и около местата на протестите в София.

По този повод ПДИ публикува правен коментар относно законността и правното основание за записване на данни от документите за самоличност от полицейските органи.

С подаденото заявление ПДИ иска следната информация:

1. Кое е правното основание, на което полицейските органи записват личните данни на гражданите при проверки на документи за самоличност и в кои нормативни актове е предвидено?
2. Каква е целта на записването на данни на гражданите при проверки на документи за самоличност?
3. Как се обработват личните данни на гражданите, записани от полицейски органи  при проверки на документи за самоличност, по-конкретно:

- Записват ли се тези данни в отделен регистър и кой е той?
- За какъв срок се съхраняват горните данни

4. Получателите, на които могат да бъдат разкривани събраните лични данни.
5. Информация за правото на достъп и на коригиране на събраните лични данни.

ПДИ очаква отговор в законоустановения срок, който ще публикуваме в блога „Точка на достъп”.

Текст на заявлението: http://store.aip-bg.org/documents/requests/Zaiavlenie_MVR.pdf.

Наградите, раздавани от МВР, са обществена информация, дори ако се отнасят до главния прокурор

10.07.2013

С решение от 10 юли 2013 г. състав на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение, отмени отказ на министъра на вътрешните работи /ексминистъра Цветан Цветанов/ и задължи институцията да предостави достъп до исканата информация. Делото бе образувано по жалба на Българския институт за правни инициативи /БИПИ/ и подкрепено от Програма Достъп до информация.
През есента от БИПИ подадоха заявление до МВР с въпросите: награждаван ли е по реда на чл.216 ЗМВР – Сотир Стефанов Цацаров, в качеството му на административен ръководител – председател на Окръжен съд – Пловдив, за оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР и ако е награждаван, какви са били мотивите за това, вида на наградата , кога и за какви заслуги. Общественият интерес към тази информация бе свързан с изслушването на кандидати за длъжността „главен прокурор” и изискуемата и декларирана тогава в тази връзка прозрачност. С писмо, изх. № І-997/16.01.2012 г. министърът отказа искания достъп с мотива, че информацията представлява защитени лични данни.

(още…)

Декларациите на народните представители не са тайна

17.05.2013

На 16 май 2013 г. състав на пето отделение на Върховния административен съд се произнесе с окончателно решение, с което отмени отказ на Министерството на финансите да предостави достъп до декларациите, подавани от независимите депутати, с които те решават на коя избрана от тях парламентарно представена партия да се изплати полагащата им се бюджетна субсидия.
Делото бе заведено от журналистката от БТВ Виктория Петрова, която поиска достъп до декларациите през август 2011 г., но получи отказ, мотивиран със защита на личните данни на народните представители. В свое решение от 2012 г. състав на Административния съд – София град се съгласи с юристите на финансовото ведомство, като прие, че политическите убеждения на депутатите, изразени в декларациите им, представляват чувствителни лични данни.
Върховният административен съд постанови своето решение № 6681/ 16.05.2013 г. по касационната жалба на Виктория Петрова, която обжалва първоинстанционното решение. В мотивите си висшите магистрати приемат, че безспорно съгласно законодателството на Република България, народните представители са лица, изпълняващи публична, висша държавна длъжност. Защитата на личните данни за тези личности съгласно практиката на Конституционния съд на РБ – решение № 4/26.03.2012 г. по к.д. № 14/2011 г. е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани /по конституционното дело през 2012 г. е представено обширно становище на ПДИ, много доводи от което бяха възприети от КС/. Съдът в състав Дияна Добрева – докладчик, Андрей Икономов – председател и Илиана Славовска приема,че целта на Закона за защита на личните данни е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, а „принадлежността на независимия народен представител не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот“.
В допълнение, ВАС приема, че народните представители са задължени да предоставят информация субекти по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ, тъй като „се финансират от държавния бюджет“. Затова не е необходимо съгласието им за предоставянето на отнасяща се до тях обществена информация. Те са „публични лица, които се идентифицират пред обществеността със своята политическа ориентация и с разходването на бюджетни средства“.
По два сходни казуса други състави на Административния съд – София град отмениха отказите на Министерството на финансите съответно през 2011 г. и 2012 г., но ведомството не обжалва. Решението на ВАС е от съществено значение за баланса между правото на достъп до обществена информация, свързана с публични фигури, и защитата на личната сфера. То може да има дисциплиниращо действие за администрацията, която често си позволява да защитава „личните данни“ на висши служители, вместо да осигурява необходимата прозрачност и отчетност, докато обикновените граждани са обект на разнообразни посегателства спрямо личните им данни.
Делото се води с подкрепата на ПДИ.

ПДИ подаде заявление, къде е публикувана информацията за референдума?

11.01.2013

На 7 януари 2013 г. ПДИ подаде до Народното събрание (НС) и до министъра на енергетиката, икономиката и туризма (МИЕТ) заявление за достъп до информация – къде е публикувана в интернет и къде е предоставена на хартиен носител документацията, която е предназначена за да си съставят гражданите мнение за упражняване правото на вот по въпроса от референдума. Според чл.45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия, преди вземането на решение за ядрена централа министърът трябва да подготви оценки на ядрената безопасност, социално-икономическия ефект от централата и управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. След като НС предостави на гражданите властта да вземат решение за или против ядрена енергетика чрез ядрена централа, то именно на гражданите следва да се предоставят трите оценки (ако са изготвени). Съгласно ратифицираната от България Орхуска конвенция, гражданите имат право на достъп до информация и на участие в процеса на вземането на решения по екологични въпроси, които вървят ръка за ръка.
Поискахме да ни предоставят и самата документация по трите оценки на електронен носител. Срокът за отговор съгласно чл.28 от ЗДОИ е възможно най-скоро, но не по-късно от 21 януари 2013 г. Предвид обстоятелството, че референдумът ще се проведе на 27 януари, очакваме отговор максимално бързо.

Позицията на ПДИ в медиите:

Ал. Кашъмов: Един референдум може да бъде висша форма на демокрация или на манипулация, 23.01.2013, БНР, Програма „Хоризонт“

Съществена част от документацията за „Белене“ е недостъпна от 2004 г. досега, Александър Кашъмов, 02.01.2013, mediapool.bg

Повече за непрозрачността и правните аспекти на проекта АЕЦ „Белене“: http://www.aip-bg.org/publicdebate/АЕЦ_Белене/202312/.

Съдът обяви становище по проверка на Инспектората към ВСС за публична информация

26.07.2012

С решение от 19 юли 2012 г. Административният съд – София град /АССГ/ отмени отказ на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ да предостави достъп до обществена информация. Искането e за достъп до становище на инспектор в ИВСС по проверка в Софийския градски съд /СГС/, извършена по два сигнала. Заявител по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ е неправителствената организация „Български институт за правни инициативи” /БИПИ/, която работи в областта на съдебната реформа. НПО-то разработи уебсайт с профили на магистратите с цел подпомагане на прозрачни съдебни назначения http://judicialprofiles.bg/ . Исканото становище е резултат от проверка по сигнали на две големи банки, свързани с дейността на съдията от СГС г-жа Димана Йосифова, която бе избрана тази година от Народното събрание за инспектор в ИВСС. Магистратът е известна с отказа да бъдат вписани промени по партидата на партия СДС в навечерието на изборите през 2009 г., както и с други проблемни случаи, описани в медиите.
През март 2012 г. Главният инспектор към ВСС г-жа Анна Караиванова отказа искания достъп до становището с доводите, че информацията не е обществена, а се засягат и интереси на трети лица. Отказът бе обжалван с помощта на ПДИ в АССГ с аргументите, че противно на твърдяното в отказа, ЗДОИ предвижда възможност за достъп до документи и не е налице законово ограничение в случая, като включително съществува надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията във връзка с текущ дебат за избор на инспектори към ИВСС. Представител на ИВСС не се яви в проведеното през юни тази година открито съдебно заседание.
В съдебното решение от 19 юли 2012 г. съдът приема, «че с оглед повишената чувствителност на обществото, включително и на професионалната гилдия във връзка с избора на инспектори в Инспектората на Висшия съдебен съвет, както и с дейността на самия инспекторат, е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 ДР ЗДОИ. Разкриването на поисканата обществена информация, представляваща становище на инспектор при Инспектората към ВСС би повишило прозрачността на дейността на Инспектората, и то в момент, в който това е особено необходимо, тъй като съдебната власт е обект на повишено обществено внимание.»
Решението е от съществено значение за прилагането на предвидения с промените от 2008 г. в ЗДОИ баланс на интереси, при който се определя разкриване на информация при условията на т.нар. «надделяващ обществен интерес». Тази правна фигура присъства и в международните документи относно правото на достъп до информация, съхранявана от публичните институции. На следващо място, установяването на надделяващ обществен интерес в дискусиите по избор на висши служители, в това число в съдебната система, е от значение за създаването на постоянна практика на прозрачност на подобни избори. Това е и единственият път за въвеждането на «слънчева светлина» в такива дискусии, осигуряване на широк обществен дебат и подбиране на достойни кандидати за важни за обществения живот позиции. Линк към решението http://domino.admincourtsofia.bg/BCAP/ADMC/WebData.nsf/ActsByCaseNo/A98FC446CDBA91EFC2257A41004D7AAF/$FILE/temp41110709444444474EB31F8E990B0AAC2257A4100292948.pdf

„На освободителя на Велико Търново – с признателност!”

03.11.2011

Тези дни пиша коментари по случаи на откази на информация, постъпили от журналисти от координаторската мрежа на ПДИ. Един от тях е от Велико Търново, изпратен ни е от журналистът Светослав Стефанов и на пръв поглед е най-обикновен случай, но неочаквано и за мен самата, ме предизвиква с цяла палитра от чувства и настроения. Ето за какво става въпрос:

От Община Велико Търново по странен начин отказаха информация на журналисти от местните медии. На 22 септември делегация от двама общински служители посети побратимения с В. Търново руски град Твер. Поводът бе церемония по препогребване на тленните останки на генерал Гурко, във връзка с отбелязване на 110-годишнината от неговата кончина. На ритуала са присъствали зам.-министърът на отбраната на Русия Генерал Юрий Якубов, българският военен аташе бриг. ген. Тодор Вангелов, както и правнукът на генерал фелдмаршал Гурко – Владимир Гурко.

По абсолютно необясними причини от общинска администрация категорично отказаха да съобщят имената на двамата представители на В. Търново, участвали в церемонията. Единственото, което стана ясно, е, че те са поднесли венец с надпис „На освободителя на Велико Търново – с признателност!” и са произнесли кратко слово.

Прочетох случая и останах … дълбоко замислена. Ако мога да се опиша с някакъв препинателен знак след прочитането му, първо изглеждам така:!!!!!!!, после така: ……..и започвам да пиша коментара си в това състояние !!!!????????????

А ето го и него:

В този случай има нещо много забавно, особено описаното в последното изречение. Тук точно ни се разкрива образът на анонимната администрация, която присъства някъде, в случая – на тържествено събитие извън Бг, даже поднася венец и в същото време не оставя следи. Кой е бил на събитието, защо е бил, явно няма значение за мнозина. И тъй като работата ми не е да се забавлявам, а да напиша правен коментар, се сещам че този някой не просто е бил някъде, ами даже е тръгнал и стигнал до там не със своите, а с нечии други пари. И излиза, че в общинския бюджет на Велико Търново има перо със средства за командировки на анонимни общински служители, които безславно да пътуват насам и натам и това перо е дълбоко секретно. Направо е невероятно при такива обстоятелства и подобни отговори от общината, дори достъпът до информация да успее да помогне. Струва ми се обаче, че приемането на един такъв отговор би означавало да се приеме за нормално съществуването на образа на анонимния общински служител, който пътува по света и поднася венци, даже и кратки слова на признателност прознася /последното е до някъде окуражаващо, защото означава, че той все пак говори/. Понеже започнах от края на случая, сега завършвам този не съвсем правен коментар с връщане към неговото начало, където много добре е казано „по странен начин отказаха информация на журналисти от местни медии“. И единственото, за което се сещам като противодействие на този странен отказ е съветът ми: да се подаде едно нормално заявление за достъп до информация, с което да се поиска същата, този път писмено. Нека да видим доколко странно може да се произнесе общинската администрация с мотивирано решение в отговор на простичкия въпрос: кой е представлявал общината на церемонията в руския град Твер и дали това може да бъде някаква тайна.

….

Генерал Гурко е освободил Велико Търново на 7 юли 1877 г. А от вътрешното ни робство днес, кой ще ни освободи?