Архив за март, 2014

Предстои тълкувателно решение на Върховния административен съд по закона за досиетата

28.03.2014

На 28 март 2014 г. е проведено заседание на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд /ВАС/ на Република България по  тълкувателно дело № 2/2014 г. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България, който е изложил противоречива практика на състави на ВАС по прилагането на текст в закона за досиетата (чл.25, ал.1, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА ). Според тази законова разпоредба комисията по досиетата установява и обявява принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА на лица, заемали публични длъжности и осъществявали публични дейности, на основата на един или няколко документи – агентурни сведения, данни от картотеките, документи, съставени от ръководилия ги служител, протокол за унищожаване и др.

Според едни съдебни състави, в тази си дейност комисията по закона е обвързана да установява и оповестява принадлежност при наличие на съответен документ. Според нова практика, появила се през 2014 г., във всеки един случай комисията трябва да извършва проучване и е длъжна да се мотивира във всеки конкретен случай.

В свое становище от 26 март 2014 г. „Програма Достъп до Информация” (ПДИ) припомня европейската рамка на темата за разкриване на документите на бившите служби на тоталитарния режим. Подчертава националния консенсус, с който 40-то Народно събрание прие закона, след години на политически и законотворчески лутания.  Със закона се цели, според различните вносители, гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията, свързана с миналото и зависимостта от тайните служби на всички лица, които кандидатстват или заемат важни държавни, обществени, политически постове и позиции. Законът бе проверен за конституционосъобразност именно по отношение на същия чл.25, ал.1, т.3, като с решение № 4 от 26 март 2012 г. по к.д. № 14/2011 г. Конституционният съд единодушно прие с 12 гласа, че не противоречи на Конституцията.

Близо 8 хиляди са по данни на комисията обявените до момента граждани. Подавани са и жалби до съдилищата, като в най-малко 93 съдебни решения, постановени в периода 2008 – 2014 г. ВАС е приел, че комисията е длъжна да обяви принадлежност при наличие на документ или документи и не разполага с възможност за преценка, съгласно закона. Завой в практиката е направен през януари 2014 г. с две нови решения, като съдебният състав приема, че във всеки един случай е необходимо проучване и анализиране на документите и мотивиране на решението за оповестяване. Липсва произнасяне обаче по въпроса какво новонастъпило обстоятелство дава основание съдът да измени практика, която е константна в продължение на 7 години.

Според ПДИ в дадения случай следва да се отчете принципът на правна стабилност и предвидимост на съдебната практика, който е в основата на правовата държава и върховенството на закона  – чл.4 от Конституцията. Следва да се отчете и обстоятелството, че промяната в практиката, когато вече са засегнати хиляди хора, е форма на тяхното несправедливо и неравностойно третиране в сравнение с останалите.

Проучвателната дейност е в ръцете на други групи в обществото – учени, изследователи, журналисти. Отговорност има и законодателят, който следва, както това е сторено в други държави, да осигури държавна поддържка и бюджет за осъществяване на задълбочена и системна изследователска дейност. Тези отговорности и задачи обаче са извън предела на възможностите на съдебната власт.

Становището на ПДИ е приложено по делото. През 2012 г. представихме становище и пред Конституционния съд, като бяхме конституирани и по к.д. № 14/2011 г. Според чл.130, ал.1 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения се приемат и обявяват в тримесечен срок.

 

 

 

 

Медиите имат право да публикуват лични данни за целите на журналистическата дейност

15.03.2014

С окончателно решение от 10 март 2014 г. с решение по адм. дело № 7018/2013 г. Върховният административен съд /ВАС/ отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.
През април 2011 г. смолянският вестник „Отзвук” публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от Комисията за защита на личните данни през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лева, която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът, като представител на кооперацията в с.Гела е учредил право на строеж на свое дружество /в което е управител и съдружник/. Административният съд – София град потвърди санкцията /АССГ/.
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/ 46/ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от КЗЛД и АССГ. Необходимо е било и да се съобрази чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като „личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри”.
По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причине смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на „обществен страж“ и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория, ако си послужим с думите на Европейския съд по правата на човека /вж. Лингенс с/у Австрия и др./. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото, „не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица“.