Публикации с етикет “Върховен административен съд”

„Ти мериш – аз тегля“, или как е разпределена натовареността във Върховния административен съд

28.03.2016

Не е тайна, че в последно време някои дела на Върховния административен съд (ВАС) се насрочват за след повече от година. Интересен е обаче въпросът, дали това е резултат от голяма натовареност на целия съд, или нещата са по-сложни и показват, че едни магистрати в съда са много по-натоварени от други.

Любопитно е да се хвърли един поглед на насрочването на делата според реда на постъпването на жалбите. Прави впечатление, че адм. дело № 3380/2016 г. е насрочено за 31-ви май 2016 г. Същевременно адм.дело № 3415/2016 г. е насрочено пак за месец май (10-ти), но … 2017 г.! Каква ли може да е причината дела, които са разделени само от 34 жалби между тях, да бъдат насрочени през година.

Нека да видим – и двете дела са образувани по жалба на гражданин, а не на институция. Следователно няма причина да предполагаме, че било жалбите на институциите, било тези на гражданите са фаворизирани и се ползват с предимство при насрочване.

Прави впечатление обаче, че първата жалба е разпределена на Второ отделение, а втората – на Пето. Тези отделения се различават по предмета на делата, с които се занимават. В предмета на Второ отделение влиза строителната тематика по Закона за устройство на територията, вкл. устройствените планове, някои от които са необжалваеми /например общите устройствени планове/, свързаната с кадастъра и някои други. В обхвата на дейността на Пето отделение влиза достъпът до обществена информация, защитата на личните данни, защитата от дискриминация, държавните служители, ядрената енергетика, екологията, юридическите лица с нестопанска цел, ветеринарната медицина, физическото възпитание и спорта, лова и дивеча, хазарта, водите и горите, пчеларството, защитата на животните и др.

Дори на пръв поглед изглежда, че едното отделение обхваща много повече материя от другото. По-същественото обаче е не премерването „на око”, а обективният факт, че в едното делото се насочва за след два месеца, а в другото – за след година и два месеца.

Според отбелязаната в интернет страницата на ВАС информация във Второ отделение работят председател и 12 други съдии, а в Пето отделение – председател и 9 други съдии. Следователно излиза,че 13 съдии разглеждат дела с относително сходна материя по няколко закона с относително общ предмет, а 10 съдии се занимават с разнообразни дела по много закони с различна материя.

Възниква въпросът дали посоченият проблем занимава освен страните по делата още и ръководството на съда. Бързото правосъдие не може да бъде самоцел, ако е за сметка на качеството, но е странно, когато в един и същи съд еднакви по опит и степен съдии са натоварени в толкова различна степен, че разликата в насрочването на дела по заведени по едно и също време жалби е една година. Отделен е въпросът, че работата по сходна материя улеснява решаването на сходни дела в сравнение с работата по различни материи, по които съответно има различни закони и практика.

Би следвало ръководството на съда да се заеме с питомното, вместо да гони дивото или иначе казано – да запретне ръкави и се захване с изравняването на натовареността на отделенията и съответно – на съдиите в тях и по този начин – с възвръщане на равенството на гражданите пред закона и съда, вместо да мечтае без видима причина и полза за революционно преустройване на съда и разделяне на съдиите в две касти.

Бележка: Абстрахираме се от въпроса, че делото по ЗДОИ е за достъп до секретните мотиви на присъда, с която е оправдан бивш министър, а другото – за премахване на незаконна жилищна постройка, т.е. от очевидния ефект, че исканата информация няма да бъде общодостъпна още поне година, а опасността едно семейство да остане без дом е приближена във времето.

Предстои тълкувателно решение на Върховния административен съд по закона за досиетата

28.03.2014

На 28 март 2014 г. е проведено заседание на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България по  тълкувателно дело № 2/2014 г. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България, който е изложил противоречива практика на състави на ВАС по прилагането на текст в закона за досиетата (чл.25, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА ). Според тази законова разпоредба комисията по досиетата установява и обявява принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА на лица, заемали публични длъжности и осъществявали публични дейности, на основата на един или няколко документи – агентурни сведения, данни от картотеките, документи, съставени от ръководилия ги служител, протокол за унищожаване и др.

Според едни съдебни състави, в тази си дейност комисията по закона е обвързана да установява и оповестява принадлежност при наличие на съответен документ. Според нова практика, появила се през 2014 г., във всеки един случай комисията трябва да извършва проучване и е длъжна да се мотивира във всеки конкретен случай.

В свое становище от 26 март 2014 г. „Програма Достъп до Информация” (ПДИ) припомня европейската рамка на темата за разкриване на документите на бившите служби на тоталитарния режим. Подчертава националния консенсус, с който 40-то Народно събрание прие закона, след години на политически и законотворчески лутания.  Със закона се цели, според различните вносители, гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Законът бе проверен за конституционосъобразност именно по отношение на същия чл.25, ал.1, т.3, като с решение № 4 от 26 март 2012 г. по к.д. № 14/2011 г. Конституционният съд единодушно прие с 12 гласа, че не противоречи на Конституцията.

Близо 8 хиляди са по данни на комисията обявените до момента граждани. Подавани са и жалби до съдилищата, като в най-малко 93 съдебни решения, постановени в периода 2008 – 2014 г. ВАС е приел, че комисията е длъжна да обяви принадлежност при наличие на документ или документи и не разполага с възможност за преценка, съгласно закона. Завой в практиката е направен през януари 2014 г. с две нови решения, като съдебният състав приема, че във всеки един случай е необходимо проучване и анализиране на документите и мотивиране на решението за оповестяване. Липсва произнасяне обаче по въпроса какво новонастъпило обстоятелство дава основание съдът да измени практика, която е константна в продължение на 7 години.

Според ПДИ в дадения случай следва да се отчете принципът на правна стабилност и предвидимост на съдебната практика, който е в основата на правовата държава и върховенството на закона  – чл.4 от Конституцията. Следва да се отчете и обстоятелството, че промяната в практиката, когато вече са засегнати хиляди хора, е форма на тяхното несправедливо и неравностойно третиране в сравнение с останалите.

Проучвателната дейност е в ръцете на други групи в обществото – учени, изследователи, журналисти. Отговорност има и законодателят, който следва, както това е сторено в други държави, да осигури държавна поддържка и бюджет за осъществяване на задълбочена и системна изследователска дейност. Тези отговорности и задачи обаче са извън предела на възможностите на съдебната власт.

Становището на ПДИ е приложено по делото. През 2012 г. представихме становище и пред Конституционния съд, като бяхме конституирани и по к.д. № 14/2011 г. Според чл.130, ал.1 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения се приемат и обявяват в тримесечен срок.

 

 

 

 

Забраната за присъствие на граждани в заседанията на Столичния общински съвет нарушава Конституцията според състав на Административен съда – София град

13.09.2012

Поради неизлъчване онлайн на заседания на Общинския съвет по технически причини, гражданинът Иван Петров е завел дело през пролетта на 2012 г. С определение от 03.08.2012 г. по а.д. № 4189/12 г. съдия Антоанета Аргирова от Административният съд – София град намира, че няма как да бъде решен проблемът за вече неизлъчените заседания чрез задължаване на СОС да извърши някакви действия. Независимо от това, АССГ констатира:

… Независимо от изложеното, съдът счита за необходимо да изложи, че намира за тревожен факта, че неизлъчването на заседания на СОС не касае единичен, изолиран случай. Това по същество нарушава гарантирани от.28, ал.2 ЗМСМА граждански права. Република България е демократична и правова държава. Безспорно правовата държава е държава на законосъобразността, но с това не започва и не се изчерпва нейната същност. Законноста е обусловена и от други черти на правовата държава, чиято непосредствена връзка е гражданското общество. Гражданското общество заема мястото на най-всеобхватната и определяща страна на обществения живот. В тази смисъл, правовата държава не е самоцел. Решаващо в нейната характеристика е отношението и участието на гражданите в управлението на обществените дела, което е основен принцип на всяка политическа система, определяща се като демократична. Целта на участието на гражданите в управлението е да постави държавните институции в положение на отговорни пред обществото- чрез обществен достъп до информация, публичност и прозрачност на всички нива. Правата на гражданите-да участват в избори, да се сдружават в граждански организации, да разполагат със свобода на словото, с право на информираност за обществените и държавните дела, правото на изразяване на мнения, правото на митинги и манифестации, правото на жалби и предложения до държавните органи и органите на местно самоуправление са все средства за упражняване на пряк или косвен контрол върху властта, чрез които гражданите участват в управлението. От гледна точка на демократичността, местното самоуправление е институтът, чрез който се реализира най-ефективно участието на гражданите в политическия процес. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, а на изпълнителната власт-кметът. И двете институции са изборни и подлежат на постоянен контрол от страна на гражданите- за тях важат дори с още по-голяма сила правилата за прозрачност и откритост, защото като управленски органи на общината, те стоят най-близо до проблемите на нейните жители, най-точно изразяват интересите им и най-много влияят върху живота им. Публичността, откритите заседания на общинския съвет-чл.28, ал.1 и ал.2 ЗМСМА, участието и присъствието в тях на експерти и представители на обществеността, какъвто и е жалбоподателят И. П. са едни от средствата, с които гражданите могат да вземат участие в местната власт и гарантират създаването условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество-чл.4, ал.2 от Конституцията….

Според АССГ „неизлъчването на заседания на СОС, което безспорно се установи, че не е изолиран случай, компрометира изводите в решаващите мотиви на ВАС …“ Визира се решението на Върховния административен съд от лятото на 2011 г., с което бе отхвърлена жалбата на група граждани и НПО срещу отмяната на текст от правилника за организацията и дейността на СОС, който позволяваше присъствие на граждани в заседанията.