Публикации с етикет “Конституционния съд”

Единният орган за управление на природните богатства остава таен, реши състав на Върховния административен съд

19.06.2015

През седмицата правителството прие законопроект за превенция на корупцията по висшите етажи, с който дава заявка за по-голяма прозрачност на заемащите висши държавни дъжности. Успоредно с това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава на Единния орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката /тогава – МИЕ/, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях. Точно преди година ПДИ алармира за идентичното решение на АССГ.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. За съществуването на такъв орган се разбира от интернет страницата на министерството. В никой закон или друг нормативен акт не е предвидено създаването на подобна институция.

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение № 6453/2015 г. по адм.д.№ 9481/2014 г. на ВАС, пето отделение, в състав Диана Добрева – председател, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев доводите от касационната жалба са отхвърлени /използваме случая да представим съдиите, докато имаме достъп до информация за самоличността им/. В мотивите към решението се приема:

… В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Разочарованието не би било толкова голямо, ако можехме да се примирим с констатацията, че живеем в маймунска държава и просто толкова си можем. Истината обаче е друга – в поредица от свои актове Върховният административен съд е доказал своя сериозен принос към утвърждаването на принципите на законност и на прозрачност на управлението. Според съдебната практика, не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес общественият достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители:

-          имената /Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение /,

-          брой, цел продължителност на служебни пътувания /Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/,

-          образование и квалификация /Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          притежаван професионален трудов стаж /Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          в някои случаи – основно трудово възнаграждение /Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение/,

-          брой и цел на посещения в служебна институция /Решение № 8987/2014 г. по а.д. № 2078/2014 г. на ВАС, седмо отделение/.

както и когато се иска информация за следните лица във връзка с публична дейност:

-          членството в помощен орган на власт /Решение № 13502/2012 по а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,

-          декларации на експерти по ОВОС /Решение № 2910/2006 г. по а.д. № 10371/2005 г. на ВАС, Пето отделение/.

а също така относно магистратите е общодостъпна и не представлява лични данни следната информация :

-          подаръци /Решение № 10398/2013 г. по а.д. № 2551/2013 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с Решение № 16380/2013 г. по а.д. № 13425/2013 г. на ВАС, петчленен с-в/,

-          атестации, брой постановени актове/Решение № 5400/2015 г. по а.д. № 9195/2014 г. на ВАС, пето отделение/,

-          забавени дела /Решение № 132/2014 г. по а.д. № 11045/2013 г. на ВАС, седмо отделение/,

-          имена на прокурорските помощници /Решение № 14701/2014 г. по а.д. № 6440/2014 г. на ВАС, пето отделение/.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Впрочем един поглед в интернет доказва нагледно тази констатация.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо.

Отделно от посочената практика, според Конституционния съд свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация могат да се ограничават само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г./. Защитата на личните им данни е „много по-занижена“ от тази на обикновените граждани /Решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г./. Последното решение е преповторено в мотивите на редица актове на Върховния административен съд.

Съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В законодателството не е предвидено създаването на Единен орган за управление на подземните богатства. Такъв не се открива и в стотиците подзаконови актове, приети от Министерския съвет и министрите. Следователно няма данни този орган да е учреден от „органите, предвидени в Конституцията“. След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа, не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на интернет страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган. Според данни от същия официален сайт /вече изтрити от него/, само за една година въпросната институция е разгледала и взела решения, свързани с  стотици концесии и разрешения за проучване, т.е. може да се предположи, че става въпрос за огромен по размер финансов интерес.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така.

 

Декларациите на народните представители не са тайна

17.05.2013

На 16 май 2013 г. състав на пето отделение на Върховния административен съд се произнесе с окончателно решение, с което отмени отказ на Министерството на финансите да предостави достъп до декларациите, подавани от независимите депутати, с които те решават на коя избрана от тях парламентарно представена партия да се изплати полагащата им се бюджетна субсидия.
Делото бе заведено от журналистката от БТВ Виктория Петрова, която поиска достъп до декларациите през август 2011 г., но получи отказ, мотивиран със защита на личните данни на народните представители. В свое решение от 2012 г. състав на Административния съд – София град се съгласи с юристите на финансовото ведомство, като прие, че политическите убеждения на депутатите, изразени в декларациите им, представляват чувствителни лични данни.
Върховният административен съд постанови своето решение № 6681/ 16.05.2013 г. по касационната жалба на Виктория Петрова, която обжалва първоинстанционното решение. В мотивите си висшите магистрати приемат, че безспорно съгласно законодателството на Република България, народните представители са лица, изпълняващи публична, висша държавна длъжност. Защитата на личните данни за тези личности съгласно практиката на Конституционния съд на РБ – решение № 4/26.03.2012 г. по к.д. № 14/2011 г. е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани /по конституционното дело през 2012 г. е представено обширно становище на ПДИ, много доводи от което бяха възприети от КС/. Съдът в състав Дияна Добрева – докладчик, Андрей Икономов – председател и Илиана Славовска приема,че целта на Закона за защита на личните данни е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, а „принадлежността на независимия народен представител не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот“.
В допълнение, ВАС приема, че народните представители са задължени да предоставят информация субекти по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗДОИ, тъй като „се финансират от държавния бюджет“. Затова не е необходимо съгласието им за предоставянето на отнасяща се до тях обществена информация. Те са „публични лица, които се идентифицират пред обществеността със своята политическа ориентация и с разходването на бюджетни средства“.
По два сходни казуса други състави на Административния съд – София град отмениха отказите на Министерството на финансите съответно през 2011 г. и 2012 г., но ведомството не обжалва. Решението на ВАС е от съществено значение за баланса между правото на достъп до обществена информация, свързана с публични фигури, и защитата на личната сфера. То може да има дисциплиниращо действие за администрацията, която често си позволява да защитава „личните данни“ на висши служители, вместо да осигурява необходимата прозрачност и отчетност, докато обикновените граждани са обект на разнообразни посегателства спрямо личните им данни.
Делото се води с подкрепата на ПДИ.

Новият Закон за хазарта – частна гледна точка

16.03.2012

Вчера (15 март 2012) Народното събрание прие на второ четене много оспорвания проект за нов Закон за хазарта. Сред редицата нови изменения беше одобрена и разпоредбата, която предвижда възможността за задължаване на интернет доставчиците („всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги“) да спират достъпа до определени интернет страници. Това е и текстът, срещу който се обявиха на няколко пъти самите интернет доставчици и редица правозащитни неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация. Малко успокоение е предвиденият от закона съдебен контрол преди налагането на блокирането. Основният проблем, който вече изтъкнахме е, че този текст въвежда опасен прецедент в българското законодателство. За първи път се предвижда филтриране на интернет. Произтичащите от това опасности са много и тук няма да се спираме отново на тях. Само ще припомним, че един от основните правни аргументи срещу разпоредбата е извлечен от скорошната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), който в две дела, в които белгийска асоциация за защита на авторски права се опитва по съдебен ред да принуди интернет доставчик и социална мрежа да филтрират интернет съдържанието, което минава през тях, реши, че въвеждането на система за филтриране би нарушило „справедливото равновесие между правото върху интелектуална собственост, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга“ (СЕС, дело C‑360/10, пар. 51). Съдът се позовава и на правата, записани в членове 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на ЕС; взети са предвид и правата по чл. 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Какво означава това за българския Закон за хазарта?

Спорната разпоредба в чл. 22 от Закона най-вероятно нарушава основните права, защитавани от правото на ЕС. Нека припомним малко установената съдебна практика, която намираме във всеки добър учебник по конституционно или европейско право (напр. Жан Пол Жаке „Институционно право на Европейския съюз“, УИ „Св. Климент Охридски“): правото на ЕС, според чл. 5, ал. 4 от Конституцията, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред противоречащите му норми; то обаче няма силата да отмени тези норми; според СЕС националният съдия, а и всеки, който прилага закона, трябва да остави неприложени правилата от националното законодателство, които противоречат на правото на ЕС. Това означава, че възможността за филтриране, ако Закона за хазарта влезе в сила в сегашната си форма, не би трябвало да бъде прилагана, когато влиза в приложното поле на правото на ЕС, но би била приложима извън него. По-просто казано ще настъпи хаос, в който никой няма да знае със сигурност дали може да има филтриране или не. Всяко решение на съдилищата ще подлежи на критики и може да доведе до ангажиране на отговорността на България за неизпълнение на правото на Съюза. Сериозно ще пострадат правната сигурност и легитимните очаквания на ползвателите и на интернет доставчиците. Приложимостта на правото на ЕС ще се превърне в „мантра“ при решеването на чисто национални спорове. Хазартът все още не е регулиран на европейско ниво. В крайна сметка Законът за хазарта в тази си част ще бъде изключително неясен и може да се стигне до злоупотреби с него.

Проектозаконът обаче още не е влязал в сила и е напълно възможно никога да не влезе, поне в този си вид.

Какво може да се случи преди промулгацията и влизането в сила на закона?

Президентът може да върне закона за преразглеждане. Това решение е изцяло негово и е предмет на преценка от политическа целесъобразност. Другата възможност е по-интересна от правна гледна точка – сезиране на Конституционния съд с цел проверка на конституционосъобразността на чл. 22 от Закона за хазарта. Този контрол a priori би дал повече яснота относно приложението на вече гласуваната разпоредба. Подобно на френските и италианските си колеги българските конституционни съдии използват техниката да дават указания в рамките на какво приложение дадена норма не би противоречала на Конституцията. Иначе казано, едно решение на КС би хвърлило повече светлина върху закона и би осигурило защитата на основните права, заложени в Конституцията.

Още повече, че следва и една любопитна хипотеза. В съгласие с принципа за лоялно сътрудничество от правото на ЕС българските конституционни съдии могат да покажат доброжелателност към диалога на съдиите и да направят нещо, което все още не са правили – да отправят преюдициален въпрос към Съда на Европейския съюз относно забраната за филтриране на интернет. Все пак според чл. 4, ал. 3 от Конституцията „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз“, а съгласно основния принцип на примата на правото на ЕС, то има предимство пред всички национални норми с изключение на тези, които са част от националната/конституционна идентичност на държавите-членки (чл. 4, ал. 2 от Договора за Европейския съюз). Конституционният съд има пълна свобода при формулирането на въпроса и може да ограничи съда от Люксембург да се произнесе по конкретно формулиран въпрос, който, разбира се, се отнася единствено до предоставените му компетентности.

Ефектите от едно такова действие могат да бъдат само положителни. Първо ще бъде изяснен въпросът с филтрирането на интернет и така основните права на гражданите, сред които и правната сигурност и легитимните им очаквания, ще бъдат защитени преди влизането в сила на спорния закон. Ако бъде открита несъвместимост на закона с Конституцията и/или правото на ЕС, то корекциите би трябвало да бъдат направени още преди да бъдат нанесени, каквито и да е щети. На политическо ниво това също е приемлив вариант, защото се балансират защитата на основните права с волята на законодателя, който все пак тегли правомощията си от народа-суверен. От гледна точка на диалога на съдиите и на фона на скорошните развития,  свързани с чешкия конституционен съд, българските съдии могат само да спечелят от сътрудничеството със съда от Люксембург без да губят нито от компетенциите, нито от авторитета си.

Това, разбира се, са само някои от възможните решения на проблема с чл. 22 от Закона за хазарта. Този текст няма за цел да бъде изчерпателен, а само да маркира някои проблеми и възможни развития.

Лични данни ли са декларациите на депутатите за разпореждане с публични средства

30.06.2011

Министърът на финансите г-н Симеон Дянков е отказал да даде информация към кои партии се прехвърлят субсидиите на независимите депутати с аргумента, че това са лични данни, съобщиха днес медиите. Г-н Дянков е цитиран да казва: „Кои депутати към коя партия са изказали принадлежност – това са лични данни, които зависи от самите народни представители дали искат да ги дадат или не“.
Не за първи път политическа фигура тълкува Закона за защита на личните данни както дяволът чете Евангелието. През 2003 г. тогавашният председател на Сметната палата отказа на главния редактор на местен вестник достъп до имотната декларация на лице, заемащо висша държавна длъжност /апелативен прокурор/. С помощта на Програма Достъп до Информация делото бе спечелено в съда, след което – през 2006 г. целият регистър с декларациите се публикува в интертет. През 2006 г. Върховният административен съд отмени отказ на министъра на образованието и науката да предостави данни за образованието и квалификациите на ръководния екип на министерството. Основанието за отказ бе все „защита на личните данни”. През 2004 г. по жалба на журналистка от централен всекидневник отново бе отменен от съда отказа на тогавашното правителство да предостави данни за разходите на министрите за пътувания.
Интересно защо у нас обикновеният човек не се ползва със защита на личните данни, но публичните фигури са винаги с най-защитените лични и нелични данни? Ако трябва МВР да следи и слухти разговорите на гражданите /Закон за специалните разузнавателни средства/ или да събира данни кой с кого и кога си е говорил /Закон за електронните съобщения/ – давайте, борбата с престъпността е най-важна! Ако трябва да се узнае какво образование, какъв доход и имущество има даден депутат или министър или на кого е прехвърлил полагащата му се субсидия, идваща от данъкоплатеца, – това разбира се, са строго защитени лични данни!
Нека да припомним на господин Дянков, че публичните фигури са длъжни да търпят повече публичност от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд по конституционно дело № 1 от 1996 г., както и множество решения на Европейския съд по правата на човека/. Нека припомним, че народните представители са се разпоредили с парите на гражданите, не с техните собствени, като са ги насочили към съответните политически партии. Нека припомним, че те се избират на избори и дължат отчетност и откритост на всички граждани. Нека припомним, че по закон финансирането на политическите партии е публично и регистърът на дарителите е безусловно публичен. Данните в декларациите не са лични. Нека припомним, че представата кое е публично и кое не в едно общество показва нивото на демокрация, отчетност и прозрачност на управлението.