Публикации с етикет “МВР”

Стабилност или непрозрачност ще постигне отхвърляне на ветото по Закона за МВР?

17.06.2014

Според съобщение в медиите от миналата седмица, вътрешният министър Цветлин Йовчев държал „парламентът да побърза и да преодолее ветото върху текстовете на закона за МВР, тъй като иначе можело да се стигне до дестабилизация и проблеми в системата.” Изявлението бе направено, след като на 10 юни президентът върна закона за ново обсъждане на част от текстовете. Указът съдържа конкретни мотиви, на нито един от които обаче не чуваме аргументиран отговор.

Една от посочените проблемни разпоредби се отнася до правото на достъп до обществена информация и правото на достъп до събирани от институцията лични данни. Мотивите за ветото сочат разширяване на обхвата на ограниченията на правото на информация и занижаване на гаранциите за защита на това право. Програма Достъп до Информация алармира за спорния текст още след внасянето на проектозакона в Народното събрание през 2013 г.

Водещата парламентарна комисия се вслуша в зова на силовия министър и отхвърли ветото с 11 на 8 гласа на 11 юни следобед. Така и не стана ясно за обществото обаче, нито от неговото изявление, нито от вота в парламентарната комисия, с какво широкото право на достъп до информация накърнява и дестабилизира системата и коя точно система. Впрочем в една по-чувствителна демокрация вероятно щеше да се сметне за скандално официалното немотивирано изявление, че ограничаването на основни човешки права е необходимо за някаква абстрактна „стабилност на системата”. И то, след като с това се нарушава Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека, директива 95/46/ЕО и конвенция № 108 на Съвета на Европа, които са правнозадължителни. Тъй като пряката последица от ограничения достъп до обществена информация, както е известно, е непрозрачност, то възниква логичният въпрос, какво точно в МВР ще се „стабилизира” с тази уредба, освен корупцията.

С проектозакона се предлага въвеждане на ограничение на достъпа до информация за защита на националната сигурност и обществения ред. Кога предоставянето на информация застрашава националната сигурност или обществения ред, ще бъде въпрос на субективна преценка на министъра и неговата администрация. Отделно остава традиционното ограничение на достъпа до класифицирана информация, която според Закона за защита на класифицираната информация се засекретява съгласно определен списък с категории информация, преценка на вредата и определена процедура именно с цел защита на националната сигурност и конституционноустановения ред. Също така ново основание за ограничение на достъпа е, когато би се „накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР”. Тоест, когато на министъра не му харесва искането за достъп до информация, може да се окаже, че от огласяването „ще пострадат дейностите на МВР”, каквото и да значи това въобще. На всичко отгоре министърът или определеният служител не е нужно да се мотивира, защото чл.28, ал.2 от новия закон удобно му позволява да мълчи за съображенията си, като посочи само правното основание /т.е. цитира член от закона/. Всъщност може дори и закона да не посочи, както разкрива изречение второ от същата разпоредба. Мълчаливият отказ да бъде предоставена обществена информация е недопустим според закона и практиката и се смята винаги за нарушение. Силовият министър обаче си е създал привилегията да не дава отговор на гражданите, които упражняват конституционното си право на информация, независимо от становището на Върховния административен съд, че „държавните органи и органите на местното самоуправление се назначават и избират, за да изпълняват възложените им със закона функции, а не да мълчат” (Определение № 3335/2005 г. по адм.д. № 3169/2005 г. на ВАС, пето отделение и др.). И както разбрахме, всичко това е записано в закона, за да не се стигне до „дестабилизация и проблеми в системата” или да не се накърни изпълнението на функциите на МВР.

За да бъдем коректни докрай, изброените основания съществуват и по досегашния закон, но не като ограничения на достъпа до обществена информация, а на достъпа до лични данни от информационните масиви на МВР /не че и това е нормално и съответно на международните стандарти/. С една удобна корекция, в новия закон те се превръщат в основания за отказ на достъп до всякакви данни, което означава, че се включва и обществената информация.

Странно е, че липсват реакции на тези събития от последната седмица. Нека обаче си представим през призмата на реалните казуси, докъде може да доведе това разширяване на ограниченията за информация от МВР. През последните месеци „любопитни” граждани и журналисти поискаха информация, свързана с действията на полицията при охраната около протестите. Хората се интересуваха за причините и отговорността в случаите на полицейско насилие или произвол, от основанието за събиране на лични данни на гражданите по протестите и др. Така през декември основателият на сайта desebg Христо Христов поиска информация за списъка на документите, свързани с охраната на Народното събрание, броят на командированите служители и др. Достъп до информацията той получава след законоустановения срок и след вече подготвена жалба срещу мълчаливия отказ (http://desebg.com/2011-01-12-14-11-13/1698-2014-02-11-15-41-05 ). От подобни забавени отговори от институцията се оплакват и други журналисти и граждани. Лесно можем да си представим, колко по-удобно ще стане за вътрешния министър, ако не се налага изобщо да отговаря на заявления за достъп до информация, а си мълчи, както ще му позволят новите разпоредби.

През последните две години станаха известни случаи, в които от ведоството отказват информация, която се отнася до публични личности. Такъв е случаят с броя на влизанията на депутата Делян Пеевски в страдата на институцията /заявление на журналиста Росен Босев от в.”Капитал”/, разрешителното за оръжие на партийния лидер Волен Сидеров /заявление на журналиста Юлиан Христов от „Офнюз”/и наградното оръжие на главния прокурор и бивш председател на окръжен съд Сотир Цацаров /заявление на Българския институт за правни инициативи/. Подобни искания на информация лесно могат да се отбиват като накърняващи изпълнението на функциите на МВР или застрашаващи обществения ред. Обяснение защо смята така, министърът няма да дължи, а както видяхме, ще може и въобще да си замълчи.

След 2008 г. от МВР започна практика на по-голяма откритост по отношение на предоставяне на достъп до договори за обществени поръчки и информация, свързана с финансови разходи. Благодарение на осигурения достъп през 2011 г. журналисти от в.„Сега” и „Дневник” направиха разследвания на практиката с дарения, вследствие на което сега тя вече е забранена. Лесно можем да си представим, че на тази разширена прозрачност на институцията ще бъде сложен край, при широките възможности, които новият закон предвижда за ограничаване на достъпа до обществена информация.

Очакваме народните представители да обсъдят сериозно мотивите на ветото и да вземат разумно решение в обществен интерес. Нека да има стабилност в обществото, но нека да има и прозрачност на институциите, за да знаем какво, как и защо правят. МВР е министерство, от което очакваме реформиране и работа в полза на гражданите, а не непрозрачност и безотчетност за действията.

Административен съд – София град отмени отказ на МВР да разкрие данни за срещите на Пеевски с министъра

04.12.2013

С решение № 7522 от 2 декември 2013 година по адм.д.№ 9332/2013 г. Административен съд – София град отмени отказ на МВР да предостави на журналиста Росен Босев от в.“Капитал“ информация за срещите на депутата Делян Пеевски с министрите на вътрешните работи. Със заявление по Закона за достъп до обществена информация той е поискал данни кога народният представител е влизал във ведомството, кого е посещавал там, какво е било посещението /според записаното в регистъра на постовия служител/. Информацията е поискана за времето от юли 2009 до юни 2013 г. През този период министри на вътрешните работи бяха Цветан Цветанов, Петя Първанова и Цветлин Йовчев. Според отказа на директора на дирекция „Правно-нормативна“ на МВР, запитан дали да се дава информацията, Делян Пеевски е изразил категоричното си несъгласие. Според съда информацията е обществена, тъй като заявителят ще може да си състави собствено мнение, което не се оспорва от ответника. Независимо от несъгласието на третото лице, констатира съдът, информацията трябва да бъде предоставена съгласно закона в случаите на „надделяващ обществен интерес“. В случая съдът намира, че е налице надделяващ обществен интерес, тъй като с „предоставянето на исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект“. Информацията касае публичен субект – народен представител, иска се информация относно посещенията му в МВР, както е записана по надлежния ред. Следователно исканата информация е създадена от орган на власт, не е свързана с лични данни относно народния представител, като разкриването на броя и целта на посещенията му в МВР не би довело до разкриване на лична информация. Следва да се отбележи, завършва изложението в съдебното решение, че в отказа на МВР не са изложени мотиви – с какво достъпът до информацията ще засегне интересите на третото лице. Решението на съда подлежи на обжалване.

ПДИ подаде заявление по ЗДОИ до МВР

22.11.2013

На 19 ноември 2013 г. Програма Достъп до Информация подаде заявление до министър Цветлин Йовчев във връзка с публикации в медиите и с потърсилите правна консултация от фондацията граждани, чиито документи за самоличност са били проверявани, а данните от тях – записвани, тъй като са се намирали на и около местата на протестите в София.

По този повод ПДИ публикува правен коментар относно законността и правното основание за записване на данни от документите за самоличност от полицейските органи.

С подаденото заявление ПДИ иска следната информация:

1. Кое е правното основание, на което полицейските органи записват личните данни на гражданите при проверки на документи за самоличност и в кои нормативни актове е предвидено?
2. Каква е целта на записването на данни на гражданите при проверки на документи за самоличност?
3. Как се обработват личните данни на гражданите, записани от полицейски органи  при проверки на документи за самоличност, по-конкретно:

- Записват ли се тези данни в отделен регистър и кой е той?
- За какъв срок се съхраняват горните данни

4. Получателите, на които могат да бъдат разкривани събраните лични данни.
5. Информация за правото на достъп и на коригиране на събраните лични данни.

ПДИ очаква отговор в законоустановения срок, който ще публикуваме в блога „Точка на достъп”.

Текст на заявлението: http://store.aip-bg.org/documents/requests/Zaiavlenie_MVR.pdf.

Наградите, раздавани от МВР, са обществена информация, дори ако се отнасят до главния прокурор

10.07.2013

С решение от 10 юли 2013 г. състав на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение, отмени отказ на министъра на вътрешните работи /ексминистъра Цветан Цветанов/ и задължи институцията да предостави достъп до исканата информация. Делото бе образувано по жалба на Българския институт за правни инициативи /БИПИ/ и подкрепено от Програма Достъп до информация.
През есента от БИПИ подадоха заявление до МВР с въпросите: награждаван ли е по реда на чл.216 ЗМВР – Сотир Стефанов Цацаров, в качеството му на административен ръководител – председател на Окръжен съд – Пловдив, за оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР и ако е награждаван, какви са били мотивите за това, вида на наградата , кога и за какви заслуги. Общественият интерес към тази информация бе свързан с изслушването на кандидати за длъжността „главен прокурор” и изискуемата и декларирана тогава в тази връзка прозрачност. С писмо, изх. № І-997/16.01.2012 г. министърът отказа искания достъп с мотива, че информацията представлява защитени лични данни.

(още…)

Наградите от МВР на председатели на съдилища са лични данни, смятат от министерството

21.01.2013

През ноември 2012 г. неправителствената организация Български институт за правни инициативи (БИЛИ) поиска по реда на ЗДОИ от МВР информация дали господин Сотир Цацаров, по това време кандидат за главен прокурор, е получавал награда по реда на чл.216 от Закона за МВР в качеството му на председател на окръжен съд. Срокът за отговор бе удължен, за да се вземе съгласието на г-н Цацаров.
Днес, 21 януари 2013 г. БИЛИ са получили от министър Цветанов отговор, според който „исканата информация по своята същност представлява информация за лични данни на лицето Сотир Цацаров”.
Коментар едва ли е нужен. Възникват следните въпроси:
1. Лични данни ли са предметните награди, купени с пари на българските граждани?
2. Лични данни ли е решението на ръководството на министерството да награди съдия?
3. Наистина ли новият главен прокурор е отказал да се оповести тази информация?
4. Позор или чест е да бъдеш награждаван от МВР, че трябва да се крие?
5. Не желае ли МВР по-голяма откритост на данните, свързани със съдиите, председателите на съдилища и главния прокурор?