Публикации с етикет “обществена информация”

Някои размисли, породени от исканията на протестите

22.02.2013

Покрай събитията от последните дни се поставиха или появиха няколко важни въпроси. Някои се отнасят до достъпа до обществена информация, други въпроси са по общи –правни, устройствени и принципни.

1. Продължава да се коментира, че договорите в сферата на енергетиката не са достъпни. Това не е съвсем така – относително голямо количество документи, в това число договори и споразумения /по правното си естество това са договори/, доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция и други са достъпни в интернет страницата на Народното събрание – http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/1479/documents . Сред тях се намират 3 бр. приватизационни договори на ЕРП-та от 2004 г. /186 стр./, споразумение между НЕК и „Марица изток – 3” от юни 2001 г. /192 стр./, споразумение между НЕК и ККК Лимитид от юни 2001 г. /224 стр./, допълнителни споразумения между НЕК и дружествата във връзка с Марица изток 1 и 3 /142 стр./, както и документация, получена от ДКЕВР и отнасяща се до одобряване на сключване на договори и др. Трябва да се прочетат документите, за да се направи оценка на положението и да се види какви проблеми са заложени в сектора и как да бъдат решени.

2. От опита на ПДИ, свързан с делата за достъп до информация, може да се заключи, че постъпващата в ДКЕВР документация от различните дружества не е общодостъпна. От една страна заседанията на ДКЕВР по одобряване повишени цени на енергия са открити и в тях се канят дори и журналисти. От друга страна, документите, въз основа на които се вземат решенията, не са достъпни. Понястоящем водим дело за разкриване на цялата документация по повишението на цените на топлоенергията за 2008 г., която е отказана като търговска тайна на топлофикационните дружества.
От известната информация става ясно, че дружествата в областта на енергетиката не пропускат възможност да обявят информацията си за търговска тайна. Тази информация обаче не следва да е търговска тайна и трябва да е общодостъпна поради надделяващ обществен интерес на основание § 1, т.5, букви „а-г” и „е” от Допълнителната разпоредба на Закона за достъп до обществена информация. При оповестяването на документите, свързани с договорите с НЕК, нашето становище бе взето предвид, но тази прозрачност трябва да се превърне в практика, а не да се случва инцидентно, едва след като хората са излезли на протести.

3. С оглед изявленията на политици за роля на хора от службите за сигурност в събитията през последните седмици следва да се отбележи, че в парламента беше внесен пакет законопроекти, които имаха за цел установяването на парламентарен и граждански контрол върху тези служби. Изглежда те няма да може да се приемат, но този приоритет трябва да бъде продължен от следващото управление, за да може у нас да управляват прозрачни и отчетни, а не тайни и неясни сили.

4. Искането за нова конституция е същото, като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието. Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото. Искаме ли България да не е република с парламентарно управление /чл.1/, да не е правова държава /чл.4/, да няма равенство на всички пред закона /чл.6/, да не отговаря пред гражданите за причинени от държавата вреди /чл.7/, да няма политически плурализъм /чл.11/, да не се гарантират основните права на гражданите /глава втора/ и т.н.? По другите въпроси – право на жалба до Конституционния съд гражданите могат да придобият и с изменение в настоящата Конституция, без избор на Велико народно събрание. Намаляването на броя на депутатите с една нова конституция е доста несигурен и съмнителен резултат, но удвояването им в едно Велико народно събрание е съвсем сигурен разкош. А и въпросът кои са например общините, които не желаят да имат своя представител в народното събрание, защото им се свидят 40-тина хил. лв. годишно, трябва да получи конкретен отговор. А който иска отзоваване на депутати, нека знае, че то беше записано в чл.4 от Конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.

Справедливите искания на гражданите трябва да доведат до реална промяна. Затова трябва да се анализират и установят източниците на проблемите и да се изградят решения. Не е лошо да има съгласие обаче по въпроса, че демокрацията може да е несъвършена, но нищо по-добро още не е измислено. Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас.

Обществена информация ли е градоустройството на Варна?

19.07.2011

Предизборните месеци вместо повече прозрачност на властта, май породиха повече тайни, а дори и „бисери”. Но не от тези, кандидатстудентските, където можеш да махнеш с ръка и да се посмееш, а от онези, които водят до по-малко информация и засягат правата на гражданите. Така например административният съд във Варна е отхвърлил жалба срещу мълчалив отказ да бъде предоставен достъп до две кметски заповеди /Решение поадм. дело № 1631 от 2011г./. Основен мотив на съда е, че гражданите имали право на достъп само до информация, не и до документи. Има и още – нека зачетем самите мотиви:
„… В настоящия случай, от сигнатурата на посочените от заявителката номера на заповеди е видно, че същите са актове, уреждащи въпроси на градоустройството на гр. Варна, т.е. актовете са издадени по реда на ЗУТ. Законът за устройство на територията е специален закон по отношение на закона за достъп до обществена информация. Същият, доколкото едновременно с регулирането на правния режим на градоустройството, засяга и вещни права (също конституционно защитени) на граждани и други гражданско-правни субекти, е предвидил достъп до документите и административните преписки само за лицата [курсивът мой], които имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на този специален закон…”
А така, заповедите са издадени по ЗУТ /Закона за устройство на територията/. То като си помислиш, заповеди се издават все на основание на разни закони. Нито един вид заповеди не е предвиден да се издава по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Следователно всеки от тези закони, по силата на които е издадена някоя заповед, е „специален” и гражданите нямат достъп до информацията в заповедите. Дето беше казал Бай Ганьо – „Костентуция! На-аа-а Костентуция!”
Разбира се, в действителност законът дава право на достъп до всяка информация, създавана или съхранявана от органите на власт /какъвто е дори и кметът на Варна/; дава достъп до всяка информация, от която гражданинът може да си състави мнение за дейността на органите на власт /чл.2, ал.1 от ЗДОИ/; също така, достъпът до съдържанието на всички актове на органите на власт /дори и на тези по ЗУТ/ е свободен съгласно чл.10 от ЗДОИ.
Че решението е неправилно от юридическа страна, е доста очевидно. Още повече, че има постоянна практика на Върховния административен съд за това, че мълчаливите откази противоречат на закона и че гражданите имат право на достъп именно до документи. Въпросът обаче е и чисто житейски как перото на решаващия се насилва да пише, че въпросите на градоустройството не били проблеми на гражданите и обществото, а само на засегнатите собственици. Именно градоустройствените планове – общи и подробни, определят как да изглежда градът, в който живеем, коя част да се застрои и къде да има зелени площи, откъде да минава траспортът и така нататък. И къде отиде освен това принципът на конституционното право на достъп до информация, че всяка информация е достъпна и открита, освен ако се накърнява нечие защитено право …?