Архив за септември, 2012

Решение налагащо глоба за нарушение по ЗДОИ

14.09.2012

Скорошно решение на Административен съд Кюстендил[1] остави в сила глоба, наложена за отказ (мълчалив) на кмета на Кюстендил да вземе мотивирано решение по искане за достъп до обществена информация. Наложено е ефективно административно наказание – глоба – за нарушение на Закона за достъп до обществена информация от страна на административен орган.

Какви са фактите? На 20.05.2011 г. И.Г.С. подава заявление за достъп до обществена информация до кмета на Община Кюстендил. Не получава отговор и подава жалба срещу мълчалив отказ на органа. С решение на Административен съд Кюстендил от 10.11.2011 г. по адм. д. № 195/2011 г. мълчаливият отказ, незаконосъобразен по ЗДОИ, е отменен и преписката е върната на кмета за произнасяне с мотивирано решение. Съдебното решение влиза в сила, но административният орган не изпълнява задължението си.

Гражданинът И.Г.С. подава нова жалба до същия съд с искане за налагане на административно наказание на кмета за неизпълнение на задължението за мотивирано произнасяне, произтичащо от съдебното решение, по заявлението за достъп до обществена информация. След започването на това второ съдебно производство кметът изпраща писмо от 05.03.2012 г., с което отговаря на заявлението, че такава обществена информация не съществува.

Председателят на административния съд приема, че писмото на кмета е акт по чл. 33 от ЗДОИ (уведомление за липса на исканата обществена информация) и съответно не представлява мотивирано решение, каквото кметът е длъжен да вземе. Поради това на основание чл. 306, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 43, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ и при изпълнени условия по чл. 304 от АПК, председателят с разпореждане № 208/20.03.2012 г. по адм. д. № 49/2012 на същия съд налага административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. Кметът обжалва, но съдът в тричленен състав оставя в сила наказанието. Решението е окончателно.

Противозаконното деяние в случая е неспазване на влязло в сила съдебно решение. Това е наказуемо по чл. 304 от АПК. Значимото в това решение е налагането на самото наказание за липса на произнасяне по заявление за достъп до информация. Макар и глобата да е следствие на задължение, произтичащо от съдебно решение, това е една стъпка в посоката на по-пълно прилагане на закона. От 2008 г. насам ЗДОИ предвижда санкции за длъжностни лица, които „…без уважителна причина не се (произнасят) в срок по заявление за достъп до обществена информация…” (чл. 42), но поради липсата на посочен орган, който да изпълнява тази функция, административни наказания не биват налагани. Програма Достъп до Информация отправя препоръки за ефективно прилагане на тази разпоредба в годишните си доклади от 2009 г. насам. Засега промяна няма, но може би такава могла да дойде и по съдебен път.


[1] Решение № 13 от 13.06.2012 г. на АдмС – Кюстендил по к. а. д. № 101/2012 г., докладчик съдията Милена Алексова-Стоилова

Забраната за присъствие на граждани в заседанията на Столичния общински съвет нарушава Конституцията според състав на Административен съда – София град

13.09.2012

Поради неизлъчване онлайн на заседания на Общинския съвет по технически причини, гражданинът Иван Петров е завел дело през пролетта на 2012 г. С определение от 03.08.2012 г. по а.д. № 4189/12 г. съдия Антоанета Аргирова от Административният съд – София град намира, че няма как да бъде решен проблемът за вече неизлъчените заседания чрез задължаване на СОС да извърши някакви действия. Независимо от това, АССГ констатира:

… Независимо от изложеното, съдът счита за необходимо да изложи, че намира за тревожен факта, че неизлъчването на заседания на СОС не касае единичен, изолиран случай. Това по същество нарушава гарантирани от.28, ал.2 ЗМСМА граждански права. Република България е демократична и правова държава. Безспорно правовата държава е държава на законосъобразността, но с това не започва и не се изчерпва нейната същност. Законноста е обусловена и от други черти на правовата държава, чиято непосредствена връзка е гражданското общество. Гражданското общество заема мястото на най-всеобхватната и определяща страна на обществения живот. В тази смисъл, правовата държава не е самоцел. Решаващо в нейната характеристика е отношението и участието на гражданите в управлението на обществените дела, което е основен принцип на всяка политическа система, определяща се като демократична. Целта на участието на гражданите в управлението е да постави държавните институции в положение на отговорни пред обществото- чрез обществен достъп до информация, публичност и прозрачност на всички нива. Правата на гражданите-да участват в избори, да се сдружават в граждански организации, да разполагат със свобода на словото, с право на информираност за обществените и държавните дела, правото на изразяване на мнения, правото на митинги и манифестации, правото на жалби и предложения до държавните органи и органите на местно самоуправление са все средства за упражняване на пряк или косвен контрол върху властта, чрез които гражданите участват в управлението. От гледна точка на демократичността, местното самоуправление е институтът, чрез който се реализира най-ефективно участието на гражданите в политическия процес. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, а на изпълнителната власт-кметът. И двете институции са изборни и подлежат на постоянен контрол от страна на гражданите- за тях важат дори с още по-голяма сила правилата за прозрачност и откритост, защото като управленски органи на общината, те стоят най-близо до проблемите на нейните жители, най-точно изразяват интересите им и най-много влияят върху живота им. Публичността, откритите заседания на общинския съвет-чл.28, ал.1 и ал.2 ЗМСМА, участието и присъствието в тях на експерти и представители на обществеността, какъвто и е жалбоподателят И. П. са едни от средствата, с които гражданите могат да вземат участие в местната власт и гарантират създаването условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество-чл.4, ал.2 от Конституцията….

Според АССГ „неизлъчването на заседания на СОС, което безспорно се установи, че не е изолиран случай, компрометира изводите в решаващите мотиви на ВАС …“ Визира се решението на Върховния административен съд от лятото на 2011 г., с което бе отхвърлена жалбата на група граждани и НПО срещу отмяната на текст от правилника за организацията и дейността на СОС, който позволяваше присъствие на граждани в заседанията.