Публикации с етикет “надделяващ обществен интерес”

Административен съд – София град отмени отказ на МВР да разкрие данни за срещите на Пеевски с министъра

04.12.2013

С решение № 7522 от 2 декември 2013 година по адм.д.№ 9332/2013 г. Административен съд – София град отмени отказ на МВР да предостави на журналиста Росен Босев от в.“Капитал“ информация за срещите на депутата Делян Пеевски с министрите на вътрешните работи. Със заявление по Закона за достъп до обществена информация той е поискал данни кога народният представител е влизал във ведомството, кого е посещавал там, какво е било посещението /според записаното в регистъра на постовия служител/. Информацията е поискана за времето от юли 2009 до юни 2013 г. През този период министри на вътрешните работи бяха Цветан Цветанов, Петя Първанова и Цветлин Йовчев. Според отказа на директора на дирекция „Правно-нормативна“ на МВР, запитан дали да се дава информацията, Делян Пеевски е изразил категоричното си несъгласие. Според съда информацията е обществена, тъй като заявителят ще може да си състави собствено мнение, което не се оспорва от ответника. Независимо от несъгласието на третото лице, констатира съдът, информацията трябва да бъде предоставена съгласно закона в случаите на „надделяващ обществен интерес“. В случая съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес, тъй като с „предоставянето на исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект“. Информацията касае публичен субект – народен представител, иска се информация относно посещенията му в МВР, както е записана по надлежния ред. Следователно исканата информация е създадена от орган на власт, не е свързана с лични данни относно народния представител, като разкриването на броя и целта на посещенията му в МВР не би довело до разкриване на лична информация. Следва да се отбележи, завършва изложението в съдебното решение, че в отказа на МВР не са изложени мотиви – с какво достъпът до информацията ще засегне интересите на третото лице. Решението на съда подлежи на обжалване.

Бонусите в Министерството на финансите не са защитени лични данни, а обществена информация

05.07.2013

С решение от 3 юли 2013 г. Административният съд-София град /АССГ/ отмени отказ на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в Министерството на финансите /МФ/ да предостави информация на журналист. В началото на януари т.г. Марта Младенова от „Дарик радио” поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът е отказан с позоваване на защитата на личните данни.
В решението си АССГ посочва, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 г. е приел по делото Лингенс срещу Австрия, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Също така в решение № 4/ 26.03.2012 г. Конституционният съд на РБ сочи, че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение с останалите граждани. Предоставянето на информацията, според АССГ, е от надделяващ обществен интерес във време на финансова и икономическа криза и при направените противоречиви изявления на министър-председателя и министъра на финансите по този въпрос. Още повече това е валидно при предизвикания в обществото сериозен дебат и съществуващото съмнение относно действителното положение.
Решението на съда е етап в поредицата актове, с които се приема,че по отношение на държавни служители общественият интерес от разкриване на информацията надделява над защитата на личните им данни. С аналогични мотиви, през месец май т.г. Върховният административен съд отмени отказ на МФ да предостави декларациите, с които независимите народни представители в 41-то Народно събрание пренасочват бюджетната субсидия към избрани от тях партии /решение № 6681 от 16 май 2013 г./. Отново е цитирано решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г., което бе подписано с единодушие от 11-те конституционни съдии и възприема голяма част от аргументите, изложени в адресираното до съда становище на ПДИ.
Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Глобални принципи за национална сигурност и право на информация

18.06.2013

На 12 юни 2013 г., Правна инициатива на Отворено общество публикува Принципи за Национална сигурност и Право на информация или както още се наричат  Принципите от Тсване (на името на град Тсване, Южна Африка, където са завършени и приети).

Фокусът на новите принципи е как да се гарантира публичният достъп до правителствена информация без да се застрашават легитимните усилия за защита на националната сигурност.

Новите Принципи от Тсване са резултат от двугодишни консултации между 22 организации и академични центъра и повече от 500 експерта от над 70 държави, координирани от Правна инициатива на Отворено общество. Те са базирани на международно и национално законодателство, стандарти, добри практики и експертни мнения.

Принципите описват изключително подробно баланса между секретността и публичното право на информация, в свят, трансформиран от глобални усилия за борба с тероризма и паралелно засилено използване на нови дигитални технологии, както и бум на законите за право на информация.

Най-същественото от Принципите Цване:

  • Информацията трябва да се пази в тайна само ако нейното предоставяне представлява „реален и разпознаваем риск от значителна вреда за националната сигурност” (Принцип 3)
  • Информация, свързана със сериозно нарушаване на правата на човека или хуманитарен закон, винаги трябва да се разкрива (Принцип 10А)
  • Обществеността трябва да има достъп до информация относно разузнавателни програми (Принцип 10Е)
  • Никоя правителствена институция не трябва да бъде изключена от изискванията за предоставяне на информация
  • Държавните служители, които в интерес на обществото разкриват злоупотреби трябва да бъдат защитени от репресии

 

Резюме на Принципите: http://www.opensocietyfoundations.org/sites/default/files/briefing-understanding-tshwane-06122013%20%2Bsc.pdf

Неправителствените организации не позволиха да бъдат приети скандални промени в Закона за публичност на имуществото

15.03.2013

Последната седмица бяхме свидетели на сериозен опит депутатите в 41-то Народно събрание да  приемат по безпрецедентно непрозрачен начин промени с неприемливо съдържание  в  Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Благодарение на общите усилия на няколко неправителствени организации – Програма Достъп до информация, Български център за нестопанско право, Форум „Гражданско участие”, Сдружение „Деветашко плато”,  Българското дружество за защита на птиците, Националната мрежа за децата, Фондация С.Е.Г.А., Асоциация „Аутизъм” – отпаднаха  текстовете на законопроекта, предвиждащи подаване на декларации от страна на членовете на управителни и контролни органи на  организациите с нестопанска цел, както и кандидатите в изборите за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България.

Предлагаме ви по-важното от медийното отразяване на темата:

  1. Империята отвръща на удара или как политическата класа опитва да се саморазправи  с гражданските организации – Блог „Точка на достъп”
  2. Опасен и популистки закон подменя принципите за прозрачност на властта – сп. „Правен свят”
  3. Пресконференция в Национални пресклуб на БТА  “Защо управителните органи на НПО не трябва да подават имуществени декларации до Сметната палата?“ (ЗАПИС)
  4. Опасен или популистки е Законът за публичност на доходите?  - разговор в студиото на bTV с участието на Александър Кашъмов, ПДИ проф. Валери Димитров (Сметна палата) и Емил Василев (РЗС)
  5. НПО-та недоволстват от законови промени – Дарик радио, предаване „Кой говори”  – разговор с Гергана Жулева (изпълнителен директор на ПДИ), Любен Панов (програмен директор на БЦНП), Красимира Величкова (директор на Български дарителски форум) и Ива Таралежкова (председател на УС на сдружение „Деветашко плато”)
  6. Опасен популизъм за гражданското общество  - Капитал.bg
  7. Искат ли по-голяма прозрачност на властта на депутатите? – Капитал.bg

Още по темата очаквайте в новия брой на информационния бюлетни на ПДИ.

Съдът обяви становище по проверка на Инспектората към ВСС за публична информация

26.07.2012

С решение от 19 юли 2012 г. Административният съд – София град /АССГ/ отмени отказ на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ да предостави достъп до обществена информация. Искането e за достъп до становище на инспектор в ИВСС по проверка в Софийския градски съд /СГС/, извършена по два сигнала. Заявител по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ е неправителствената организация „Български институт за правни инициативи” /БИПИ/, която работи в областта на съдебната реформа. НПО-то разработи уебсайт с профили на магистратите с цел подпомагане на прозрачни съдебни назначения http://judicialprofiles.bg/ . Исканото становище е резултат от проверка по сигнали на две големи банки, свързани с дейността на съдията от СГС г-жа Димана Йосифова, която бе избрана тази година от Народното събрание за инспектор в ИВСС. Магистратът е известна с отказа да бъдат вписани промени по партидата на партия СДС в навечерието на изборите през 2009 г., както и с други проблемни случаи, описани в медиите.
През март 2012 г. Главният инспектор към ВСС г-жа Анна Караиванова отказа искания достъп до становището с доводите, че информацията не е обществена, а се засягат и интереси на трети лица. Отказът бе обжалван с помощта на ПДИ в АССГ с аргументите, че противно на твърдяното в отказа, ЗДОИ предвижда възможност за достъп до документи и не е налице законово ограничение в случая, като включително съществува надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията във връзка с текущ дебат за избор на инспектори към ИВСС. Представител на ИВСС не се яви в проведеното през юни тази година открито съдебно заседание.
В съдебното решение от 19 юли 2012 г. съдът приема, «че с оглед повишената чувствителност на обществото, включително и на професионалната гилдия във връзка с избора на инспектори в Инспектората на Висшия съдебен съвет, както и с дейността на самия инспекторат, е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 ДР ЗДОИ. Разкриването на поисканата обществена информация, представляваща становище на инспектор при Инспектората към ВСС би повишило прозрачността на дейността на Инспектората, и то в момент, в който това е особено необходимо, тъй като съдебната власт е обект на повишено обществено внимание.»
Решението е от съществено значение за прилагането на предвидения с промените от 2008 г. в ЗДОИ баланс на интереси, при който се определя разкриване на информация при условията на т.нар. «надделяващ обществен интерес». Тази правна фигура присъства и в международните документи относно правото на достъп до информация, съхранявана от публичните институции. На следващо място, установяването на надделяващ обществен интерес в дискусиите по избор на висши служители, в това число в съдебната система, е от значение за създаването на постоянна практика на прозрачност на подобни избори. Това е и единственият път за въвеждането на «слънчева светлина» в такива дискусии, осигуряване на широк обществен дебат и подбиране на достойни кандидати за важни за обществения живот позиции. Линк към решението http://domino.admincourtsofia.bg/BCAP/ADMC/WebData.nsf/ActsByCaseNo/A98FC446CDBA91EFC2257A41004D7AAF/$FILE/temp41110709444444474EB31F8E990B0AAC2257A4100292948.pdf

Делото за дипломата на Калина Илиева беше решено в полза на обществения интерес

23.04.2012

Наличието на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информация за дипломата на Калина Илиева е основният мотив на съда в решението, с което бе отменен отказа на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация /НАЦИД/.

С решението си от 19.04.2012 г. Административен съд София – град /АССГ/ отменя като незаконосъобразна заповедта на директора и го задължава в 7-дневен срок да предостави информацията, поискана от журналистките Даринка Николова и Даниела Теофанова със заявление. Поводът за неговото подаване, бе разпространената в общественото пространство през есента на 2010 г. новина, че дипломата на бившия изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ е фалшифицирана. Впоследствие, в рамките на година и половина с помощта на ПДИ бяха заведени две съдебни дела по случая. Първото – срещу мълчалив отказ, който АССГ отмени и върна преписката на Центъра за ново произнасяне. В резултат,  информацията беше отказана със заповед на директора на основания липса съгласието на третото лице  и лични данни, а изричният отказ – обжалван в съда.

В решението с № 2072 съдът изследва въпросът за засягане интересите на третото лице в неговата съотносимост с този за наличието на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията. Заключението на съда по него е следното: Безспорно относно дипломата за висше образование на бившия изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – и изнесените в медиите факти по въпроса е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, вкл. и предвид това, че за подобна длъжност се изисква определен образователен и професионален ценз, свързан със спецификата на Фонда – да бъде и Разплащателна агенция за средствата от Европейския съюз“. Според съдебния състав, подобна информация несъмнено би повишила отчетността и прозрачността в посочената администрация и би задоволила потребността на заявителите по изнесения в обществото въпрос, следователно на посоченото основание не може да се релевира отказ.

С решението си съдът се произнася и по твърдяното от НАЦИД наличие на лични данни като установява, че исканите от журналистките данни не представляват защитени лични данни, тъй като се касае за лице, заемащо висша държавна длъжност и данни за него вече са изнесени в публичния регистър по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, т.е. защитата им е отпаднала. По отношение на тези лица, се посочва в решението, може да бъде предоставяна обществена информация, вкл. и относно притежаваната от тях образователна степен, доколкото информацията е необходима за създаване на мнение в обществото като цяло по въпроса за тяхната квалификация, т.е. надделяващ обществен интерес. В заключение съдът счита, че в конкретния случай данните за образователната степен, въпреки липсата на съгласие на лицето, за което се отнасят – с оглед наличието на обществен интерес – също следва да бъдат предоставени.

Съдът установи надделяващ обществен интерес към определянето на цените на електрическата и топлинна енергия

19.03.2012

На 07.03.2012 г. Административен съд София-град отмени частичен отказ на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Със заявление на Фани Давидова, юрист в „Програма достъп до информация“, от енергийния регулатор беше поискана информация, свързана с увеличение на цените на топло- и електро- енергия през 2008 г., в това число документи по преписката, образувана по заявление на „Топлофикация София” ЕАД и „ЕВН България Топлофикация София” ЕАД за изменение на цените, протокла и стенограма от заседанието на Комисията. Отказът беше мотивиран с изричното несъгласие на енергийните дружества да се предостави информацията.

В своето решение АССГ намира, че търсената информация е обществена, защото позволява на заявителя да си състави мнение относно дейността на ДКЕВР по изпълнение на правомощията си за ценово регулиране на топло- и електро- енергия. Съдът установява принципите, при който следва да се извършват регулаторните правомощия на ДКЕВР – баланс на интересите на енергийните дружества и потребителите; цените следва да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин (чл. 31, ал. 1 от Закона за енергетиката). Предоставянето на търсената информация несъмнено е от обществен характер, защото позволява на гражданите да си съставят мнение за дейността на ДКЕВР във връзка със спазването на принципите, според които следва да се действа при изменение на цените.

Според съда „жалбоподателката с,  получаване на информацията би си съставила мнение относно това ръководи ли се Комисията от принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите”,  дали е определила цените въз основа на обективни критерии и по прозрачен начин ли го е направила.

Съдът подчертава необходимостта от исканата информация за целите на информиран дебат по темата – „не би могъл да се получи обществен дебат върху изменение, за което не е налична достатъчно предварителна и конкретна информация”.

Според съда решението за отказ е незаконосъобразно, защото институцията не е установила дали има надделяващ обществен интерес от предоставянето на информация – „оспореният отказ е постановен на основание чл. 37 ал. 1 т. 2 от ЗДОИ.., при постановяване на оспореният отказ обаче административният орган не е съобразил втората част от посочената разпоредба на чл. 37 ал. 1 т. 2, а именно, че това, че информацията засяга трето лице, което не е дало съгласие за разкриването й не е основание за отказ, тогава когато е налице надделяващ обществен интерес.

Съдът разглежда въпроса дали информацията представлява търговска тайна. Отказ за предоставяне на обществена информация за защита на търговска тайна e законосъобразен единствено, когато разкриването ще доведе до нелоялна конкуренция. Съдът намира, обаче, че дружествата не са в условия на конкуренция, а по-скоро в монополни позиции и следователно няма как да произтече вреда за конкуренцията, тъй като такава няма.