Публикации с етикет “европейски институции”

Кампания на гражданското общество за реформа на правилата в Европейския съюз за достъп до документи

09.03.2012

Програма Достъп до Информация подкрепи предложенията на Access Info Europe за реформа на правилата за достъп до документи на Европейския съюз, синтезирани в 20 точки. Към момента 30 организации са подкрепили предложенията.

На 7 март 2012 г. Access Info Europe отправи призив за присъединяване към кампанията за по-голяма прозрачност на Европейския съюз (ЕС) в рамките на дебата за изменение на Регламент 1049/2001 за достъп до документи в ЕС.

Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) дава възможност за реформа в тази област, който след влизането в сила на Лисабонския договор признава „правото на достъп до документи на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС, независимо от носителя”.

Датското председателство на ЕС си поставя цел до месец юли 2012 година да се постигне съгласие относно реформиране на правилата за достъп до информация.

ПДИ преведе предложенията на Access Info Europe на български език.

Всеки, който иска да подкрепи призива може да пише на Anne Vandelle, anne@access-info.org.

Страница на кампанията с информация за подкрепилите я лица и организации: http://www.access-info.org/en/european-union/226-reforming-regulation-1049

Програма Достъп до Информация следи и активно участва в дебата за промени в Регламент 1049/2001 и отразява неговото развитие в специална секция  на своята интернет страница: http://aip-bg.org/debate/re1049.html. Там сме публикували и превод на обзора на последните важни събития, свързани с дебатите по измененията на Регламент 1049/2001, изготвен от Тони Бъниън, директор на организацията Statewatch, която следи от близо и участва в процеса. (Виж: Наблюдателница на Statewatch относно „Регламент 1049/2001 за достъпа до официални документи на Европейските институции“).

Новите правила на Google за поверителност на личните данни нарушават правото на ЕС

05.03.2012

Според френската Kомисия за защита на свободата на информационните технологии (CNIL) новата декларация за конфиденциалност на Google нарушава Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни. Това е заключението от предварителния анализ на френския регулатор, който беше избран от европейската работна група „Артикъл 29” да анализира съвместимостта на новите правила на Google с европейското законодателство.

Новата декларация за конфиденциалност влезе в сила от 1 март. Новите правила премахнаха повече от 60 отделни декларации за поверителност за всяко използвано приложение на Google – Gmail, Google+, YouTube, Reader, Docs, Calendar и ги замени с една. Събраната информация се комбинира в единен профил, който проследява поведението и вкусовете на потребителя.

За обикновените потребители декларациите за поверителност на данните са просто поредните условия, които приемат без възможност за възражения, за да могат да ползват конкретното приложение. Предишните условия на Google може би бяха дълги и по-сложни, но поне наистина позволяваха на някой, който се интересува как се обработват събраните данни да знае какво и как се случва с тях. Официалната позиция за промените на Google е желанието за улеснение на потребителите и развитието на нови приложения. Истинската причина обаче е по-комерсиална. Новите правила позволяват таргетиране на рекламата, която Google разпространява и конкретното й предлагане на потребители според техните вкусове. Според Вивиан Рединг, еврокомисар по въпросите на правосъдието и основните права, цитирана от Ройтерс, правилата нарушават европейското законодателство, защото потребителите нямат възможност да откажат (opting-out) обмена на информация, събрана чрез различните продукти на Google и не са спазени стандартите за предварителен широк дебат сред засегнатите лица.

На 27 февруари френската Kомисия за защита на свободата на информационните технологии изпрати писмо до Google, с което изразява притесненията си относно съвместимостта на новите правила с Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни. Според регулатора новата Декларация за конфиденциалност не позволява да се определи какви данни се събират и обработват, за какви цели, кой е администратор на съответните данни, какъв е достъпа на трети лица до тях и какъв е реда за достъп до данните от лицето, за което се отнасят. Работната група „Артикъл 29” поиска отлагане на влизането в сила на новите правила, но това не се случи. Официалният отговор на Google беше, че основните заинтересовани лица (потребителите) са били уведомени за намерението за промяна още през януари тази година и са имали възможност да се запознаят с тях, а който не иска да

Изпълнителният директор на Прайвъси Интернешънъл”  Гас  Хосейн публикува своите размисли за промените в политиката на конфиденциалност на Google в блога на организацията. Според него Google тръгва в грешна посока. Той разглежда възможността, която технологиите ни дават да имаме няколко идентичности (в работата, в семейството, в социалния живот и т.н) и различни интереси във всяка от тези различни роли. Технологията има възможност да прави връзки между всички тези роли, но тя просто не се интересува от това. Обезпокоителното е, че Google се интересува. Обезпокоителното е, че свързвайки информацията Google наистина ще разбере кой си, от какво се интересуваш и как да те опознае.

Сдружението на потребителски организации от САЩ и ЕС – Трансатлантически потребителски диалог също отправи искане до Google  да отложи въвеждането на новите правила и да преосмислят политиката си защото рискуват да изгубят доверието на най-ценния си капитал – потребителите.

Петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license)

21.02.2012

Докато Европейският съюз обсъжда промените на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор, испанският активист от OpenData общността Андерс Нин даде началото на петиция за създаване на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license). Тази инициатива беше подкрепена и в предприемаческите среди.

Можете да се присъедините през блога на Андерс Нин. Публикуваме пълния текст на петицията на български:

„Подкрепете създаването на общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) в рамките на реформата на Директивата 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

Наскоро Европейската комисия започна процес на преразглеждане на европейската директива за повторно използване на информация от обществения сектор.

Една от основните му цели е да предостави общо разрешение за повторно използване на информация на гражданите и предприятията, които искат да използват информация от обществения сектор за създаването на нови услуги, генериращи икономическа активност и повишаване на прозрачността.

Предложението на Европейската комисия за новата директива е смело и разширява сегашната рамка.

Въпреки това, то не определя общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license), който да бъде приложим за всички европейски публични администрации.

Създаването на единно пространство на повторната употреба на обществена информация в Европа, изисква много повече, то изисква общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) приложим за всички данни създавани от европейските публични администрации.

Тове е възможно. Кралски Указ 1495/2011, удобрен от испанското правителство, дава пример как един прост юридически документ служи като общ лиценз за открити данни (OpenData license), приложим в държавния обществен сектор – това предоставя лесна за следване пътна карта за осъществяване в Европа.

Първо, дефиниране на европейски лиценз за открити данни (OpenData license), съвместим с принципите за повторно използване на информация, без допълнителни условия.

Второ, определяне на преходен период, след който лицензът да покрива всякаква информация, съдавана от обществения сектор в Европейския съюз.

Трето, предвиждане на задължителното публикуване на такъв лиценз във всички интернет страници на публични администрации, което ще даде правна сигурност на всички европейски предприемачи (infomediary entrepreneurs) и граждани, желаещи да използват информацията.

В момента Европейската комисия и държавите-членки разработват новата директива, време е гласът на OpenData общността да бъде чут в Европа. Призоваваме Европейската комисия и Европейския парламент да включат общ европейски лиценз за открити данни (OpenData license) и ясен краен срок за приемане от всички държави-членки в ревизираната директива.“

Решение на Общия съд на ЕС конкретизира някои ограничения на правото на достъп до документи

20.01.2012

Решението на Общия съд от 15 Декември 2011 (по дело Т-437/08, CDC Hydrogene Peroxide Cartel Damage Claims (CDC Hydrogene Peroxide) срещу Европейска комисия) е в областта на конкуренцията и отразява съответните особености. Любопитно е с това, че Европейската комисия тук разполага с доста широки правомощия и въплъщава на няколко различни типа администрация.

CDC Hydrogene Peroxide (СДС) е белгийско дружество, „чийто предмет на дейност по-конкретно е защитата на интересите и събирането по съдебен и извънсъдебен ред на вземанията на дружествата, засегнати от картела („Водороден пероксид“)“. Картелът беше разкрит от Европейската Комисия, която наложи солидни глоби на виновните през 2006. През 2008 СДС поиска достъп до пълната версия на описа към административната преписка по производството. Заявлението е основано на чл. 2 (1) и чл. 11 (1) и (2) от Регламент 1049/2001, отнасящ се до публичния достъп до документи на институциите на ЕС. Въпреки ясния характер на поисканото, Комисията отказа достъп, позовавайки се, първо, на търговския интерес на страните в картела и второ, на нуждата да защити „целите на дейностите по разследването“. И двете са принципно признати за валидни изключения от общото задължение за предоставяне на достъп до документи. При това ЕК предоставя неповерителна версия на искания опис.

Относно първата и по-инересна за нас причина за отказ на пълен достъп, Комисията твърди, че част от информацията, взета заедно с друга информация от неповерителната версия на решението, намиращо нарушение, може да доведе засегнати от картела лица да сметнат, че някои документи описани в преписката по производството могат да съдържат уличаващи доказателства, което на свой ред да доведе до иск за обезщетение. Общият съд не е убеден. След като отбелязва че изключенията от общия принцип за даване на възможно най-широк публичен достъп до документи трябва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно и за всеки случай по отделно, съдът определя че понятието „защита на търговските интереси“ не може да има толкова широко значение, колкото се опитва да му даде Комисията. Тя, от своя страна, целяла да предотврати опасността, която би създал описът на преписката, от изискване на допълнителни документи, дори директно от участниците в картела в контескта на съдопроизводство. Фактът, че оповестяването на описа може да направи завеждането на съдебни дела от засегнатите по-вероятно не е достатъчно добра причина за отказ на достъп:

„48     Във връзка с това трябва да се уточни, че описът представлява просто списък на документи, който в случай на иск за обезщетение за вреди, предявен срещу разглежданите дружества, сам по себе си има съвсем ограничена доказателствена стойност. Въпреки че този списък би дал възможност на жалбоподателя да установи кои документи могат да са му от полза за целите на споменатия иск, все пак решението, с което се разпорежда или се отказва да бъдат представени въпросните документи, се взема от съда, компетентен да разгледа иска. Поради това не може да се поддържа, че самото оповестяване на описа засяга интересите, на които се позовава Комисията, за да обоснове решението си за отказ.
49     В допълнение, въпреки че предявяването на искове за обезщетение за вреди срещу дружеството безспорно може да доведе до увеличени разходи — дори само под формата на разходи за адвокат и дори ако впоследствие тези искове бъдат отхвърлени като неоснователни — все пак интересът на участвалото в картел дружество срещу него да не бъдат предявявани подобни искове няма как да се квалифицира като търговски интерес и във всеки случай не е годен за защита интерес, предвид по-специално правото на всяко лице да иска обезщетение за вредите, причинени му с действия или бездействия, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Courage и Crehan, C‑453/99, Recueil, стр. I‑6297, точки 24 и 26 и Решение на Съда от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, Recueil, стр. I‑6619, точки 59 и 61).“

Общият съд не приема и втория аргумент на Комисията. Отбелязва че разследването е приключило, въпреки че тече съдопроизводство по обжалване и следователно не може да става въпрос за застрашаване на разследването по точно този картел. Важно е да се отбележи, че съдът изрично отхвърля по-общия аргумент на Комисията, че изключението в Регламент 1049, отнасящо се до защитата на целите на разследванията, е несъотносимо към какъвто и да е конкретен случай и позволява на Комисията да откаже достъп, чрез позоваване на възможно по-дълготрайния ефект на програмата й за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Подобно тълкуване:

„70. …би означавало да се допусне тя да изключи без ограничение във времето приложимостта на Регламент № 1049/2001 към документите от преписките в областта на конкуренцията, просто позовавайки се на вероятността от бъдещо засягане на програмата й за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Впрочем настоящото дело е пример за широкото използване от Комисията на това тълкуване, което тя възнамерява да прилага, когато отказва, както в конкретния случай, да оповести документ, който сам по себе си не е представен от лицето, подало заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и не съдържа никаква информация, която сама по себе си е в състояние да засегне интересите на дружествата, подали заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Всъщност Комисията твърди единствено че някои сведения, съдържащи се в неповерителния вариант на решението „Водороден пероксид“, биха могли да бъдат свързани с други включени в описа сведения, така че пострадалите от антиконкурентните практики да узнаят кои документи от преписката евентуално съдържат допълнителни уличаващи доказателства.
71      Налага се изводът, че едно толкова широко тълкуване на понятието „дейности по разследване“ е несъвместимо с принципа, че поради целта на Регламент № 1049/2001, изложена в съображение 4 от него, „да [се] даде възможно най-голяма гласност на правото на публичен достъп до документите“, предвидените в член 4 от този регламент изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. цитираната в точка 36 по-горе съдебна практика).
72      В това отношение е нужно да се подчертае, че нищо в Регламент № 1049/2001 не дава основание да се предположи, че при прилагането на въпросния регламент политиката на Съюза на конкуренция би трябвало да се третира по-различно, отколкото други политики на Съюза. Ето защо изобщо няма основание в рамките на политиката на конкуренция понятието „цели на дейностите по разследване“ да се тълкува по-различно, отколкото при други политики на Съюза.“

Решението е интересно не само защото ясно определя и ограничава част от властта на Комисията в разследването на анти-конкурентни практики, а и защото в него съдът отчита възможността за използване на правото на достъп до документи като възможен подготвителен инструмент на искове за обезщетение. Иначе казано, това че целта на достъпа е защита на друг, непосочен в Регламент 1049, законен интерес не е прието като пречка за упражняване на правото на достъп до документи. Едно евентуално съпоставяне с практиката по българския ЗДОИ би довело до любопитни резултати.

Доклад на Европейския омбудсман за 2010 година

18.05.2011

През 2010 година 2, 667 жалби са постъпили при европейския омбудсман Никофорос Диамандурос, от които 63 са от България.

Най-много жалби за работата на европейската администрация има от Германия (357) и Испания (349)

Най-голям брой жалби и сигнали са свързани с правото на достъп до информация (33%). Другите проблемни области са изпълнението на договори за обществени поръчки, злоупотреба с власт и дискриминация.

При 70% от случаите въпросите се разрешават чрез споразумение между страните, което е резултат от намесата на омбудсмана.

(още…)