Архив за категорията 'Прозрачност'

Забранява ли лустрация Европейската конвенция за правата на човека?

13.10.2013

„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, забраняваща лица с принадлежност към бившата ДС да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ. За да си представим ефекта на решението, е достатъчно да си спомним, че аудиторията на електронните медии е милионна дори в рамките на минути, за разлика от останалите медии. За да стигнат до извод, че текстът от ЗРТ е дискриминационен, седемте конституционни съдии са се позовали и на практиката на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ/. Според тях ЕСПЧ „отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер, докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на конвенцията. Както отбелязва Съдът в Страсбург това с още по-голяма сила е валидно за държава членка на Европейския съюз, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka vs Latvia – Application no 58278/00). Поради това оспорените законови текстове са изцяло в несъответствие с чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак.”

(още…)

Удължен е срокът за номинации за 28 септември – Деня на правото да знам!

18.09.2013

Поради големия интерес и все още пристигащите номинации в шестте категории за Деня на правото да знам, на своето първо заседание журито за Деня на правото да знам реши да удължи срока за номинации.

До 20 септември (петък) 2013 всеки може да номинира своя фаворит за награда или анти-награда в шестте категории за 2013  на www.righttoknowday.net/nominations/2013/ в следните категории: (още…)

Преразглеждането на решението на ВСС за ограничена публичност на декларациите за конфликт на интереси е стъпка напред

13.09.2013

Интернет медията „Правен свят“ съобщи, че на заседанието на 12 септември 2013 г. седем от членовете на Висшия съдебен съвет /ВСС/ – представляващият го Соня Найденова, Магдалена Лазарова, Ясен Тодоров, Даниела Костова, Димитър Узунов, Милка Итова и Галя Георгиева са внесли предложение за преразглеждане на решението от месец април за ограничаване публичността на декларациите на магистратите за конфликт на интереси. Изданието посочва, че на заседанието се е поставил и въпросът за делото (административно дело № 11948/2013 г.) образувано във Върховния административен съд срещу решението на ВСС за „сваляне“ на декларациите по жалба на трите авторитетни неправителствени организации, работещи в областта на съдебната реформа – Фондация „Програма Достъп до информация“, Център на НПО – Разград и Български институт за правни инициативи. Според някои членове на съвета би следвало да се обсъдят и доводите в жалбата на трите НПО, където се коментира осигуряването на публичност и прозрачност като необходимо условие за предотвратяване на конфликта на интереси и корупционните практики. (още…)

Неправителствените организации не позволиха да бъдат приети скандални промени в Закона за публичност на имуществото

15.03.2013

Последната седмица бяхме свидетели на сериозен опит депутатите в 41-то Народно събрание да  приемат по безпрецедентно непрозрачен начин промени с неприемливо съдържание  в  Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Благодарение на общите усилия на няколко неправителствени организации – Програма Достъп до информация, Български център за нестопанско право, Форум „Гражданско участие”, Сдружение „Деветашко плато”,  Българското дружество за защита на птиците, Националната мрежа за децата, Фондация С.Е.Г.А., Асоциация „Аутизъм” – отпаднаха  текстовете на законопроекта, предвиждащи подаване на декларации от страна на членовете на управителни и контролни органи на  организациите с нестопанска цел, както и кандидатите в изборите за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България.

Предлагаме ви по-важното от медийното отразяване на темата:

  1. Империята отвръща на удара или как политическата класа опитва да се саморазправи  с гражданските организации – Блог „Точка на достъп”
  2. Опасен и популистки закон подменя принципите за прозрачност на властта – сп. „Правен свят”
  3. Пресконференция в Национални пресклуб на БТА  “Защо управителните органи на НПО не трябва да подават имуществени декларации до Сметната палата?“ (ЗАПИС)
  4. Опасен или популистки е Законът за публичност на доходите?  - разговор в студиото на bTV с участието на Александър Кашъмов, ПДИ проф. Валери Димитров (Сметна палата) и Емил Василев (РЗС)
  5. НПО-та недоволстват от законови промени – Дарик радио, предаване „Кой говори”  – разговор с Гергана Жулева (изпълнителен директор на ПДИ), Любен Панов (програмен директор на БЦНП), Красимира Величкова (директор на Български дарителски форум) и Ива Таралежкова (председател на УС на сдружение „Деветашко плато”)
  6. Опасен популизъм за гражданското общество  - Капитал.bg
  7. Искат ли по-голяма прозрачност на властта на депутатите? – Капитал.bg

Още по темата очаквайте в новия брой на информационния бюлетни на ПДИ.

Някои размисли, породени от исканията на протестите

22.02.2013

Покрай събитията от последните дни се поставиха или появиха няколко важни въпроси. Някои се отнасят до достъпа до обществена информация, други въпроси са по общи –правни, устройствени и принципни.

1. Продължава да се коментира, че договорите в сферата на енергетиката не са достъпни. Това не е съвсем така – относително голямо количество документи, в това число договори и споразумения /по правното си естество това са договори/, доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция и други са достъпни в интернет страницата на Народното събрание – http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/1479/documents . Сред тях се намират 3 бр. приватизационни договори на ЕРП-та от 2004 г. /186 стр./, споразумение между НЕК и „Марица изток – 3” от юни 2001 г. /192 стр./, споразумение между НЕК и ККК Лимитид от юни 2001 г. /224 стр./, допълнителни споразумения между НЕК и дружествата във връзка с Марица изток 1 и 3 /142 стр./, както и документация, получена от ДКЕВР и отнасяща се до одобряване на сключване на договори и др. Трябва да се прочетат документите, за да се направи оценка на положението и да се види какви проблеми са заложени в сектора и как да бъдат решени.

2. От опита на ПДИ, свързан с делата за достъп до информация, може да се заключи, че постъпващата в ДКЕВР документация от различните дружества не е общодостъпна. От една страна заседанията на ДКЕВР по одобряване повишени цени на енергия са открити и в тях се канят дори и журналисти. От друга страна, документите, въз основа на които се вземат решенията, не са достъпни. Понястоящем водим дело за разкриване на цялата документация по повишението на цените на топлоенергията за 2008 г., която е отказана като търговска тайна на топлофикационните дружества.
От известната информация става ясно, че дружествата в областта на енергетиката не пропускат възможност да обявят информацията си за търговска тайна. Тази информация обаче не следва да е търговска тайна и трябва да е общодостъпна поради надделяващ обществен интерес на основание § 1, т.5, букви „а-г” и „е” от Допълнителната разпоредба на Закона за достъп до обществена информация. При оповестяването на документите, свързани с договорите с НЕК, нашето становище бе взето предвид, но тази прозрачност трябва да се превърне в практика, а не да се случва инцидентно, едва след като хората са излезли на протести.

3. С оглед изявленията на политици за роля на хора от службите за сигурност в събитията през последните седмици следва да се отбележи, че в парламента беше внесен пакет законопроекти, които имаха за цел установяването на парламентарен и граждански контрол върху тези служби. Изглежда те няма да може да се приемат, но този приоритет трябва да бъде продължен от следващото управление, за да може у нас да управляват прозрачни и отчетни, а не тайни и неясни сили.

4. Искането за нова конституция е същото, като да искаме да купим нов калъф за цигулка, защото инструментът е счупен. Конституцията е форма, а записаното в нея е съдържанието. Въпросът е с какво съдържание искаме да заменим настоящото. Искаме ли България да не е република с парламентарно управление /чл.1/, да не е правова държава /чл.4/, да няма равенство на всички пред закона /чл.6/, да не отговаря пред гражданите за причинени от държавата вреди /чл.7/, да няма политически плурализъм /чл.11/, да не се гарантират основните права на гражданите /глава втора/ и т.н.? По другите въпроси – право на жалба до Конституционния съд гражданите могат да придобият и с изменение в настоящата Конституция, без избор на Велико народно събрание. Намаляването на броя на депутатите с една нова конституция е доста несигурен и съмнителен резултат, но удвояването им в едно Велико народно събрание е съвсем сигурен разкош. А и въпросът кои са например общините, които не желаят да имат своя представител в народното събрание, защото им се свидят 40-тина хил. лв. годишно, трябва да получи конкретен отговор. А който иска отзоваване на депутати, нека знае, че то беше записано в чл.4 от Конституцията от 1947 г., която установи комунистическата диктатура в България.

Справедливите искания на гражданите трябва да доведат до реална промяна. Затова трябва да се анализират и установят източниците на проблемите и да се изградят решения. Не е лошо да има съгласие обаче по въпроса, че демокрацията може да е несъвършена, но нищо по-добро още не е измислено. Едва ли точно ние ще измислим нещо по-велико от народите, които отдавна живеят много по-добре от нас.