Публикации с етикет “КТБ”

Президентството публикува и втората стенограма от срещата за КТБ след съдебно дело

07.07.2017

Президентството публикува и втората стенограма от срещата, свързана с КТБ, проведена на 14 юли 2014 г. Документът, който бе маркиран с гриф за сигурност „поверително” е декласифициран. Някои думи са заличени, подобно на предишната публикувана стенограма.  С Решение № 3750 от 05 юни 2017 г. по адм.дело № 1781/2017 г. Административен съд – София град, 40 състав, отмени отказа за предоставяне на стенограмата от 14 юли 2014 г. като незаконосъобразен. Делото бе заведено от журналиста от телевизия Би Ай Ти Илия Вълков срещу отказ на главния секретар на президента от февруари 2017 г. Решението влезе в сила, тъй като институцията реши да не го обжалва.

Този е петият случай в историята на прилагането на Закона за достъп до обществена информация (2000), по който благодарение на дело, водено с подкрепата на ПДИ, бе разсекретен документ, класифициран като държавна тайна.  Предишните декласифицирани документи са:

1)     2004 г. -  Правилника за опазване на държавната тайна в Народна република България от 1980 г. , поискан от ПДИ;

2)     2007 г. – около 100 тома с документи на Националната разузнавателна служба (НРС) по заявление на журналиста Христо Христов, създател на сайта Държавна сигурност.com (тогава работещ за „Дневник”);

3)     2009 г. -  договорът на Министерството на финансите с фирмата Краун Ейджънтс за реформа в митниците, поискан от ПДИ;

4)     2014 г. – докладите на прокуратурата относно злоупотребата със специални разузнавателни средства, поискан от Росен Босев от в.”Капитал”.

Разсекретяването и оповестяването на тези документи доведе до повече прозрачност на институциите, публикации и по-задълбочени изследвания.  Получените от НРС документи послужиха за написването на повече от едно изследване от Христов, като централно място заема книгата „Двойния живот на агент Пикадили”.

Очакваме изследователите на случая КТБ да попълнят пъзела на фактите и анализите си с информацията, която до момента не бе обществено достъпна.

Прозрачността е сила, търсете истината чрез достъп до документи!

 

Съдът отмени отказа да се предостави стенограмата за КТБ от 14 юли 2014

07.06.2017

С решение от 5 юни 2017 г. по адм.дело № 1781/2017 г. Административен съд – София град (АССГ) отмени отказа да се предостави достъп до втората стенограма за консултациите по казуса КТБ, проведени при президента на 14 юли 2014 г. Делото бе заведено от журналиста от Би Ай Ти Илия Вълков и се води с подкрепата на ПДИ.
Решението бе оповестено, след като преди по-малко от месец АССГ отмени по жалба на Биволъ отказ на главния секретар на президента да предостави първата стенограма от консултациите, проведени на 29 юни 2014 г. (адм. дело № 1178/2017 г.)
Проведените при президента през 2014 г. обсъждания с участието на президента, лидери на партии, народни представители, министри и членове на УС на БНБ са от малкото недостъпни до ден днешен данни относно фалиралата преди 3 години четвърта по големина в страната търговска банка. Публикуваната до момента информация по казуса е в огромен обем и обхваща анализи, 25 постановления на прокуратурата за привличане на обвиняеми, публични регистри на кредитополучатели и вложители, книга, разследващ сайт и десетки статии и позиции в медиите. Остава обаче неизвестно как политическите лица са стигнали до изводите и решенията относно банката, които запазиха стабилността на банковата и финансовата система. Същевременно многото ощетени и цялото общество очакват да видят ще се изнесе ли цялата истина по случая, ще понесе ли някой отговорност за противоправни действия и бездействия, ще се гарантира ли в бъдеще сигурността на сектора.
Въпреки че и двете стенограми съдържат обсъждания на политиците по казуса КТБ, първата от тях бе отказана от президентството като професионална тайна по Закона за кредитните институции, а втората – като държавна тайна. Преди месец съдът прие, че отказът да се предостави документът от 29 юни 2014 г. е незаконосъобразен, тъй като не става въпрос за информация, придобита за целите на банковия надзор или във връзка с него, а само такава информация представлява професионална тайна по смисъла на закона и обхватът й не може да се тълкува разширително. На срещата всъщност са обсъдени опитите за дестабилизиране на банковата система и необходимите мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Отделно, според съда, стои въпросът, ако е имало обстоятелства, които да се считат за професионална тайна, те продължават ли да са такава след огласяването им на тази среща.
В новото решение съд приема, че президентството незаконосъобразно се е позовало на класифициране на информацията като държавна тайна, за да откаже достъп. Безспорно информацията е свързана с обществения живот – касае се за обсъжданията и решенията по повод възникналата банкова криза – въпрос с особено голяма обществена значимост. Според съда наистина към юли 2014 г. оповестяването на тази информация би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. Всички събития обаче са с давност от около 3 години и данните, изнесени пред участниците в консултацията от 14 юли 2014 г., отнасящи се до финансовата стабилност на държавата и националната сигурност, са изгубили своята актуалност. Съдът отбелязва, че в отказа не са изложени мотиви какво е наложило класифицирането на информацията. Отказът на достъп в тези случаи не може да се постановява „по презумпция“. Законът не освобождава институциите, а напротив – задължава ги да изложат мотиви от фактическа страна и при основанието за отказ, свързано с твърдение за наличие на класифицирана информация.
От друга страна, от доказателствата става ясно, че при всяко положение не цялата стенограма съдържа информация, която може да бъде определена като „държавна тайна“. Така например, не може да бъдат такава тайна мненията и становищата на присъстващите на срещата. Не е извършена и преценка за предоставяне най-малкото на частичен достъп до стенограмата. Публикуваното през 2014 г. изявление на президента Плевнелиев пък не може да се приеме за предоставен частичен достъп, тъй като в него липсва конкретика и не се съдържа възпроизвеждане на позициите на представителите на изпълнителната власт и парламентарно представените партии, нито предложенията за решаване на проблема. Същевременно, предвид значителния период от време, изтекъл до момента, информацията не може да се защити с ограничението, приложимо за мненията, препоръките и становищата, което позволява чл.13, ал.2, т.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това е така, тъй като това ограничение може да се прилага само за срок от две години.
Решението на административния съд съответства на конституционната основа и стандартите на Европейската конвенция за правата на човека, според които правото на информация е принципът, а неговото ограничение е изключение (вж. Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на Конституционния съд по конст. дело № 1/1996 г.). Според тези принципни положения, правото на информация може да се ограничава само с цел защита на конкуриращо право или правнозащитен интерес, и то когато от неговото удовлетворяване би произтекла вреда. Дори да произтича вреда от предоставянето на обществена информация, тя пак трябва да се предостави, ако вредата от запазването й в тайна е по-голяма.
Според Конституционния съд и Европейския съд по правата на човека, „правото на информация се отнася не само до „информация“ или „идеи“, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението“, тъй като „такива са изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно „демократично общество“ не би могло да се нарече такова.„ В този дух трябва да намерят отговор и останалите въпроси около публичността на стенограмите, които бяха повдигнати в рамките на обществения дебат, но не са сочени като основание за отказ от администрацията на президента Радев. Сред тях съмнителна е легитимността на запазването на вечна конфиденциалност на обсъжданията при президента. Наистина, участниците в такива срещи трябва да могат свободно да изразяват мненията и становищата си, за да може те да са полезни за обществото, което обосновава обществен интерес от запазване в тайна за определен срок. От друга страна, според стандарта на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека политиците са длъжни да търпят засилен обществен интерес и критика от обществото, тъй като съзнателно и неизбежно са се подложили на близко наблюдение от гражданите и медиите. По тези причини защитата на информацията, която трябва да се прилага винаги стриктно, при стеснително, а не разширително тълкуване, е законодателно ограничена с максимален срок от две години. Що се отнася до държавната тайна, тази защита от публичност също следва да се предприема само по изключение и само за защита на сведения, а не на мнения. Не бива да се забравя също, че доверието на гражданите в институциите е гръбнакът на демокрацията и е също средство, в редица случаи по-ефективно от тайната, за защита на националната сигурност и стабилността. Това доверие неизменно върви ръка за ръка с прозрачност и отчетност на управлението пред обществото. Тези са стъпките, които следва да отчете сега държавният глава – носител на най-високата по степен на легитимност власт в държавата, изпълнявайки стриктно и в духа на Конституцията съдебните решения, и да разкрие стенограмите.