Публикации с етикет “Свобода на словото”

От гласуването в пленарна зала зависи дали депутатите ще наложат цензура на медиите или ще направят подходящ баланс между основните права

18.01.2019

На 16 януари 2019 г. водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие на второ четене измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни. Промените целят регламентиране на защитата на личните данни в рамките на съдебната система, както и въвеждане на част от разпоредбите на Общия регламент за защита на данните, които нямат пряко действие.
Текстовете на законопроекта бяха подобрени след обществения дебат през 2018 г., като много от критиките и бележките в дискусията бяха съобразени и взети предвид. На заседанието на парламентарната комисия в сряда се разгоря отново дебат по разпоредбата, която се отнася до баланса между свободата на изразяване за журналистически цели и правото на защита на личните данни. Въпросът бе поставен от Програма достъп до информация (ПДИ), която подложи на критика въвеждането на 10 критерия, въз основа на които ще се преценява дали журналистическото слово е законосъобразно или пък нарушава защитата на личните данни. Според ПДИ по този начин „излиза, че свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни“. В становището на неправителствената организация се заключава, че „От систематичното тълкуване на разпоредбите се разбира, че надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Намерението да се трасира по този начин пътят за проверки в медиите се потвърждава от великодушното изключение по ал.4 и на двете разпоредби (на вносителя и на Работната група), според което проверката „не може да води до разкриване на тайната на източника на информация“.
Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов покани членовете на работната група, работили по текстовете преди второ четене и присъстващи на заседанието, да изразят позиции по така изложените критики. След обмяна на мнения стана ясно, че надделява виждането за коригиране на текста вместо за цялостното му отпадане. Постигна се съгласие, че разписаните критерии не следва да се прилагат кумулативно, т.е. намерението не е да се възложи на всеки журналист да обоснове наличието на 10-те точки преди да започне да пише статия. Текстът трябва да гласи, че „балансът между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими“. Изразът „доколкото са относими“ обаче липсва в настоящия текст.
Действително 10-те критерия, предложени в законопроекта, са изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека, но е под въпрос дали подробното им записване в закона ще доведе до точен баланс. Това ще се види в практиката по прилагането на изменения ЗЗЛД.
Предстои народните представители да спазят обещанието си да внесат коригирания текст при обсъждането на законопроекта в пленарна зала. Оставянето на редакцията във вида, в който е в момента, съдържа опасност от посегателство върху свободата на словото в критичните за властта публикации.
„Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура, в нарушение на чл.40 от Конституцията“, завършва становището на ПДИ. „И то при широкия дебат през последния четвърт век относно медийната свобода, довел до това, че Съветът за електронни медии е независим регулатор, който освен това няма правомощия по отношение на печатните и интернет медиите, и че спазването на основните човешки права при извършване на журналистическа дейност е предмет на саморегулация и на контрол единствено от съдилищата“.

Районният съд във Варна прие подаването на сигнали за защитено слово

05.06.2014

На 5 юни 2014г. Варненският районен съд оправда общественика Кънчо Бонев по обвинение за клевета, повдигнато от началника на местната служба по картография и кадастър, Красимира Божкова -Кателиева.

Конфликтът между тях назря с инцидента от 24 април 2012г., когато Бонев бе бит от охранител на службата при опит да получи достъп до обществена информация. Вместо да бъде разследвана администрацията за този странен подход към гражданина, прокуратурата заведе срещу него дело за хулиганство, което приключи през 2013г. с оправдателна присъда. В настоящото дело Кателиева се оплаква от подадена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството жалба срещу нея по случая, в която са споменати и съмнения за корупция.

Според защитника на Бонев, адв. Кашъмов от Програма Достъп до информация, подателите на сигнали за корупция се ползват с международна и законова защита. Свободата на изразяване на мнение и разпространяване на информация е основно човешко право, гарантирано с Европейската конвенция за правата на човека и може да се ограничава само по изключение, при сериозни доказателства и тясно определени основания.

Делото е част от титаничната битка на група варненски граждани, известна като „казуса Алея първа“, по който се подлагат на съмнение действия на държавни институции, довели до придобиване на земя край градския бряг от групировката ТИМ. По делото бяха разпитани свидетели и на двете страни и представени документи, свързани с териториите по Алея първа, много от които получени по реда Закона за достъп до обществена информация. Съдия Христо Минев постанови решението си след внимателно преглеждане на доказателствата и изслушване на тезите на спорещите.

Тази малка наглед победа има голямо значение за демократичната общност във Варна, защото показва, че упоритото отстояване на принципни позиции и основните човешки права, както и функционирането на независим съд са в състояние да променят съществено живота на хората. В трудната ситуация на Варна това събитие е знак, че със собствени сили гражданското общество в България може повече.

Публикацията е подготвена с участието на активни граждани във Варна

България продължава да слиза надолу в световната класация за свободата на медиите

21.10.2010

Според деветия поред „Индекс за свобода на медиите 2010” (http://en.rsf.org/press-freedom-index-2010,1034.html), публикуван от „Репортери без граница”, България и Гърция са отишли на 70-то място и се изравняват с Бенин, Коморските острови и Кения. (още…)