Публикации с етикет “Върховния административен съд”

Съдът върна казуса с общия устройствен план на Варна за ново разглеждане

17.07.2015

С решение № 8804 от 17 юли 2015 г. седемчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отмени решение на петчленен състав, с което бе прието за законосъобразно становището за одобряване на екологичната оценка на общия устройствен план /ЕО на ОУП/ на Варна. Молбата за отмяна бе подадена от Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ и Юлиян Чолаков с помощта на Програма достъп до информация.

Делото е част от голямата битка на граждани и НПО от Варна за законност и ограничаване на административния произвол за частни цели в казуса, известен като „Алея Първа” [от Морската градина].

Становището на министъра на околната среда и водите по ЕО на ОУП на Варна бе издадено през есента на 2011 г. С одобрения нов общ устройствен план по същество бе направен опит да бъде осигурена реализацията на съмнителната сделка, при която част от Морската градина бе продадена на „Холдинг Варна”, представляващ част от известна и влиятелна трибуквена групировка.

Според жалбоподателите – сдружения и граждани, наред с други нарушения е нарушено правото на обществеността на предварителен достъп до информацията, свързана с екологичната оценка, и правото на участие на обществеността в обсъждането й. Тези права са прогласени от подписаната и ратифицирана от България „Орхуска конвенция”, както и от Закона за опазване на околната среда и са основани на чл.55 от Конституцията, гарантиращ правото на всеки на здравословна околна среда.

Доводите на жалбоподателите бяха отхвърлени с решения на тричленен и петчленен състав на ВАС през 2014 г. Според мотивите в тях, доводите на жалбоподателите, че информацията /проект на доклада за екологична оценка с приложения/ не е била на разположение един месец предварително и не е било ясно къде може да се чете, не са основателни поради това, че за обществените обсъждания били съставени протоколи. Без обсъждане от съставите е останала заповедта на кмета /Кирил Йорданов, подал оставка след протести на граждани през 2013 г./ от 20 август 2009 г., в която ясно се вижда, че документите не са публикувани, нито е определен срок и място за четенето им, в нарушение на нормативните изисквания.  Отхвърлени са и доводите, че министърът не може да подмени без каквато и да е експертиза 90% от предвидените в ЕО мерки за наблюдение и контрол, както и че докладът по ЕО е съществено допълнен през 2011 г., без да бъде допълнително оповестен и обсъден със заинтересованата общественост.

Изключването на няколко от жалбоподателите от процедурите пред петчленния състав е основанието за отмяната на решението му /чл.239, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс/. Седемчленният състав приема: „Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е отменително основание по смисъла на чл.239, т.5, предложение първо от АПК”. Без отговор е оставил петчленният състав и възражението на процесуалния представител на изключените лица за нередовното им призоваване.

Делото се връща за ново произнасяне по трите касационни жалби от петчленен състав за произнасяне по същество.

 

Единният орган за управление на природните богатства остава таен, реши състав на Върховния административен съд

19.06.2015

През седмицата правителството прие законопроект за превенция на корупцията по висшите етажи, с който дава заявка за по-голяма прозрачност на заемащите висши държавни дъжности. Успоредно с това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава на Единния орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката /тогава – МИЕ/, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях. Точно преди година ПДИ алармира за идентичното решение на АССГ.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. За съществуването на такъв орган се разбира от интернет страницата на министерството. В никой закон или друг нормативен акт не е предвидено създаването на подобна институция.

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение № 6453/2015 г. по адм.д.№ 9481/2014 г. на ВАС, пето отделение, в състав Диана Добрева – председател, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев доводите от касационната жалба са отхвърлени /използваме случая да представим съдиите, докато имаме достъп до информация за самоличността им/. В мотивите към решението се приема:

… В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Разочарованието не би било толкова голямо, ако можехме да се примирим с констатацията, че живеем в маймунска държава и просто толкова си можем. Истината обаче е друга – в поредица от свои актове Върховният административен съд е доказал своя сериозен принос към утвърждаването на принципите на законност и на прозрачност на управлението. Според съдебната практика, не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес общественият достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители:

-          имената /Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение /,

-          брой, цел продължителност на служебни пътувания /Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/,

-          образование и квалификация /Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          притежаван професионален трудов стаж /Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          в някои случаи – основно трудово възнаграждение /Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение/,

-          брой и цел на посещения в служебна институция /Решение № 8987/2014 г. по а.д. № 2078/2014 г. на ВАС, седмо отделение/.

както и когато се иска информация за следните лица във връзка с публична дейност:

-          членството в помощен орган на власт /Решение № 13502/2012 по а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,

-          декларации на експерти по ОВОС /Решение № 2910/2006 г. по а.д. № 10371/2005 г. на ВАС, Пето отделение/.

а също така относно магистратите е общодостъпна и не представлява лични данни следната информация :

-          подаръци /Решение № 10398/2013 г. по а.д. № 2551/2013 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с Решение № 16380/2013 г. по а.д. № 13425/2013 г. на ВАС, петчленен с-в/,

-          атестации, брой постановени актове/Решение № 5400/2015 г. по а.д. № 9195/2014 г. на ВАС, пето отделение/,

-          забавени дела /Решение № 132/2014 г. по а.д. № 11045/2013 г. на ВАС, седмо отделение/,

-          имена на прокурорските помощници /Решение № 14701/2014 г. по а.д. № 6440/2014 г. на ВАС, пето отделение/.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Впрочем един поглед в интернет доказва нагледно тази констатация.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо.

Отделно от посочената практика, според Конституционния съд свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация могат да се ограничават само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г./. Защитата на личните им данни е „много по-занижена“ от тази на обикновените граждани /Решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г./. Последното решение е преповторено в мотивите на редица актове на Върховния административен съд.

Съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В законодателството не е предвидено създаването на Единен орган за управление на подземните богатства. Такъв не се открива и в стотиците подзаконови актове, приети от Министерския съвет и министрите. Следователно няма данни този орган да е учреден от „органите, предвидени в Конституцията“. След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа, не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на интернет страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган. Според данни от същия официален сайт /вече изтрити от него/, само за една година въпросната институция е разгледала и взела решения, свързани с  стотици концесии и разрешения за проучване, т.е. може да се предположи, че става въпрос за огромен по размер финансов интерес.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така.

 

Медиите имат право да публикуват лични данни за целите на журналистическата дейност

15.03.2014

С окончателно решение от 10 март 2014 г. с решение по адм. дело № 7018/2013 г. Върховният административен съд /ВАС/ отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.
През април 2011 г. смолянският вестник „Отзвук” публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от Комисията за защита на личните данни през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лева, която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът, като представител на кооперацията в с.Гела е учредил право на строеж на свое дружество /в което е управител и съдружник/. Административният съд – София град потвърди санкцията /АССГ/.
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/ 46/ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от КЗЛД и АССГ. Необходимо е било и да се съобрази чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като „личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри”.
По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причине смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на „обществен страж“ и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория, ако си послужим с думите на Европейския съд по правата на човека /вж. Лингенс с/у Австрия и др./. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото, „не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица“.

Община Смолян предостави достъп до информация за насърчаването на спорта три месеца след поискването й

19.10.2011

На 18 октомври 2011 г. се проведе съдебно заседание по жалба на г-н Г. Диевски срещу мълчалив отказ на кмета на община Смолян да предостави достъп до годишната програма на общината за развитие на спорта и сумите, изплатени от общинския бюджет на спортни клубове.
В съдебната зала е постъпил документ от общината, с който се предоставя достъп до информацията, т.е. мълчаливият отказ е преразгледан и заявителят си е получил документите още същия ден. Информацията е предоставена на 18 октомври 2011 г. – около три месеца след регистрирането на заявлението на 22 юли 2011 г. Историята е с добър край, но остава въпросът нормално ли е администрацията да мълчи по заявления, поради което да се налага да се завежда съдебно дело, да се полагат усилия, да се плаща съдебна такса по жалбата, да се подготви защита /с помощта на ПДИ/ и чак тогава да се предоставят на гражданина две страници на хартиен носител. Не е ли по-добре и за гражданина, и за общината, чието управление се основава на доверието в дейността й, да предоставят в деня на заявлението цялата информация, както са я предоставили в деня на съдебното заседание? Да не говорим за това, че е логично програмата да е публикувана в секция „спорт” на интернет страницата на общинския съвет ( http://www.smolyan.bg/index.php?lang=bg&do=10 ).
Казусът е само повод да се замислим отново за практиката по т.нар. „мълчаливи откази” по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Според твърдата практика на Върховния административен съд те са нетърпимо, недопустимо от правото явление и по правило подлежат на отмяна. Независимо от това броят им продължава да е висок според данните на ПДИ, а в правителствения доклад за състоянието на администрацията за 2010 г. понятието „мълчалив отказ” не се споменава и не става ясно коя статистика се отнася до тези случаи ( вж. още на www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/Липсва_политическа_оценка_и_отговорност_формализмът_набира_м/104401/1000163291/ ). Едновременно с това за поредна година четем констатацията, че през отчетната година „няма регистрирани нарушения и наложени наказания на длъжностни лица по ЗДОИ”.
В годишния доклад на ПДИ се подчерта, че е нужен по-сериозен контрол по закона. Гражданите искат да видят и санкции, когато законът е нарушен. Все пак българският закон дава възможност информация да се иска и устно, което предполага да се даде веднага, когато е под ръка. Управляващите трябва да се замислят за по-ефективно прилагане на ЗДОИ, защото гражданите го разпознават като „техния” закон, познатостта му е широка /45% през 2010 г./, а изборите са добър повод да бъде показана отговорност пред гласоподавателя.
По-рано тази година Административният съд – гр. Смолян осъди кмета на общината да предостави достъп до цената на два договора за обществена поръчка, свързани с третирането на битовите отпадъци ( http://blog.aip-bg.org/publications/349 )