Публикации с етикет “Орхуска конвенция”

Съдът върна казуса с общия устройствен план на Варна за ново разглеждане

17.07.2015

С решение № 8804 от 17 юли 2015 г. седемчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отмени решение на петчленен състав, с което бе прието за законосъобразно становището за одобряване на екологичната оценка на общия устройствен план /ЕО на ОУП/ на Варна. Молбата за отмяна бе подадена от Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ и Юлиян Чолаков с помощта на Програма достъп до информация.

Делото е част от голямата битка на граждани и НПО от Варна за законност и ограничаване на административния произвол за частни цели в казуса, известен като „Алея Първа” [от Морската градина].

Становището на министъра на околната среда и водите по ЕО на ОУП на Варна бе издадено през есента на 2011 г. С одобрения нов общ устройствен план по същество бе направен опит да бъде осигурена реализацията на съмнителната сделка, при която част от Морската градина бе продадена на „Холдинг Варна”, представляващ част от известна и влиятелна трибуквена групировка.

Според жалбоподателите – сдружения и граждани, наред с други нарушения е нарушено правото на обществеността на предварителен достъп до информацията, свързана с екологичната оценка, и правото на участие на обществеността в обсъждането й. Тези права са прогласени от подписаната и ратифицирана от България „Орхуска конвенция”, както и от Закона за опазване на околната среда и са основани на чл.55 от Конституцията, гарантиращ правото на всеки на здравословна околна среда.

Доводите на жалбоподателите бяха отхвърлени с решения на тричленен и петчленен състав на ВАС през 2014 г. Според мотивите в тях, доводите на жалбоподателите, че информацията /проект на доклада за екологична оценка с приложения/ не е била на разположение един месец предварително и не е било ясно къде може да се чете, не са основателни поради това, че за обществените обсъждания били съставени протоколи. Без обсъждане от съставите е останала заповедта на кмета /Кирил Йорданов, подал оставка след протести на граждани през 2013 г./ от 20 август 2009 г., в която ясно се вижда, че документите не са публикувани, нито е определен срок и място за четенето им, в нарушение на нормативните изисквания.  Отхвърлени са и доводите, че министърът не може да подмени без каквато и да е експертиза 90% от предвидените в ЕО мерки за наблюдение и контрол, както и че докладът по ЕО е съществено допълнен през 2011 г., без да бъде допълнително оповестен и обсъден със заинтересованата общественост.

Изключването на няколко от жалбоподателите от процедурите пред петчленния състав е основанието за отмяната на решението му /чл.239, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс/. Седемчленният състав приема: „Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е отменително основание по смисъла на чл.239, т.5, предложение първо от АПК”. Без отговор е оставил петчленният състав и възражението на процесуалния представител на изключените лица за нередовното им призоваване.

Делото се връща за ново произнасяне по трите касационни жалби от петчленен състав за произнасяне по същество.

 

София без ядрен реактор след окончателно решение на Върховния административен съд

09.07.2013

С решение от 9 юли 2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отмени положителния ОВОС /оценка на въздействието върху околната среда/ за преустройство на ядрения реактор на територията на столичния квартал Младост. Спред съда, решението на екологичното министерство за одобряване на ОВОС противоречи на закона.

Делото бе заведено от Национално движение „Екогласност“, представлявано от заместник-председателя Петър Пенчев, още през 2010 г. Тричленен и петчленен състав на ВАС обявиха жалбата за недопустима, но седемчленен състав постанови отмяна на определението на петчленката и върна делото за ново произнасяне по допустимостта / решение № 13304/18.10.2011 г. по а.д. № 9703/2011 г./. С ново определение № 2228/ 15.02.2012 г. по а.д. № 13489/2011 г. петима върховни магистрати приеха жалбата за допустима с мотивите, че според Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска конвенция/ дори всяко физическо лице има право на жалба и притежава качеството „заинтересована общественост“, „тъй като тъй като е ноторно, че реализирането на инвестиционното предложение, касаещо преустройство и преоборудване на ядрен реактор (без значение от неговия производствен потенциал), е свързано с рискове, които могат да имат значително въздействие върху околната среда“. (още…)

ПДИ подаде заявление, къде е публикувана информацията за референдума?

11.01.2013

На 7 януари 2013 г. ПДИ подаде до Народното събрание (НС) и до министъра на енергетиката, икономиката и туризма (МИЕТ) заявление за достъп до информация – къде е публикувана в интернет и къде е предоставена на хартиен носител документацията, която е предназначена за да си съставят гражданите мнение за упражняване правото на вот по въпроса от референдума. Според чл.45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия, преди вземането на решение за ядрена централа министърът трябва да подготви оценки на ядрената безопасност, социално-икономическия ефект от централата и управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. След като НС предостави на гражданите властта да вземат решение за или против ядрена енергетика чрез ядрена централа, то именно на гражданите следва да се предоставят трите оценки (ако са изготвени). Съгласно ратифицираната от България Орхуска конвенция, гражданите имат право на достъп до информация и на участие в процеса на вземането на решения по екологични въпроси, които вървят ръка за ръка.
Поискахме да ни предоставят и самата документация по трите оценки на електронен носител. Срокът за отговор съгласно чл.28 от ЗДОИ е възможно най-скоро, но не по-късно от 21 януари 2013 г. Предвид обстоятелството, че референдумът ще се проведе на 27 януари, очакваме отговор максимално бързо.

Позицията на ПДИ в медиите:

Ал. Кашъмов: Един референдум може да бъде висша форма на демокрация или на манипулация, 23.01.2013, БНР, Програма „Хоризонт“

Съществена част от документацията за „Белене“ е недостъпна от 2004 г. досега, Александър Кашъмов, 02.01.2013, mediapool.bg

Повече за непрозрачността и правните аспекти на проекта АЕЦ „Белене“: http://www.aip-bg.org/publicdebate/АЕЦ_Белене/202312/.

Свещена крава ли е „следствената тайна”?

14.10.2011

Преди седмица Конституционният съд постанови решение № 9 от 4 октомври 2011 г. по к.д. № 7/2011 г., посветено на въпроса има ли право Народното събрание да изисква от прокуратурата документи, представляващи следствена тайна. Според съда предвиденото в чл.100 от Правилника за организацията и дейността на на Народното събрание задължение органите на съдебната власт да предоставят документи, независимо че са следствена тайна, противоречи на Конституцията. Решението е подписано с особено мнение от съдиите Емилия Друмева, Стефка Стоева, Цанка Цанкова, Благовест Пунев и Румен Ненков, които са на обратното на мнозинството мнение.
Въпросът за тайните и достъпа до тях се поставя не за пръв път в светлината на тълкуването на основния закон. През 2002 г. Конституционният съд отхвърли искане да се установи противоконституцонност на отмяната на тогавашния закон за досиетата /6 на 6 гласа/ и на текст от Закона за защита на класифицираната информация, според който регистърът на секретните документи не е публичен. По последния въпрос съдът прие, че никъде в Конституцията не е дадено право на гражданите на достъп до класифицирана информация /РКС № 3/25.09.2002 г. по к.д.№11/2002 г./.

Какво защитава „следствената тайна”?

Новото решение поставя въпроси. От една страна, от всички представили становище институции единствено Висшият адвокатски съвет показва разбиране, съвместимо с международните стандарти, по въпроса какво всъщност означава „следствена тайна” и най-вече каква е целта на тази тайна. От друга страна, според главния прокурор „запазването на следствената тайна е гаранция за осъществяване на функциите на съдебната власт като самостоятелна функция на държавна власт”, а според Върховния касационен съд „опазването на следствената тайна е дейност по осъществяване функциите на съдебната власт”. Тоест, изразява се доста странното мнение, че съществена част от работата на съдебната власт е да пази тайна.
Конституционният съд все пак анализира целите на следствената тайна: „Твърде много са причините, заради които всяко разследване трябва да се пази в тайна, а именно – да не избяга разследваният в чужбина или да не се укрие в страната, да не се заплашват свидетелите по делото, да не се опетни името на разследвания при недостатъчно улики срещу него и др.” Макар че за ролята на тайната като мярка да попречи на разследвания да избяга може да се поспори, действително тя има ясно определената цел – да се предотврати укриване и унищожаване на доказателства или въздействие върху свидетели.

Международни стандарти за приложимост на „следствената тайна” срещу достъпа до информация


Защитата на този вид тайна е едно от допустимите и традиционни ограничения за достъпа на гражданите до информация, съхранявана от публичните институции. Тя е описана като такова ограничение в приетата през 2008 г. Конвенция за достъпа до официални документи на Съвета на Европа, както и в Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска Конвенция/. Прави впечатление фактът, че тези документи не са били в полезрението на висшите тълкуватели на Конституцията, въпреки че Орхуската конвенция е ратифицирана и представлява част от националното законодателство. Според двете конвенции, за да бъде приложено едно ограничение спрямо правото на информация, то трябва не само да е предвидено в закона, но и да е ясна и прецизно формулирана целта на защитата, която се постига с него. Според конвенцията на Съвета на Европа за приложимостта на ограничението е необходимо и трето условие – да е налице „необходимостта му в демократичното общество”. Тази необходимост подлежи на преценка във всеки конкретен случай, както е категорично изведено в практиката на Европейския съд по правата на човека /по Европейската конвенция за правата на човека, където изразът също се среща в чл.8 и 10/. И двете конвенции предвиждат неприложимост на тайната при „надделяващ обществен интерес” от узнаването на информацията в сравнение с интереса от неразкриването.

Последиците от ограничението на достъпа на парламента до „следствена тайна”

Проблемът е, че в решението липсва анализ на тези аспекти и съответни изводи. Схващането на достъпа до определена информация единствено като вмешателство на една власт в работата на друга е доста тясно. Същевременно не достъпът до информация, а правомощията на институциите могат да ги определят като наместващи се или ненамесващи се в дейността на други власти. Разбирането обаче на „правото на тайна” като част от независимостта на дадена власт води до непрозрачност и неотчетност на институциите, както и до информационен монопол, който вече бе обявен за несъвместим с правото по чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека /Решение от 14 април 2008 г. по делото на Унгарския съюз за граждански свободи срещу Унгария по жалба № 37374/95/. Резултатът от един такъв „информационен монопол „ е посочен ясно в особеното мнение на съдиите Пунев и Ненков:
„… Така под прикритието на следствената тайна биха се легитимирали нелицеприятни практики в дейността на органите и лицата, които по естеството на своята функция са ангажирани в досъдебното производство, а именно такова ограничение за достъп до информация спрямо парламентарните комисии би било в разрез с чл. 80 от Конституцията.”