Архив за категорията 'Тайни'

Президентството публикува и втората стенограма от срещата за КТБ след съдебно дело

07.07.2017

Президентството публикува и втората стенограма от срещата, свързана с КТБ, проведена на 14 юли 2014 г. Документът, който бе маркиран с гриф за сигурност „поверително” е декласифициран. Някои думи са заличени, подобно на предишната публикувана стенограма.  С Решение № 3750 от 05 юни 2017 г. по адм.дело № 1781/2017 г. Административен съд – София град, 40 състав, отмени отказа за предоставяне на стенограмата от 14 юли 2014 г. като незаконосъобразен. Делото бе заведено от журналиста от телевизия Би Ай Ти Илия Вълков срещу отказ на главния секретар на президента от февруари 2017 г. Решението влезе в сила, тъй като институцията реши да не го обжалва.

Този е петият случай в историята на прилагането на Закона за достъп до обществена информация (2000), по който благодарение на дело, водено с подкрепата на ПДИ, бе разсекретен документ, класифициран като държавна тайна.  Предишните декласифицирани документи са:

1)     2004 г. -  Правилника за опазване на държавната тайна в Народна република България от 1980 г. , поискан от ПДИ;

2)     2007 г. – около 100 тома с документи на Националната разузнавателна служба (НРС) по заявление на журналиста Христо Христов, създател на сайта Държавна сигурност.com (тогава работещ за „Дневник”);

3)     2009 г. -  договорът на Министерството на финансите с фирмата Краун Ейджънтс за реформа в митниците, поискан от ПДИ;

4)     2014 г. – докладите на прокуратурата относно злоупотребата със специални разузнавателни средства, поискан от Росен Босев от в.”Капитал”.

Разсекретяването и оповестяването на тези документи доведе до повече прозрачност на институциите, публикации и по-задълбочени изследвания.  Получените от НРС документи послужиха за написването на повече от едно изследване от Христов, като централно място заема книгата „Двойния живот на агент Пикадили”.

Очакваме изследователите на случая КТБ да попълнят пъзела на фактите и анализите си с информацията, която до момента не бе обществено достъпна.

Прозрачността е сила, търсете истината чрез достъп до документи!

 

Единният орган за управление на природните богатства остава таен, реши състав на Върховния административен съд

19.06.2015

През седмицата правителството прие законопроект за превенция на корупцията по висшите етажи, с който дава заявка за по-голяма прозрачност на заемащите висши държавни дъжности. Успоредно с това с решение от 2 юни 2015 г. състав на Върховния административен съд потвърди, че имената на служителите, които влизат в състава на Единния орган за управление на подземните богатства към Министерството на икономиката и енергетиката /тогава – МИЕ/, представляват лични данни и българските граждани нямат право на достъп до тях. Точно преди година ПДИ алармира за идентичното решение на АССГ.

Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. За съществуването на такъв орган се разбира от интернет страницата на министерството. В никой закон или друг нормативен акт не е предвидено създаването на подобна институция.

Отговорът по заявлението е потресаващ – оказва се, че според МИЕ исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица /Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г./, че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган /§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ/. Със същите аргументи е обжалвано и решението на Административния съд – София град.

С окончателно решение № 6453/2015 г. по адм.д.№ 9481/2014 г. на ВАС, пето отделение, в състав Диана Добрева – председател, Виолета Главинова – докладчик и Еманоил Митев доводите от касационната жалба са отхвърлени /използваме случая да представим съдиите, докато имаме достъп до информация за самоличността им/. В мотивите към решението се приема:

… В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на обществена официална информация” и „обществена служебна информация” информацията свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в Единния орган за управление на подземните богатства представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на административния съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация ( чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ).

Както виждаме, обратно на приетия принцип в правовата държава, гражданинът е публично известен, а държавният орган е анонимен и таен.

Случаят не е изолиран. С друго решение от октомври 2014 г. друг състав на същото отделение на ВАС прие, че имената на съдиите представляват защитени лични данни /Решение № 12000/2014 г. на ВАС/. Това решение бе подписано с особено мнение от съдията Соня Янкулова.

Разочарованието не би било толкова голямо, ако можехме да се примирим с констатацията, че живеем в маймунска държава и просто толкова си можем. Истината обаче е друга – в поредица от свои актове Върховният административен съд е доказал своя сериозен принос към утвърждаването на принципите на законност и на прозрачност на управлението. Според съдебната практика, не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес общественият достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители:

-          имената /Решение № 240/2008 г. по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение /,

-          брой, цел продължителност на служебни пътувания /Решение № 3101/2006 г. по а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение/,

-          образование и квалификация /Решение № 9486/2006 г. по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          притежаван професионален трудов стаж /Решение № 8572/2012 г. по а.д. № 4051/2012 г. на ВАС, петчленен състав/,

-          в някои случаи – основно трудово възнаграждение /Решение № 1051/2015 г. по а.д. № 1270/2014 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 3872/2014 г. по а.д. № 6575/2013 на ВАС, седмо отделение/,

-          брой и цел на посещения в служебна институция /Решение № 8987/2014 г. по а.д. № 2078/2014 г. на ВАС, седмо отделение/.

както и когато се иска информация за следните лица във връзка с публична дейност:

-          членството в помощен орган на власт /Решение № 13502/2012 по а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение/,

-          декларации на експерти по ОВОС /Решение № 2910/2006 г. по а.д. № 10371/2005 г. на ВАС, Пето отделение/.

а също така относно магистратите е общодостъпна и не представлява лични данни следната информация :

-          подаръци /Решение № 10398/2013 г. по а.д. № 2551/2013 г. на ВАС, пето отделение, оставено в сила с Решение № 16380/2013 г. по а.д. № 13425/2013 г. на ВАС, петчленен с-в/,

-          атестации, брой постановени актове/Решение № 5400/2015 г. по а.д. № 9195/2014 г. на ВАС, пето отделение/,

-          забавени дела /Решение № 132/2014 г. по а.д. № 11045/2013 г. на ВАС, седмо отделение/,

-          имена на прокурорските помощници /Решение № 14701/2014 г. по а.д. № 6440/2014 г. на ВАС, пето отделение/.

В постановяването на част от тези сериозни и утвърждаващи демократични стандарти актове са участвали същите магистрати, които виждаме и в коментираното решение. Така например, състав на ВАС, в който участват двама от тримата съдии, през 2012 г. излага следните разсъждения по отношение на идентичен въпрос – имената на лица, участващи в даден орган:

Имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това, членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.

Впрочем един поглед в интернет доказва нагледно тази констатация.

Точно затова е толкова огорчителен шамар за цялото общество демонстрираната за пореден път неспособност на върховните магистрати да се придържат към вече установените от самите тях стандарти. Това е и проблемът въобще с интегритета на елита на българското общество и държавна система – липсата на умение да се поддържа постигнатото и да се решава според едни и същи принципи, все едно дали жалбоподател е Пешо или Гошо.

Отделно от посочената практика, според Конституционния съд свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация могат да се ограничават само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица /Решение № 7 на Конституционния съд от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г./. Защитата на личните им данни е „много по-занижена“ от тази на обикновените граждани /Решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г. по к.д. № 14 от 2011 г./. Последното решение е преповторено в мотивите на редица актове на Върховния административен съд.

Съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията подземните богатства са изключителна държавна собственост. Според чл.1, ал.2 от Конституцията цялата власт произтича от народа и се упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. В законодателството не е предвидено създаването на Единен орган за управление на подземните богатства. Такъв не се открива и в стотиците подзаконови актове, приети от Министерския съвет и министрите. Следователно няма данни този орган да е учреден от „органите, предвидени в Конституцията“. След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа, не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на интернет страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган. Според данни от същия официален сайт /вече изтрити от него/, само за една година въпросната институция е разгледала и взела решения, свързани с  стотици концесии и разрешения за проучване, т.е. може да се предположи, че става въпрос за огромен по размер финансов интерес.

Изглежда абсурдите у нас не престават, колкото и човек да си слага розови очила. В този случай съдебната и изпълнителната власт си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон. Информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор. Каквото и да е то – нещо съществено или нещо несъществено, това не може и не бива да продължава така.

 

На кого пречи Комисията по досиетата?

20.04.2015

В края на миналата седмица изненадващо бе внесен от народен представител законопроект за закриване на Комисията по досиетата (с по-дълго име по закона). http://parliament.bg/bills/43/554-01-79.pdf
През 25-те години на преход митологията на конспиративно-патриотарското възхваляване на комунистическите тайни служби не е преставала да витае. Наистина, крачка по крачка, година след година това митологично чудовище отстъпва назад под натиска на героичната епоха на човешките права и цивилизованост. Битката премина през атакуване на първия закон за документите на Държавна сигурност пред Конституционния съд през 1997 г., отмяната на този закон през 2002 г., дела срещу откази да се предоставят такива документи в периода 2002-2006 г. и приемане на новия закон с единодушие от парламента през декември 2006г.
Създадената по силата на закона от 2006 г. Комисия по досиетата свърши доста работа през изминалите години, проучвайки стотици хиляди документи и оповестявайки установена принадлежност на хиляди публични фигури – политически избраници, държавници и кандидати за публични длъжности. Благодарение на работата на изследователите се появиха изследвания и книги, основани на документи. Паралелно с осмислянето на тоталитарното минало се осигурява възможност за „информиран избор”, по думите на Конституционния съд, от страна на гражданите на народни представители, общински съветници и кметове, президент и вицепрезидент, евродепутати.
Дали и доколко кадрите на бившите служби и техни агенти дирижират, контролират или маркират прехода, остава неясно. Явни са обаче продължаващите опити за ограничаване на правото на обществото да знае повече за методите и представителите на тези служби, които продължават да влияят на общественото мнение или живот. Въпреки изминалия четвърт век, „тайните” от 50-те до 80-те години на миналия век се оказват ключово важни. Дали за националната сигурност, или за няколко прашасали скелета в гардероба, можем само да гадаем.
Свидетели сме на поредния опит да се ограничи достъпът до тези документи, след инспирирането на конституционно дело през 2011 г. (приключило с РКС № 4 от 2012 г.), тълкувателно дело пред Върховния административен съд (без решение поради прекратяване) и опити за отмяна на разпоредби от закона.
Мотивите към законопроекта обаче търпят сериозна критика.
На първо място, комисията била съставена на партийно-квотен принцип. Всъщност, това е единствената институция в България, която не е в плен на вечните партийни боричкания, белязали до втърсване обществения живот на прехода. С членовете си, избрани по предложение на различни парламентарно представени сили, комисията винаги действа в условията на плурализъм на мненията и дискусия. Да се иска обратното означава да се върви срещу демократичните механизми. Нежеланието да съществува институция, която да отразява различните мнения в обществото, е възможно да е израз на мъката по липсващата командно – партийна система, но не може да бъде легитимна причина за законова промяна.
Кои са тези „много документи”, за които четем в мотивите към законопроекта, „чието разкриване би увредило авторитета на България в международен план” не става ясно. Впрочем уважение може да заслужи само едно общество, което има смелостта да погледне прямо и анализира истината за своето минало, а не такова, което крие „мръсните тайни” в гардероба. В действителност авторитетът е резултат от възможността гражданите да оценяват критично действията на тези, които са упражнявали власт, а не от криенето на информация.
Внушава се без правно основание, че в документите на бившите служби има чувствителна информация, която подлежи на защита. Дори вносителят на законопроекта заявява, че е сезирал военната прокуратура за престъпление. Прегледът на приетия през 2002 г. Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) показва, че допустимият срок за защита на документи като държавна тайна е 5, 15 или 30 години в зависимост от опасността от вреда и нивото на класификация. Той може да бъде удвоен с изрично разрешение на Държавната комисия за сигурност на информацията, като досега такъв прецедент не е публично известен. След изтичането на срока на защита, всеки документ става задължително общодостъпен за период от минимум една година. Засекретените преди 2002 г. документи следваше да бъдат преразгледани до 2003 г. съгласно § 9 от допълнителните му разпоредби. Според § 17 от преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата (с по-дълго название) пък съдържащата се в документите на бившите служби информация не се смята за класифицирана.
От този преглед се стига до безспорния извод, че целият документален архив на Държавна сигурност и бившето военно разузнаване са обявени за некласифицирана информация. Представата, че държавни тайни се сипят по пода на читалните на комисията и се разнасят навън, е подвеждаща. Същевременно в мотивите се премълчава съществуването на процедурата по чл.32 от закона за досиетата, според който не се разкриват документи, когато това би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице. Предложенията за такава защита се мотивират и внасят от съответната служба за сигурност в комисията, която ги обсъжда и гласува.
Да се размахва по телевизията документ с твърдението, че публичността му застрашава живота на [вече починал, както се изясни] гражданин, без проверка дали е поискана мотивирано защита на информацията, обсъдено ли е предложението и какъв е резултатът от гласуването на независимите комисари, е замяна на дължимия анализ със свободни интерпретации.
Включено е в ход и известно „парче” от плочата на бившите служби – че непрофесионалното заличаване на имена „осветлявало” методите на работа. Голяма част от тези методи, особено с давност отпреди 30 и повече години, гледаме в шпионските филми. На следващо място, заличаването на имена в документите е предвидено в закона средство за осигуряване на баланс между правото на информация и неговите ограничения. Според закона, гражданите и изследователите имат право да четат и имената в документите, но им се издават копия със заличени имена, като те подписват декларация за неразгласяване. Тоест, разпоредбата на закона е средство за предвиждане на ясна отговорност в случай на разгласяване на защитена информация. Нарушението й води до наказателна отговорност. До момента, с изключение на телевизионната изява по Нова телевизия на вносителя на законопроекта на 20 април 2015 г., не е известен случай на нарушаването на закона по този начин. Тоест, той наруши закона, за да обоснове предложението си за неговата отмяна.
Възниква естественият въпрос кому е притрябвало през 2015 г. да свързва авторитета на България с действията на мрачни актьори от отминали времена. Няма друго обяснение, освен че това е опит за хвърляне на мост към миналото, по който да минат „живите мъртви” от галерията, където си почиват. Разбира се, и да се стабилизира евентуалният отпор на съвременните разузнавателни служби да изпълнят задълженията си по закон да предадат всички свои архивни документи на Комисията по досиетата. Трогателно е предложението на народния избраник да се върнат прашните документи в архивите на разузнаването – същото, което с нокти и зъби бранеше по съдебни дела документите, разкриващи участието му в убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. Може би и читалните за граждани, изследователи и журналисти ще преминат към законспирираните служби?
Ще бъде повече от полезно за общественото благо, ако народните избраници оставят скелетите в гардероба, където им е мястото, и насочат вниманието си към истинските потребности – повече прозрачност на управлението и реформиране на сектора за сигурност.

Бонусите в Министерството на финансите не са защитени лични данни, а обществена информация

05.07.2013

С решение от 3 юли 2013 г. Административният съд-София град /АССГ/ отмени отказ на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в Министерството на финансите /МФ/ да предостави информация на журналист. В началото на януари т.г. Марта Младенова от „Дарик радио” поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция за приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът е отказан с позоваване на защитата на личните данни.
В решението си АССГ посочва, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 г. е приел по делото Лингенс срещу Австрия, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Също така в решение № 4/ 26.03.2012 г. Конституционният съд на РБ сочи, че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение с останалите граждани. Предоставянето на информацията, според АССГ, е от надделяващ обществен интерес във време на финансова и икономическа криза и при направените противоречиви изявления на министър-председателя и министъра на финансите по този въпрос. Още повече това е валидно при предизвикания в обществото сериозен дебат и съществуващото съмнение относно действителното положение.
Решението на съда е етап в поредицата актове, с които се приема,че по отношение на държавни служители общественият интерес от разкриване на информацията надделява над защитата на личните им данни. С аналогични мотиви, през месец май т.г. Върховният административен съд отмени отказ на МФ да предостави декларациите, с които независимите народни представители в 41-то Народно събрание пренасочват бюджетната субсидия към избрани от тях партии /решение № 6681 от 16 май 2013 г./. Отново е цитирано решение № 4 на Конституционния съд от 2012 г., което бе подписано с единодушие от 11-те конституционни съдии и възприема голяма част от аргументите, изложени в адресираното до съда становище на ПДИ.
Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Реформа на ЕКПЧ : изтекъл проект на декларацията от Брайтън

02.03.2012

Тази седмица изтече проект на декларацията от Брайтън (на английски и френски), разпространен на междуправителствено равнище на 23 февруари от британското правителство към държавите членки по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Този проект ще бъде обсъждан на срещата на високо равнище в Брайтън върху бъдещето на Европейския съд по правата на човека, която ще се състои през април 2012.

Основен проблем на разискване ще бъде съхраняването на системата на ЕКПЧ. Търси се рарешение на проблемите свързани с голямото натоварване на Съда, но също така и запазване на правото на индивидуална жалба. Проектът предлага множество мерки. В Конвенцията може да бъдат добавени текстове уреждащи принципа на субсидиарност и свободата на преценка, които Съдът вече използва в практиката си. Срокът за подаване на жалби може да бъде съкратен на „два, три или четири месеца“. Подкрепя се и укрепването на диалога между националните съдии и тези от Съда на официално и неофициално ниво. Предлага се създаването на процедура за „консултативни становища“ (advisory opinions / avis consultatifs) – нещо като ЕСПЧ версия на преюдициалното запитване, в което върховният национален съд ще трябва да изложи фактите по конкретното дело, спорната разпоредба, имаща нужда от тълкуване, както и своето мнение по върпоса; Европейският съд ще даде „консултативно становище“, което няма да бъде обвързващо и решението ще остава напълно в компетенциите на националния съд, но, за сметка на това, засегнатото лице няма да има право да се обърне по същия въпрос към ЕСПЧ. Предлага се и увеличаването на броя на съдиите, които се занимават с филтриране на явно недопустимите жалбите и повтарящи се случаи. Също така се обсъжда и възможността за подаването на жалби по електронен път.

Съществуват някои опасения, че британското председателство на Съвет на Европа ще се опита да използва момента, за да прокара сериозна реформа на ЕКПЧ, която практически да изпразни от съдържание дейността на Съда, или поне сериозно ще намали възможността за достигане до Съда в Страсбург. Сред най-спорните предложения е това залегнало в т. 23 с), което гласи, че за недопустими трябва да бъдат обявявани жалбите, които са „еднакви по същество с въпрос вече разгледан от националния съд“, взел предвид правата гарантирани в Конвенцията, освен ако националният съд явно е приложил грешно тълкуване на Конвенцията или въпросът поражда нужда от специално тълкуване на Конвенцията.

Самият Съд предложи свой поглед върху най-належащите въпроси, пред които е изправен и посочи мерките, които взима и в момента. Очаква се да приеме доста резервирано предложенията на британското правителство.

Информация за помилванията на Президента

20.01.2012

Публикуването на статистическа информация за броя на помилваните лица през двата мандата (2002 г. – 2012 г.) на президента Георги Първанов провокира любопитството на ПДИ да направи сравнителен анализ на практиките на публикуване на подобна информация в европейски страни и САЩ. Анализът представя добри практики  и е още по-необходим в нашата действителност, където се налага да се води дело за достъп до информация.

През 2009 г. журналистът Любен Обретенов, в. Сега подава заявление за достъп до информация до Президента, с което иска имената на членовете на Комисията по помилване към Президентството, както и имената на помилваните. Главният секретар на Президента отказва да предостави информация на основание защита на личните данни.

Добри практики

Отличник в активното публикуване на информация за актовете на милост на държавния глава са Съединените Американски Щати. Администрацията на Белия дом публикува не само имената на помилваните, но и съдът, който е произнесъл присъдата, дата на произнасяне на присъдата, за какво престъпление е осъден и референции към американския кодекс (the Code of Laws of the United States of America или the U.S. Code съдържа и наказателни и наказателно-процесуални разпоредби). Информацията се обобщава от Министерството на правосъдието (МП), което също публикува същата информация. Министерство поддържа и публикува статистика за актовете на милост на американските президенти от 1900 г. насам. Интересна е информацията за изпълнението на смъртните наказания, публикувана на статистическо бюро към МП. Диаграма на изпълнените смъртни присъди от 1976 г. насам показва пиковете на изпълнените екзекуции, статистика на екзекутирани по раса, по щат, по средства за екзекуция (чрез инжекция (1104 от 1976 досега), на електрически стол (157 от 1976 досега), газова камера (11 от 1976 досега), обесване (3 от 1976 досега).

Може би подробната информация, която се публикува за актовете на милост е резултат от спазването на ясни стандарти и критерии за разглеждане и уважаване на молбите за помилване, тъй като държавният глава, прилагайки ги няма какво да крие. Липсата на подобна информация в България позволява всякаква интерпретация, особено след скандала с помилването на Цветелин Кънчев през 2005 г., който няколко месеца след това се кандидатира за народен представител.

Помилването традиционно е кралски прерогатив и исторически първо се свързва с опрощаването на смъртното наказание. Интересно беше да разгледаме информацията в Щатите за изпълнението на смъртното наказание. Много любопитна е информацията за финансовата целесъобразност на смъртното наказание. Нестопанската организация Death Penalty Information Center установява, че изпълнението на смъртните наказания струва повече на американските данъкоплатци от доживотната издръжка на затворник (данните са достъпни на: http://www.deathpenaltyinfo.org/documents/FactSheet.pdf).

Във Франция Президентът упражнява правото на помилване. Указите за помилване не се публикуват в официален вестник, но на интернет страницата на МП има ред за достъп до тях и всеки може да подаде заявление.  В мрежата се намира информация за публични личности, помилвани от Президента. Например през 2002 г. Жак Ширак помилва Максим Гремец, осъден за блъскане с кола на полицай. Помилването му позволява да се кандидатира за депутат и е избран отново през 2002 г. През 2008 г. Никола Саркози помилва бившият префект на Вар, Жан-Шарл Маркиани, осъден за корупция през 2007 г. През 2009 г. той отново е осъден този път за участие в трафик на оръжие за Ангола (за участието му в аферата Анголагейт).

В Канада се публикува статистическа информация за актовете на милост, но всеки може да подаде заявление за достъп до информация до Комисията за условно освобождаване (The Parole Board of Canada) и да получи извлечение от Регистър на решенията на Комисията.

Бележки:

  1. Информация за хода на делото на в. Сега може да намерите тук: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/От_съдебната_зала/103531/1000611164/
  2. Информация за помилванията на президента Барак Обама, публикувана на сайта на Белия дом – http://www.whitehouse.gov/the-press-office/2010/12/03/president-obama-grants-nine-pardons

Досието на Осама Бин Ладен

05.05.2011

Дневен брифинг на Президента, 6 август 2001На 2 май 2011 г, организацията „Архив Национална сигурност” към Университета Джордж Вашингтон, САЩ, публикува на страницата си декласифицирани документи от досието на убития в Пакистан лидер на Ал Каида Осама Бин Ладен. Според един от първите доклади от 1996 г. Бин Ладен е „един от най-важните финансови спонсори на Ислямския тероризъм в света.

Досието на Осама Бин Ладен съдържа Биографична справка на ЦРУ от 1996, скандалния Дневен брифинг на Президента от 6 август 2001, в който се предупреждава „Бин Ладен – решен да удари в САЩ”,  доклад на Държавния департамент от 2005, в който се казва, че „някои талибански лидери действат при сравнителна безнаказаност в някои пакистански градове”, 400 страници Профил на Бин Ладен от Националните лаборатории „Сандия” с фокус върху бомбените атентати през 1998 г. срещу американските посолства в Кения и Танзания, Каблограма на Държавния департамент от 2006 г. относно прегрупирането на Талибаните в пакистанските племенни райони, което ги превръща в „убежище, недосегаемо за което и да е правителство”, исканията към Пакистанската десница след 11 септември 2001, отправени от Заместник държавния секретар Ричард Армитейдж и единственият известен разговор между правителството на САЩ и талибанския лидер Молла Омар.

Резюме на досието и повече документи – на страницата на „Архив Национална сигурност“.