Публикации с етикет “лични данни”

Единният орган за управление на природните богатства остава таен, реши състав на Върховния административен съд

19.06.2015

През седмицата правителството прие законопроект за превенция на корупцията по висшите етажи, с който дава заявка за по-голяма прозрачност на заемащите висши държавни дъжности. Успоредно с това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава на Единния орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката /тогава – МИЕ/, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях. Точно преди година ПДИ алармира за идентичното решение на АССГ.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. За съществуването на такъв орган се разбира от интернет страницата на министерството. В никой закон или друг нормативен акт не е предвидено създаването на подобна институция.

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение № 6453/2015 г. по адм.д.№ 9481/2014 г. на ВАС, пето отделение, в състав Диана Добрева – председател, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев доводите от касационната жалба са отхвърлени /използваме случая да представим съдиите, докато имаме достъп до информация за самоличността им/. В мотивите към решението се приема:

… В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Разочарованието не би било толкова голямо, ако можехме да се примирим с констатацията, че живеем в маймунска държава и просто толкова си можем. Истината обаче е друга – в поредица от свои актове Върховният административен съд е доказал своя сериозен принос към утвърждаването на принципите на законност и на прозрачност на управлението. Според съдебната практика, не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес общественият достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители:

-          имената /Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение /,

-          брой, цел продължителност на служебни пътувания /Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/,

-          образование и квалификация /Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          притежаван професионален трудов стаж /Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          в някои случаи – основно трудово възнаграждение /Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение/,

-          брой и цел на посещения в служебна институция /Решение № 8987/2014 г. по а.д. № 2078/2014 г. на ВАС, седмо отделение/.

както и когато се иска информация за следните лица във връзка с публична дейност:

-          членството в помощен орган на власт /Решение № 13502/2012 по а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,

-          декларации на експерти по ОВОС /Решение № 2910/2006 г. по а.д. № 10371/2005 г. на ВАС, Пето отделение/.

а също така относно магистратите е общодостъпна и не представлява лични данни следната информация :

-          подаръци /Решение № 10398/2013 г. по а.д. № 2551/2013 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с Решение № 16380/2013 г. по а.д. № 13425/2013 г. на ВАС, петчленен с-в/,

-          атестации, брой постановени актове/Решение № 5400/2015 г. по а.д. № 9195/2014 г. на ВАС, пето отделение/,

-          забавени дела /Решение № 132/2014 г. по а.д. № 11045/2013 г. на ВАС, седмо отделение/,

-          имена на прокурорските помощници /Решение № 14701/2014 г. по а.д. № 6440/2014 г. на ВАС, пето отделение/.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Впрочем един поглед в интернет доказва нагледно тази констатация.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо.

Отделно от посочената практика, според Конституционния съд свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация могат да се ограничават само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г./. Защитата на личните им данни е „много по-занижена“ от тази на обикновените граждани /Решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г./. Последното решение е преповторено в мотивите на редица актове на Върховния административен съд.

Съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В законодателството не е предвидено създаването на Единен орган за управление на подземните богатства. Такъв не се открива и в стотиците подзаконови актове, приети от Министерския съвет и министрите. Следователно няма данни този орган да е учреден от „органите, предвидени в Конституцията“. След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа, не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на интернет страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган. Според данни от същия официален сайт /вече изтрити от него/, само за една година въпросната институция е разгледала и взела решения, свързани с  стотици концесии и разрешения за проучване, т.е. може да се предположи, че става въпрос за огромен по размер финансов интерес.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така.

 

ПДИ подаде заявление по ЗДОИ до МВР

22.11.2013

На 19 ноември 2013 г. Програма Достъп до Информация подаде заявление до министър Цветлин Йовчев във връзка с публикации в медиите и с потърсилите правна консултация от фондацията граждани, чиито документи за самоличност са били проверявани, а данните от тях – записвани, тъй като са се намирали на и около местата на протестите в София.

По този повод ПДИ публикува правен коментар относно законността и правното основание за записване на данни от документите за самоличност от полицейските органи.

С подаденото заявление ПДИ иска следната информация:

1. Кое е правното основание, на което полицейските органи записват личните данни на гражданите при проверки на документи за самоличност и в кои нормативни актове е предвидено?
2. Каква е целта на записването на данни на гражданите при проверки на документи за самоличност?
3. Как се обработват личните данни на гражданите, записани от полицейски органи  при проверки на документи за самоличност, по-конкретно:

- Записват ли се тези данни в отделен регистър и кой е той?
- За какъв срок се съхраняват горните данни

4. Получателите, на които могат да бъдат разкривани събраните лични данни.
5. Информация за правото на достъп и на коригиране на събраните лични данни.

ПДИ очаква отговор в законоустановения срок, който ще публикуваме в блога „Точка на достъп”.

Текст на заявлението: http://store.aip-bg.org/documents/requests/Zaiavlenie_MVR.pdf.

Законно ли е записването на лични данни на гражданите от страна на полицейските органи?

14.11.2013

Настоящия текст публикуваме, след въпроса на Светлозар Алексиев, публикуван на нашата фейсбук страница – https://www.facebook.com/AIPbulgaria :
„Има ли право МВР да записва на хвърчащи листчета и тефтерчета личните данни на ходещи по улиците граждани?“

Проблема със събирането и записването на лични данни на граждани е отдавнашен. Той беше отбелязан още през 2008 година в годишния Доклад на Програма Достъп до Информация за състоянието на достъпа до информация в България. Тази година темата отново стана предмет на обществен дебат и по време на февруарските и по време на юлските протести. Въпросите които се поставят са няколко: (още…)

Наградите, раздавани от МВР, са обществена информация, дори ако се отнасят до главния прокурор

10.07.2013

С решение от 10 юли 2013 г. състав на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение, отмени отказ на министъра на вътрешните работи /ексминистъра Цветан Цветанов/ и задължи институцията да предостави достъп до исканата информация. Делото бе образувано по жалба на Българския институт за правни инициативи /БИПИ/ и подкрепено от Програма Достъп до информация.
През есента от БИПИ подадоха заявление до МВР с въпросите: награждаван ли е по реда на чл.216 ЗМВР – Сотир Стефанов Цацаров, в качеството му на административен ръководител – председател на Окръжен съд – Пловдив, за оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР и ако е награждаван, какви са били мотивите за това, вида на наградата , кога и за какви заслуги. Общественият интерес към тази информация бе свързан с изслушването на кандидати за длъжността „главен прокурор” и изискуемата и декларирана тогава в тази връзка прозрачност. С писмо, изх. № І-997/16.01.2012 г. министърът отказа искания достъп с мотива, че информацията представлява защитени лични данни.

(още…)

Бонусите в Министерството на финансите не са защитени лични данни, а обществена информация

05.07.2013

С решение от 3 юли 2013 г. Административният съд-София град /АССГ/ отмени отказ на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в Министерството на финансите /МФ/ да предостави информация на журналист. В началото на януари т.г. Марта Младенова от „Дарик радио” поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът е отказан с позоваване на защитата на личните данни.
В решението си АССГ посочва, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 г. е приел по делото Лингенс срещу Австрия, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Също така в решение № 4/ 26.03.2012 г. Конституционният съд на РБ сочи, че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение с останалите граждани. Предоставянето на информацията, според АССГ, е от надделяващ обществен интерес във време на финансова и икономическа криза и при направените противоречиви изявления на министър-председателя и министъра на финансите по този въпрос. Още повече това е валидно при предизвикания в обществото сериозен дебат и съществуващото съмнение относно действителното положение.
Решението на съда е етап в поредицата актове, с които се приема,че по отношение на държавни служители общественият интерес от разкриване на информацията надделява над защитата на личните им данни. С аналогични мотиви, през месец май т.г. Върховният административен съд отмени отказ на МФ да предостави декларациите, с които независимите народни представители в 41-то Народно събрание пренасочват бюджетната субсидия към избрани от тях партии /решение № 6681 от 16 май 2013 г./. Отново е цитирано решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г., което бе подписано с единодушие от 11-те конституционни съдии и възприема голяма част от аргументите, изложени в адресираното до съда становище на ПДИ.
Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Декларациите на народните представители не са тайна

17.05.2013

На 16 май 2013 г. състав на пето отделение на Върховния административен съд се произнесе с окончателно решение, с което отмени отказ на Министерството на финансите да предостави достъп до декларациите, подавани от независимите депутати, с които те решават на коя избрана от тях парламентарно представена партия да се изплати полагащата им се бюджетна субсидия.
Делото бе заведено от журналистката от БТВ Виктория Петрова, която поиска достъп до декларациите през август 2011 г., но получи отказ, мотивиран със защита на личните данни на народните представители. В свое решение от 2012 г. състав на Административния съд – София град се съгласи с юристите на финансовото ведомство, като прие, че политическите убеждения на депутатите, изразени в декларациите им, представляват чувствителни лични данни.
Върховният административен съд постанови своето решение № 6681/ 16.05.2013 г. по касационната жалба на Виктория Петрова, която обжалва първоинстанционното решение. В мотивите си висшите магистрати приемат, че безспорно съгласно законодателството на Република България, народните представители са лица, изпълняващи публична, висша държавна длъжност. Защитата на личните данни за тези личности съгласно практиката на Конституционния съд на РБ – решение № 4/26.03.2012 г. по к.д. № 14/2011 г. е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани /по конституционното дело през 2012 г. е представено обширно становище на ПДИ, много доводи от което бяха възприети от КС/. Съдът в състав Дияна Добрева – докладчик, Андрей Икономов – председател и Илиана Славовска приема,че целта на Закона за защита на личните данни е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, а „принадлежността на независимия народен представител не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот“.
В допълнение, ВАС приема, че народните представители са задължени да предоставят информация субекти по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ, тъй като „се финансират от държавния бюджет“. Затова не е необходимо съгласието им за предоставянето на отнасяща се до тях обществена информация. Те са „публични лица, които се идентифицират пред обществеността със своята политическа ориентация и с разходването на бюджетни средства“.
По два сходни казуса други състави на Административния съд – София град отмениха отказите на Министерството на финансите съответно през 2011 г. и 2012 г., но ведомството не обжалва. Решението на ВАС е от съществено значение за баланса между правото на достъп до обществена информация, свързана с публични фигури, и защитата на личната сфера. То може да има дисциплиниращо действие за администрацията, която често си позволява да защитава „личните данни“ на висши служители, вместо да осигурява необходимата прозрачност и отчетност, докато обикновените граждани са обект на разнообразни посегателства спрямо личните им данни.
Делото се води с подкрепата на ПДИ.

Наградите от МВР на председатели на съдилища са лични данни, смятат от министерството

21.01.2013

През ноември 2012 г. неправителствената организация Български институт за правни инициативи (БИЛИ) поиска по реда на ЗДОИ от МВР информация дали господин Сотир Цацаров, по това време кандидат за главен прокурор, е получавал награда по реда на чл.216 от Закона за МВР в качеството му на председател на окръжен съд. Срокът за отговор бе удължен, за да се вземе съгласието на г-н Цацаров.
Днес, 21 януари 2013 г. БИЛИ са получили от министър Цветанов отговор, според който „исканата информация по своята същност представлява информация за лични данни на лицето Сотир Цацаров”.
Коментар едва ли е нужен. Възникват следните въпроси:
1. Лични данни ли са предметните награди, купени с пари на българските граждани?
2. Лични данни ли е решението на ръководството на министерството да награди съдия?
3. Наистина ли новият главен прокурор е отказал да се оповести тази информация?
4. Позор или чест е да бъдеш награждаван от МВР, че трябва да се крие?
5. Не желае ли МВР по-голяма откритост на данните, свързани със съдиите, председателите на съдилища и главния прокурор?