Публикации с етикет “Административен съд- София град”

Желае ли прокуратурата прозрачност на данните за нередности при подслушванията?

13.02.2014

В съдебно заседание на 12 февруари 2014 г. Административният съд- София град, 38 състав, прекрати административно дело № 4832/2013 г., образувано по жалба на журналиста от в.”Капитал” Росен Босев и осъди Върховната касационна прокуратура /ВКП/ да плати разноските по делото, тъй като е причинила завеждането му. Делото е по жалба срещу отказ, подписан от заместник главния прокурор Пенка Богданова да предостави копия от докладите от проверки на ВКП през 2001 г. и 2008 г. по законността на дейността на органите, които прилагат специални разузнавателни средства /СРС/. Според отказа, издаден на 17 април 2013 г., „документите, свързани с извършената през 2008 г. проверка от ВКП и резултатите от нея, съдържат както класифицирана информация с различни нива на класификация, така и явна информация. Документите, съдържащи класифицирана информация, са все още с неизтекъл срок на защита, считано от датата на създаването им.” За доклада от 2001 г. в отказа няма ни дума.
В съдебното заседание на 13 ноември 2013 г., по наше искане съдът задължи ответника да представи в 14-дневен срок /т.е. до 27 ноември/ докладите с цел проверка на грифовете за сигурност и осъществяване на съдебен контрол върху законосъобразността на класифицирането на документите. По делото постъпиха два доклада, единият от които, изготвен през 2001 г., е без какъвто и да е гриф за сигурност, а другият – от 2008 г., е с един гриф за сигурност „поверително”, който е зачеркнат. Установява се, че след изтичането на установения в Закона за защита на класифицираната информация срок, който е 5 години от създаване на документа, т.е. е изтекъл през юли 2013 г., документът е преразгледан и декласифициран едва на 26 ноември 2013 г. Дали съвпадането на закъснялото декласифициране с крайния срок за представяне на документа в съда е случайност, оставяме на преценката на читателите. Изводът е, че ако не беше поискан по реда на ЗДОИ – от една страна, и съдът не го беше изискал по делото – от друга, докладът от 2008 г. щеше да се помещава пазен като държавна тайна в секретната секция на прокуратурата. Това е един знак дали и доколко прокуратурата желае дейността й по проверка на работата със СРС да бъде известна на обществото.
Тук се поставя един принципен въпрос по т.нар. декласифициране. Според Закона за защита на класифицираната информация то трябва да се извърши след изтичане на срока на защита, след което документът става достъпен по Закона за достъп до обществена информация /ЗЗКИ/ в продължение на най-малко една година. Освен това, съгласно ЗЗКИ преглед на класифицираните документи за преценка правилността на класификацията им трябва да се осъществява веднъж на две години. Преразглеждането дори на старите секретни документи отпреди 2002 г., което трябваше да приключи през 2003 г., не бе завършило и през 2007 г., видно от отговор на тогавашния премиер Станишев на парламентарен въпрос. Така че сериозни са съмненията дали въобще и доколко институциите спазват задълженията си по периодичен преглед и навременно декласифициране.
Да се върнем на казуса с прокуратурата. Не по-малко интересна е ситуацията с другия доклад – онзи от 2001 г. Той бе отказан, без да е класифициран въобще, както се изясни. Още по-странно е обстоятелството, че достъпът до същия доклад бе отказан през 2001 г. на Българския Хелзинкски комитет /БХК/с мотивите, че той представлява служебна тайна и е маркиран с гриф „за служебно ползване”. Софийският градски съд /СГС/, сезиран от БХК с жалба срещу отказа с помощта на ПДИ, изиска документа, действително констатира такъв гриф и отхвърли жалбата. Пак поради този гриф Върховният административен съд като следваща инстанция остави решението на СГС в сила. Любопитно какво се е случило през 2001 г. – дали докладът по начало не е бил секретен и някой от прокуратурата е „ударил” за всеки случай един надпис „за служебно ползване”, преди да го изпрати в съда, или пък едни копия от един и същ доклад са били с гриф, а други – без. Така или иначе, остава привкусът за някаква нередност и по този случай.
През 2013 г., насред шумния обществен дебат относно законността на използването на СРС, главният прокурор обяви на пресконференция, че е направена нова проверка, едни от констатациите по която са класифицирани, а други – публични. И до днес, близо година по-късно, публичната част остава неизвестна на обществото, защото не е оповестена по никакъв начин.
През 2008 г. България бе осъдена в Страсбург за липса на гаранции срещу незаконно използване на СРС, висящо е второ дело, а в периода 2009 – 2013 бяха оповестени докладите на ресорната подкомисия в Народното събрание, както и доклад на Върховния касационен съд. През 2013 г. и досега през 2014 г. обаче Народното събрание не е оповестило никакви данни, свързани с прилагането на СРС, а прокуратурата, както виждаме, също продължава да пази мълчание за последния си доклад от 2013 г. От получените благодарение на делото два доклада се установява, че през 2001 и 2008 г. са констатирани изключително сериозни нарушения при искането на разрешения, разрешаването, използването и унищожаването на СРС. Какво се прави по въпроса обаче, спазват ли се препоръките и защо информацията за 2013 г. още се пази в тайна, остава въпрос без отговор.
От данните в двата доклада на прокуратурата не става ясно защо се налага въобще да бъдат класифицирани. Напротив, данните в тях са очевидно от висок обществен интерес, като разкриват нарушения и възможни злоупотреби. Те кореспондират до голяма степен на данните от докладите на парламентарната подкомисия, какъвто за 2013 г. обаче не е публикуван. Така че остава въпросът кога обществото ни и институциите ще се отърсят от културата на секретност, и то особено в случаите на разкрити нередности и закононарушения и чии интереси всъщност защитава тайната по тях.

ИЗ ДОКЛАДИТЕ НА ВКП:
От 2001 г.:
„-1245 искания са подписани със запетаи за ръководител, без данни за лицето, което ги е подписало;
- в множество случаи в исканията липсва пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването; …”
„Липсва установен ред, процедура и документиране на евентуалното им [на СРС ] унищожаване и тази практика е в съществено противоречие с разпоредбата на чл.31, ал.3 от ЗСРС … „
„През проверявания период при прилагането на СРС са допуснати закононарушения, чийто обем може да бъде определен като значителен – общо над 2000, т.е. всяко пето искане за използване на СРС е приключвало с допуснато едно или друго закононарушение.„
„ – Дадени разрешения от органи по чл.15 от ЗСРС без посочване на датата, на която е издадено разрешението …
- Разрешения за използване на СРС, подписани от името на председател на окръжен съд със запетая, без данни, на кое лице е подписа и в качеството на какъв го е подписал;
- Разрешения, подписани от името на председател на ОС, но подписът е положен от друго лице без данни кое, в качеството на какъв и на какво основание е подписало и дало разрешението; …
- Разрешаване за използване на СРС за не тежки престъпления в 243 случая.”
„Изключително ниска е ефективността по използване на СРС с оглед изготвените веществени доказателствени средства. Броят им 269 е едва 2,67% от общо 10020 искания за използване на СРС [този извод е цитиран в решението на ЕСПЧ от 2008 г.].”
„Невъзможността да бъде установено точното време на прилагане на СРС, конкретния характер на придобитата информация, причините, времето и вида на унищожаване и другите нарушения по използване на СРС създават предпоставки за злоупотреба с нея и за нарушаване на основните правата на гражданите …”

От 2008 г.:
„1. В част от исканията за прилагане на СРС не се отбелязва началната дата на прилагане …
.. 4. В някои от справките не се попълват регистрационните номера на исканията за прилагане на СРС;
5. Не се посочва кой е ползвател и на кого се води мобилният комуникатор;
6. В редица случаи не се посочва конкретното лице получател на информацията от прилаганото СРС;..
..9. Извършени корекции в исканията за СРС, които не са заверени с подпис и печат;…
…11. В 94% от регистрираните случаи исканията за СРС касаят подслушване на мобилни и стационарни телефони …
…14. Констатирани са случаи, при които заявителят е разширил кръга на лицата, на които се предоставя текущата информация по прилагането на СРС …
…15. Не се прекратява прилагането на СРС при изпълнение на задачата или настъпили промени в условията, наложили СРС;

Бонусите в Министерството на финансите не са защитени лични данни, а обществена информация

05.07.2013

С решение от 3 юли 2013 г. Административният съд-София град /АССГ/ отмени отказ на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в Министерството на финансите /МФ/ да предостави информация на журналист. В началото на януари т.г. Марта Младенова от „Дарик радио” поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът е отказан с позоваване на защитата на личните данни.
В решението си АССГ посочва, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 г. е приел по делото Лингенс срещу Австрия, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Също така в решение № 4/ 26.03.2012 г. Конституционният съд на РБ сочи, че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение с останалите граждани. Предоставянето на информацията, според АССГ, е от надделяващ обществен интерес във време на финансова и икономическа криза и при направените противоречиви изявления на министър-председателя и министъра на финансите по този въпрос. Още повече това е валидно при предизвикания в обществото сериозен дебат и съществуващото съмнение относно действителното положение.
Решението на съда е етап в поредицата актове, с които се приема,че по отношение на държавни служители общественият интерес от разкриване на информацията надделява над защитата на личните им данни. С аналогични мотиви, през месец май т.г. Върховният административен съд отмени отказ на МФ да предостави декларациите, с които независимите народни представители в 41-то Народно събрание пренасочват бюджетната субсидия към избрани от тях партии /решение № 6681 от 16 май 2013 г./. Отново е цитирано решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г., което бе подписано с единодушие от 11-те конституционни съдии и възприема голяма част от аргументите, изложени в адресираното до съда становище на ПДИ.
Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Забраната за присъствие на граждани в заседанията на Столичния общински съвет нарушава Конституцията според състав на Административен съда – София град

13.09.2012

Поради неизлъчване онлайн на заседания на Общинския съвет по технически причини, гражданинът Иван Петров е завел дело през пролетта на 2012 г. С определение от 03.08.2012 г. по а.д. № 4189/12 г. съдия Антоанета Аргирова от Административният съд – София град намира, че няма как да бъде решен проблемът за вече неизлъчените заседания чрез задължаване на СОС да извърши някакви действия. Независимо от това, АССГ констатира:

… Независимо от изложеното, съдът счита за необходимо да изложи, че намира за тревожен факта, че неизлъчването на заседания на СОС не касае единичен, изолиран случай. Това по същество нарушава гарантирани от.28, ал.2 ЗМСМА граждански права. Република България е демократична и правова държава. Безспорно правовата държава е държава на законосъобразността, но с това не започва и не се изчерпва нейната същност. Законноста е обусловена и от други черти на правовата държава, чиято непосредствена връзка е гражданското общество. Гражданското общество заема мястото на най-всеобхватната и определяща страна на обществения живот. В тази смисъл, правовата държава не е самоцел. Решаващо в нейната характеристика е отношението и участието на гражданите в управлението на обществените дела, което е основен принцип на всяка политическа система, определяща се като демократична. Целта на участието на гражданите в управлението е да постави държавните институции в положение на отговорни пред обществото- чрез обществен достъп до информация, публичност и прозрачност на всички нива. Правата на гражданите-да участват в избори, да се сдружават в граждански организации, да разполагат със свобода на словото, с право на информираност за обществените и държавните дела, правото на изразяване на мнения, правото на митинги и манифестации, правото на жалби и предложения до държавните органи и органите на местно самоуправление са все средства за упражняване на пряк или косвен контрол върху властта, чрез които гражданите участват в управлението. От гледна точка на демократичността, местното самоуправление е институтът, чрез който се реализира най-ефективно участието на гражданите в политическия процес. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, а на изпълнителната власт-кметът. И двете институции са изборни и подлежат на постоянен контрол от страна на гражданите- за тях важат дори с още по-голяма сила правилата за прозрачност и откритост, защото като управленски органи на общината, те стоят най-близо до проблемите на нейните жители, най-точно изразяват интересите им и най-много влияят върху живота им. Публичността, откритите заседания на общинския съвет-чл.28, ал.1 и ал.2 ЗМСМА, участието и присъствието в тях на експерти и представители на обществеността, какъвто и е жалбоподателят И. П. са едни от средствата, с които гражданите могат да вземат участие в местната власт и гарантират създаването условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество-чл.4, ал.2 от Конституцията….

Според АССГ „неизлъчването на заседания на СОС, което безспорно се установи, че не е изолиран случай, компрометира изводите в решаващите мотиви на ВАС …“ Визира се решението на Върховния административен съд от лятото на 2011 г., с което бе отхвърлена жалбата на група граждани и НПО срещу отмяната на текст от правилника за организацията и дейността на СОС, който позволяваше присъствие на граждани в заседанията.

Докога ще търпим безобразията на администрацията!

27.04.2012

Както сме отбелязвали многократно в годишния си доклад, прилагането на санкции по Закона за достъп до обществена информация, в това число за неизпълнение на съдебни решения, „куца”. Особено драстичен е примерът с неправителствената организация „Деца и родители – отново заедно”, която спечели през март 2011 г. с помощта на ПДИ дело за достъп до доклад срещу изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Документът е изготвен в изпълнение на ангажиментите, поети от министъра на труда и социалната политика на среща с представители на НПО-то. Оказа се обаче, че няма жива сила в системата на изпълнителната власт, която да накара този държавен служител да се съобрази с Темида. Затова подадохме искане за глобяването му от съда, което можете да прочетете по-долу.

ДО АДМИНИСТРАТИВНИЯ СЪД – СОФИЯ ГРАД
18-ТИ СЪСТАВ

МОЛБА
от Фондация „Деца и родители-отново заедно”, чрез председателя Гергина Стоянова
адрес за кореспонденция: София, бул.”В. Левски” № 76, ет.3
тел.988 5062; 986 7709; е-mail: kashumov@aip-bg.org
/чрез адв.Александър Кашъмов-„Програма Достъп до Информация”/
ОТНОСНО: неизпълнение на вл. в сила съдебно решение
НА ОСНОВАНИЕ
Чл.306 вр. чл.304 от АПК
Уважаема госпожо Съдия,
Моля да бъде наложено наказание на виновното длъжностно лице – изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ за неизпълнение на задължението, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, а именно – от Решение № 1348/ 22.03.2011 г. по адм.д. № 7863/2010 г. на АССГ, 18-ти състав. С цитирания съдебен акт Вашият съдебен състав отмени оспорения отказ на изпълнителния директор на АСП като незаконосъобразен и го задължи да предостави в 14-дневен срок исканата информация със следния диспозитив: Връща делото като преписка на И. Д. на А. за С. П. за ново произнасяне по заявление вх. № 62-56 от 23.09.2010 г., като го задължава в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение да предостави достъп до поисканата информация, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
Исканата информация не ни бе предоставена, поради което на 21.10.2011 г. подадохме сигнал до министъра на труда и социалната политика, в чийто ресор се намира АСП. С писмо изх.№ 39-127/ 04.11.2011 г. министър Младенов ни информира, че според Инспектората към МТСП „няма извършено незаконосъобразно действие на изпълнителния директор” на АСП. В цитираното писмо е направена напълно произволна интерпретация на съдебното решение, в която цитираният по-горе негов диспозитив напълно отсъства.
Предвид обстоятелствата подадохме сигнал вх.№08-05-6/ 31.01.2012 г. в дирекция „Главен инспекторат” към Министерския съвет. С писмо №08-05-6/ 20.02.2012 г. директора на дирекцията ни отговори, че са предложили на МТСП да бъде извършена проверка по изнесените в сигнала факти и обстоятелства и че с писмо ръководителят на инспектората към МТСП ги бил информирал, че „не са установени незаконосъобразни действия от страна на изпълнителния директор на АСП” . По всичко изглежда, че не са установени изобщо незаконосъобразни действия на когото и да било по повод изпълнението на съдебното решение. В последното изречение директорът на дирекция „Главен инспекторат” към МС се извинява, че по закон няма компетенции да контролира дейността на инспекторатите.
Предвид изложеното всички възможности да се реши проблемът с неизпълнението на съдебното решение в рамките на изпълнителната власт бяха изчерпани. Ценим високо времето и усилията на съдебната власт, но в случая не разполагаме с други възможности за принуждаваме на ответника по делото да изпълни влязлото в сила съдебно решение.
Намираме противозаконното бездействие на длъжностно лице във връзка със задължението за изпълнение на съдебно решение за изразяващо явно неуважение към конституционно установената власт на съда, към правовия ред и върховенството на закона.
Предвид особената дързост и упорство в извършването на простъпката, както и обстоятелството, че се касае за продължаващо административно нарушение, моля да наложите на виновното длъжностно лице административно наказание близо до максимума. Отговорното длъжностно лице е орган на власт, влиянието и въздействието от дейността му като висш служител на държавата са сериозни, а противозаконното му поведение създава опасност от разширяване на правния нихилизъм и неуважението към правосъдието и съдебната система сред гражданите. Затова както генералната и специалната превенция на подобни деяния, така и обществената опасност на извършваното нарушение обуславят висок размер на наказанието.
Предвид изложеното, моля да наложите санкция на виновното длъжностно лице.
Приложение: 1. препис от сигнал до МТСП
2. препис от писмо на министъра на ТСП
3. препис от сигнал до Главен инспекторат към МС
4. препис от писмо от Главен инспекторат към МС

С уважение:

Отказ на Главния секретар на Президента отменен от съда

22.06.2011

С решение от 13 юни 2011 г. Админстративният съд – София град отмени отказ на Главния секретар на Президента на РБ да предостави достъп до списъците с лицата, поканени на двата държавни приема през 2010 г. по случай националните празници 3-ти март и 24-ти май. Делото бе образувано по жалба на журналиста Крум Благов и се води с подкрепата на Програма Достъп до Информация. Мотивите за отказ са свързани със защитата на личните данни на поканените.
Според съда, по отношение на лицата, заемащи висши държавни длъжности, в отговора по заявлението правилно е направено препращане към интернет страницата на Сметната палата. Що се отнася до останалите поканени, съдът приема,че събитията са отразени в медиите, „поради което са обект на максимална публичност и съответно спрямо тях може да се приложи изключението за надделяващ обществен интерес, поради което следва исканите списъци да бъдат предоставени”. Следователно отказът е незаконосъобразен в тази му част и доколкото администрацията на Президента следва да разполага със списъците, то следва да ги предостави в пълнота на жалбоподателя. В решението се цитира и релевантна практика на Европейския съд по правата на човека.