Архив за март, 2016

„Ти мериш – аз тегля“, или как е разпределена натовареността във Върховния административен съд

28.03.2016

Не е тайна, че в последно време някои дела на Върховния административен съд (ВАС) се насрочват за след повече от година. Интересен е обаче въпросът, дали това е резултат от голяма натовареност на целия съд, или нещата са по-сложни и показват, че едни магистрати в съда са много по-натоварени от други.

Любопитно е да се хвърли един поглед на насрочването на делата според реда на постъпването на жалбите. Прави впечатление, че адм. дело № 3380/2016 г. е насрочено за 31-ви май 2016 г. Същевременно адм.дело № 3415/2016 г. е насрочено пак за месец май (10-ти), но … 2017 г.! Каква ли може да е причината дела, които са разделени само от 34 жалби между тях, да бъдат насрочени през година.

Нека да видим – и двете дела са образувани по жалба на гражданин, а не на институция. Следователно няма причина да предполагаме, че било жалбите на институциите, било тези на гражданите са фаворизирани и се ползват с предимство при насрочване.

Прави впечатление обаче, че първата жалба е разпределена на Второ отделение, а втората – на Пето. Тези отделения се различават по предмета на делата, с които се занимават. В предмета на Второ отделение влиза строителната тематика по Закона за устройство на територията, вкл. устройствените планове, някои от които са необжалваеми /например общите устройствени планове/, свързаната с кадастъра и някои други. В обхвата на дейността на Пето отделение влиза достъпът до обществена информация, защитата на личните данни, защитата от дискриминация, държавните служители, ядрената енергетика, екологията, юридическите лица с нестопанска цел, ветеринарната медицина, физическото възпитание и спорта, лова и дивеча, хазарта, водите и горите, пчеларството, защитата на животните и др.

Дори на пръв поглед изглежда, че едното отделение обхваща много повече материя от другото. По-същественото обаче е не премерването „на око”, а обективният факт, че в едното делото се насочва за след два месеца, а в другото – за след година и два месеца.

Според отбелязаната в интернет страницата на ВАС информация във Второ отделение работят председател и 12 други съдии, а в Пето отделение – председател и 9 други съдии. Следователно излиза,че 13 съдии разглеждат дела с относително сходна материя по няколко закона с относително общ предмет, а 10 съдии се занимават с разнообразни дела по много закони с различна материя.

Възниква въпросът дали посоченият проблем занимава освен страните по делата още и ръководството на съда. Бързото правосъдие не може да бъде самоцел, ако е за сметка на качеството, но е странно, когато в един и същи съд еднакви по опит и степен съдии са натоварени в толкова различна степен, че разликата в насрочването на дела по заведени по едно и също време жалби е една година. Отделен е въпросът, че работата по сходна материя улеснява решаването на сходни дела в сравнение с работата по различни материи, по които съответно има различни закони и практика.

Би следвало ръководството на съда да се заеме с питомното, вместо да гони дивото или иначе казано – да запретне ръкави и се захване с изравняването на натовареността на отделенията и съответно – на съдиите в тях и по този начин – с възвръщане на равенството на гражданите пред закона и съда, вместо да мечтае без видима причина и полза за революционно преустройване на съда и разделяне на съдиите в две касти.

Бележка: Абстрахираме се от въпроса, че делото по ЗДОИ е за достъп до секретните мотиви на присъда, с която е оправдан бивш министър, а другото – за премахване на незаконна жилищна постройка, т.е. от очевидния ефект, че исканата информация няма да бъде общодостъпна още поне година, а опасността едно семейство да остане без дом е приближена във времето.

Бързи и недоработени инициативи може да попречат на ефективното противодействие на корупцията

18.03.2016

Програма достъп до информация (ПДИ) внесе в предвидения 14-дневен срок становище по проекта на правителството за Закон за предотвратяване на корупция и отнемане на незаконно придобито имущество. Проектът представлява крачка напред в сравнение с отхвърления през септември 2015 г. текст, но има още много път, за да се постигнат желаните резултати. Ако не се направи оценка на прилагането на съществуващите три закона / за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности; за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и за отнемане на незаконно придобито имущество/ има риск не само да не се адресират наличните проблеми, но и да се влоши режимът на предотвратяване на корупцията. В това отношение е обезпокоително предложението трите действащи закона да се отменят само три дни след обнародването на новия закон, когато нито ще е създадено Бюро за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, нищо ще е назначен негов директор, членове и администрация. Това означава, че например Сметната палата ще бъде длъжна да свали от сайта си публикуваните хиляди декларации за имуществото на висши държавни служители, тъй като няма да има законово основание за тази публичност и ще бъде нарушен Законът за защита на личните данни.
Положителни страни на проекта за закон:
Въвежда се предварителна проверка на подадени сигнали за корупция, предвидена е защита на подателите на сигнали, създава се задължение за длъжностните лица да водят публичен регистър на проведените срещи. Бюрото ще приема и публикува образец на сигнал за докладване на корупция.
Слабости на проекта за закон:
С проекта се предвижда да се публикуват декларациите за имущество и конфликт на интереси само на лицата, заемащи висши публични длъжности. Броят им е 6852. Това означава, че декларациите на около 100 000 държавни служители, които трябва да са публични днес съгласно чл.17, ал.2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, няма вече да са публични, без да са изложени мотиви за това. Друг е въпросът, че в проекта за антикорупционен закон въобще не са записани принципи на прозрачност и отчетност.
Неясно е защо в текста се включва цялата уредба по отнемане на незаконно придобито имущество, която по начало се отнася до всички граждани, а не само до висшите държавни служители. Така се създават неясноти в прилагането, опасност от претоварване и неефективност на Бюрото по отношение на незаконно придобитото имущество. В това отношение е забележително, че престъпления, характерни за длъжностните лица, не са включени въобще в кръга на подлежащото на отнемане незаконно придобито имущество /например кражба от длъжностно лице/.
В проекта за закон не е включена уредба, ограничаваща получаването на подаръци, която е типична за този вид законодателство. Не са ясно разграничени функциите на Бюрото по превенция на корупцията и репресия. Не е очертана структурата на Бюрото и функциите на основните му звена, което не обезпечава ефективност на дейността му.
Употребеният израз „корупционно поведение“ е неясен и създава риск от неефективно прилагане и доносничество – съчетанието му с допускането на анонимни сигнали може да доведе до задръстване на системата с неоснователни и злонамерени атаки именно към служители, които се опитват да се борят с корупцията. Понятията трябва да имат и образователно значение за гражданите /потенциални податели на сигнали/, които да узнаят кое е редно и кое – нередно поведение, а този ефект в случая не се постига.
Остава неясно защо на незабавно публикуване ще подлежат единствено отказите на Бюрото за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, но не и останалите му актове / в това число например за установяване на конфликт на интереси/.
Що се отнася до срока за обществено обсъждане на проекта за закон с обем от около 70 страници и 9 страници мотиви, осемте работни дни в случая са повече от недостатъчни. В демократичната държава обществените обсъждания са коректив, а не средство за „отбиване на номера”.
ПДИ смята, че е необходимо продължаване на срока за обществено обсъждане, за да се направи оценка на прилагането на трите закона, които се отменят, и поставят цели, насочени към преодоляване на констатираните слабости при това прилагане. В противен случай няма гаранции срещу риска с новия закон да се създадат нови проблеми, вместо да се решат съществуващите такива.